Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 037 резултата
Не остаряваш моя любов, моя мечта,
в гърдите ми тупти едно младо сърце.
Душата ми тръпне когато срещне жена,
първа среща сякаш между момиче и момче.
Не остаряваш моя Любов, моя любима, ...
  489 
Търкулна се животът – сребърна паричка.
По камъни подскача, в пропасти летя.
Понякога подрънква в просяшка паничка,
после, в полята дъхави цветя ми бра.
И все така търкаля се, по пътя си върви. ...
  434  21 
Опърпан просяк, нажален –
поредно утро – дъждовито.
За слънчице петимен ден,
из локвите унило скита.
Уж лято, а заесеня, ...
  460  14 
  647 
Сандали, бриз и пясък, изгрев,
море, вълни, криле на лято -
пораства, плува, пее, стига,
остава в мен с морето слято.
Уютно, сладко, сочно, вкусно ...
  253 
Предизборно
Живи сме! Все още нас ни има
във този винаги забравян край!
Прекрасен в пролет, лято , есен, зима!
Превърнахте го в Ад, а беше Рай! ...
  378 
В дома на твоите възходи и зенити,
в пристанището на всички обещания,
под платното на донесени мълчания,
там, където не си излишен на света,
няма да догорят тъканите истории ...
  730 
Зеленико зелена,
в Странджа родена,
хубав цвят имаш ти
галещ моите очи.
Изправен, красив, ...
  311 
Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта, ...
  698 
Honey, I'm а simple man
I don't have a lot of money
but U can still be "my buney" - a crown
that U'll bring with a proud,
but if U chasing man with a ca$h ...
  797 
Далече, далече от тук,
през девет земи във десета
на всички закони напук
живее старица проклета.
Магьосница казват е тя, ...
  448 
Ако няма детенце да тича
в моя дом, аз защо да градя?
Ако няма кого да обичам
до безкрай, за какво да творя?
Ако няма с кого да споделям ...
  351 
Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...
  672  11 
Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...
  1026 
Когато си отиде
( На моя приятел чичо Жоро)
Едва когато някой си отиде и го няма,
накрая когато с него тъжно се простиш.
Разбираш колко ти е нужен, мъка голяма, ...
  366 
Подготвях се за есента.
А ето че настъпва зима.
И песен лятото ми пя –
в разкривено петолиние.
Изплаквам първите мъгли – ...
  341  12 
Ти изписа образа ми на стената.
Ореол над забрадката ми сложи.
А аз просто те чаках за вечеря.
Изстина гювечът недокоснат.
Ти ме увековечи за поколенията. ...
  358 
Бъди
Искам винаги да си щастлива,
със мен или без мен, но ти да си!
Усмивката ти, толкова красива
на устните ти вечно да цъфти! ...
  437 
1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...
  681  13 
Той бродеше в безкрайната степ.
Оцеляваше, макар и без сила.
Избягал от порочен вертеп,
с надежда в мисълта му се впила.
Той крачеше бавно в онази посока. ...
  385 
Глава 35. В знахарском селении.
Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе со всеми отмерял потресканную сбитую землю, снова звенели шаги по колющей стерне и сухой полыни. Долго шли в уплывший выселок, где проживали знахари; и стоял тот посёлок на изволоке - потеря ...
  1250 
Дъждът валя, валя и спря
и пелената сива се загуби.
Небето слънце изора
и се събуди юни лятно влюбен.
Разпяват птици мокър ден ...
  395 
Радва се мома Елена –
вечерта ще е сгодена,
ще посрещнат годежари,
ще дарят ги с тежки дари.
Тоз Иван е страшна хала – ...
  474 
ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...
  1460 
Каручката на времето се спря –
магарето бодил да дегустира.
Лежа си в нея, може би умрял,
опят, простен, грижливо мазан с миро.
Ще съзерцавам синя далнина. ...
  398 
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
  1348  21 
По тънката крива за лесен живот
живеем. Днес в култ е боклука!
Графити с гневно „Fuck off“,
бурени, сметища. На кой ли му пука?
Трупаме купища боклук отлежал. ...
  259 
“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...
  1056 
Облак черен ме притисна
на светъл празник, свят.
Дъжд от мисли в мене плисна.
Една след друга из ведро валят.
Коя съм аз? И добра, и лоша, ...
  562 
Снощи скрих се от жена ми Дуда,
па свърнах в оремака при Мавруда.
След мене влезе Колю – другари от деца;
някога от полозите крали сме яйца...
Вътре беше димно – като в селска баня, ...
  563 
Ти знаеш ли, силна жена как се обича?
Ти знаеш ли колко обич в гърдите си носи?
Колко грижи всеки ден преоблича,
колко пъти мълчи... пред нелепи въпроси?
Ти знаеш ли, силна жена как се обича? ...
  336 
Задушница е.
Задушно е от мъка
и само споменът витае.
Близките ни,
сякаш до вчера били са тука, ...
  296 
„Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив; само затова.“
„Бесове“, Достоевски
Бесовете се успокоиха. Демонът ми – бяга ужасен.
Най-накрая съм спасен и душата ми не стяга –
тъмнината огнестрелна тлее непонятно слаба ...
  624 
НЕСПОДЕЛЕНОСТ
Ти
няма
никога
да си моя – ...
  371 
В ръцете ти подирих пристан тих
сред бурите от болка
и тревога.
За друга – обич тъй и не спестих
и да спестя – ...
  712 
Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...
  288 
Какъв е смисълът – да има смисъл…
Към себе си въпрос отправи
за смисъла на всеки ден
и в миг по стар, но глупав навик
реши, че всичко тъне в тлен ...
  365  15 
Сред черната пустош те търся.
От тъга е изпепелена гората.
Щастлива съм, когато те има,
живота ми без теб е студена зима.
От смеха ти ставам щастлива, ...
  670 
Достатъчно за себе си живях,
с душата си сега Те моля.
Признавам много пропилях,
съдбата ми лежи в ръката Твоя.
Отдавна всяка мисъл в мен вали, ...
  345 
Двайсет, трийсет,четирийсет ...
Коловоз от илюзии,
перон на делюзии.
Тук и там,тук и там...
Кой си,кой съм-мечти и амбиции... ...
  451 
Предложения
: ??:??