Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 938 резултата
2199
2
От образа ти аз създадох святостта,
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...
облякох те в светлината на икона.
Така рисува идолите свои любовта,
с дъх от пламък и пролетни сезони.
Търся те... няма те... светещ мираж си. ...
274
Разцъфнала пролет
отново е дошла...
Да стопли след зима
хиляди сърца.
Дърветата с корони ...
отново е дошла...
Да стопли след зима
хиляди сърца.
Дърветата с корони ...
544
И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
2201
11
5
В нашата рано отминала младост,
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...
бяхме работници – вечно заети,
но се разминахме с малката радост,
дето могла би и днес да ни свети.
В мрачната есен щом плъзнат мъглите, ...
587
4
9
Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ...
Сигурно, не ...
2327
4
18
Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ...
1117
2
2
Обсебено куче, не спи, упорито търси,
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...
нищо, че на лъжите една им е позата,
и без да е важно кой ще се измърси
от душата ти, ако попие проказата.
Подлостта ти как печели доверие, ...
682
В резултат на политическата криза
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта? ...
народът надяна оръфана риза.
Ей, Народ мъченик! Що не покажеш, че си Велик?
Защо не вдигнеш гордо глава,
а си нагазил с нозе във калта? ...
830
3
3
Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ...
708
6
10
Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ...
689
1
1
Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ...
711
Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошло ...
2342
4
4
Аз и ти. Два различни свята.
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
Аз. И ти. Ти, който изтриваш тъгата ми,
Ти, който на себе си ме обричаш.
И аз вече зная коя съм,
Защо съществувам? ...
573
Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ...
576
10
16
Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ...
793
2
2353
2
7
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
706
15
18
Понякога умирам, понякога живея.
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...
Мога и да дишам, мога да копнея.
Мога да умувам, мога да заспя.
Мога и да мразя, познал съм също Любовта.
Но във Твойта сянка съществувам ...
710
Сърцето ми е бяло като лист,
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов, ...
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов, ...
555
8
Не съм орисан с участа да съдя
и да раздавам наказания, присъди,
макар да виждам как потомците на Юда
безчинстват, мародерстват диви, луди.
Единствено показвам им лицата ...
и да раздавам наказания, присъди,
макар да виждам как потомците на Юда
безчинстват, мародерстват диви, луди.
Единствено показвам им лицата ...
433
3
5
Ако можехме да летим,
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...
щеше да бъде ужасно.
Щяхме веднага да построим
пътища първокласни –
междуселищни, континентални, ...
393
4
16
197
Когато вперя поглед
с тези изумрудени очи,
тлее огънят любовен
с нежен звън от върби.
Във вихъра се носеше ...
с тези изумрудени очи,
тлее огънят любовен
с нежен звън от върби.
Във вихъра се носеше ...
561
3
1
Свободата ме убива,
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...
свободата ми тежи – не е искрена и мила,
носи ми бледозелени, лунени сълзи
В свободата си прегракнал,
в свободата си смутен, ...
638
2
2
Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ...
606
2
9
> И капеха в мрака пера.
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...
>
> Яна Кременска
Не съм сигурна дали бяха пера
или просто перде - на очите или на прозореца, ...
338
1
1
На времето в забързания ход износват се дрехите,
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
вещите и златото престава да блести. Остават само
думите, осанката и очите ни – светещи звезди.
По линията на ръцете е пътят към безкрая.
Коричката от хляба в шепите треперещи– ...
1368
4
8
1895
3
... И те чакам в своя си облачен път,
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...
който мокро надвисва над мене.
Не от облак обаче се стича дъждът,
от очите прелива. Студен е!
И се спуща на струйки, превръща се в лед. ...
663
Гледам старите снимки,
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
превърнали времето в спомен.
Мигове толкова близки,
а всичко е вече различно.
Да върна времето, как искам! ...
860
6
7
Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ...
1280
5
800
6
3
В такова време да живееш не е лесно,
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...
когато всички граници са тъй размити,
когато корумпираните са известни,
а свестните - в зародиш още са убити!...
В такова време на омрази и тревоги, ...
577
14
16
Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи. ...
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи. ...
513
4
3
Млад момък на извор се спрял,
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси ...
под сянка на стара върба.
Там чудна девойка видял
да пълни стомна с вода.
Тя имала руси коси ...
398
1
6
Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ...
1392
1
1
(v.1)
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...
Here again i am alive, up north.
Where ancient warriors were born,
where water's clenched in icy fist,
where bloodred oath is echoing through mist. ...
1618
Рисувам с пръсти в лепкавата кал,
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
докосвам до земята мойта тленност.
И с всяка права линия, овал
изпълвам се с пронизваща безмерност.
Рисувам, сякаш малко съм дете, ...
276
4
7
> Аз съм неизлечимо недоволен. Не е важно колко
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
> добре е свършено нещо, винаги има нещо, което е нужно да се поправи,
> има проблеми, които е необходимо да се решават, има нещо, на което е нужно внимание. – Джаред Лето
Вероятно в днешни времена всеки един от нас се е озовавал пред студеното лице на ...
894
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
