Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 848 резултата
Как заличаваш белег на белязан?
Как газиш сух, до шия във водата?
Как проговаряш ням, с език отрязан?
Стоиш встрани, а всъщност си в средата.
Със спрял часовник, време как засичаш? ...
  921 
Ръката ти нежно рисува
знаци по моята кожа.
Кръвта ми под нея лудува.
Да спре не иска. Не може.
Задъхани падат звездите, ...
  699 
Как да ти кажа,
че се чувствам сама,
когато съм заобиколена
от цели ята?
Как да ти кажа, ...
  564 
Аромати на билки изпълваха стаята и като ручейчета се стичаха по студеното стъкло. Момиченцето едва дишаше под пухкавото одеяло. На горещото му чело мокри след температурата косъмчета рисуваха странни ребуси.
В това време домашните детски кошмарчета си шепнеха загрижени в ъгъла зад гардероба – догов ...
  845 
Животът е лутане дълго – дирене на истини,
а към Истината, види се, няма пътища земни.
На въпросите вечни – за живота и за човека,
всеки сам път си прокарва – от памтивека.
Питам се:– Няма ли Истина обща за всички? ...
  650 
Под шестото ми ребро отляво
трети месец е зейнала рана.
Дето бе веднъж сърце здраво,
само спомен от теб ми остана.
Спомен грозен и хладен на допир. ...
  279 
Желая за мислите си аз да ти разкажа , отдавна терзаещи моята душа.
Твърде късно е номера да избера – часовника показва полунощ .
Вярвам ,че отдавна те познавам аз от времена далечни и незнайни бяхме близки ,но се разделихме .
В един ден щастието ни бе отнето ,но надеждата отправи мислите ми към зве ...
  602 
Дръж се земьо, българите танцуват!
Га тъпан забие, и гайда засвири.
С танци народни, душите общуват.
И арно хоро, на мегдана се свири.
Мъжката сюита, с тропот отекна, ...
  634 
Приятелю Ветре
напълни платната на лодката черна -
тази моя тъга
Освобождавам я -
нека отплува далече ...
  1221 
Обичам всеки сантиметър от теб.
Всеки един твой жест или усмивка.
Обичам всичките ти настроения.
Всички емоции и изречени думи.
Обичам всичко в теб. ...
  420 
Кокошка в полъка лежи...
и мъти за пореден път,
пролоци в гнездото
опитва се да възроди
загубеното от човека. ...
  291 
Фенчето : Публикация 2
Била съм влюбена преди
Но ти, но ти, но ти...
Тез твоите очи!
Ела, о мили ме вземи.. ...
  1081  14 
Сънувах те и беше красиво,
миг на нежност и топлина.
Беше вечер и пиехме вино, две души изгубени във вечността.
Ти ме докосваш и сякаш аз помня
всеки миг и всеки час. ...
  438 
"Цецо, ти си част от тоз октопод,
правилата са сал за простия народ.
Имаш асансьор в апартамента даже,
да, засега няма кой да те накаже!"
Цветанов се завърна в Народното събрание като сътрудник на ГЕРБ, това ли е "наказанието" му!?
  499 
Последният ти пост, който прочетох,
от теб за мен ли беше го написала.
Или просто нещо общо за пореден ден.
По пътя небесен далеч от тук,
не бързай, не тръгвай - единствена! ...
  202 
След полунощ, когато всяка светлина в прозорците вече е угаснала, когато последната капка вино - изпита, и всички вече са заспали, улиците са празни, а луната бди над пустите бреговете на бушуващото се море. Тогава, и само тогава, по крайбрежната алея на малкото градче, наречено Бургас, се случват н ...
  905 
На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно ...
  1194 
Свири, гайдарю, свири!
Свири, нищо че не
разбират твойта песен.
Свири, аз ще слушам,
недей да спираш твойта песен.
  464 
Здравей, стари мой „приятелю”,
дори и да не попиташ, ще ти кажа,
добре съм, даже много съм добре,
напук на знайни и незнайни врагове,
аз още дишам, живея и пиша стихове. ...
  535 
Ех, дъжд! Разплака реката.
Преди малко спокойна бе тя,
събери си за малко платната,
водата побягна кафява от страх.
Дори и далеч да отиде, ...
  1111 
На границата съм
да открия мисията, за която съм призвана.
Само една крачка ме дели от нея,
само една стъпка, само едно протягане на ръка,
само една въздишка, само един поглед. ...
  372 
С мечтата си летях безбрежна
и търсих своята жена.
Избрах я до полуда нежна -
в душата ми е светлина...
За моя радост и заблуда ...
  463 
Бариери, бариери!
Малки чудотворни двери!
Бариера „Премисли”,
думите си премери!
Че прескочиш ли ме хей така с необмислени слова, ...
  682 
Раждаме се винаги с надежда
този свят във нас да се оглежда.
Този свят и той във нас да бъде,
утрото ни в него да пребъде.
Стъпката следа да ни оставя ...
  247 
Обвивка прекрасна -
така се захласнах,
че вятърът спря.
В непрогледна тъма
подгони ме звярът ...
  622 
Колко е хубаво, когато вън вали,
очите си затваряш и се вслушваш във молби..
Молбите на цветчетата за още една капка,
молбите на зелените треви и на дръвчетата,
молбите на всичко живо на земята, ...
  747 
Сърцето ти е къща на ужасите,
пред вратата му надпис:
„На своя отговорност влизайте”,
вътре е пълно с призраци
на предишните ти възлюбени, ...
  640 
Особено обичах да чета описания на дъжд,
Дъжд- древна спокойна сладка дума, носеща мокрото дихание
На различните
Мокра плът
Мокра коса ...
  396 
Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...
  354 
Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец – ...
  546 
Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ...
  491 
От сборника с разкази "Аз виждам".
  4431 
Час пик. БМВ-то пълзеше от задръстване в задръстване. Владко възбудено разказваше от задната седалка как днес ги карали да вземат по една дъска и да се пуснат от единия до другия край на басейна. Радо му хвърляше поглед в огледалото и му се усмихваше.
- Татко, мама каза да минеш да й платиш курса по ...
  1164 
СЪДБА ОРИСАНА
Съдба орисана е... да те обичам -
вятър... плачещ в моето сърце.
Ръка, която сънищата ми облича
с погледа на най-любимото лице. ...
  185 
съвършенството
в изкуството — стъпка към
съвършен живот
  524 
Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ...
  832 
Бледа следа
Не живея с двоен стандарт
мисълта ми не разкъсвам на две.
Не вярвам в играта- хазарт.
Съдбата ми никой не взе. ...
  457 
дар от морето
дъгата се събира
в мидена черупка
  726 
Докосването ти не бе необходимо,
исках нещо по-трудно заличимо.
Открих и взех го без да те допирам,
без телата ни да консумирам.
През теб част от себе си намерих. ...
  621 
  675 
Предложения
: ??:??