Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 377 резултата
От очите ти красиви
някой тайничко отпи.
Гледам ги така щастливи,
но добре си помисли.
Хората не са еднакви. ...
  279 
Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий, и приближи се повече да слушаш, нежели да принесеш жъртва на безумни, които не знаят че струват зло.
Еклесиаст 5:1
Кукат снаряди,
танкове чуруликат
в полето бойно. ...
  414 
на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел. ...
  534 
Безсъние
на "колегата"
Дали от стари времена,
легендата твърди,
че ако някой хортувал, ...
  553 
  654 
"Граница на толерантност" е това,което ме кара да се замислям за безумно лошото управление на страната ни от шепа хора и до колко може да стигне границата на поносимост и толерантност в народа ни и всеки нормален човечец...
Този инструментал не е политически , а просто каквото чувствам в момента и н ...
  1023 
  406  11 
ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира, ...
  199 
ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...
  557 
  522 
  400 
Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...
  677 
ЕДНА ЖЕНА С КРАСИВА ДИАДЕМА
... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро, ...
  236 
  1108  12 
  1062 
  400 
ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН
След много зими дворът опустя.
Превили се от тежки листопади,
изсъхнаха ми туфите с цветя –
от жалба по отминалата младост. ...
  246  12 
Изчезна на село́то бика!
Кога, къде, ма как, защо?
А кмета всички ни привика
във кръчмата на по едно.
И вика: „Даскале, кажи ми, ...
  778 
Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...
  280 
КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО
... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва, ...
  510 
Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.
До мен в леглото спеше жена ми Сара, Самира, или и тя сънуваше кошмари, тялото й потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко
Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих рамото й ...
  698  15 
Работата до гуша
води до под кривата круша!
  264 
Девойко,мари хубава,
хубава още гиздава,
защо не ми дойдеш на гости,
на гости у спокойна събота,
у спокойна събота мене да видиш, ...
  354 
125 грама хляб
на дъщеря ми
Матушка Русс,
мый с тобой,
а не ту с это бандеровская сволочь ...
  236 
На Силвия Ч.Р.Д.
Числото пет не е съвсем обикновено...
Имат го, които със любов се трудят.
Неуморно, за да постигат непременно
желанията си, и отличници да бъдат! ...
  654  25 
Колко е тихо, над мен е небето.
С тази далечна, красива звезда.
Колко е тихо, усещам дъха ти.
Лекият полъх на вятър в нощта.
Колко е тихо, аз и твоите мисли. ...
  617 
Болния стоварват всичко на главата,
немощния пращат първи в пещерата,
малкият отнася честичко кавгата,
слабият заплаща винаги цената.
Странен е човека, странна "свободата", ...
  207 
Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове ...
  1388  25 
на Теменуга
Отново да обичам!..Ще посмея;
както преди да бъда плах глупак,
за милото момиче да живея --
знам, любовта ще ме подмине пак. ...
  249 
Красива моя, яснолика,
огрей душата ми полека,
съня ми вятърът повика...
Спусни ми тъничка пътека,
стиха ми нежно посребри го, ...
  848  12 
Очите ми са слепи...
Виждат само силует.
Но душата ми е зряща.
Тя прониква право в теб...
Не можеш ме излъга... ...
  351  10 
ТОВА, КОЕТО ИМАШЕ ЗНАЧЕНИЕ
Аз знам, че не харесваш липов чай –
защото ти оттука не минаваш.
Раздрали здрача в тъмната дъбрава,
авлигите ме будеха през май. ...
  542 
(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка. ...
  317 
Като костелив орех се пукна зората...
Чудеса аз днес не очаквам, но вярвам в тях...
Като ленти се сивеят клоните в тази мъгла...
Приказки днес няма да четя, искам истината...
Живот е тази стара дама, кокетка... ...
  307 
Ти
Гледам те и сякаш виждам всичко.
Слънцето, морето, та даже и небето.
И погледът ми знам, че ме издава,
защото свети когато си до мен. ...
  270 
В нейните очи губех се в зори,
в мойте ръце се гушеше,
като невръстно дете.
Радостта беше между нас!
Опиянени от страстта ...
  535 
Да прегърнем ли, и целунем самотата?
Последна тя горката, в съня ни ще избяга!
Календара дните ни брои, часовете ни протака
самотата с часовник, секундите тик-така.
Стари войни, скрили от смъртта-живота ...
  305 
Свободата не струва пари – да се будиш с усмивки на птички,
да прегърнеш по изгрев мечти, да се сринеш пред някого ничком,
за да видиш в красивия ден как ръка на другар се протяга,
а над мрака прекрасен рефрен на надежда добра се обляга.
Не познавам война без тъга. Обожавам да бъда човечен, ...
  288 
Бях за пръв път с жена.
И някак си това е било...
филтрирано в спомените ми.
Около двадесет и пет години, оттогава.
И нито веднъж не съм се досетил да я потърся. ...
  724 
В мъгливото, зимно, черно бяло утро, един глас се опитва да рисува цветове. Гласът е завършил философия. Но всъщност е не е толкова философ, колкото писател. И макар да не пише толкова често поезия е избран за поет на годината. Опитва се да звучи скромно, но не пропусна в скромността си да спомене, ...
  811 
Предложения
: ??:??