Plevel
232 резултата
Словата ти капчукат през нощта,
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...
приличат ми на капчици глюкоза.
Обхваната от тяхната наркоза,
дали ще се събудя сутринта?!
Дали на две ще се дели денят, ...
438
6
19
След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...
732
5
26
Противно на логиката, но в онзи момент, не възприех думите в песента по заплашителен начин, напротив. Настройваха ме за приключение и дори когато увеличих песента и затанцувах на седалката, си представих, че сме в дискотека с Хари и хиляди звуци и лампи пукат като фойерверки в нас.
- И къде все пак ...
- И къде все пак ...
653
6
21
На другата сутрин се намерих да плувам под вода в басейна на банята. Водата беше мека и топла. Обгръщаше ме и ме отпускаше, изтласквах се напред и се наслаждавах на прозрачната ѝ мекота, но след малко започнах да се задушавам, свършваше ми въздухът, а когато се опитвах да подам глава над водата, се ...
626
6
14
Сега ми е трудно да го призная, но тогава бях зашеметена. От мириса на запалена борина, от огъня разлял се по кожата ми, от присъствието на мъжа, придал вкус и чувство на живота ми. Вкус – изпълващ сетивата и замъгляващ мислите.
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
Тъкмо бяхме похапнали, бутилката беше пресушена до капка, чувствах се б ...
867
6
16
Слънцето се криеше зад върховете на дърветата. Вятърът издухваше насипания сняг от клоните и го ръсеше на остри стружки срещу мен. Те се завихряха, бодяха ме и стапяха остриетата си по лицето ми. Беше някъде към 13ч на обяд. Трябваше да се чакаме на пейка до стар параклис, откъдето започваше пътекат ...
699
7
24
(от 4-та част)
И сега тези импулси блещукаха в очите ми безмълвни, но толкова ясно мълвяха, че се отразиха в неговите, пламнаха и той прошепна:
- Искам да спра времето.
- Спри го. – прошепнах и си го пожелах.
За миг то наистина спря. Стояхме прави пред пейката. Целувката му дойде изненадващо, като п ...
И сега тези импулси блещукаха в очите ми безмълвни, но толкова ясно мълвяха, че се отразиха в неговите, пламнаха и той прошепна:
- Искам да спра времето.
- Спри го. – прошепнах и си го пожелах.
За миг то наистина спря. Стояхме прави пред пейката. Целувката му дойде изненадващо, като п ...
712
4
17
Къпането е интимен процес. Нещо като ритуал, но съвсем естествен. Красив и изпълнен с музиката на природата. Моментът, в който изповядаш тялото си на водата. Мълчаливо и донякъде неосъзнато. Оставяш се на стихията и тя те приема под плаща на стичащите се капки, с всичките ти грехове и недостатъци. З ...
811
5
24
Вино мое, черно, недопито,
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...
същото като целувка в мрак.
Как нахлуваш в мене, с ярост скрита
и разплиташ бавно ти косите...
Факли светят ми в очите пак. ...
566
10
26
Събудих се като прегряла. Три пъти изключвах алармата на телефона и накрая естествено се оказа, че съм прекалила със сладките сънища. А пък те много странно, но онази сутрин дойдоха изневиделица и се чувствах като целувана мечка, затрупана в бърлогата си от юргани и одеяла. Тежаха, колкото жив мечок ...
731
6
20
Идвам, любими. Нимфа съм. Пея.
Тихо бълнувам в твойто сърце.
Песничка бяла в църква на кея,
плиска вълната, бряг да я спре.
Бризът те носи в малката лодка, ...
Тихо бълнувам в твойто сърце.
Песничка бяла в църква на кея,
плиска вълната, бряг да я спре.
Бризът те носи в малката лодка, ...
597
15
40
Разпука се грозде, узряха звездите в небето.
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови. ...
От сладост мискетът в ребрата на бъчва превря.
Усети го дядо, по стълба се спусна в мазето.
Наточи си вино, преглътна, а после запя.
Той пееше скръбно, с гласа си жарава разрови. ...
326
16
25
Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде, ...
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.
Не разказвай, Любов, пролетта като дойде, ...
1396
27
57
Време ли беше да пресечем улицата? Така ми изглеждаше. Колоните от коли всеки момент щяха да спрат, но никога не бях сънувала сън със светофари и то така ярки, че да не мога да определя с какви цветове светят. За нас ли светеха? Или просто преминавахме от едно състояние в друго, носейки се по вълнит ...
1330
13
35
Той приличаше на италианец. Само че не на гаден мафиот, а на онези италианци, които подсвиркват на момичетата по пазарите, а после им подаряват различни видове плодове. Плодове, спрямо формите на телата им. Спрямо уханието на парфюмите. Спрямо блясъка на кожата. Спрямо…
Но, да... Многоточията са про ...
Но, да... Многоточията са про ...
1072
10
33
Нощ .... не знам коя... И тази оседлава черните си коне, готова е да ме вземе със себе си на пътешествие. Аз се изкъпах най после. Наредих прането по простора на терасата и ми се припуши. Нямам трева, обикновена липова шума свивам, защото ми пада в терасата, но сега е зима и шумата е влажна. Преди и ...
926
14
25
Аз отказвам да пиша за тебе, Любов.
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...
И хербарии с думи, да пазя в стените.
Да окачам главата ти, сякаш от лов,
се завръщам – парадна, окичена, сита.
Да ме гледаш от стаите с празни очи, ...
547
10
26
Случайно се събуждам
в последните си дни,
случайно съм на паша,
пак с моите сестри.
Разхождаме копита, ...
в последните си дни,
случайно съм на паша,
пак с моите сестри.
Разхождаме копита, ...
1379
7
29
Останаха само парчета по пейката.
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...
Взривени частици, в ръцете въпроси.
Останаха думите, цопнали в локвата,
лицето ми питащо твоето: Кой си?
Отвърнаха птиците, пеещи щастие, ...
355
8
19
Телефонът звъни. Непозната жена,
настоява за среща, веднага!
– Имам нужда от теб и на всяка цена,
да се видим, недей го отлага!
Този глас е стрелба, но го чувам в окоп – ...
настоява за среща, веднага!
– Имам нужда от теб и на всяка цена,
да се видим, недей го отлага!
Този глас е стрелба, но го чувам в окоп – ...
415
8
25
Толкова мигове литнаха с вятъра, мило момченце.
Падаха тихи, въртяха се бавно в захлас.
Както и ние въртяхме се с тебе – невинни листенца,
дъх срещу дъх и потрепваше лятото в нас.
Ангелски смях. А в очичките грееха факли на рицар, ...
Падаха тихи, въртяха се бавно в захлас.
Както и ние въртяхме се с тебе – невинни листенца,
дъх срещу дъх и потрепваше лятото в нас.
Ангелски смях. А в очичките грееха факли на рицар, ...
480
7
14
А сега накъде? Пита моята глутница луди.
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
Накъде да потегляме, брат, ако утре осъмнем?
Там зад нас са се ширнали в бялото болни заблуди,
а напред е степта и надежда, проблясваща в тъмното.
Не премигват звезди. Пренареждат небето снежинки, ...
948
19
33
През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две, ...
389
8
7
Разкъсвам с дъх студения разкош
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...
и шмугвам се в ръцете ти горещи.
Из стаята се свлича тъмна нощ,
ала в очите ти блещукат свещи.
Ти светиш ми. Посоката е юг, ...
369
16
27
Напиваш ме жадна
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...
за кърваво вино,
целуваш ме с мислите -
кръв по устата,
наричаш ме крепост ...
489
11
24
Щом паднах в стих – убоден от тирета,
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...
кажи ми ти, какво ме съхранява?
Дали затвор – издигнат до небето...
Дали мъжът – очакващ да съм цяла...
Той идва тихо, стъпва пред стиха ми, ...
497
13
30
Завързали сме думите за дъното,
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...
но бръчките в лицата ни издават.
Като косатки плуваме към бъдното,
а всъщност уморени сме и стари.
Нахлузили лицата си приличаме, ...
503
10
17
Ти не слушай, когато в небето засвирят крилата
и не гледай към ятото птици свистящи над теб.
Коленичил дъждът, виж как силно прегръща земята,
като тебе прегръща, а после… не може да спре.
В многоточия ляга. Нататък през мократа кожа. ...
и не гледай към ятото птици свистящи над теб.
Коленичил дъждът, виж как силно прегръща земята,
като тебе прегръща, а после… не може да спре.
В многоточия ляга. Нататък през мократа кожа. ...
397
6
17
Натежаха ръцете от сънища с падащи камъни,
а дъждът из земята предълго се мята, валя.
Наводниха се шахтите плувнали в думи за нямане,
като тътен бетонен, гласът ми задави, преля.
Към вратите изгнили се плъзна. Залостиха кръчмите. ...
а дъждът из земята предълго се мята, валя.
Наводниха се шахтите плувнали в думи за нямане,
като тътен бетонен, гласът ми задави, преля.
Към вратите изгнили се плъзна. Залостиха кръчмите. ...
316
13
21
Защо ли си дошъл?
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно. ...
Мълчиш… Не знаеш.
Навярно да си вземеш нещо модно.
Багаж? Или кураж - за да останеш,
откакто отеснявам ти законно. ...
859
13
28
Още гледам нагоре, първи опит за стъпка,
втори опит за грешка, или опит за кръпка.
Не е нещо нечуто, ще ушия с иглата -
образ вярно обърнат. Висна долу главата.
Сочи долу небето, горе синя земята. ...
втори опит за грешка, или опит за кръпка.
Не е нещо нечуто, ще ушия с иглата -
образ вярно обърнат. Висна долу главата.
Сочи долу небето, горе синя земята. ...
797
18
23
Почернели и
слепи създания,
населяващи
долното царство,
те се крият и ...
слепи създания,
населяващи
долното царство,
те се крият и ...
882
10
17
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятърът разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва г ...
948
8
22
– Да идем в Америка, птиченце мое... –
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...
прошепва в просъница той.
– Да идем, да идем... – бълнува в тревога,
задъхва се в нощния зной.
Докосва ме плахо, посочва нагоре: ...
994
8
18
Пеят птици. Юни е. Вятърът шепти във въздуха - разнася стъпки, музика и детски смях. Един сакат се подпира на дувара пред читалището и гледа котката проснала се на нагорещената земя как кърми малките си. Друг се е опънал на сянка и слуша музика, блуждае. Хората сънуват щастието си. А Морфей е влюбен ...
625
3
12
Ти толкова ми липсваше че вчера,
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка ...
когато се разхождах край реката,
случайно се препънах и намерих,
кора от бор затрупана в листата.
От нея си издялках малка лодка ...
973
14
28
Преди да заспя,
очите ми малко
преди да угаснат
се уча да падам...
Броя. ...
очите ми малко
преди да угаснат
се уча да падам...
Броя. ...
656
5
9
Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...
1099
6
13
Не е умряла, само е заспала
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско. ...
в сервилния конвулс на болката.
Придатък на живота като цяло
и на предимствата в природата.
Доколкото разбирам падна ниско. ...
801
5
9
Сълзите на юни по птиците капят,
колоните сенки се вият из кръг.
Капанът на мрака, трепери препасал,
две стари въжета в тунел с кръстопът.
Нагоре се нижат шинели чернеят ...
колоните сенки се вият из кръг.
Капанът на мрака, трепери препасал,
две стари въжета в тунел с кръстопът.
Нагоре се нижат шинели чернеят ...
721
5
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
