Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 848 резултата
Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...
  435 
Ще бъде много дълъг моят път,
по който аз вървя към теб, нали.
Сега не може. Друг е днес светът.
Ще бъде много дълъг моят път.
И свивам обичта си в тиха гръд. ...
  590 
  682 
Убаво беше таму каде бев
иако се враќав назад
со стражарите твои
и чекав вкусот на првите јагоди
да остане долго на усните ...
  377 
Робинзон Каспичански допил последната глътка ракия и празната бутилка пуска в океана с бележка
''...Аз съм корабикрушенец и съм на самотен остров, разчитам на ваща помощ...''
След 15 години бутилката се връща с отговор :
''... Пише се ВАШАТА,... нямаш ли правописен речник...''
  320 
Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог, ...
  513  12  23 
Тя е добре. Събужда се рано
и продължително гледа навън.
Налива кафе и пали цигара.
Чака да мине снощният сън.
Автоматично участва във разговор, ...
  802  11  34 
Ако извадиш от мене сърцето
Ако прогониш тъгата...
и на вяртърът заповядаш,
да я отвее далече, високо...
Аko изтриеш, ...
  295 
Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...
  555 
Разбърканата ú от вятъра коса беше паднала пред лицето ú и го скриваше, така че сега той си спомняше само очертанията му.
Клифърд Саймък, "Царството на злото"
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Тази история е толкова невероятна, че съм склонна да я приема за истинска – Лаура навлече якето си и погл ...
  546 
Утринните лъчи падаха върху нейното спящо лице. Червеният оттенък на косата ѝ блещукаше под тяхното сияние. Новият ден нахлу в малка стая и с него магията на нощта се изпари и даде превес на студената реалност, носена от топлите утринни лъчи.
Тя отвори очите си и пред нея беше неговото лице, единств ...
  328 
Небето като роза синя
уханията си разтваря,
узрява изгревът - смокиня,
а чувството е с вкус на нара.
Морето е щумяща книга, ...
  327  11 
Утрото беше настъпило и един слънчев лъч надникваше в кухнята. Купичката със зърнена закуска стоеше до нея непокътната. Оливия пиеше втората си чаша с кафе и се беше взряла в прозореца.
После се сепна, че закъснява, стана бързо и излезе навън до колата си.
Остави Джон да спи. Той тръгваше час по-къс ...
  916  19 
“ Помниш ли тази сапунерка? Тя е почти на 39 години. Вече се е пукнала и е стара, за това съм я залепила с тиксо, да не се разпадне.
Сигурно си забравила историята и’, аз я помня. Живеехме още с баща ми. Аз бях в 1 – ви клас, там някъде, не много малка. Тази луксозна сапунерка се появи един ден с ощ ...
  249 
думи и звуци
го нека спасят този
свят — от угрози
.............................................
алтернативно: ...
  183 
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
  290 
Живея на света за теб любима.
За твоята любов мечтая, вечно моя да е тя.
Със изгрева с усмивка да се будя, тебе да те прегърна във ноща.
Между двама ни любов да има
и нищо да не пречи на щастие като това. ...
  473 
Пред паметника на Апостола
Пак глави ти преклонихме,
в живота малки и големи,
пред теб пак други винихме
за всекидневните наши проблеми! ...
  361 
В кодирани слова е вложен символ.
Ключът, отваря чувствена врата.
Мишкуват мисли, търсят идол.
Над Дух пируват тленни сетива.
Липсата на основание /подкрепено с факти действие/ за безнравствено поведение, променя съдържанието на думите ...
  419 
Всичко "В крайна сметка"
("смет-ка" да се чете
в обратен сричков ред!)
е ... "Касмет"
  318 
Приказка без край. Градина без хризантеми. Залез, недокоснал се до очарованието на изгрева. Нощ без звезди. Лято без слънце. Дъжд без дъга.
Тишина, тишина...
Чувства, пропити с мълчание. Мъртви пеперуди. Угаснали пламъци. Ледена вода.
Досети ли се?...
Хартиената любов доставя ли ти онзи екстаз? Перо ...
  1381 
Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...
  583 
Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...
  723 
Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...
  349 
Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...
  286  10 
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...
  640 
Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...
  256 
Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...
  581  13 
Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...
  259 
Аз съм огън, а ти си лед,
как ли двама да живеем!?
Все ще дойде нечий ред
да се стопи или изтлее.
Ти си нощ, а аз съм ден, ...
  353  11 
Минерва
– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас?
– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. ...
  505 
Щом запея „Серенада”,
ти се мажеш с помада…
нима за тебе съм серсем?
Отвръщаш плахо: „Не съвсем!”
И намазана с тоя крем, ...
  406 
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
  343 
Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.
  416 
Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо ...
  496 
Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...
  615 
Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...
  1614  12 
  847 
  436 
  2433  11  10 
Предложения
: ??:??