Plevel
156 резултата
Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях, пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
- Ей, ей, мъжки, – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и пр ...
676
1
4
Какво ли има с тебе да делим?
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
Какво кажи, кое да ти предложа?
Освен в едно легло да приютим
горелите ни като вестник кожи.
Прочетена от теб, добре, мълчиш. ...
930
12
23
Не сме ли хората крадци,
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
на мъртви дни, лета, сезони,
броим си дните да заспим,
а те оказват се пирони.
И всеки чук е стон на звяр, ...
770
12
24
Когато се заключи беше малък,
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
а пръстите му – мънички ключета
тогава още можеше да бяга
и клетки да разбива на парчета.
Тогава още можеше да вярва, ...
497
4
11
В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа, положен в бял, плетен найлонов калъф сега се виждаше само главата. ...
756
3
14
Стая 604 на последния шести етаж. Навън е обед. Слънцето си играе с пердето. Плъзгам пръсти по ръбовете на мебелировката. Синята рамка на прозореца ме приканва да го отворя. Навън е пролет. Облакът отсреща ми прилича на замък. Нашият замък, където ще отидем когато затворя очи и почувствам вкуса на у ...
1056
9
19
Тишината звъни, точно като след буря. Съзерцавам момичето отстрани. Дори и в състоянието каращо я да се държи досущ като себе си, аз я обичам. Тя лежи на леглото срещу огледалото. Оставила е диханието си някъде, където хората живеят без спомен за смърт. Без идея за минало, без мисъл за утре. Тя е пр ...
1720
8
20
"На клепките ми грее светъл сън
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
и моля се дано да те достигне..."
Виж птиците политнали нагоре
се връщат на земята, но без рани.
Не знаят хората, така не могат – ...
1576
19
28
Момиче в каросерията
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа о ...
862
13
34
Прочете по въздишките
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
на детето си,
морзовата азбука
на щастието.
По слънчевите отблясъци ...
710
8
2
Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет в Йорк, Англия. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , че с една количка се мотае, – тъмнокосо, недохр ...
706
9
24
До късно на терасата простира,
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
окъсаните дрехи на съпруга си.
В джобовете понякога намира,
парче земя и блян за съществуване.
Косите си замята срещу залеза. ...
3470
43
70
Тя знае адресите, на скоро починали,
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
на скоро възкръснали къщи.
И пуска годините, в кутии изстинали,
в кутии, в сърцата им също.
Тя бърза с походка, присъща на времето, ...
672
6
16
Площадът на малкия град е отрупан с мартеници. Повдига се мъглата, като прозрачна завеса.
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
Уважаеми Дами и Господа, започва манифеста на бялото и червеното, на единството, на изначалното, на това, което ни обединява като народ! На българското Ин и Ян. Толкова е празнично всичко! Толкова много сергии, ...
1114
7
16
22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...
1153
7
31
Вървя по улицата късно,
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам, ...
поредна крачка, сняг, мъгла.
Почти забравих как прекъсват,
връзките из тез селца.
Съвсем не трябва да ти казвам, ...
711
13
14
Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...
2437
15
32
Един човек ме срещна сред житата,
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...
на моите покълнали илюзии.
- Не се страхувай, - каза - чудесата,
сега не са в красивите ни думи.
Не са дори в светулките, понеже ...
753
14
24
Чудно е да окъпеш поглед, рано сутрин в розовата долина на небесната шир. Да зинеш неусетно с уста и да не можеш да се нагледаш на тая хвърковата млечнобяла чета от облаци, накацала около билата на планината. И дали пазеха няколкото параклиса по върховете, вярата на хората, или очите на Бога, никой ...
809
11
22
Разправят, че си луд и див.
И лош и черен ,като дявол.
Че търсил си ме в сто жени.
Де никне цвете си отравял.
А аз стоях съвсем сама. ...
И лош и черен ,като дявол.
Че търсил си ме в сто жени.
Де никне цвете си отравял.
А аз стоях съвсем сама. ...
3569
46
84
Тя е скъсана рокля, след танц със звезди.
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...
А ресните ѝ мокри са урок за умиране.
Тя е толкова страшна, когато мълчи,
че си реже крилата. От страх за политане.
Тя препива с роса след мисъл за теб, ...
1483
20
42
Пегасите умряха на простора
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...
пред народното събрание,
и в зъбите изгнили се разклатиха
стоновете на народа.
Умря и дядо ми със много хора ...
854
8
21
Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...
873
12
15
Там в онази килия,
във която съм няма,
сълзи нявга съм трила
със ръцете на дявола.
Аз не искам да гледаш, ...
във която съм няма,
сълзи нявга съм трила
със ръцете на дявола.
Аз не искам да гледаш, ...
917
19
32
Дресирах болката
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...
и птиците накацаха по остриетата
на думите.
Моят сън потече в океана
на нечии въздишки. ...
1610
20
23
Двамата бяха женени от 32 години и допреди тази пролет, г-н Донев смяташе, че с брака му всичко е наред. Единствената им дъщеря отдавна се беше омъжила в Америка, отнасяйки със себе си най-щастливите мигове на семейството. Както всяка двойка, така и тази си имаше определени навици. Всяка събота ходе ...
1812
10
37
Момичето, което търсеше сняг в планината...
намери само голи сиви чукари.
Тя толкова искаше
да види как снежинките
се гонят във въздуха, ...
намери само голи сиви чукари.
Тя толкова искаше
да види как снежинките
се гонят във въздуха, ...
539
11
27
985
6
33
Не продавай слънцето, за да си купиш свещ!
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...
2163
8
28
Червеи рохкат пръстта горделива
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви, ...
със търпение на пеперудени ларви
и се питат крила дали ще отиват
на посинените от падане стави.
Луди в земя на нечути молитви, ...
421
2
16
Вселената от упор
пада на колене.
Моли за милост,
но вятър я насича.
Кажи Летя ли? ...
пада на колене.
Моли за милост,
но вятър я насича.
Кажи Летя ли? ...
544
3
12
Помолих вятъра
за време,
яхнал на върховете
гръдта.
Попитах крилото ...
за време,
яхнал на върховете
гръдта.
Попитах крилото ...
566
3
15
Бягаш и падаш
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване ...
търсиш пътеки
сам и изгубен
във греховна гора
стон от очакване ...
572
2
11
Моите бесове са много!
Блъскат се и се изяждат,
плюят и поглъщат огън.
Убивам ги и пак се раждат.
С въжета ги увивам нощем, ...
Блъскат се и се изяждат,
плюят и поглъщат огън.
Убивам ги и пак се раждат.
С въжета ги увивам нощем, ...
523
4
6
Не вярваш ли? Тогава ме създай!
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...
От восъчно мълчание във църква.
Рисувай ме! Със мигли издълбай –
икона стара, на очите с кърпа.
Създай гласа ми в детския си смях, ...
2714
34
97
Без дъх отварям устни...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.
А утре? Утре отново без теб ще се събудя. ...
Без сън очите ми остават...
Вятърът дращи - краката уморени, боси
и стъпките утихват по асфалта разпиляни.
А утре? Утре отново без теб ще се събудя. ...
660
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
