Довереница
488 резултата
Привилегия или проклятие беше Бялото поле ? Напоследък дори не си задаваше този въпрос. А цял живот се беше стремила да го постигне.
От детството, през годините на обучение и до съвсем скоро, винаги е смятала,че хората, които го имат, имат всичко - увереност, защита, а може би и власт…
Сега когато г ...
  1989  11 
Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ...
  2527  19 
За моите зими... Какво да ви кажа?
Вече са толкова много...
Всяка различно студена и влажна,
всяка със своя си бонус...
Първите - наниз от весели случки. ...
  1540  14  18 
Най-после мечтата се сбъдна… Оградата е построена. След толкова обещания и напразни очаквания.
Първо - обещаваше баща ѝ. Дразнеха го хлапетата, които прескачаха изгнилия плет и обираха крушата петровка, уличните котки, които се търкаляха в лехите с пипера, кучето на съседите, което дъвчеше и разнася ...
  2651  14  41 
Пишете само… Денем при това
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести. ...
  1046  14  16 
Обожавам изгрева. По-точно неговото раждане. Прилича на фантазия изтичаща от пръстите на магьосница.
Седя си сутрин на терасата, отпивам кафето на глътки, а погледът ми е впит в тънката линия разделяща небето от планинските зъбери. Там първо тъмнината се пропуква, тъмносиньото бавно изсветлява и на ...
  2978  15  26 
Омръзна ми да бъда таралеж,
ала не знам как друго и да бъда.
Бодлите, казват, ставали на скреж,
щом изтече на времето присъдата.
Бодлите са минирано поле… ...
  1375  21  19 
Конете и камшиците на зимата
стоят на старта вирнали глави.
Нетърпеливо тропкат със копита
в очакване снегът да завали.
Ако допре носленце до прозореца ...
  958  16  19 
Въпросите невидимо валят,
щом нощите не искат да заспиват.
И костите човъркащо болят,
напомняйки ми, че съм още жива.
Напомняйки ми, че до време е ...
  906  10  11 
Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ...
  1348  14 
Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...
  3315  35  39 
Кръчмарят томахавката зарови
и вино във водата ми не сипва.
След толкова погълнати отрови
забравих вече как от гняв се кипва.
Нетрезвите ми нощи на сбогуване ...
  1108  15  16 
Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи. ...
  887  11  14 
„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми м ...
  3011  14  25 
Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...
  2258  28  24 
Знам няма гладки пътища уви
вратите истината щом затръшне.
Кръстовище приличащо на хикс
е мой палач, пазач и символ кръстов.
Като плашило посред стар бостан ...
  776  10  11 
Аз този пъзел цял живот редих…
С фрагментите се смях и роних сълзи.
И с толкова неща се примирих
за да е равновесието дълго.
Внезапно духна вятър единак ...
  967  13  21 
Война на две планети. Без примирие.
- Дебела е! Защо пък точно днес?
- Поне я започни.То без усилие
не се постига никога прогрес.
- Почивка може ли? И после пак ще... ...
  1578  17 
Узряха тишините ми. Презряха.
Изсъхнаха стеблата им до корен,
че все във грешния сезон цъфтяха
и затова останаха безплодни.
Подреждах ги. Наричах ги по име. ...
  4071  46  46 
И те ли като мен са болни, мамо,
и им е забранено да излизат?
Навярно сняг по двора са кълвали
и зачервено гърлото боли ги.
Недей ме лъга, че на юг ...
  1861  10  20 
На село някога се поздравяваха
с "Помози Бог" и "Дал ти Бог добро"
При срещата мъжете шапка сваляха
с усмивка и със лек полупоклон.
За мама и за татко, и съседите ...
  764  19 
Цената на завръщането колко е?
" Свършва с гара, цигара , билет, всеки град ,
в който вече те няма"
Р. Вакова
Продадените бивши домове ...
  814  12  20 
Чета списание “При нас е истината”.
И от корицата красавица една
подканващо намига ми усмихната –
Четете в броя днес: Съветът на деня ...
Разбира се – на страница десета. ...
  1293  16 
Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...
  3453  22  27 
От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото ...
  871  11  24 
И никой не видя и не разбра...
Денят дойде, приседна и си тръгна.
Петниста като котка тишина
изви гръбнак и кротичко измърка.
А после се усука на геврек ...
  685  10  21 
Сняг заваля... И блесна красота.
Стъклата със дантели украсени.
Поледица... И счупени крака.
Дървата свършват. Много е студено...
Пак идва Коледа със звук и светлина, ...
  722  21 
Художникът я срещна във съня си.
Сърцето си във дланите и' сложи.
А разумът преградите престъпил
очакваше напразно невъзможното.
Тя не дойде... И празни си отминаха ...
  920  10  19 
Блестят сърдито фарове в лицето ми.
За кратък миг посоката е сляпа...
Дъждът - хлапак немирен и безгрешен
във локвите безцеремонно шляпа.
Чадърът над главата ми ме пази ...
  906  17 
Малка топчица донесе
Дядо Коледа в дома.
- Ето ти другарче, Веси
да не си сама.
Само трябва да го храниш ...
  1371  11  21 
- Мамо, мамо, виж какво намерихме! Мамо, нека го задържим, мооля те, много, много - дъщеря ми Яна нахлува с боси и прашни крачета по току-що измития под, а зад нея пристъпят, видимо развълнувани двете ù приятелки от съседния вход
Катя и Елена, с които са почти винаги заедно и в училище, и в квартала ...
  1703  13 
И щом принцесата измести Пепеляшка
"Назад, назад, моме Калино"
Когато пожелая да съм нечия
измислям си гора непроходима
за да си струват болката и пречките ...
  523  14 
Усещане познато... Животът се изнизва.
Остава самотата извезана от липси.
И мислите се стрелкат на покрива към края,
но има още време... Добре ли е? Не зная...
Добре ли е? Не зная… Че има още време… ...
  863  12  19 
Светкавица проряза сетивата ми.
Обидата и болката се сляха.
Нахлуха черни мисли във главата ми
и коня на емоциите яхнаха.
Не бе Пегас. И аз, и той го знаехме, ...
  963  13  17 
Ако ме питате, защо?
Аз нямам точно обяснение.
Почти прилича на живот
по свое някакво течение…
Ако ме питате, защо? ...
  666  15 
Ще ти разкажа приказка. Не знам
дали възможно е да си я слушал.
Попаднал лъв в ловджийския капан
и го продали в цирковата трупа.
Дресирали го с болка и със глад. ...
  1552  19 
Излезе баба на покупки сутринта,
а внучката сама в дома скучае.
Да готвят двете баба обеща,
ала къде все още се мотае?
Ще ù направи изненада. Ясно е. ...
  1545  12 
Живеел нявга в блатото жабок.
Безгрижно си подскачал скок-подскок.
Похапвал си личинки и мухи
и скрит в листака дремел до зори.
Веднъж той засънувал чуден сън: ...
  2662  17 
Живели нявга под звездите
джуджета – братче и сестриче.
Във пещера уютна под скалата
домът им бил сърце на планината.
По цял ден скитали в гората, ...
  1216  11 
На прага на страха
На Билал
Линейката подскачаше по неравните пътища надула сирената до крайност. Седях на столчето до носилката, опитвах се едновременно да прикрепвам люшкащата се банка с физиологичен серум и да следя по неравностите на сърдечния пулс крехката нишка живот в тялото на жената, която ...
  1338  10 
Предложения
: ??:??