Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 384 резултата
  1243 
Небето пламтеше в ярките цветове на залеза, гаснещото слънце разпращаше последните си лъчи, а лекият топъл вятър полюшваше тревата в полето. Няколко птици прелетяха безшумно през огнения небосклон и изчезнаха в сенките на умиращия ден.
Хладната тъмнина стъпваше по зеленото поле, като разпалваше след ...
  1069 
Сега разбирам колко време изгубвам в безумие.
Все търся нещо важно, а пропускам Теб!
Виждам тези празни полета в живота си,
толкова шансове разпилени – тъжен сюжет.
Пропуснато време с любимите хора, ...
  728 
Не се усмихвай, тъга, не се усмихвай...
Ти, скрита там зад ъгъла на свят лъжлив.
Не ме презирай и в лъжата своя,
моля те, не ме въвличай.
Не искам, уморен съм от това!? ...
  526 
Пиано или
китара...
Клавиатурата докосвам
и тя запява тихо,
нежно, ...
  1003 
Любов,
имам нужда и от още нещо.
И прегръдки, и целувки, стонове и цветя.
Имам нужда и от още нещо.
И очите да ме гледат нежно, от усмивките на любовта. ...
  407 
Ей, тъжното момиче.
Погледни към мен и запомни,
че всичко тъй близо е и гори.
Нещо малко за сърцето като
спомен дай ми и нека, ...
  578 
Едно ще ти кажа, сърце!
Не тъгувай за онзи, дето за теб не тъгува!
Дай със теб да се вземем в ръце.
И дори без него пак да съществуваме!
Обичай, сърце! Чу ли? ...
  408 
Не ме питай как съм. Възможно ли е да не знаеш?
Когато си тръгна, остана ми само небето.
Пътека, която ме води към празни безкраи.
Не ме питай как съм. Нима не усещаш студеното?
Объркани, млади, страхливи пред всяко начало, ...
  777 
От влака отделям на пътя крилата.
В зелените ниви ги слагам с ръка.
Животът е песен отдавна изпята.
Кръвта ми е млада. До вихър летя.
Вървя до Балкана в зелени магии. ...
  751 
- - - - -
(Камерата показва в гръб мъж с наметната ватенка и каскет на главата. Пред него гори огън, а около него стърчат само голи каменни зидове. Камерата се завърта и показва околния пейзаж. Зима е. Сняг е привел клоните на близките храсти. На неголямо разстояние се виждат зидовете и на други пор ...
  1683 
Той е огън, аз – вода.
Той е Слънце, аз – Луна.
Той е силен и неуязвим
като скала, а чувствителна
и ранима е моята душа! ...
  1437 
Букетче здравец стискам във ръка,
свещица жълта кътам в джоба.
И тръгвам под голямата луна
към храма в малкото градче.
А там народът вече се събрал, ...
  1465  17 
Не за земна слава бе роден,
отрече се от царство на земята,
с цената на живота Си решен
обърна колелото на Съдбата.
Застана срещу силни на деня, ...
  1396 
Госпожа Емили Бомон – красива, двайсет и осем годишна жена, слушаше напрегната емоционална реч на футболния коментатор, без да поглежда към телевизионния екран. Пръстите и мачкаха крайчето на памучната покривка през цялото време. Не гледаше футбол, защото не разбираше тази безсмислена грубост и агре ...
  539 
Животът е една безкрайна пътека, по която вървим. Докато се блуждаем дали да завием наляво или надясно, преминаваме през много препятствия. А защо не и през радостни моменти? Хората сме така преустроени, че сме склонни да обръщаме внимание само на нещастията, които ни сполетяват. А дали всъщност сме ...
  1109 
Небето плаче – дъжд вали
и пълни с мъка моите очи.
Перде, прозорец, гълъб бял,
сиво, мрачно, локви, кал...
Искам слънце, пясък и море, ...
  674 
Обръщение към Човека!
Пред теб съм сам, о, мой Човек!
Със главна буква или в скоби!
Оставен тук на самотек,
роден от демони и роби! ...
  406 
Боже, ти прости тоз човек,
никой се не смили над него.
Тъй през двадесет и първия век
в душите ни надделя нашето его.
И друг клошар живее бедно – ...
  602 
Скрипал – Човекът Без Медал
В кома нейде е Скрипал,
светът е клекнал пред зловещ финал,
положили са до ковчег Сергей,
ковчег кове за всички Мей! ...
  610 
в памет на Петър Алипиев
В този изящен момент,
откровен и празнично жив,
небе ти рисуваш над мен.
Пейзажът е търсен мотив. ...
  568  11 
(сценичен етюд – една сцена с едно действие)
ГЕРОИ:
ПРИНЦЕСА ЖУ – провинциална 40 годишна недооценена красота;
ПРИНЦ ЛУ – международен, немногоумен красавец – жител на столицата, той е на 53 години.
Представяме ви самата принцеса Жу. Денят е петък около 10 часа и 30 минути сутринта. Принцесата току- ...
  971 
Едно интервю на журналиста Жулиен Жасминов с кандидата за приза „МастърШеф“ Г-н Мишо Машев от ресторант „Голямата хапка“
Ж.Ж. – Г-н Машев, добър ден! Разбрах, че сте кандидатствали за участие в конкурса „МастърШеф“! Бихте ли ни разказали за Вашите постижения и да споделите опита си в разработването ...
  593 
Боря се със ветровете,
скрили в себе си
думи неизречени...
Тичащи по празни улици,
сплитащи души обречени... ...
  328 
Помина уште една година во инерција
со симбиоза од страв и гнев
како векна леб
исечена и набрзина изедена
помина уште една година ...
  358 
Христос Възкръсна! Радвайте се, люде!
Носете вкъщи огън Благодатен!
Христос Възкръсна! Пейте с хóра!
Славéте Бога без умора!
И всеки беден, всеки знатен. ...
  1208 
Писна ми, от празните дни.
Писна ми, от едно и също ежедневие.
Писна ми, от сълзи.
Писна ми, от болка.
Писна ми, от страха. ...
  1141 
Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата, ...
  552  10  12 
Цялото село беше притихнало. Слънцето се скри зад балкана и Вечерницата изгря на небето. Животните бяха прибрани по оборите и комините пушеха над къщята. Само от една къща още се носеше весела глъчка. Баба Ганка беше сбрала край огнището си младите моми, дето на следващия ден щяха да бъдат лазарки. ...
  1555 
  1078 
5.
Тогава за пръв път ходих на Ботевия поход.
От училището го уредиха. Трактор с ремарке, палатки, лекар… Ние – с раниците. И някой грош в джоба, де.
Та заминахме за Козлодуй. На сутринта се появи „Радецки”. Аз вече го познавах, Нейде в шести-седми клас ни водиха на конференция на младите читатели в ...
  857  10 
Очите ти са рилски езера,
като небето сини и безкрайни!
Снагата ти е Стара планина,
желана и изпълнена със тайни!
Косите ти като презряла ръж ...
  2844  20  18 
Напоследък чистим все токсини –
те били проблемите ни гнили.
Ала истината е горката –
ние сме токсина на Земята!
  455 
Гледам през запотеното стъкло,
а дъхът ми оформя студа на кълбо.
Замислям се за далечните дни,
когато макар и с боси нозе пристигаше ти.
Жилва ме нещо отляво ...
  897 
На моята дъщеря
Роди се тя, моята дъщеря.
Мъничка с чипо носле
и набръчкано лициче.
Мъничка душица, с чисто сърце! ...
  1519 
Когато огънят във мрака тлее
и въглените тихо гаснат,
тогава шепотите песен емват
и през дерета се понасят.
Когато музиката в миг докосне ...
  856 
ПОСТЕЛЯТА
Постелята си кърпя. - Нали ми е една.
Цялата на кръпки цветни стана.
Философски някои наричат я съдба.
Аз я виждам... все по-къса става. ...
  455 
Събуди се, о, народе мой, заспали,
още ли търпиш гнусните педали,
които само смучат от кръвта ти,
и се подиграват с челядта ти,
които искат на колене да си, да плачеш, ...
  593 
Май време е да се откажа...
И не за друго а за туй... Уморен съм... да!?
Много уморен. Дори не зная дали да плача
или да се засмея.
Уморен съм... че чак боли да се усмихвам. ...
  401 
Как искам да съм камък, скален къс.
Да бъда ледник със лице прозрачно
и никакъв житейски земетръс
да не намокри моите клепачи.
Да онемее смелият език. ...
  824 
Предложения
: ??:??