Довереница
482 резултата
Сърцето има своите минути,
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...
по гребена на пулса балансиращи.
Ако една от тях света му срути,
ще му е все едно какво му липсва.
Ще му е все едно за океана ...
2039
32
Мишленца две – надълго и широко,
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...
се хвалели в дълбокото мазе
как свързали опашката на котката
към кучешка колиба със въже.
Как кучето залаяло жестоко, ...
904
23
12- ти август, четвъртък 11ч. 30мин.
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...
- Ти знаеш ли, че нашият непрокопсаник почти цял месец не е ходил на уроци по математика. Напразно съм си давал парите. Това говедо няма да успее да завърши и основно образование, помни ми думата.
Евгени беше свъсил вежди, зачервил бузи и стреляше ли, стреляше с ...
1216
22
Понякога се ражда мъдростта
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...
във пазвите на грешните постъпки.
Навива на кълбо наивността
и дълго оправданието търси...
С годините, докато порасте ...
1065
26
Камбанки смях гнездо от ехо свиват
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...
сред клоните на плахата надежда.
И птиците мълчат и се усмихват.
Тревата пак във стъпки се оглежда.
Камбанки смях сред храстите подскачат. ...
842
22
И понеже Лажова отсъстваше...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...
(Нек’ сега да се пука по шевовете)
ще се пробвам, макар да е късно,
да разкажа за Китенска среща.
Беше лятото 2012-то ...
1651
22
Кмета на село Димдагонямалово го тресеше треска. Крайният срок приближаваше, а имаше да се свършат още толкова неща. Селото гъмжеше като кошер. Всеки мъкнеше или превозваше разни багажи към или откъм "Китайската стена". Всички изглеждаха различно заети, различно доволни и еднакво недоволни.
Преди го ...
Преди го ...
1382
19
Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...
920
27
Заплиска дъжд... И пак, и пак, и пак
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...
на тласъци капчуците ридаят
с продран от влага и от мъка глас
за топлия уют на стаята
със аромат на забранен сезон, ...
839
16
- Вълнуваш ли се, Хал? В понеделник летим за България - Елизабет се усмихна нежно иззад очилата си и извади от дамската си чанта самолетните билети.
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
-Малко - усмихна се Хал - Все още се чувствам като в безвъздушно пространство.
Всъщност предстои ми пътуване към самия себе си, но в някакво друго изме ...
1112
12
А аз избрах да бъда недоверие
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...
и не послушах вътрешния глас.
Гласът, със който шепнеше сърцето:
"Не всяка истина прилича на лъжа"
Късметът беше пясък между дланите, ...
924
1
25
Харесвам онзи август от картината,
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
със кроткото безоблачно небе,
с ветреца, дето дипли кринолините,
с притихналите ярки цветове...
Със улицата прашна, с хлапетиите, ...
857
1
24
Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...
1350
35
Ще завали... Ще спре... Ще дойде пролет.
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
И зад гърба ù зимата ще стене...
Ще се усмихват в новите си роли
дърветата в одеждите зелени.
И ще е светло, топло, пъстроцветно - ...
1248
48
Вървя... Прибирам се... И нося болката...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...
На късчета... На раменете си... В сърцето...
Сред мислите възкръсват бавни спомени
и режат от душата ми парченца...
На късчета присъствам във живота си. ...
811
22
Колко малко им трябва на хората...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...
Още мъничко време за щедрост.
Лястовиче гнездо над прозореца
е самотния знак на Надеждата.
Днес дори да си здрав пак е много, ...
1153
31
Бих те попитала
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...
На П.Ф.
Изглеждаше по лятному щастлива,
когато лятото не беше още тука,
но ти дори в снежинките го виждаше ...
2508
24
И някой ден рефрен от стара песен
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности... ...
“Звездите лаеха и кучетата светеха във тъмното с очи като звезди.
Приличаха ми на джуджета стрехите, а дългите им сенки на бради…”
Звън от китара и студентски смях -
далечно ехо, пълно с невъзможности... ...
924
20
Животът е антракт на ивици,
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
прорязан от различните ни роли.
И се простира от меда до жилото
пиесата - нащърбена и гола...
Актьорите по сцената препускат ...
1080
1
26
Стресна се. Бяха му казвали, че когато някой се моли за душата му, ще усети леко подръпване. Не вярваше, че може да му се случи. Толкова години вече се скиташе...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...
Казваха му още, че ако някой запали свещ на гроба му, ще усети топлината ù като погалване. Усети я. И пак не вярваше.
Но нещо го дърпаше ...
1868
1
31
Трима сме, Господи, - аз, ти и Времето.
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...
Влачим хомота, вървим и мълчим.
Ти - с постоянство, аз - с нетърпение,
то между нас като облаче дим...
На Времето никак за нас не му пука - ...
1033
40
Рисува фигури камшикът на умората
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
по дългата страна на хоризонта.
И се скъсява времето за ползване
във форма на въпроси и на отговори...
В изгубения смисъл на доверието, ...
659
16
От белега не капе кръв. Не капе.
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
Пътечката си алена забравил.
Забравил и лицето, и ръката,
които с недомислие раняват...
По пътищата споменни единствено ...
845
20
Стела беше най-хубавото нещо, което му се беше случило през целия му живот...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...
Вчера, след погребението ù се усещаше някак празен и толкова малък и изплашен, колкото беше в деня, в който тя го откри гладен, премръзнал и мръсен до вратата на градската библиотека където Стела работеше тогава... В очите ...
999
16
И любовта понякога е тъжна...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...
В една пътечка стъпките събрала,
а ехото на бащината къща
посреща скъпи гости непоканени.
Със сребърно мълчание обвива ...
868
29
Излъжете ме днес... Днес това е законно.
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...
(И законно ще вярвам и аз)
на словата ви - ласкав и щедър компромис,
даже в тях да блещука лъжа...
Че съм още по-хубава. (Може би спрямо вчера) ...
1170
29
Започнахме да се сбогуваме отдавна,
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
когато още лятото не знаеше
как стъпките сънливи на забравата
превръщат временното в постоянно.
Когато разликите диво избуяваха ...
902
26
Дори и вятърът притихва омагьосан
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...
с реверанс към именниците
Мария се прибира... Отдалече
подават тънки токчета сигнали.
Мустаци сучат в кръчмата мъжете, ...
1308
25
Отрязах си косите... Всяка вечер
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...
ги спускам през окото на прозореца.
Прибирам ги, луната щом изгрее,
и с тях мета следите от нестореното.
Ръката не подавам... Предостатъчно ...
1016
3
26
Смениха си посоките молитвите
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...
Посветено на Зорка Димитрова - in memoriam
В очите ти умират постепенно
сезоните на сгушените мисли.
Надежда - пролет, че животът е победа, ...
923
24
Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол ...
1129
25
На края на полянката-
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...
едничко зайче плаче.
Във хола на диванчето –
две зайчета подскачат.
Три зайчета разглеждат ...
1470
1
35
Петнадесет минути почивка
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
Когато отвори очи, първото, което забеляза, беше оцветената в интензивночервено лента на сензитъра. След като от около един хронологичен месец всяка сутрин за кратко му примигваше в червено, а той не предприе никакви мерки, очакваше се, че накрая всичко ще свърши с императи ...
1311
18
"Ако не живея с триста километра - няма да съм аз" - Христо Мутафчиев пред журналисти
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...
Със триста километра ще живея
остатъка си. Както досега.
Могъл бих да съм бавен и лежерен...
Могъл бих. Ала няма да съм аз... ...
860
18
Рано ранила зарана, хубава Мая засмяна.*
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...
Пусна тръбата да свири. Иска децата да сбира.
Почнаха много да скитат. Взе да им губи козите.
Среща им чукна във Горна**, да ги брои доброволно.
Ала се чуди и мае, как ще ги Мая познае, ...
932
24
Спускайки се по стълбите, с най-голямата скорост, която можех да развия, докато едновременно си закопчавах якето, не спирах да се ругая:
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
"Как може да съм толкова смотан, по дяволите! Все на мене ли ще се случи! Толкова ли ми личи, че ще се съгласявам с всяко предложение, та колежките даже не ме и пи ...
2065
2
18
И когато денят уморено притвори очи,
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...
разчертал тишината на бели и черни квадрати,
и започнат сближаване двете стрелки
в календара, ограждайки новата дата...
Полунощ е... И Днес е отхвърлил задачите. ...
1402
1
32
Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
1430
24
Когато имах нужда от подслон,
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...
единствен само вятърът предложи
останките от нечий чужди дом
в основите на моя да положи...
Когато имах нужда от лице, ...
1393
26
Слънцето днес беше милостиво и не само светеше, но и топлеше. В небето се търкаляха малки къдрави облачета бели и пухкави като новородени кученца... Обичаше го това циганско лято, то сякаш вливаше нови сили в остарелите ú кости и ú позволяваше да стигне по-далече в мислите си и дори да се дотътри до ...
1100
26
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
