Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 523 резултата
Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни, ...
  1127 
Вселената в безкрайната си строгост,
тупти с космичен, непонятен ритъм.
Каквото знам и то ми идва много
и затова замлъкнах, спрях да питам.
Търкулнах се - сълзица сред росата, ...
  660  12 
Про-кобата на вируса се разширява. И ето още поражения...
Барабанът
пак
бие!!!
Атака… ...
  649  12 
  931 
Пак се будя, съвсем безпричинно
и поляга денят ми, на лакът,
под лозницата, седнали чинно,
сто причини кафето си чакат.
Скачат котките, сребърни мрежи, ...
  449  12 
Добротата не е титла. И хората, които я носят в сърцата си не се нуждаят от поклони до земята и фалшиви усмивки. Не се дава по наследство и не се учи с годините. Добродушният човек е този, който живее с мисълта, че е допринесъл за това, някой да се чувства по-добре. Прави го безкористно. Без дори да ...
  4143 
Поетът е безумец, изгубен в едно приключение.
Пол Верлен
Не идвай сутринта след нощ безсънна,
море съм без вълни, луна съм тъмна
на ярък небосклон и птича воля, ...
  471 
Моля те, говори ми...
Знам, че сгреших преди време, но не ме наказвай с мълчанието си отново...
Моля те, прости ми...
Без думите ти, перото ми ще почернее и всяка една звезда на небето ще угасне за мен...
Без тихото ти присъствие умирам от студ, а единствената топлинка идва от напиращата вода в очит ...
  938 
Идиот си ти
Но пак ми звъни
Така ще те наредя
Че чак ще тя насоля.
Тъп ли си не знам ...
  645 
> За твойто тихо идване, което
>
> все още в мен отеква като гръм,
>
> за даденото и назад невзето, ...
  521 
  984 
– Дядо, дядо, я кажи, колко слънцето тежи?
– Слънцето тежи една луна и милион звезди:
всяка нощ се бори да изгрее сутринта,
та светът да има топлина и светлина!
– Дядо, деденце, кажи, вятърът дали тежи? ...
  560 
Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща ...
  1743 
Опитах се, ала не те забравих!
Не се забравя като теб жена!
В сърцето образа ти аз оставих,
и твоят глас във моята душа!
Смехът ти още в нощите ме буди ...
  739 
Не съм живяла в никакви илюзии,
и всъщност знаех, че фалшив си ти.
Но в нежните ти редки мигове
Разбутваше защитните стени.
И някак си забравях за умората ...
  605 
Седма година тебе те няма,
седма година душата кърви,
залъкът сух, очите без пламък,
липсва смехът ти, цяла съм вик.
Често се питам, къде си ми, рожбо, ...
  699 
Художникът рисуваше... със патка...
Критиците изпаднаха в възторг –
Възпяха нестандартната му четка,
щурмуваха го фенки полк след полк...
Те всички идваха да видят ...
  528  10 
  738 
Обичам кожата ти мека,топла!
Така ухае на любов!
Очите ти дълбока бездна,
в нея да попадна е разкош!
Душата ти е като птица,свила ...
  855 
Луната тази нощ е среброкоса.
Флиртува с всеки. Даже с непознати.
И Ада с чара си ще омагьоса...
А аз ще седна кротко до съня ти.
Ще вляза в мислите, под клепките ще мина, ...
  1128 
С песен ще живея аз до края,
с песен до последната си нощ.
И душата даже да отиде в рая,
ще казва тя отново лека нощ.
Дори и в ада да отиде зная ...
  376 
Все още се говори, отвъд моретата и планините,
че световете различни да се обичат не могат...
че два далечни живота са напълно загубени,
че твоят и моят живот ще пропаднат в ямата...
Но аз вече те обичам и споделям любовта ти... ...
  741 
Моят дядо се казваше Митко –
наричаха го д-р Иванов.
Без страх влизаше в своите битки
със своята строга, но силна любов.
Той думаше често: “Ей, сине! ...
  586 
Искам тихо аз да си отида
Ще си отида тихо от света,
не искам и камбаните да бият!
Не искам плач! Не искам суета!
По-бързо просто нека ме зарият! ...
  626 
Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан... ...
  1154 
Светът веч е на колене
след безотговорно време .
Вече сме толкова малки ,
безпомощни, плахи, жалки.
Враг невидим атакува ...
  491 
България в извънредно положение!
Седя си пред прозорец с южно изложение.
Нанизала съм маска, очила,
В ръцете имам няколко рула.
Ей тъй! Ако ме засърби! ...
  768 
Истината е, че не разбрах как точно се случи. А най-лошото беше, че така и не разбрах защо.
Няма много събития, предшестващи този ненавременен апокалипсис, освен че лежах в хамака си с книга върху лицето.
И така, аз избухнах...
Взривих се на милиард нелепи атоми, които съвсем целенасочено се лепнаха ...
  1271  10 
Тъмно е още!
Часът е среднощен.
Напира отвътре демонът мощен.
Демон на слово, демон разкостен
явил се в съзнание и вътре залостен. ...
  733 
Ще сложа шапка.
Шалът ще преметна.
Ще отида аз на плажа
на моето море да се оплача.
В душата ми е тягостно ...
  847 
По делата им познавам другите,
себе си познах по страховете,
дето сутрин ме ловят за гушата,
щом в Мадрид над мене слънце светне.
Щом изляза уж на мойта улица, ...
  928 
Житейски терзания 8
...
Ще пропусна този брифинг!
Слушаме като на митинг
призива на Генерала: ...
  701 
Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
  567 
Всяка кОрОнтина да си знае Генерала! Да, ама ние с два...
"Първи китайски град забрани яденето на кучета и котки".
В близките дни се очаква бум в спада на цената на кучетата-разхождачи и на нашия пазар поради очаквания гоооолям внос от Братски Китай!
"Предлагаме кучета разхождачи под наем краткосроч ...
  780  10 
  1126 
Жили ни тя с тънички стрели,
както мънички мушички.
Взима избирателно души,
някои само, не отнася всички.
Но насажда смъртен страх, ...
  712 
Тихият шепот на стария фризер
И гневния рев на казанчето в нужника
Са от малкото звуци, които задружно,
От първите ранни зори чак до призори,
Като бездушни червени доносници – ...
  547 
Глава 37
Бях затворила очи, когато Димитър натисна спусъка. Секунда по-късно прозвуча втори изстрел. И после още един. Ужасена, отворих очи и видях, че всъщност Дими стреля във въздуха, а Мая е на колене, с по-бледо от смъртта лице. Тя не беше застреляна. Дими продължи да стреля във въздуха, над гла ...
  718 
За теб мечтая...всеки ден...
За лъчи напразно се боря,
че от теб съм отделен
и нищо не мога да сторя.
И в клетка съм заключен, ...
  442 
  1104 
Предложения
: ??:??