Валери_Станков
1 459 резултата
ЖЕНАТА В МЪЖКАТА МИ ПЕСЕН
Най-сетне смъкнах зимния шинел.
Разтрих се с три калъпа от сапуна.
Напръсках се с „Бандерас” и „Шанел”,
че да не ти мириша на маймуна. ...
  185 
РЕЦЕПТА ЗА ЛЮБОВ И ДОБРОТА
... защо ли този глупав свят се свежда до думичките Вяра и Любов,
а е изгубил всякаква Надежда? – добър човек, осъмнал в "Пирогов" –
реанимиран – и готов за риска! – да диша обич, слънце и мечти,
навярно хем не може, хем не иска? – хвърчилце, в светлината да лети, ...
  192 
МЪЖЕТЕ ЗНАЯТ ЗАЩО
Понеже адски ме боли глава
и кътен зъб се кани да ми пада,
реших да пийна яко – при това
не просто две – три бири на площада! ...
  221 
ЖИВЕЯ ПРОСТО КАТО ВСИЧКИ
... тъй както мравката щипука – и дългия ми път сече,
и пожелава ми наслука, и на добър ти път, момче! –
на „ти” със хорица и птички, всеопрощаващ и смирен,
живея просто като всички, и – както казват, ден за ден, ...
  140 
КНИГАТА НА БАБА
... седя самин със книгата на баба – и с пълни шепи пия светлини –
че – мравки между зрънцето и хляба, ще дойдат и за нас добрите дни,
че слънчицето с бебешки петички пак ще разрита мрака във зори,
че светлината дипли се за всички – и хората се будят по-добри, ...
  218 
ТРЕТО ИЗМЕРЕНИЕ
Понеже вдигам много прах,
когато ходя през полето,
с едно хвърчилце полетях
във измерението трето. ...
  151 
ВРАБЧЕТО НА БОГА
... четири врабчета с черни човки чоплят си зрънца из пепелта,
тъй и аз човъркам философски всички светли смисли на света –
с чашка чаец – билкова запарка, радвам се на всеки слънчев лъч,
на децата, литнали през парка, вдигнали прекрасната си глъч, ...
  189 
ДЪЖДОВЕН ДЕН ЗА ГРАДИНАРЯ
Тъй както градинарят в дъждовно утро
със жалостно око градината оглежда,
така и аз върху перваза на прозореца
подпирам лакът. ...
  152 
И ГОСПОД БОГ ЗА ОБИЧ ЩЕ ВЪЗКРЪСНЕ
... аз вярвам във добрите чудеса, що Господ Бог на всекиго е пратил –
да пийнем по коняче „Метакса” на припечето с някой стар приятел,
да скъсам в парка пролетно цветче и да го дам на тъжната женица,
хвърчилце да завържа на момче и подир миг светът да литне – птица, ...
  153 
ДЯДО ПАРО
... съседът на етажа – дядо Паро,
с когото се разбирахме добре,
не знам дали от хубавата старост,
да вземе тази нощ да си умре. ...
  358 
ВЛАКЪТ ЗА ВАРНА
Софийската ми приказка приключи.
Надянах своя дрипав анорак.
Напъхах се във кларковете "Gucci".
И метнах се на варненския влак. ...
  251 
БОЖЕ МОЙ, ПОГЛЕДНИ МЕ ЗА МИГ?
... доверчиво живея – и знам, че понякога много се лъжем –
и за болките плащам си сам, и се будя в зори – все по-тъжен,
и ме нерви дълбокият ден, в който ние сме хорица плитки,
и в лъжите изпаднали в плен, си изпращаме светли честитки! – ...
  385 
МОМИЧЕТО НА МОЯ УЖАС
Въшлив клошар,
докопал влажен фас –
по гарите денят ми се изниза.
Ей тъй – без теб – из Варна скитам аз, ...
  328 
АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... сякаш бебенце на пазва в златоткани пелени,
кротко слънцето залязва – пали залезът кладни,
през гората вятър вейва – вирва зайчето уши,
гракне гарга ненадейна, сетне всичко се стиши, ...
  145 
ДЕТСКА РИСУНКА С ВЛАК
... мечтаех си да стана машинист
и през полето дълъг влак да карам,
рисувах върху празния бял лист
как отминавам гаричка след гара, ...
  190 
ПОЕТЪТ Е ВСЕЛЕНСКИ ПАРАХОД
Животът ми като че ли лети на ски.
А дните пъплят – танкови армади.
Така навярно бавните реки
превръщат се в несвестни водопади. ...
  196 
АЗ – ВОЙНИКЪТ ОТ РИМСКАТА СТРАЖА
Някой ден ще изчезна в безмера.
Ще летя върху Божия свят.
И за мен ще запишат в тефтера –
мръдна нейде за кратък обяд, ...
  155 
НЕБЕТО МЕ ПРЕГЪРНА
... макар че по рождение съм плах,
а пък и младостта ми бе тъй кратка,
днес мечка страх, а мен не ме е страх! –
се залюлях на детската площадка, ...
  205 
ЕДИН ЗАПИСАН МИГ
... по всяка вероятност, съм пропуснал докрай да изживея всеки миг –
да дремна с котарачето на пруста, с врабчето да чирикна „Чик-чирик!”,
да набера лайкучка върху хълма, торбе с коприва – за котле чорба,
и радост, че съм жив – да ме изпълва, защото ми е Божия съдба, ...
  206 
ИСКАМ ТЕ САМО ПО ГРИВНИ
... моите нощи са взривни, ала недей се плаши! –
искам те само по гривни, в облак парфюм „Givenshy”,
гол като нож от кания, праведен, грешен – и чист,
капка по капка да пия росния твой венчелист, ...
  219 
ЛОПАТКА ЛУНЕН ПРАХ
– сонет –
... под черното чергило на нощта
увисват – мокри, старите афиши,
сигнали от звездите ли чета? – ...
  200 
КОГАТО ОТНЕСАТ МЕ ВЕТРОВЕТЕ
... като ти гледам финото фишу
и в кока ти сандаловата шнола,
не искам да говоря с теб на you,
а да си с мен в постелята ми – гола! – ...
  189 
ЖЕСТОКО Е, ЧЕ НЯМА ДА СИ МОЯ
Едва ли някой ден ще бъдеш моя, но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! – забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota", или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота, ще те сънувам в залеза ми риж, ...
  191 
СКРИШНО
... тъй както сребърна кошута
над изворче стаява дъх,
ти падам аз – смирен, на скута! –
тъй както алпинист от връх, ...
  171 
ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...
  172 
КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...
  235 
ЧАСЪТ Е 7
.. най-смислените мои часове започват вечер – някъде към седем,
натискам си моливчето "Б-2"! – монах, върху хартията приведен,
вторачен в отлетялото си днес, записвам невъзможното си утре –
и ви изпращам светлата си вест през windows-а на вашите компютри, ...
  162 
В ЛЮЛЕЖА НА СВЕТОВНОТО МАХАЛО
... започвам да се влюбвам във мига – такъв, какъвто идва и си тръгва,
във изгрева, избухнал над брега, във залеза, повел луната кръгла,
във писъчето: – Мамоо-о! – на момче, ожулило през тръните коляно,
в девойката, която се вречѐ, че с обич ще ме буди – сутрин рано, ...
  208 
ПОЕТИТЕ КРАЙ МЕН МЪЛЧАХА В ХОР
... с угаснал фас на долната ми устна и смачкания от дъжда каскет,
преминал бос през всичките изкуства, не вярвам да приличам на поет? –
живея си – космически клошарин, в дактил и ямб, и рядко във хорей,
среднощна пеперуда във хербарий, стърча – забит на варненския кей, ...
  210 
ЖЕНА С ГОБЛЕН НА СКУТА
... нали съм за последен път момче, а ти тъй топличко ела! – ми каза,
дойдох да дишам в твоето стайче с червеното сакъзче на перваза,
със губера връз твоето легло, с пътеките – в антрето ти застлани,
и снимка от Триградското ждрело, която с тебе щракнахме си лани, ...
  256 
ЧОВЕКЪТ КРАЙ КАЗАНА ЗА БОКЛУК
Искам вечер със хлебеца мек и със мравката, дето щипука,
да прегърна горкѝя човек! – който рови в казана с боклука,
да му кажа сполай ти, братле, че ми даде очи да прогледна! –
за какво ми е контрафиле? – щом ми зъзне душичката ледна, ...
  213 
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...
  200 
ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...
  172 
СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...
  150 
КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...
  152 
ЕДНО СМЕШНО СТАРЧЕ
... о, колко ми е смешно, че не съм сега на тридесет и три години,
като ударен от внезапен гръм на плажа – сред жени по монокини,
да им изплувам 200 метра кроул и Майкъл Фелпс дори да ми завиди! –
нос Галата да стигна – сам и гол, в пасажите скумрии и сафриди, ...
  186 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  216 
СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...
  380 
МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...
  142 
СПОМЕН ЗА МЕДЕЯ
... и тъй както лодкарят престава в нощта да гребе
и със тяло натиска пробойните в своята лодка,
но – побъркан, се люшка компасът, и висне небе,
из което Земята отдавна е скъсала котва, ...
  396 
Предложения
: ??:??