niko_niko
198 резултата
Когато малкото ни време
превърне се във мъки лесни,
тогава връх над нас ще вземе
красивата и мила бездна.
Тя идва, за да ни нахока, ...
  509 
Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш. ...
  482 
Море от сълзи е сърцето,
когато бие устремено
към погледа на ново време,
на нови приказки смирени.
Това сърце дерзае топло, ...
  1235 
Раната на поета
Във малката душа, ранена,
скимти пенливата ми рана
и моли - сива, разрушена -
душата си в ръце да хвана. ...
  672 
Бъдещето на поета
Да пиша вечер е тъй сладко,
че няма веч’ покой за мен.
Да търся словото ти, Татко –
това е моят дан за Теб. ...
  561  10 
Умирам и се раждам светъл
и чист, за нови чудеса –
готов съм, метър подир метър,
да търся новото в света.
Във ясните покои, светли, ...
  1339 
Да литне в ясните простори,
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже, ...
  572 
В красивата, смирена, малка
душа, потръпваща в захлас,
поетът чу, че ще е жалко
да си замине в този час.
Той силно иска да живее, ...
  596  13 
Усещаш ли трептящо време
как изминава час по час?
Усещаш ли - душата стене
с измислен и разтърсен глас.
Душата иска да ми каже, ...
  517 
Стихът ми иска да се слее
със новото, туптящо време.
Не иска вече да живее
като сянка на отмиращ спомен -
нежен, искрен, ...
  518 
Когато тръгнем си оттука
без сили вече за борба,
ще търсим новата сполука
във нови, бели небеса.
И ако там полето гасне ...
  530 
Съдбата на поета
Да можеше поетът да се бори
сам срещу всички греещи очи.
Да можеше неземното да стори,
потънал във тъй земни суети. ...
  601 
Самотата на поета
Оплетен в мрежата на мрака,
поетът е объркан, сам.
Душата му не спи, а чака -
и цялата обгърната е в плам. ...
  617 
Войната на поета
Поетът може да не иска,
но музата го тласка веч'
към яркия и сладък изгрев,
към грозната, ревяща сеч. ...
  555 
Родината на поета
България, земя на мрачни хора,
на топли и угаснали души.
Земя, измъчвана в умора
от греещи и паднали мечти. ...
  550 
Въпросът на поета
О, музо, покажи ми светлината,
която тъй горчиво търся.
Кажи ми - може ли душата
от своите суети да се отърси? ...
  486 
Тъгата на поета
Две сълзи парят на очите светли,
две сълзи, молещи за топлина.
Те появяваха се мимолетно
и гаснеха в покоя на света. ...
  540 
Демонът на поета
Поете малък, де ти е душата?
Разядена, кървяща, сляпа...
Отдай се пак на суетата,
не и отнемай свободата. ...
  547 
Свободата на поета
В агонията на красотата,
във сенките на суетата
смирено търсим свободата,
извеждаща ни в Светлината. ...
  549 
Поете, накъде отиваш ти?
Съзнаваш ли, че си обречен
да сбъдваш чуждите мечти,
а сам да търсиш ти покоя вечен?
Съзнаваш ли, че твойта сила ...
  510 
Семе върху топлите гърди,
усмивка ясна в меките очи,
а аз - смирен и кротък вече -
целувам те разтърсващо и нежно
и щастието е меко, безметежно. ...
  598 
Поетът вечно търси свободата.
На земното и вечното – средата.
Той иска със пресипнал глас
да доближи чудовищното “аз”,
да го застигне и подмине вдъхновено, ...
  522 
Посланието на поета
Поезията струи
от моите ръце
и чака само ти
да трепнеш - ...
  569 
Гуляят на поета
Ще има някога наслада
за малкия, страхлив поет.
В жени и вино – изненада,
намери вечния късмет. ...
  580 
Мирът на поета
Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце. ...
  549 
Сексът на поета
Две пламнали тела едно във друго
намират свойта светлина.
Две трупчета, целувайки се грубо,
не виждат идващата пустота. ...
  765 
Битката на поета
Със своя демон в битка вкопчен,
той не познаваше света -
трънлив, ехтящ или порочен,
измит в потоп или в сълза. ...
  490 
Страданието на поета
Душата на поета помни ясно
за мъки страшни, мрачни дни.
Страданието обаче е прекрасно,
ако в един нов цвят се прероди. ...
  506 
Любовта на поета
Поетът музата не спира да ухажва.
Той носи и от земните цветя
и тя, засмяна, стиховете ражда
във неговата пламнала душа. ...
  1059 
Брожението на поета
Душата на поета броди гола
в сияйните полета на света.
Тя скита, вие се в небето
и следва всеки порив на сърцето. ...
  584 
Молитвата на поета
Смили се, Отче, над душите наши
и знай, че в свойте суети
били сме зли, негодници, търгаши
и сме петнили Твоите земи. ...
  614 
Мечтата на поета
Душа ранена търси място свое
в объркан, хаотичен свят.
Ще види красотата на покоя
и светлата, извечна благодат. ...
  501 
Музата на поета
Стихът е сила мощна и велика -
оръжие единствено за мен,
способно светлината да извика
при музата, трептяща в плен. ...
  523 
Душата на поета
Крилете си тя иска да разтвори -
душата ми, о, музо, вътре в мен -
да полети към златните простори,
да се прости със сенчестия плен. ...
  580 
Силата на поета
А моята поезия струи
и претворява, да, излъчва сила.
Разлива се сред сенчести страни
и гледа към душата ти, тъй мила. ...
  525 
Борбата на поета
Най-тежката борба е вътре
със музата красива, бяла -
със своите крила тъй пъстри
тя и добро, и зло е дала. ...
  1322 
Дългът на поета
Да служи с цялата си сила
усещаше, че трябва той,
за да успее свойта мила
душа да вкара във покой. ...
  475 
Младият поет
Макар и хората презрял,
той продължи да ги обича.
Познал света - о, опознал и
болка, суета и ...
  524 
Предложения
: ??:??