Patrizzia
2 286 резултата
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а, ...
  315 
Аз река съм и милвам едва,
бреговете, а там в ракитака
пише вятър най-нежни слова,
носи дъжд. И стихията чака.
Денем рèша косѝ на върби, ...
  233 
Рисувам по памет по листа небесен,
танцуващи жерави с нежни души.
Красива и топла е ранната есен,
със сенчици птичи душата теши.
Главиците восъчни доземи свели, ...
  317 
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
  482 
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
  352  22 
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...
  326 
Не бях от ученичките прилежни,
описвах в стих стремежи и мечти.
Мълчеше ти и вместо: — "Дай бележник"!
Все казваше: — "Стани и прочети"!
Къдриците ти – рано побелели ...
  780  11 
Припомни го фонтанът и на мен,
миг, в който тъй се смя, че бе заплакал,
в един горещ и слънчев юлски ден,
направих във водата му спектакъл.
Да съм била на пет, или на шест, ...
  391  11 
Ти си вятърът лунен – в косите ми нежно запял
и повдигнал за мен златотканите звездни завеси
и щурчето – строшило цигулка в безпаметна жал,
улулица повтаряща тъжно: — Къде си? — Къде си?
Ти си есенно слънце – огряло високия хълм, ...
  677 
И едно подир друго си тръгват летата полека,
пъстри дребни мъниста търкалят по стръмния скат,
и широкият друм се стеснява до козя пътека,
сякаш вчера бе дързък, безстрашен и толкова млад.
Но душата годините в шепа ревниво не къта, ...
  405  22 
Дочака ме притихнал пак Балкана,
запя и грейна старият фонтан,
в зениците ми Ботев пак е взрян.
Дойдох, градче любимо. Ще остана.
Сънувах те, прегръдката ти крепка ...
  307 
Тихо клонче смокиново пак по прозореца драска,
а Луната ме буди – всевиждащо, златно око.
А септември по котешки шарен, гальовен и ласкав,
мърка вън: — "Помечтай, за минутка поне и ако,
бъдат дните до болка отрудени, грозни и груби, ...
  331 
Приличам ли на ангелче от рая?
Повярвай ми, приличам, но не съм.
И дявол съм, когато те желая,
светица съм. Тих шепот, Божи гръм...
Такава си досега не си обичал ...
  776 
От небето си правя нощви,
искам целия свят да нахраня,
Месец златен полека върви,
след душата ми – проста диканя.
И вършее звездици по сто ...
  283 
А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е? ...
  301 
И днес по тъмно станах, спяха песните,
на златна люлка в пъстри дървеса.
Денят ми няма днес да е от лесните,
но зная си отдавна, че не са,
дошли с карета дните ми за глезене, ...
  377  13 
"Как живется вам с другою,-
Проще ведь?- Удар весла!-
Линией береговою
Скоро ль память отошла."
Марина Цветаева ...
  294 
Видях го – понесъл чувала,
в контейнера търси надежда.
Душата му, Боже е бяла,
клошар ли е? Ангел изглежда.
Крилата му дрехата крие ...
  308 
Дали защото все през тръните вървях, дойде септември топъл, за да ме погали,
в очите ми да пръсне щедро шепи смях. Да изтанцува с мене лудо хали-гали.
Кой помни още танцът остарял? Но важен, казват бил и кавалерът.
Приемам я поканата – за бал. Обувки с токче все ще се намерят.
Вечерната ми рокля чер ...
  339 
"Лудите на стадиона"*
много даже са си в ред,
музите си щури гонят
и без стартов пистолет.
Шапката си с крокодила, ...
  327 
Вземете я и нея, ако можете,
усмивката ми – да ви подслади
горчилката. И си сменете кожите,
и с по-хамелеонски от преди.
Вземете я онази дума – благата, ...
  296 
Госпожо Злоба, моят дом е малък,
две стаички и кухничка отзад,
седнете, де! Ще хапнем с Вас по залък,
че виждам – озверяла сте от глад.
Тук някъде в ей онзи тъмен ъгъл, ...
  357 
Най-личната мома била, той – лош,
на работа не ра̀чил да се хване,
по кръчмите пропивал всяка нощ
и свиден дом, и бащино имане.
За майка си отмяна тя била, ...
  1278  20  26 
Скътах злато в очите си – нива безкрай – слънчогледи,
пàри сухата пръст вече август по боси пети.
Миг и няма ги птиците, само две сенчици бледи,
двойка гладни врабчета край мене припряно лети.
Там, сред нивата, зърнах, стои си съвсем дружелюбно, ...
  818  10  10 
За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...
  383  14 
И сме горди, че ходим изправени,
отличава ни, казват смехът.
Сякаш нищичко няма за правене,
все се ръфаме. Хората – кът.
И венец сме (все повече тръните), ...
  336  19 
Гласът ми нейде занемял,
зад ехото сега се гуши,
сред бури, ветрове и суши,
ту гръмовит, ту тих е пял.
Пригласяла му е тъга, ...
  266 
Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
  983  18  34 
Опазих ли я добротата – святата,
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...
  534 
Тя има само делниците – тесните,
по някой стих – душата да нахрани
и крехко като полъх равновесие,
крепящо се на думите: Жена ми.
Тя всъщност до изтръпване е ничия, ...
  805 
Жена с характер казват съм била.
Измислици! Та аз съм тъй добричка!
И само в полунощ летя – с метла,
и сова е любимата ми птичка.
И котаракът ми – ела го виж, ...
  511 
Понякога ми идва да крещя, но млъквам, като пукната камбана
и търся сред житейските неща божествен лъч, за който да се хвана.
И уж по моя ръст е изковал и кръста ми, и пътя ми нелек,
криле от думи Господ ми е дал и болка, да дорасна до човек.
И ето, падам, лазя и летя, и уча се отново да говоря, ...
  406 
Тъжен съм, свирачо! Погалѝ
струните. Разплаквай ги полека,
стар приятел тръгва си. Дали
като него верен е човека?
С мен тъга и радост поделил ...
  299 
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата. ...
  280 
Понякога сънувам, че се връщат
и черна нишка тегли ме натам,
и става тишината като къща,
и всяка дума искат да им дам.
Дали ги помня? До един ги помня, ...
  300 
И победила тленната си плът,
политнах да настигна лято късно,
светулки ли край мен така блестят,
звезди ли август щедро е разпръснал?
Такава нощ до сбъдване копнях, ...
  344  13 
Мария съм – онази съм – най-първата,
сина си с много обич го люлях.
Разпятието, тръните и кървите,
платиха изначалния ви грях.
Мария съм – онази съм – избраната, ...
  460  20 
Как ми писна, не зная знаеш ли,
ще се ритна отзад самичка.
Шепа сол ще си взема, краешник,
премълчаните думи... Всичко.
И кобилката стара, куцата, ...
  350  11 
Набери ми смокини, моля те!
Виж ги, капят, съвсем презряха.
Щом съпруг си ми – влез си в ролята,
в този дом – без врата и стряха.
За душата ми вече тесен е, ...
  318 
Полека спуска се над мен
денят с крила на пеперуда,
от хубостта му удивен,
щастлив съм, че и днес се будя.
Държи душата в нежен плен, ...
  309  11 
Предложения
: ??:??