14 694 резултата
– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...
  838 
Непостигнато желание
Когато бях съвсем млада и още не бях омъжена чаках често привечер бъдещия си съпруг пред работата му. Бях около двадесетгодишна, слаба с буйна, дълга коса и като всички момичета тогава облечена по модата с феерични широки рокли с голи рамене и обувки с високи токчета. Приятелят ...
  719  19 
Добре, де, добре… тъй като не ме бива много в говоренето, съвсем набързо:
Лъчезар Кирилов, кратка биография:
Възраст: двадесет и четири;
Зъби: една втора от летата му;
Хигиена: баня — само на двадесет и девети февруари и то, ако не е много студено; ...
  1383 
Нави ме да отидем да берем къпини. Недостойно е това дело, особено за мъжествен тип като мен, взел силите на цялата нация и ума на жена си, но приех в миг на умопомрачение. Обаче дотолкова ненавиждах решението, уж гласувано с мнозинство и почти доброволно, че вечерта си пийнах повечко – да имам сили ...
  542 
` С всеки следващ ден шестгодишният Славчо се обездвижваше все повече и повече. Неговата мания да се изживява като автомобил се задълбочаваше, а желанието му да „ презарежда” ставаше неудържимо. На всяка крачка – хапка, на всеки завой – глътка, а килограмите се трупаха! В детската градина също бяха ...
  1087 
Защо ги убих? Все още не мога да отговоря правилно на този въпрос.
Аз и досега се питам дали съм изкрейзил или шизо-то ми е хакнало системата, ама май не съм толкова зле - щом ме разпитвате и записвате гласа ми на това изобретение. Обаче знам със сигурност, че халюцинациите не са това, което хората ...
  1090 
Спряха за малко да се поразтъпчат. Слязоха от маздата. На едно бяло листче, скъсано на ръка и защипано с кабърче на дървото до първата къща, имаше син печат и подпис. Мъжът доближи и прочете на глас:
– Ще се спира водата.
– Как? Тук! Точно тук ли?
– Така пише. Няма страшно.
– Не ме е страх. Учудена ...
  865 
По съседски в Хавана
Както съм започнала напоследък да си пиша спомените от живота в Куба, не мога да прескоча нашите многобройни съседи, някои от които имаха доста интересни истории. Майка работеше само половин ден в българското училище в Хавана, имаше доста свободно време и се беше сприятелила с м ...
  1147 
Никой на този свят, та дори и извън него, не би могъл да ме убеди, че съществува човек който НЕ се страхува от тъмното. Всеки се страхува от тъмното, без значение дали го осъзнава или не. Ако зададеш някому въпросът „Страх ли те е от тъмното“, и ако той мигом ти отвърне „Глупости, какво би ме накара ...
  4032 
– Исках да те питам, за жената ти… – започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
  1077 
По-смело! А така. Не се бой. Само напред. Не се обръщай назад. Няма смисъл. Миналото не ражда нищо. То е само спомен. А спомените са тъжни. Не си ли забелязала, че всички историци са тъжни хора? Сякаш страдат, че историята не може да се повтори, та да я изживеят наново. Да се убедят в нещо. Да разве ...
  774 
Когато ти се обади по телефона след работа и ти каже, че е купил бушони и се прибира с нещо за ядене в къщи!
...И те нарече "миличка".
И ти прати въздушни целувки.
И усетиш, колко е хубаво, че го имаш.
И колко е хубав този свят с него... ...
  1124 
Ефремилия, Керемергиева по майка, никога не прие фамилията на мъжа си Златохрист Бурханларски, защото смяташе, че е нелепа и не подхожда на името ѝ. Това ѝ решение издигна между тях тънка, но видима стена, която с годините се превърна в тежка и видима ограда. Златохрист Бурханларски се обиди, но зар ...
  874 
Сетивата ù бавно се разбуждаха след дългия сън и започваха да подават неприятни сигнали. Клепачите ù изпърхаха за момент, после натежаха и се затвориха отново. В този момент на Ерика ù се прииска да не се събужда. Усещаше, че сънят я предпазва от някои неща. От някои много, много лоши неща.
Пет мину ...
  1048 
Те дойдоха по здрач. Дойдоха с ветровете, с искрите на далечни, угаснали огньове, с шепота на мъртви листа, откъснали се от дърветата си преди много зими, с бълбукането на водите на потоците, прорязващи меката, тежка черна земя. Бяха безбройни и прииждаха от всички страни – от юг, север, запад и изт ...
  1356 
“Роди се просто ден,
но едва проходил
оказа се, че вече си отива.
Отронил миг от реалността,
с аромат на роза, ...
  621 
Това е история за едно младо момиче, бедно сираче, което обаче бе невероятно красиво и ако не беше прокълнато, всяко момче, че даже и момиче би се влюбвало в нея. Прокълната? Да, точно така. Където и да идеше, над нея валеше дъжд. Всеки път, когато излезеше от къщи, започваше най-страховитата буря и ...
  1840 
Колите профучаваха с бясна скорост по магистралата. Слънцето беше напекло и асфалта в далечината приличаше на разлята локва. Лили вървеше бавно, уморена от жаркото слънце. Вече съжаляваше, че слезе от колата, но този шофьор беше много настоятелен. Не издържа, когато нахалникът я хвана за коляното, а ...
  1777 
Той изгради стена между себе си и околния свят. Здрава стена, която никой не можеше да събори. Вкопана дълбоко в земята, студена и влажна...
Преди време беше Човек – един много добър човек. Всички се раждаме такива, но впоследствие животът ни променя. Усмихваше се при всеки удобен и неудобен повод. ...
  394 
КОМПЛЕКС ЗА МАЛОЦЕННОСТ
Разправяха някои, какво някъде си са видели!
Слушах и се изкушавах, и аз да ида и аз да го видя!
Искаше ми се, чутото не ме оставяше!
Искаше ми се, но по ония времена, кога уж всички равни бяхме, по доста места в тая страна, да се иде, открит лист се искаше, а той на такива, ...
  629 
– Рак, за жалост.
Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче.
– Но спокойно, Госпожо, този вид рак вече го лекуваме. Малко късничко идвате, но мисля, че ще се справим.
Нямам спомен какво бърбореше тази лекарка. Излязохме двете от кабинета в пълно мълчание. Прибрахме се бързо. Тя си легна веднага като ...
  3216  25  34 
Да намериш себе си
От доста години получавам от общината на квартала „Мария Хилф“ във Виена покани за най- различни мероприятия.
Няколко пъти идват покани за женски маратон, но аз съм от тези дето тичат най-много да хванат трамвая, друг път поредица от лекции на всякакви полезни и доста безполезни т ...
  1688  11 
Сънува, че е ръждясала секретна игла.
Невъзможността да се затвори бързо и с лекота да пробожда, я караше да се срамува не само от ръждата, но и от произхода си.
Събуди се като мръсна хавлия, в долнопробна стая на крайпътен мотел. Току-що я бяха захвърлили след употреба. Беше попила няколко потни те ...
  1271 
На гроба често имаше цветя от онази другата. В началото се чудеше какво ще може да скалъпи, ако някой попита. Но хората не питаха. Какво странно има да има цветя на пресен гроб? Обичан човек си е заминал, оставил близките да скърбят. Времето си минаваше, колегите не се сещаха вече да оставят по няко ...
  1420 
- Това е последният модел еро-бот, който използва изкуствен интелект – високата презентаторка със смолиста конска опашка подаде ръка на съществото, което щеше да задоволява всичките ми сексуални фантазии – казва се Байду и има осма, последна степан на изкулент*, която включва и три оси на свободна в ...
  1199 
Беше приготвила всичко и го чакаше леко нервна в дъното на кафето. Потропваше с късите си нокти по дървената масичка и с мъка се опитваше да намери още сок в чашата си. Кафето отдавна бе изпито.
Не. Не трябваше да разбира. Щеше да изглежда жалка в очите му. Най-вече за себе си. Не искаше съжаление, ...
  903 
През деня младата жена най-често носеше червена блузка с къс ръкав. Имаше бели кантове около якичката. Тази блузка толкова ѝ отиваше, че почти никой не забелязваше другата част от облеклото ѝ.
Застояваше се пред витрините. Оглеждаше се в тях. А отвътре, зад витрините, застанали чинно и с непреодолим ...
  571 
Появява се-изчезва и пак, и пак, и пак. В гледане на курсора Жорката прекара следобеда си пред празния лист на аутдейтнатия си майкрософт уорд 2003. Искаше му се да е писател, вярваше че има какво да каже и че има с какво да въздейства. Искаше му се да промени света някак и по този начин, с писане, ...
  954 
Влакът за Стара Загора спря за престой. На един леко открехнат прозорец кацна любопитна муха. Точно под прозореца стоеше младо момче, което, съдейки по отворената книга в ръцете му, четеше нещо. Това обаче беше доста скучна картинка.
Мухата се огледа, потърка предните си крачета и забръмча из коридо ...
  1043 
Отново се върна на работа. По-точно, отново я взеха. Още по-точно, простиха ѝ последния гаф и я върнаха сред екипа.
С нова задача.
Кожата ѝ все още беше влажна на места от току-що взетия душ. Лежеше по бельо върху прилежно оправеното си легло и гледаше тавана, покрит със залепващи се звезди. Вратата ...
  1151 
- Малко закъснях, извинявай! – оправда се леко почервеняла Ели.
- Съвсем навреме дойде – каза Вики.
- Това е може би един от последните слънчеви дни преди да дойде лютата зима и прехласната по прекрасния ден се забавих.
- Никакъв проблем. Ела, Ели. Искам да те прегърна. Толкова време не сме се вижда ...
  590 
Посветено на сестра ми
Помня пристигането на летището в Хавана и горещия, влажен въздух, който ме удари в лицето като от фурна. Въпреки това свикнах много бързо с жегата, влагата и обилните валежи в дъждовния период. Понякога се връщах от училище под поройния дъжд, за който не помага никакъв чадър. ...
  1713  10 
Натрупалият сняг бе огромен, а валежът сякаш никога нямаше да спре. Мъглата се стелеше навсякъде, мракът все повече и повече притискаше автомобила към снежната земя и Алексей се опасяваше, че ще закъса някъде по преспите. Олга спеше дълбоко на другата седалка и навярно скоро нямаше да се събуди. Въп ...
  1590 
Като приказка
Като родена в приказка принцеса
в съня ми всяка вечер идваш ти,
и всяка сутрин питам се - къде си?
Гласът ми в тишината се топи. ...
  530 
Какъв ти е проблемът?
Всичко започна сякаш от нищото. Една приятна разходка щеше да ме прати право при доктора. Та вървяхме си ние семейно на гребната база за една приятна разходка. И тя беше приятна, докато моят автомобил не започна да изостава. Татко подвикна:
– Абе, сине, да не ти свърши горивото ...
  2610 
Живяла в пустинята една камила, в стадо от подбрани екземпляри. Била щастлива, защото усещала, че за водача на кервана не е просто поредната камила от стадото, а някак… по-специална. Винаги, когато имал възможност, той откликвал на камилските ѝ нужди – чешел я между ушите, приглаждал разрошената ѝ к ...
  991 
Тонка излезе от родилното, носейки малкия Асен, но не искаше да вдигне поглед от земята. Очите ѝ, като приковани следяха тротоара с неговите сиви плочи.
Някой извика името ѝ, но тя продължи да върви в унес, без да схване посока и глас. Този някой се оказаха двама-впрочем, беше семейството​...
Любка ...
  2223  46 
Във входа две трети от апартаментите бяха необитаеми. И като че ли всеки месец по един прозорец угасваше.
Имаше двама, които можеха да дадат обяснение. Все се мъкнеха заедно и човек би помислил, че между тях е имало нещо навремето. Нещо хубаво. Стояха с часове на пейката пред входа и хранеха гълъби, ...
  1466 
Животът ми е минал през много трудности и тъга. Още от малък съм преживявал тъга и много малко щастие. Едва на 16 години, мечтая за добър живот и добри приятели. Живота на дете преминал през трудности и раздели. За мене детството е свършило вече откакто постъпих в първия си дом за деца. Раздялата с ...
  1079 
Рачо намери я!
Рачо намери я
Рачо беше хубаво момче със симпатични мустачки и брадичка. Беше вече си намерил хубава работа като общински съветник и съвсем скоро щеше да смени старата жигулина с баварска лимузина. Но едно нещо много го тормозеше. Той още си нямаше приятелка.
Въпреки усилията на негов ...
  1080 
Предложения
: ??:??