Валери_Станков
1 383 резултата
КОГАТО УТРЕ НЯМА ДА МЕ ИМА
Нали живя щастлив, какво ти пука,
че няма да те има на света? –
дъждовна капка, хлътнала в улука,
търкулнато кравайче в пепелта, ...
  195 
МОЛИТВА НА СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ
... понякога – когато съм замислен – печалното си минало чета –
изчистих ли греха си, Ице Христе, че праведно да дишам на света,
бях ли добър със всички светли хора, които изпроводих в своя друм,
или ги натоварвах – без умора! – с приумиците в своя луднал ум, ...
  383 
СТОМНИТЕ НА БАБА
За тебе вече никой тук не помни, и бащиният дом е зейнал – пуст.
Злодей е счупил бабините стомни, продънил се е дядовият пруст.
През дворчето е плъзнала кощрава – лехите само вятър ги плеви.
Не се и вясва лудият тъдява – стърчи на хълма в дългите треви. ...
  199 
АВТОПОРТРЕТ С ВЪГЛЕН
Зачеркнах сто Галактики на кръст
и все така се диря в необята.
Сега върху снега рисувам с пръст
автопортрет – портрет на самотата. ...
  175 
ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...
  152 
СТРАННА ПТИЦА
... когато сториш някому добро,
това се казва чиста далавера! –
Бог те записва с ангелско перо с най-златните си букви във тефтера,
дали си пуснал своя сетен лев в паничката на просяка пред храма, ...
  402 
ДВЕ МОМИНИ СЪЛЗИ
... нощта си грабна шапката и шала – и нейде надалече отлетя,
в едно съседно дворче из квартала ти краднах шепа пролетни цветя,
май, момини сълзи или зюмбюли? – и тихо размечтах се призори
да идем пак на някой плаж през юли, или да хлътнем нейде вдън гори, ...
  145 
ИЗПОВЕД
… загърбих вече смелите си рискове, живея благо – праведен и тих,
ако от мене нещо си поискате, ще ви го дам – на стон, в сълза и стих –
старчоче, помъдряло между римите, разчорлило си древната брада,
дано, щом си отида, да ме имате за брат във радост, скърби и в беда, ...
  325 
ДАНО ДА ИМА НЕЙДЕ ДРУГ ЖИВОТ
... навярно нейде има друг живот, от нашия по-смислен, по-достоен,
там любовта е простият PIN-код, и всички хора слушат Ленард Коен,
момчетата са мили, тъй добри с девойчиците – малки звездни феи,
там в речниците няма го дори ужасното понятие „злодеи”! – ...
  201 
КОКЕРЪТ НА МИМИ
... момичето, което в парка гони по цял следобед кокера си риж,
до мене спря под есенните клони – един пиян сархошин и пергиш,
на пейката поседна – да си вземе солучето – избягал нейде дъх,
а кокерът с очи като бадеми ме близна със мустаче – влажен мъх, ...
  180 
ЖИВОТЪТ, ТОЗИ ВАРНЕНСКИ ХЛАПАК
Отдето и да го погледна,
животът се отдалечи –
хлапак във уличка съседна,
и няма кой да го сгълчи, ...
  168 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ТАТИ
... картинката бе повече от жалка,
и сякаш чувах светлия ти смях,
след твоята ужасна катафалка
в процесията подир теб вървях, ...
  199 
ДЕН КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
  181 
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... не знам дали щастливо ще живея, ако се видя някой ден богат,
ще се разхождам призори по кея, ще пийна две-три бири по обяд,
и ако Господ ми рече: – Наслука! – ще се замисля с кеф по същество
дали да пусна стихче във Фейсбука, защо пък не в Twitter или Twoo, ...
  183 
ПО ВЪЖЕНИТЕ СТЪЛБИ НА ДЪЖДА
Щом някой ден зад голите бърда
се срина подир слънцето оттатък,
по въжените стълби на дъжда
понякога ще слизам на Земята, ...
  165 
СПОДЕЛЕНА ВЕЧЕР
... нека бъде вечер споделена? – да погледам в твоите очи –
в тях пътува цялата Вселена, благо в тях душата ми мълчи,
ох! – не мога сам да се позная, ставам нереално кротък мъж,
може би солчицата в кравая плаче в мен за твоя бавен дъжд, ...
  170 
МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела! ...
  192 
ТАМ
... миналото свое си го зная, знам добре какво ми предстои,
светлото предчувствие за края го рисувам – с розови бои –
там – Отвъд, очаква ме баща ми, дълги върволици от деди,
там са смешни всички днешни драми, горести, неволи и беди, ...
  188 
СВЕТОВЕН ШАМПИОН ПО САМОТА
Световен шампион по самота –
седя си тихо в Морската градина,
додето кротко книжица чета,
мелтемът свири ми на окарина, ...
  187 
10 КИНТА В ПОДЛЕЗА КЪМ РАЯ
... с единайсет бобени зрънца, вярна на шаманския си етнос,
циганка с фалшива обеца разгада ми бъдещето светло –
в подлеза, по-леден и от гроб – на кашон от листите А-4,
обеща ми бол пари на джоб, пътища – безкрайни километри, ...
  465 
КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО
Във дни на радост или тиха скръб,
тъй както кротко ходя по земята,
дори да мъкна камъни на гръб,
аз сторвам път на мравчицата свята, ...
  382 
СТИХ, НАПИСАН НА САЛФЕТКА
След теб запомних джемпър на цветя,
бакшиша, който ти след миг стопира,
и как една мушичка връхлетя
във моята прощална халба с бира, ...
  391 
ВРЕМЕ ЗА ГЛУПАЦИ
Досадникът не знае да мълчи.
Дори и не разбира, че досажда.
От триста километра му личи,
че го измъчва безсловесна жажда. ...
  452 
В БЕЗДЪННИЯ ПОКОЙ НА МЪДРЕЦИТЕ
... изглежда, помъдрях полека-лека, додето тъй несетно остарях,
за вярата в доброто и в човека отдавна вече спря да ме е страх,
дори и най-потулваната благост в зениците на всекиго чета,
„Кажи му Аго, да му стане драго!” отваря и залостени врата! – ...
  219 
ПОСЛЕДНИТЕ МИ 10 КИНТА В ДЖОБА
... започнах пестеливо да живея – от благите съблазни се лиших –
ни ямбът, ни дактилът, ни хореят ми носят някой лев за всеки стих,
с последните пет лева в портмонето на мама купих шепица цветя,
с две думи съм щастливец общо взето, че из прекрасни сънища летя, ...
  166 
ЩЕ ИЗЛЯЗА САМО ЗА МИНУТА
Зимата си тръгна – адски люта,
две в едно – торнадо и тайфун,
ще изляза само за минута –
да си купя вестник и тютюн, ...
  424 
МОМИЧЕТО В ГРАДА НА ЧУДЕСАТА
Не падам в потрес и покруса – към мен се друсаш с автобуса,
аз гледам пак косица руса, очи – ситнеж из небеса,
и със душица благодарна те чакам в центъра на Варна –
град – мъка, обич, стих и карма, ...
  541 
ПЕЧАЛЕН, ЛЕКО ТРЕЗВЕН, ВДЪХНОВЕН
Печален, леко трезвен, вдъхновен, сполай ти, че и днес живях, мой Боже,
че с кеф провождам своя минал ден, макар да ми се случи невъзможен! –
не смогнах грош на просяка да дам – и да прелея гроба на баща ми,
парче да хапна – четвърт шпек салам от оня – в тъпите Tv-ре ...
  175 
ТЪКАЧЪТ НА ВЪЛШЕБНИТЕ КИЛИМИ
... донадих си към грижите една,
която – ама никак! – не тежи ми,
да ви тъка – огрян от Светлина! –
по цяла нощ Вълшебните килими. ...
  433 
СПОМЕН ЗА МОЯ БАЩА
... понеже ми пристига все насън, и няма как да бъде другояче,
баща ми ме повика снощи вън и каза: – Сине мой, брезата плаче! –
поседнахме в тревясалия двор, натъпках му тютюн – една лулица,
доде ни пяха птичките във хор, той ме погали с чвореста десница, ...
  203 
БАГЕТИТЕ НА КЛАДЕНЧАРЯ
... от фасовете, хвърлени из парка,
преди да изпроводи своя ден,
клошаринът си сви една цигарка
и кротна се на пейката край мен, ...
  200 
НЕ БЯХ МЪДРЕЦ ВЪВ БЪЛГАРСКОТО СЛОВО
… успях ли на света да се разкажа
в несръчните си стихчета? – не знам.
Скиторех цял живот самин по плажа –
и измълчах се в тромавия ямб. ...
  174 
УТРО ВЪВ ВАРНА
... в часа на Третите петли,
когато всичко живо спинка,
се вдигат нощните мъгли
от Шишковата ми градинка, ...
  366 
СТАРЧЕТО С ДИМЯЩАТА ЛУЛА
Времето взе да ми стига за всичко,
спрях да го впрягам с безплътни юзди –
станах за всички досадният чичко,
който на пейката в парка седи, ...
  186 
КРАСИВА СИ, КОГАТО СИ ОТИВАШ
… сълзата ти по пръстите ме парна – и аз изгубих ум и дум след миг,
а покрай мен притихна гара Варна, и аз мълча на български език,
ченгето се изплю връз коловоза и: – Качвай се! – зловещо изкрещя,
и моята прощална жълта роза със теб! – в купето, хлътна си – и тя, ...
  517 
ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
  520 
ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
  480 
ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
  207 
ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
  185 
МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
  1452 
Предложения
: ??:??