Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
376 161 резултата
Като частици в микромира
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...
  714 
Пейо Яворов
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...
  652 
Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...
  713 
Някога трептяха във душата
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
  484 
  837  24 
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
  1404  18 
Не знам как да ти го кажа,
нямам думи да го опиша,
с топлината на тялото ми искам да го усетиш,
с ласките ми искам да го почувстваш,
а с целувките ми да го повярваш, ...
  1769 
Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...
  1513 
Ще се справим - спокойна бъди,
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...
  585 
Прах по пръстите.
Трънливите.
Жестоките.
Които за пореден път
посягат към острието. ...
  790 
Незримо зрънце в хладната земя,
от хиляди очи дълбоко скрито.
Расте и хубавее кротко под леда,
а песента му с вятъра се сплита.
Прикрита тъжна и ограбена душа, ...
  406 
Когато закарфичиш прашни думи
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...
  633  12 
За миналото няма да плача,
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
  576  11 
Снегът е някак неприлично бял,
по миглите ми прави си пъртина.
От лебедите пух е насъбрал,
изсипа го над нас, не ни подмина.
В очите ми сияние блести ...
  949  21 
Валеше тихо
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...
  1278 
  1481 
  933 
Ginga
--------------------------------------------------------------------------------------------------
Гая, Маргерита Викарио & Франческа Микелин - Тласък
(превод от италиански език и португалски език)
------------------------------------------------------------------------------------------------ ...
  1451 
Небе със светещи фенери
и тишината на вълшебна нощ.
Разтворени небесни двери
към Истината за духовна мощ.
Една звезда изгряла на небето ...
  717  16 
Уморена си тръгва годината стара
последна страница прелиства, преди да отлети.
Каквато и да беше, беше в своята премяна,
към някои много щедра, а други ощети.
В последните минути на декември ...
  599 
Ти си моята нежна пролет.
Аз съм твоето жарко лято.
Заедно ще бъдам златна есен.
Задружни пеем своята зимна песен,
която ще ни сгрее през студена нощ ...
  1352  14 
Ах, защо ли се ожених!
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...
  1578 
Властта е страшен опиат,
а хората са наркомани.
Готови са за тоя свят
да си нанасят даже рани.
Тя тегли, дърпа ги напред, ...
  868 
Умра ли аз и срещнеш ли ги трима
ти ангела, към кръчма да летят,
от стих в стиха, от рима, та на рима,
от мене рая са сменили с ад.
Понеже тъй родих се, вдъхновена, ...
  1370 
  894 
Не знам защо не вземат най подир,
в устите тези маски да натикат.
Ще има тишина, ще има мир
и само ще четем за политика.
Безполово, безродно, но човек, ...
  792 
За желанията и ударите, които сърцето пропуска
Утрото ме посрещна в мисли за теб, още преди да отворя очите си.
Днес ще пиша за теб (може би). За сутрешно-сънените ти очи; за раздразнението ти от предишната вечер; главоболието от препиването и неспането; за счупените столове, думи, разочарования, ка ...
  416 
Скок - подскок сиво зайче!
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.
  943 
  1258 
Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...
  1163  12 
Глава 1.
Пътят
Вървете, вървете,
През кал и бездни, през трънливи пътеки, вървете
Там чака ви лъскав и тъй непознат ...
  773 
Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и м ...
  301 
  1037 
  823 
Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...
  1043 
Нощ над Чипровци
Нощта прегръща мрака. Тишина.
Уморена тръгва пак луната
по своята пътека в самота!
И вятърът заспал е във гората! ...
  1137 
Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...
  709 
С потоци от пороци потъвам в град словесен.
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така бял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...
  852 
Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...
  403 
Какъв бе този слънчев пек,
обвил душата ми игрива?
Сред лавандулов цвят поех
дихание на страстност жива.
А после грейнали липи ...
  837  16 
Предложения
: ??:??