Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 497 резултата
Червено
Цвят дълбок и много любим,
на топло в мислите завит, незабравим.
Изпраща те в свят безкраен,
той е следата от онзи спомен таен. ...
  327 
Отминали мигове не се завръщат.
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...
  352 
Бях дете и много те обичах
къпех се във синьото небе
животът беше някак вкусен
миришеше на пъстрота
Сега е сиво и самотно ...
  370 
За добротата ми се пише,
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
  298 
  485  12  20 
  553 
Живея в цветето на тишината -
на тишината изтъкала моя дух.
По-горд от птицата на необята,
над Бог надвесен, за да бъда друг.
И малката калинка с морз от точки ...
  758  17  14 
Защо след толкова години,
животът е един и същ,
менят природата, гадини,
ловец и плячка, жена, мъж.
Защо след толкова години, ...
  284 
Момчетата зеленооки.
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...
  326 
***
***
Просто съм обичала и толкоз,
без видима причина да остана -
последната ми среща обещава
да си тръгна и после да забравя! ...
  461 
Тихо е.
Отсам оградата съседът прави планове. Да отсече дървета, здрави, но ненужни като всичко ценно; закупил е някакво землище, ще го отреди за друго. Щъркелът замита крила по това време в ниското – началото на юни е, търси трева и съчки. След две седмици ще търси друго. Щъркелът е добър баща. И л ...
  918 
Да си жена…
Що е то това?
Да си правиш косата малко по-така
или пък да слагаш къса пола?
Не, не мисля, че това е да си жена. ...
  457 
В СВЕТА НА ДРУГИТЕ
.
До днес живея в свят на другите.
Не ми е по вкуса, разбрах.
Обичат ме на другите съпругите, ...
  469 
НЕ СЪМ ГОТОВ
.
Не съм готов да се преселя
в мраморното тъжно сéло.
Там няма делник и неделя, ...
  412 
Мили и добри. Честни. Красиви души.
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...
  643 
Ако отново някога се заговоря с Господ
и колене подвия във молитва,
от премълчаните безброй въпроси,
един ще питам - Как да те отвикна?
Да спра живота ти в душата ми ...
  272 
Мадара, Пещерата на нимфите
Въпреки горящия огън, в светилището беше станало хладно. От процепа под скалите се промъкваше дрезгава предутринна светлина и вееше влажен студ. Джъд се премести по-близо до стената и се зави с края на зейрата. Но не успя да заспи отново.
Заедно със здрача една сянка се п ...
  473 
„Вие сте масивна гора, пълна с красиви и жизнени истории
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...
  621  26 
На вратата се звъни, отварям – куриер. Не, че му пише на челото, той си казва. След дежурния добър ден, пояснява:
- Честито, господине! Вие сте един от тримата печеливши от томболата на Агенция Калъп, и печелите нейните реномирани етикети, изцяло по ваш избор. Те ще ви придадат лице за пред общество ...
  452 
Връщам се към историята позната - година след година
изминава, живот не "назад", а "напред" се извървява...
Живот!?
В очите ми все година след година "назад" се излива -
водопад от спомени. ...
  312 
Това се случи през 2020 година. Беше есенно време. Близо до центъра на Сливен, баща ми беше взел малък апартамент и както правеше винаги в такъв случай, прибави и ламаринен гараж към него. Разположил го бе на празно място, точно до входа на едни подземни гаражи.
Този гараж обаче не беше стандартен - ...
  374 
Наивница съм си и го зная, но, и стихия -
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...
  995 
  654 
Имаш червено лице,
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...
  303 
Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...
  284 
От брега, каква красота, капна ми сълза и звездите вдъхващи порой от сълзи, душата ми се затаи. Виждах от твоите очи да се стичат сълзи, заговорих и протегнах ръка, защото любовта в сърцето ми се сви, жадувайки за две слова. Проговорих за моите минали мигове, за изстрадалата ми душа, за онези будни ...
  1061 
Всяка любов е различна
или пламти, или тлее,
тиха или неприлична,
вечно в сърцата живее.
Всяка любов е планета ...
  252 
където завист
процъфтява - сатана
се забавлява
.....................................
друга подредба ...
  264 
Зелено като дадено начало,
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
  377 
Вятър - могъща, невидима сила дава криле
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...
  353 
Борбата е жестока, до откат,
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...
  270 
Властта в държавата е сива, а кардиналите отвън
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...
  667 
Само на това място не мислех, че ще го срещна. Пушеше цигара пред Народния театър, вече щяхме да влизаме за представлението. Времето беше хубаво, как не се изсипа в тези часове отново дъжд, не знам…
Години идваше при мен в книжарницата. Обаждаше се често и по телефона, винаги започваше с въпроса „ И ...
  416 
Докато се връщаше през тъмната гора към Ивънуел, Грен беше тревожен и замислен. След срещата му с другия избран от Божеството воин за надпреварата и тяхната среднощна битка, мъжа беше осъзнал много за това, пред какъв коварен враг е изправен и на какво е способен той за да спечели. Грен вече знаеше ...
  608 
За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...
  246 
От известно време Чапкъна, старият рибар, осъзна нещо което му убягваше досега. А именно, че не само той, както си мислеше преди, а и всички останали хора по тоя широк свят се клатушкат в огромното море от незнание и несигурност, точно по същия начин, както той с малката си дървена сеферка, една от ...
  381 
И стара песен с тих рефрен,
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...
  279 
Прости ми, Господи,
не се научих,
че минус пет плюс пет - ни дава нула...
А нулата – загадка!
Много учени ...
  492  17 
МЪЛЧАТ КРАЙ МЕН ДОБРИТЕ МЪДРЕЦИ
... започнах да се чудя все по-често – нали по аритметика съм слаб,
защо животът спря да връща ресто, когато си купувам сутрин хляб,
защо живея като псе – наритан, завързан с глоби, с данъци безкрай,
и вече спрях отдавна да се питам кога ще смъкнем онзи вечен Рай? – ...
  756 
Детски поглед
Когато пристигна на гарата, той се огледа. Не знаеше къде е, но му беше познато. Напомняше му на ранните, детски, топли лета, чиито цвят и мирис беше по-ярък и по-силен от всякога. Като студена вода го обля сладката носталгия, която вече блестеше под очите му.
Полъхна лек ветрец, а ког ...
  281 
Предложения
: ??:??