Лютиче
329 резултата
Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
  559 
Откривам се по малко
във всеки миг от светлина...
Разгръщам се като онази вечна книга
събрала мъдростите на света.
Вървя към себе си отдавна ...
  421 
Щом гората с багри се прошари
и птиците отправят се на юг,
слънчев лъч полегне по ливади
с топъл глас повикай ме,
ще дойда тук... ...
  502 
Душата е с различни имена
и винаги зарежда се с любов,
през всичките живени времена
разлиства се от благословен зов.
Дошла със срок и бегло проявление ...
  459 
Кажи дърво, самотно ли си тук?
"Какво, самотно ли, защо?"
При теб не идва никой друг
ни в изблик на добро, ни в зло...
"Това което казваш, е лъжа!" - ...
  355 
Ах, колко е кратък животът ни
родени тук... да бъдеме живи!
Препускат годините с нас
изгубени, понякога и щастливи.
Сребреят косите, очите сълзят, ...
  609 
Вратите са място,
което да преминеш
по избор направен от теб
Да влезеш или затръшнеш
по всяко време, по пътя напред. ...
  302 
Обади ми се, чу ли, Любов,
чакам те на старото място!
Аз ли..., добре съм,
но всъщност тревожи ме
липсата ти, без срок… ...
  730 
Тази история започна доста отдавна
с есенен щрих и дъждовен етюд.
Със случайно присъствие на нечия сватба.
Сред непознати лица в многогласен капчук.
Неангажиращо с мелодичните нотки ...
  312 
На моята сцена, в моят спектакъл
от мен инспириран, от мен изигран,
вдига завесата ежедневен театър
на слънчева улица, с моя талант.
Рядко видение, неудачно сравнено ...
  282 
Умът е съмнение,
поредно желание,
страдание също
и куп други неща.
Но, истината къде е, ...
  488 
Не е вярно, че есента е тъжен сезон, просто
природата се подготвя за дълга почивка.
Дървесните сокове тръгват към земната гръд
освободени от грижи и от листна обвивка.
На пейката в парка чуваш ясен шептеж, там ...
  299 
Прибирам се в смълчания си дом
с прозорци тъмни - сенки в полумрака.
В бряста… вятърът невидим е заспал
и тихичко похърква сред клонака.
Отварям бавно входната врата. ...
  276 
Движи се с малки крачки! Не гледай надалеч!
Какво ще дойде утре не е на дневна реч.
Сготви си топла супа, чиниите измий,
пуловер изплети си, прахът в душа изтрий
В рохката земя дръвчето засади! ...
  426 
От днешната си участ не се плаша
и възрастта ми впила се в "телото"
Дали в студ или в дни горещи
с търпение обгрижвам го защото,
понатежа последните години ...
  287 
Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,
критикарите словото пренасочвате здраво!
Но, не съм в зависимост от вашата воля!
Пиша своите стихове без да споря и моля.
Темите ми са лични. И го казвам без поза! ...
  233 
Пътуването ни... докрай невероятно
Световъртежът ми статично неподвижен.
Зад мен останаха вълните дивни
от смелият летеж в годините.
Спираловидно се оплитат часовете. ...
  204 
С годините чертаем хоризонти.
Велики, бляскави с височини.
Победите ни никому ненужни,
бележим с празници дори.
Горчивото, каляващо наследство ...
  775 
Светът като къща от карти
залюля се застрашително, гнило.
С подготвени медийни свалки
облъчван ежедневно, фалшиво.
Социумът дистанцирано кашля ...
  338 
Под лявата гръд
някак странно ме стяга
Тежест ли, болка ли,
не е комфортна забава.
Нападат ме чести откоси ...
  388 
Когато егото замлъкне
и свършат всякакви въпроси,
душа с душата проговаря
кристални, чисти, боси....
Безмълвието се стаява ...
  272 
Малка скитница по звездите
от един в друг паралелен свят,
самичка съществува през дните
от кръговрат в кръговрат...
Тя, неведомата душа, ...
  208 
Същинският Аз, скрит зад хиляди воали,
саркастично се надсмива над философии стари
с приготвена към края на пътя шега
за цялата истина и вселенска игра:
"Ти си това което е в теб, ...
  272 
Аз съм стих от поема
и проза навяваща есен.
Аз съм тихо ноктюрно,
спряло в клавиша на твоята песен.
Капка вино червено на твоите устни ...
  317 
Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена ...
  473 
И ето че доплавахме до мястото
където лодките целунаха брега
и нашите безкрайни въжделения
притихнали, преплетоха сърца.
Една любов отложена, подмината. ...
  512 
Притихвам до теб...
Като изгубена котва
в светлия пристан потъвам...
И не за час или миг
мое сърце ...
  692 
Дълбоко в дивия букак
сред храсти гъсти, влажен мрак,
растяха в хаоса неподреден
габър, ясен, бук и клен.
Встрани от тях леската мила ...
  452 
Зората се разля във златен цвят.
Небето се разтвори в нежност от коприна.
Октомврийска есен, пиршество от благодат,
цветност пищна сред слънчева магия.
Топли багри ширнати в дъги ...
  275 
Къде се ражда любовта…
дали във миг на съзерцание
от нежен допир на ръка
от топло, чувствено мечтание.
Дали в усмивка или в миг ...
  311 
Всяко семейство си има черна овца,
която без да съзнава освобождава рода,
от неблагополучия съпроводили тежката карма,
от повтарящи се истории запушили слава и дарба.
Тя е бунтар, стоящ на стръмния склон... ...
  432 
Листопадно отлитат ни дните
в есенните алеи на живота ни тих.
Носят със себе си спомени дивни
разделени по цвят, украсени със щрих.
Синева прозира от облачност скрита. ...
  258 
Новата изкуствена реалност
чука вече на всякоя врата,
да предложи своята промяна
и всее смут в човешката глава.
За зорките очи и умове е ясно ...
  294 
Остави ме, спри със този анализ
ще бъда със себе си до последния залез.
Остави ме, аз съм в своята кожа
с моите мисли, определям комфорта в моята ложа.
Не ме учи, да живея по твоя сценарий! ...
  300 
Нарисувай си слънце…с лазурно небе,
след това залюлей мечтите на розови облаци,
сини птици да плуват в дъга от тишини и море
със слънчеви вълноломи и приказни залези.
Нарисувай си песен… нека звучи ...
  220 
Сбогом, мое лято слънчогледово!
Сбогом, мой цъфтеж уханен!
Като сенки ще ви скрие времето,
дъжд ще ви измие с облака неканен.
Хлад ще се промъкне през стени, комини. ...
  307 
Днес плажът ме зове
безсрамно, някак си греховно,
в милувката на синьото море
да се отдам докрай и непристойно…
Да ме помилва с хладните води, ...
  478 
В тези трудно преглъщани дни
с изгарящи страсти емоционално нечисти,
зададох въпросът нелеп: "Какво предстои?",
сред хаос лишен от човечност и грижи.
Приплъзваме сърфа на ежедневие сложно ...
  348 
Септември полегна в шубраците
с куп бои и четки във скута,
напои с топла охра клонаците
разпръсна килим от изсъхнала шума
Октомври покри долините ...
  321 
В косите ти, ветровете ще сплитам...
В дланите спомени ще събирам,
а очите в тишини ще потапям
амброзия по устните ще се стапя
С две ръце ще те милвам безспирно ...
  707 
Предложения
: ??:??