МарияДимитрова.67
1 055 резултата
Целувка – холограма.
Очите ти на свещи
изглеждат по-горещи,
но денем пламък няма.
Герой си от дорама, ...
  739 
Никой не обгръща необятното.
Козма Прутков
В най-хубавото лято
премерих необята.
Като перце на Феникс ...
  472 
Светът в зелено ми отива,
но чезне слънцето в листата.
Денят в цигара си завива
парче от топлото приятно
и дърпа в облачни пижами ...
  338 
Забравена от зверове и хора,
пътеката се вие в прахоляк.
Чешмичката пресъхнала на двора
до каменно корито – в треволяк.
На гаричката влакчето е спряло. ...
  535  11 
Привлича ме магнитно неочакване.
Какво е любовта ни – бряг ли, мрак ли е?
Към корена съм тръгнала, а червеят
сънува змии под земята, черната –
как се припичат в злака по Задушница, ...
  381 
/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...
  354 
Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...
  840 
Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...
  588  11 
И
Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...
  552 
В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...
  462 
На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...
  344 
Един лисугер
съня ми гложди
като калугер –
смирен, набожен.
Към мен не гледа, ...
  281 
Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...
  463  12 
> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...
  396 
По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...
  319 
По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...
  346 
Уж валят мъжете,
а при мен е суша.
Уж плета въжета,
а стръвта не слуша.
Леят се порои, ...
  532  11 
Свикнах все да съм сърдита.
Свикнах да съм си арбитър.
Свикнах да не разговарям.
Свикнах да ми викат Сара.
Правят даже и магия. ...
  264 
Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...
  310 
по стъпкани сърца
нозете ми потъват в кръв
очите ми изпръскани солú
на сладкото везните натежават
в обезсолената вселена ...
  305  17 
Ще се разтворя в
красотата.
Само миг –
и реката ще впие
побелели пръсти ...
  527  14 
Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам ...
  578 
Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе ...
  625  25 
Като дързък крадец
дойдох тази нощ
за сърцето ти.
Ти затвори пред мен
всички врати. ...
  404  19 
Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна ...
  450  15 
Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен, ...
  421  10 
Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае?
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъ ...
  415 
Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...
  306 
***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...
  571 
> /антиутопия/
>
> Навъсен дъжд кривú очи.
>
> Вл. Маяковски, "Утро" ...
  337  10 
Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...
  472 
1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...
  501 
I
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...
  591  22 
В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...
  445 
Душевна аномалия
е падината
в средата
на нищото
с телесен цвят. ...
  465 
В я т ъ р ъ т п и р у в а с у м о р е н и п т и ц и.
което когато какво е и как ще
където е за кратко животът ме върнеш
пак ли в горещото отмина от място
ще бъде лято и ето на скърби ...
  257 
/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...
  261 
В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...
  373 
Петелът, с глас на мюезин*,
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...
  821 
— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...
  487 
Предложения
: ??:??