Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 051 резултата
Обичах те,Обичам те,ще те Обичам
до края,до последният си дъх.
Оставих те защото,те обичам
поне един от нас да е щастлив.
Живей,живота си достойно. ...
  989 
Участвах в приказка една –
Красавица и звяр се казва тя.
Краят ѝ не бе добър,
но зная,
че животът ...
  1007 
Точно когато се науча да плувам
водата изчезва,
морето пресъхва.
Необятната празнина пак е пред мен,
простира красотите си, ...
  658 
От тази залезна висина
прииждат слънчеви поклони.
Там спомени за една жена
мислите ми топли ронят...
След срещата на поглед и зов- ...
  873  15  28 
Отново нощта разпиля
звездите си около мене.
Събра полепнала тъга
и свещта започнала да дреме.
Посипа ми косата с лунен прах, ...
  540 
Слънцето вече беше залязло.Неговите лъчи запоследно галеха сухите земи.Седейки аз до прозореца пишещ поезия,забелязах нещо необичайно навън.Не ми отне никакво време,за да разбера,че валеше сняг.Досега се чудех какво да напиша и ми дойде една идея.Взех една химикалка,взех си листа и измайсторих една ...
  1367 
След декемврийските студове всички бяха сигурни, че зимата ще бъде дълга и мразовита. Напук на това февруари се оказа необикновено топъл с няколко температурни рекорда. Единият бе в Кранево: на 17 февруари + 26 °C. Хората захвърлиха зимните дрехи убедени, че няма да им потрябват повече тази година. ...
  825 
Просто сняг…
Снегът навън е просто сняг,
но някъде дълбоко в мене
се сипе бял небесен прах
и шепне думички вълшебни. ...
  769 
Живях почтено и смирено.
За бъдещето нямам страх.
Оставям нещо сътворено,
когато се превърна в прах.
И някой с нещо ще ме помни, ...
  356 
В приказки живее моята дъщеря,
принцесата във тях винаги е тя.
В луда надпревара с вятъра търчи
и щастието грее в нейните очи.
С рокля парцалива играе в пепелта, ...
  832 
Беше толкова черен, че в тъмното все едно не съществуваше. Криеше се в малък, мрачен процеп между скалите и дремеше.
Чакаше поредната, заблудена плячка да се улови в невидимата му мрежа. Рядко излизаше да покаже тантурестото си тяло. Понякога надничаше от убежището си. Гледаше хипнотизиран любовният ...
  1527  24 
Нощта разтвори черната си рана.
Съзвездието Лира звънна тихо,
небесната божествена камбана
изплака стари, непотребни стихове.
Небето носи брошката си лунна. ...
  2830  21  25 
Глава 17
Събудих се на сутринта и осъзнах, че не само съм заспала до Дими на голямото кралско легло, ами и бях с роклята. Слава богу бях свалила обувките на Louboutin и те сега почиваха до леглото. Дими беше станал, а кардиографът беше изключен. Огледах се наоколо, но не видях къде е отишъл Димитър. ...
  927 
Добро утро! Скреж е заскрежил позасъхналата трева на поляната отсреща, студено е, но пък е слънчево. Само след час, два вероятно скрежът ще се претопи в капчици роса по пожълтялата трева. Не се идентифицирам с мислите си в този миг, но и не им вменявам ролята на жертви, т.е. не упражнявам над тях ни ...
  1217 
ФЕНИКС
Над бездните, в които съм пропадал,
край нивите с размирните жита,
самотен и прокълнат като дявол
с изтръпнали криле летях, летях. ...
  659 
БЛУДНИЯ СИН
Тоя стих не е за любов плътска и божествена.
Той е за обич човешка и за болката.
За жестоката истина в грешките,
наранили много хора до толкова, ...
  269 
Цял живот се скитам по света. Понякога ведно с душата си, друг път само тялом. Живота ми се събира в една раница. Ей тъй, да ми тегне на болния кръст и някак да ме дърпа. Колкото и голям да е товара, крачка назад не сторих. Не обърнах глава. Не подгънах коляно. Не се помолих. Ни на човек, ни на Госп ...
  2256 
Ти знаеш ли
колко капризно цветенце е любовничето?
То пониква на влажно и тъмно,
за това отначало цветът му е бял.
Някои смятат, ...
  388 
НапълнИ ми тишините
с нежност, смях и още нещо.
Развълнувай ми мъглите.
Омагьосай всички срещи.
Със косите ми завий се. ...
  299 
...
Още малко и ще се кротна.
Цяла вечност се надиграваме.
Като котката с мишката,
душата е в роля палава.
Моля се „остави ме на мира“, ...
  411 
Умея
Аз умея така,
да наметна любов на плещите ти
да я носиш, като избор и дар,
да осветлява и сбъдва мечтите ти. ...
  514 
Ах, ти си толкова прекрасна!
О, Боже мен на Дявол ли си давал?
Че влагах аз любовни страсти
там, дето нямаше жарава...
Така не мога да ти се наситя! ...
  624 
Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...
  433 
Каква е тайната за пълното и непрестанно щастие, за което човек не спира да мисли и да се стреми, дали реално съществува?
В света на 21-ви век, често търсим щастието в нещо материално(коли, имоти, дрехи, пари...), а когато става дума за нематериалното... отново дори и то е криворазбрано!
Може би се ...
  2008 
Утро бяло
загърнало земята
под снежно покривало.
Самотно птичето в клонака
сънува топло лято ...
  613 
Въздишаме и вечно бързаме,
От слушане ушите ни болят.
Говорим много и не чуваме,
а бялото в косите е цветът.
Избираме да се преструваме, ...
  688  11 
Плувам по неволя на дълбоко,
а ти тежиш като камък на врата.
Не съм самоубиец, не съм...
  949 
Ти отне и душата ми, скъпи,
изгори я в бодливата нощ,
и на спомени минали стъпи,
за награда на мъжката мощ.
Ти отекна закътан в очите, ...
  707  11 
Когато те видях,
във синьото море на твоите очи потънах.
В тях себе си познах,
магичният им светъл цвят прегърнах.
На черните ти като гарвани коси, ...
  1534 
Беше някъде към шест вечерта. Навън се стъмваше. Стоях в една книжарница и очите ми опипваха нахално рафтовете с книги. Не знаех какво точно ми се чете, исках книжарката да ме остави да се разхождам спокойно без да ми задава въпроси от рода: "Определен автор ли търсите?" Или: "Какво обичате да четет ...
  2569  15  32 
Написах
хиляди писма,
дали прочете?
Поне веднъж
едно от тях. ...
  765 
"Как мислиш како, хората какви са ?"
попита ме приятелско дете
и аз така дълбоко се замислих,
че стресна ме когато пак поде :
"За мама всички хора са фалшиви, ...
  2000 
В тъжната нощ -
тази студена приказка зимна
в очакане да се превърнат в сняг
сълзите ми замръзват тихомълком.
Без топлината ...
  1201 
1.
Пламен крачеше унило към дома. В навечерието на тази нощ той беше просто един тринадесет годишен младеж. Уличните лампи осветяваха пътя пред него с жълтеникавата си светлина. Тихо е . Беше сам. Дърветата се поклащаха лениво под напора на лекия топъл вятър. Чуваше как клоните им се трият едни в др ...
  1691 
Сега във писането не е модно,
романтика и красота да има,
да има патос – чувство най-изконно,
да има страсти наредени в рима.
Сега се пише тягостно, тревожно, ...
  608  12 
Мина време. Между прекъснатите с тоалетен хумор излияния и днешния ден, в който мога отново да пиша, се случиха случки от неприятно естество. От пет години съм затворник без съд и присъда. Излежавам се кротко в пределите на строго охраняван затвор в интересна компания. Опасен арестант и непоправим т ...
  784 
Я подай ми, мила мамо,
жълтата жилетка.
Че да ида да потърся, мамо,
на онези сметка.
Не плаши се, мила мамо, ...
  805 
  1280 
Вероятно от няколко века, но не помня от колко отдавна
все вървя покрай тебе – по спомен, по път и по стръмно.
Все е мека земята – неспасяема, топла, неравна,
а пък ти срещу мен се усмихваш и на ум, и на друма.
Щом по някаква тънка случайност запазя пред теб равновесие, ...
  877 
  902 
Предложения
: ??:??