Валери_Станков
1 592 резултата
ТАНЦУВАЩИЯТ С ДУМИ
... да бъде път и светлина, какво ли друго да поискам? –
да хвърля сянка пред Жена, брадясал в бялата си ризка,
да гребна шепичка вода от нейните бездънни стомни,
и – че е вятър без юзда, мъжът във мен да си припомни! – ...
  271 
СЕЛФИ СЪС СТАРАТА МИ ШАПКА
... щракнете селфи с лятото, преди по пътищата нейде да отпраши,
преди мелтемът с хъркащи гърди! – да се напъха в сънищата ваши,
постройте се в редичка по един, викнете зелее-е! – срещу обектива,
под пламналия залез в цвят кармин, поседнали в тръстиката ръждива, ...
  228 
СТРАННА ПТИЦА
Мен цял живот Неволята ме учи
със всекиго да съм добър човек –
дори да ме залае злобно куче,
да делна с него хлебеца си мек, ...
  450 
НИКОГА ПОВЕЧЕ
Ща да те водя в гори занемели,
да ти се кефя – на туфи цветя,
да ти се нежа на пазвите бели,
вятър вечерник – край теб да летя, ...
  255 
ПЕСНИЧКА ЗА ВЛЮБЕНИТЕ МРАВКИ
... по спуканите мои керемиди си тропа тихо варненският дъжд,
ела при мен, любима? – и ще видиш, отвсякъде погледнато, съм мъж,
стиши се под несръчната ми ласка? – да чезна във очите ти добри,
да те обичам – гола и прекрасна! – додето слънцето се зазори, ...
  411 
АВТОПОРТРЕТ С КНИГА
Незнайни в паметта ми глъбини ме връщат пак във детските години,
когато книги четох – планини! – и слушах Бах, Бетовен, Бокерини,
все вярвах, че е вечен Дон Кихот – и Родион Разколников е вечен! –
и си мечтаех – в моя мил живот, да мина през света – добро човече, ...
  280 
ЧАСОВНИК ОТ БОКЛУКА
Животът ме люлее на кантар –
след радостите – ядове отровни.
Живея като някой стар клошар,
намерил във казана скъп часовник. ...
  400 
АВТОПОРТРЕТ ПО ПЛАДНЕ
В небето слънцето по пладне
ще кажеш – камъни троши.
Да хвърлиш камък, де ще падне?
И блатото се пресуши. ...
  256 
АВТОПОРТРЕТ С РИМИ
... понякога съм сам и гол, дори костюмът зле стои ми,
седя си в неудобен стол – и пиша неудобни рими,
не зная кой си ги чете – и връзва ли с тях двата края? –
с тях вече стигнах до стоте, но не пораснах над кравая, ...
  226 
НЕКА ДРУГ НА СВЕТА ТЕ РАЗКАЗВА
... ти си облаче в лятно небе, ти си вятър в момчешко хвърчило,
из брадата ми – дим от кюмбе, с 10 пръстчета ровиш тъй мило,
светла птица, се връщаш от юг, и е толкова топъл октомврий! –
ти си капка от пеещ капчук, уж в летеж! – а морето те помни, ...
  296 
ПЕЧАЛНИ БЕЛИ КОРАБИ
... а тук валя проливен дъжд и взеха да гърмят неоните.
Вдовица – пламнала за мъж, увисна есента на клоните.
Свалиха я на заранта – и метнаха я във линейката.
И – сякаш псе, се разскимтя ...
  268 
МЪЖКО А CAPELLA ПЕЕНЕ
Сега съм шепот на трева
върху плешивите баири –
и глухоняма синева
хрипти ми в гърлото – и свири. ...
  203 
КЪДЕ СИ ТИ, ПРЕКРАСНО МОЕ ДЕТСТВО?
... защо не съм момченце босоного – да слизам на напечения плаж,
да срещам птиците от Чад и Того, за пенсийка с това натрупах стаж,
завързал с връвка летните бермуди, с хавлийката в продънения сак,
къде изчезнах? – мама да се чуди, доде тропосвам варненския бряг, ...
  201 
СПОМЕН ЗА МОЕТО СЕМЕЙСТВО
... защо пропуснах толкова неща да сторя във живота си оскъден? –
да съм добър съпруг, пък и баща, и по-щастливи някак си да бъдем,
не черен роб на всеки свой куплет сред седем милиарда светли роби,
от работа да се прибирам в пет – и моят дом да грейне в блага обич, ...
  408 
БАЛАДА ЗА ОБРАТНОТО ВЪРТЕНЕ
Земята се върти по Галилео,
но аз не се усещам Галилей.
Пързалям се като по линолеум,
намазан фино с медиен елей. ...
  471 
ДЕН ОТ ВАРНЕНСКИЯ КАЛЕНДАР
... ден дени край мен из парка, ляга маранята жарка,
и чистачката без мярка вдига шум и облак прах,
две-три дами – дали-взели, веят сламени капели,
пушат облачета бели три старчока покрай тях, ...
  410 
ДА ПАЗИ ГОСПОД ЛОШИТЕ МОМЧЕТА
... понякога от лошите момчета
Жените чакат все добри неща –
например, да разкъсат на парчета
ужасната им женска самота. ...
  508 
ЖЕНИТЕ СЪС ЗАБЪРЗАНИ ПОХОДКИ
... защо Жените – слязат ли във парка, търчат, като че ли ги гони змей,
наместо да изпушат с мен цигарка, да ми рекат на пейката: – Здравей! –
и да добавят: – Старче, ти си готин, но с двата крака си Отвъд – почти.
Нима заслужих да съм тъй самотен? – и запокитен в бездни ...
  568 
ДЕВОЙКАТА, КОЯТО СЕ ГРИМИРА
... и тъкмо в парка седнал бях на бира, и сякаш гледам като на екран –
една девойка тихо се гримира със скришно огледалце в бяла длан,
от пейчицата нейна дъх на фрезии – на облаче – към мене се поде –
и аз си глътнах всичките поезии! – едно самотно градско пиянде, ...
  835 
АНАЛИЗ НА ИЗДИШАНИЯ ВЪЗДУХ
... не знам с какво заслужих участта да дишам през сапунени мехури,
животът – след граничната черта – във бездната и мен ще прекатури,
лъжа и робство вредом днес цари, а Свободата все ми се изплъзва,
и данък "Въздух" плащам си дори, и почна да не ми достига въздух, ...
  404 
ТУШ
... на пясъчника с кофичка, с лопатка от детството животът ме душѝ,
и – сякаш подир смъртоносна хватка, потънал съм в батака до уши,
с безмълвен вик – напъхан нож в кания, си изпровождам птиците на юг,
и глътчицата въздух, дето пия, мирише на разпран чувал с боклук, ...
  220 
АПТЕКА ЗА ДОБРОТА
Природата понякога греши.
Не знам защо не ме направи лекар?
Щях да лекувам хорските души
със обич по клиничната пътека. ...
  214 
СПОМЕН ЗА ЖИВОТ
... понявга се облягам на перваза и гледам през саксиите с цветя
как, сякаш че през прохода Маказа, животът ми надейде отлетя,
и – сигурен съм, няма да се върне, защото е единствен и красив,
тъй стихва подир мълнията гърмел, скимуца струна скъсана по гриф, ...
  751 
ПРОПУСНАТА ФИЕСТА
Животът профуча през мен със 200,
не смогна да рече дори – здравей! –
красив – като пропусната фиеста,
в която аз живях с Хемингуей. ...
  261 
ЕКСПРЕСЪТ КЪМ ВЛАДА
Избръснах се до синьо със „Gillette”.
Надве-натри със гребена се сресах.
И – ей ме, на! – с билет за шест без пет –
стоварих морно тяло във експреса. ...
  477 
КАКВО ДА СИ ОТКРАДНА ОТ СВЕТА
... какво да си открадна от света, когато нявга тръгна към небето,
три стръкчета от летните жита – и книжицата, дето снощи четох,
трошинки от дървесната кора подир кълвача, чукал като бесен? –
или колчан от птичите пера? – да пиша невъзможната си песен, ...
  292 
И ДА НЕ ЛИПСВАМ В СЛЕДВАЩИТЕ 100
... понякога мечтая да съм сам, да поседя на кривата си пейка,
под листопада, жълт като сусам, след есента във парка да офейкам,
със мравките – до идния април, в мравунячето тихо да се свия,
изобщо да забравя, че съм бил! – потънал във блажена исихия, ...
  236 
МЕЖДУ ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ
... дворчета със вехти калдъръми, стар хинап, смокини и асми,
дрезгави гъркини по налъми черпят с бяло сладко и фурми,
чирозът – сафрид на вързуница, съхне върху южния калкан,
и дъхти на рибена чорбица с лют червен пипер и стиска хрян, ...
  291 
ПОДГОТВЯМ СЕ ЗА ДРУГИ ЕРИ
... дали защото напоследък тотално вече оглупях? –
оная вечер и съседът ме би! – на табла и на шах,
а вчера, като влязох в МОЛ-а, ме гледаха като кретен,
щом купих литър кока-кола, наместо две-три бири кен, ...
  266 
ОТКЪС ОТ МОЛИТВА
... но защото ми трябваха толкова много лета
да се върна при себе си, тоест – при своите мъртви
и отдавна от мене отишли си скъпи неща –
Вяра, Обич, Надежда – и торбичката им да закърпя, ...
  235 
СВЕТОТО БРАТСТВО НА ПОЕТИТЕ
Навярно утре няма да съм тук,
ще отлетя във някой свят отвъден,
и всичките поети във Фейсбук
ще ревнат уау, не може и да бъде! – ...
  335 
СПОМЕН ЗА ДЕВОЙКАТА ПО СЕНОКОС
... из дълбоките дъбрави – както си косях сено,
зърнах в роба без ръкави в миг девойченце едно,
по безшумната пътека гледах я – към мен върви,
и се свличаха полека! – под косата ми треви. ...
  503 
ЧОВЕК Е ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Тъй както Ангелът е бял,
и адски черен – Сатаната,
светът, в различията цял,
между добро и зло ни мята, ...
  452 
ДРУМНИКЪТ ИЗ ТИХИТЕ ВСЕЛЕНИ
... сурото небе се грочи, облаците мъкнат плочи,
върху туфи змийска хурка вятърът шупурка.
Щом зарохоли дъждецът, млъкна в сумрака щурецът,
бухалът: – Ухуу-у! – избуха в тишината глуха. ...
  241 
ЕДНО ЧЕРПАЧЕ СВОБОДА
... аз вече наближавам към стоте, разминах се с наградите си "Грами",
живота, който дишам, е менте! – и въздухът нагарча от измами,
не знам дали ви пях, но вълчи вих в разпадащия се глобален климат,
и в крайчеца на своя сръчен стих бях адски чист във мъчната си рима, ...
  199 
СЛАДКО ОТ СМОКИНИ
В малко, скърцащо хотелче
с две смоковници отпред,
срещна ни шетливо лелче
и ни пожела: – Късмет! ...
  230 
НАРОД НА ПЪТ
... със двата крака в есента, на път към зимата – живея,
и – праведниче во Христа, все тъй вървя след Мойсея,
в молитвите си преди сън мълвя скрижалите му светли –
в най-черните пустини вдън! – въртя безкрайни километри, ...
  223 
ВЪЛЧА ПЕСЕН
Когато Бог раздавал е акъл
със кофата – на фауна и флора,
навярно е помислил, че съм вълк? –
сред седем милиарда живи хора. ...
  465 
БОГ СЛИЗА ВИНАГИ НА ХЪЛМА
Като напушено с трева
се смее слънцето на хълма –
изнервената ми глава
със благи радости изпълва. ...
  195 
ДВОРЧЕТО НА БАБА
... най-хубавото дворче на света бе нявга пред къщурлека на баба,
където тя садеше мушката̀ – и милваше ги със десница слаба,
където дядо – с пръстена лула, си пиеше тютюна под асмите,
и всяка вечер бе добре дошла! – във тая топла бабина обител, ...
  222 
Предложения
: ??:??