Лютиче
329 резултата
Мисията да си жив
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...
е да не спираш,
да продължиш...
без значение
доколко денят ти е лош ...
178
1
Колкото и да е непонятно,
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...
животът гони своя цел
да трупа спомени стократно,
през вековете сам поел.
От малко зрънце под земята ...
218
1
Твоят живот е твоята история.
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...
Напиши я добре!
Редактирай я често,
като любима симфония!
Разкажи я! ...
172
Есента прилича на мен...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...
топла, загадъчна и капризна...
понякога с усмивка започва деня
друг път... е дъждовно-пасивна.
Като същинска жена, ...
529
1
Някак внезапно, или по-скоро случайно
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
осени ме чувство изпълнено с радост,
от тихо промъкнала се мисъл потайна,
да се потапям по-често в морето от младост.
От раз, позволих си да бъда красива… с бръчки. ...
204
Тръгваш ли? Докосни ме!
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
Сенките тихо целуват стената.
В спомените ни, едва доловими
с малкия принц стоим под дъгата.
Чуй гласа ми, как нежно зове те ...
179
Не се изисква много
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
човек да бъде щастлив!
Нужна е мъничко дързост
и ум свободен, схватлив.
Щастието достойно е ...
568
Ако си роден на тази земя,
ако си българин в сърцето
както в кръвта,
ако дошъл си с повикът
и съдба, ...
ако си българин в сърцето
както в кръвта,
ако дошъл си с повикът
и съдба, ...
304
Погледът ми събира пера от земята.
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
Дъждовни очите прелистват тъги.
Не чувам щурци далечни в тревата,
а последното ято в мъглата се скри.
Ухае въздухът от влага пропит. ...
214
Има дни... или моменти...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
когато освен, че вали
в душата е празно...
а отвътре... боли
Думите стават омразни, ...
204
1
В този леко меланхоличен сезон
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
сърцата помнят жаркото лято.
Листопадът е видим от всеки балкон,
а градът облича се в премяна от злато.
Нюанси пъстри в очи и в дела... ...
230
1
Когато остарееш
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
и седнеш до камината
с посивели от грижи коси,
вземи книгата със спомени,
отвори и зачети. ...
246
На заем е даден този живот...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
еднопосочен, дори неразбран.
В този наш, най-земен план
започнат... само миг продължава.
Не знае, не пита – кога и къде... ...
167
Проектирал си в теб свят на представи
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен... ...
197
С босоногия, радостен ритъм
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля ...
отмина лятото като вълшебен танц.
С искрящи песъчинки сред вълните
и сладостна въздишка от любовен транс.
А лястовиците пикиращи на воля ...
186
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
202
Едно огромно небе нагазило в синева
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
ширнало своя простор тъй високо
Окъпана от лъчи вечно гладна зора
прогони нощта с крясъка на събудено ято.
А някъде в мен тишината прелива ...
517
Ти вероятно от болка си рухнал
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
забравил какво е воля... какво е борба.
Светът руши се от диагнозите твърди
екологичен колапс, пандемия, после война.
И криеш погледа с израз неясен ...
291
Земята ражда плод и цвят,
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
налива соковете си богато...
не предусещаш докато си млад,
че да си жив по-ценно е от злато.
И някой ден в незнаен час ...
261
Живеем със своите очаквания...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...
надяваме се на промяна...
Жадуваме щастие с непрестанна нега,
бъдещето... къде ни остана...
На кой завой се отнесе, ...
257
Заминавах отново далече
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...
с вперен поглед в небето.
Без вест, без адрес и сама.
Сбогом взех си с морето,
на което помахах с тиха тъга. ...
256
Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
187
2
Поглед отправих към свойта душа
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
с всички потайности скришни...
олющена от времето кукла
кратък плач, детски въздишки.
Пътувах из нея, все по навътре... ...
213
2
Не гледай тялото ми клето
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...
дори и вече застаряло.
Звучи във него песен земна
разказваща за буйна младост.
Треперят ставите сковани ...
218
2
Във грях родени сме
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
с човешка орис тежка,
безпаметни история творим.
Къде начало е, къде е вечност...
мимолетност за души рушим. ...
250
2
С една въздишка в сетен вопъл,
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
откъсна болката от мен…
престореното ти „Обичам те“
издъхна с певчески рефрен.
Не истината ме срази… ...
232
Аз съм просто търсач във времената тревожни.
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
Търся онова късче щастие в дните безбожни.
И вярвам, че като мен се стараят мнозина,
за едно безоблачно утре и мирна Родина.
Животът с безбройните си нива, е тайна голяма! ...
193
Светлината разля се
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
бяла и чиста...
и ме дръпна внезапно
от тъмни недра,
като песен гальовна, ...
220
1
Ще се въртим във вечния си кръг
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...
през купища изстрадано геройство,
на преповтарящи илюзии, в изгубеното
царство на човешкото достойнство.
Лъжата... се оказва, властва над света. ...
174
Объркани в едно дълготрайно настояще
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...
примесено с отровните трохи на страх,
режисира се бъдеще диво, предстоящо
с илюзорна реалност и дирижиран похват.
Под наркоза битуват милиони души... ...
241
1
Един глас прошепна ми тези слова
така, че останаха трайно в мен:
"Очите красиви са само в мига,
щом сълзите освободят тъгата от плен!
Красива не може да бъде тази душа, ...
така, че останаха трайно в мен:
"Очите красиви са само в мига,
щом сълзите освободят тъгата от плен!
Красива не може да бъде тази душа, ...
260
Пролетта прелитна като птиче
над селца и планини...
родена с първото кокиче
днес липов цвят ни нарои.
В очакване на знойно лято ...
над селца и планини...
родена с първото кокиче
днес липов цвят ни нарои.
В очакване на знойно лято ...
243
2
Всеки сам пренаписва своя житейски роман...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
в недомислици, сладости и раздели...
Следващ пътеката на божествений план
с промеждутъци от греховности спрели.
Недостижими в словесните бързеи ...
179
Черешово време... сладко събуждане,
рони слънчеви, игриви петна...
Небосводът е ведрост и в служене...
на безброй животворни неща.
Дъх поемам от сладост цъфтежна. ...
рони слънчеви, игриви петна...
Небосводът е ведрост и в служене...
на безброй животворни неща.
Дъх поемам от сладост цъфтежна. ...
241
3
3
Любовта ни е болна, любовта ни умира,
но наблизо… няма спешен екип…
Тя в нас вглежда се продължително, тихо
и линее ден след ден, непотребна.. без вик.
Нишката жизнена тънее полека ... ...
но наблизо… няма спешен екип…
Тя в нас вглежда се продължително, тихо
и линее ден след ден, непотребна.. без вик.
Нишката жизнена тънее полека ... ...
243
3
4
Не ме трогват случващите се лоши неща.
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
Впечатляват ме жестове на човечност.
Вярвам на хора със себеотрицание и душа
родени от голяма доза сърдечност.
Трогва ме истински дълбоката мъдрост... ...
419
2
5
Малко встрани от живота
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...
с остарели надежди,
ежедневие скучно
ляга в стари одежди.
Днес, от купата топла ...
246
1
Някъде знам, че те има...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
Някъде знам, че трептиш...
и зовеш ме, без звук и без име
и целуваш на ум устните ми.
Някъде знам, че жадуваш, ...
234
Случайно, ли в живота си те срещнах?
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
Случайност, ли бе погледът ти благ?
Случаен, ли бе допирът ти нежен...
и случващото се, дали разбрах?
Единствен, само онзи миг разказва, ...
198
Ние само минаваме
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...
през момента живот.
За повечето грозно бунище,
за други цветен калейдоскоп.
Препускаме невнимателни... ...
191
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
