40 832 резултата
Бронзовата й кожа сякаш сияеше със собствена светлина. На главата си носеше корона от разноцветни пера, перли и злато, от която се спускаха копринени воали с деликатен флорален мотиф, които покриваха рамената й. Кремавият й цвят беше същия като на роклята й с дълбоко деколте, създавайки впечатлениет ...
  1333 
В съботата не можах да пия чай в кафенето. Не, пих – ама в друго. Нашето беше затворено. Празно. Без маси и столове…
Фалирало…
Както и няколко магазина по баш главната улица. И по съседните. На едно място – грамадна обява: „Продава се магазин – 94 кв. м.“…
Обяснява ми бивш ученик. Голям алъш-вериш с ...
  344  20 
/Не е разрешен от навъдилите се секс мнозинства и откачалки/
Един смятал, че е масичка с кафеник отгоре, но го прибрали зад меки стени.
Друг изперкал се чувствал жена и поискал останалите нормални да го приемат за такава. Съгласили се.
Трети…
А заразата се прехвърля от хората върху нормалната природа… ...
  382  12 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава четиринадесета
Шумът от течащата вода заглушаваше другите звуци, но макар и слабо, Марта разпозна звука на отваряща се врата и инстинктивно се обърна и замръзна. Под рамката на вратата на банята стоеше Кирил със странна усмивка. Водата продължаваше да тече по голото тяло на млад ...
  709 
Един триъгълник невзрачен - равностранен,
бе вписал в себе си квадрат.
Лежаха върховете на квадрата странно
върху страните на триъгълника чудноват.
Запитах се за центъра му /на квадрата/, Боже, ...
  567 
Остатъка от пътя до дома на Лоним Садат двамата успяха да обсъдят детайлите на мисията. Оказаха се доста оскъдни. Благородникът беше известен с любовта си към историята и прахосваше голяма част от богатството си в спонсорирането на различни научни експедиции и археологически разкопки. Ако интересът ...
  618 
Мари беше лъчезарна и пълна с енергия млада жена .Имаше подреден като по конец живот : годеник, кариера, куче, приятели и родители, които я обичаха. Още от малка я влечеше рисуването и ето я сега - дипломиран интериорен дизайнер. Кой би повярвал, че от някогашната невзрачна тийнейджърка ще излезе ед ...
  1302 
Често се търся отново
в тихите улици вън,
но е изчезнал безследно
детският двор с моя сън.
Често усмивката трепва ...
  632  11 
След вторите избори започна преброяването.
Защо ли?
А има ли връзка с третите избори?
И сетне пак ли ще ни броят? Колкото сме останали…
хххх ...
  423  14 
Героинята ми Доротея е лъчезарна , млада жена, която въпреки трудностите на които я е подложил живота се старае да го изживее пълноценно. Казвам трудности, защото тя е инвалид, но не се притесняваше от факта, че е в инвалидна количка. Съвсем не!Даже напротив - приемаше количката като част от себе си ...
  679 
Гина беше осъществила гръцката си мечта – да намери грък и да живеят мирно и спокойно, и както го пише в книгите, не дотам богато, но разкошно... Беше намерила капитан на кораб, кириос Коста, то тук всички над средна възраст са били или капитани на кораби, или летци в ОЛИМПИК... Коста – слабичък, до ...
  840  12 
Вчерашният вестник винаги е стар – прехвърлян от кого ли не, смачкан, последна свежест…
А жената, независимо от възрастта, може да е винаги свежа – въпреки че е мачкана от кого ли не, кога ли не, как ли не…
хххх
Няма чужди деца…
хххх ...
  451  18 
Не мога да повярвам, че си тръгна.
Тръгна си от живота ми.
От града, който изградихме нашата любов,
която я мислехме за вечна и незаменима.
Но уви... ...
  669 
Не беше от мъжете, които ще си замълчат или ще се скрият в ъгъла. Приличаше на гордия си баща, пред който винаги заставаше с възхищение и синовна почит. Много трудности беше видял той в живота си, но стоеше гордо изправен дори и сега, наближавайки достолепна възраст. Така учеше децата си как да прев ...
  941  24 
Пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
И пиле в царевицата
И царевицата няма да расте
Абонатът е бунак и не отговаря, моля изчакайте ...
  1592  57 
Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше н ...
  1075  20 
А, чакай, това не е ли ''моята'' позната,.. лелейй, как хубаво разказва...
Наистина имаше 24 часова стачка,. но. то не бяха прдварителни съобщения по
телевизия, радио,..даже и лозунги за събитието. А на гърко само му кажи стачка и
всички до един са на улицата,.. с развети знамена, транспиранти,..хва ...
  500 
Върви по своя път художник, невзрачен и някак си отнесен. Контета го следват и се присмиват на вида му небрежен. Те - облечени уж стилно, но някак по формат, а той със модата е - шах и мат.
Но тези контета представа си нямат, в какъв чуден свят художникът живее! Свят изпълнен с аромат на бои и ражда ...
  691 
Глава тринадесета
Еди дълго, много дълго стоя в страни от ковчега, като не можеше да откъсне погледа си от Майстора, от лицето на човека, който беше подал ръка на едно случайно момче от улицата, беше станал негов учител, негов приятел, и негов духовен баща. Чичо Владо, който му беше показал неговия ...
  702 
Обичах да седя в кафенето на бай Ставро, кириос Ставрос де, в неделните дни..
т.нар. репо на всички работещи в Гърция...
Днешният предиобед беше сравнително топличко, даже големите прозорци на кафенето бяха
отворени, все едно си на тротоара...
Пийвам кафенце, зяпам навън,.. хвърлям по едно око към в ...
  500  11 
Сделката /продължението/
Обичайното време,обичайното място,обичайната пейка.Само слънцето бе по-слабо,сандвичът по-сух а пулсът ми учудващо по-висок.Въобразявах ли си? Може би! Мисълта още владееше съзнанието ми когато,вниманието ми привлякоха две познати сини очи.Изминали бяха месеци от последната ...
  521 
Вероятно не помните, когато съвсем леко бях вметнала, но и в същото време дебело подчертала с колко страхове и безнадеждност е напоен градския въздух. Заради реалната опасност да го забравя, често си го напомням по най-различни начини.
Каквото и да правя, до където и да се опитвам да стигна, не мога ...
  500 
Той седеше върху скалата, увенчаваща короната на Върха. Както винаги беше съсредоточен. Защото решаваше съдбите на хората. Пък и трябваше да бъде точен в прицела си.
Ето – онзи там. Излъга жена си, измами съседката… И светкавицата го порази…
А другият открадна два хляба. Няма значение, че искаше да ...
  475  19 
Заспиваме и се събуждаме с купища нерешени проблеми. Повечето сами сме си сътворили. Така години наред щастието продължава да се изплъзва, а желанията се лутат сред мълчание и боязън.
На този фон в съзнанието ми се появяват очите на една жена. Вълнуващ момент, след който блянът отново отлита. Но се ...
  511 
Падам. Поради незнание, от състрадание, по невнимание...
Защото краката ми останаха назад в миналото, а аз все бързам напред., за да не бъда наранена.
Както си седя, реанимирайки в самота усещам, че главата е напуснала тялото ми. Търкаля се назад във времето
и се блъска във всички остри ръбове по пъ ...
  925  12 
Напълниха се кръчмите, омекотено наричани заведения. Юрнаха се проверяващи – най-после сляха забава и работа в едно. Замърмориха хората от увеличаващите се притеснения – от маските до паспортите.
А в това време цените зарипаха – като бълхи по куче без зъби…
Обаче – никой не се сеща за историята. Коя ...
  1205  20 
Учен човек щом е, значи всичко знай. И в онази сутрин се един учен човек движеше из студените коридори на ЦЕРН, централе европее ри-нещо-си нуклеарно (за който не знае). Та, въпросният учен човек, с една папчица с важни-важни листи, ходеше и над очилата си надничаше. Физик човек, не ме питай, драгий ...
  2059  11  51 
Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.
- Взе ли? – ненужно ...
  547  13 
***За пътищата, които намерих след като те изгубих и тези, които отново ме доведоха до тебе***
Созопол е магическо място, вълните там сякаш са по-мъдри. Времето там е забавено, изпаднало в безтегловност. Всичко, което изпиташ на това място е подсилено. Там, е едно от тези места, където хората се уча ...
  994  10 
Той отпи от кафето си и стрелна поглед към следобедното слънце. Уморен беше, а трябваше да се връща на работа. Входът на старата сграда с ронеща се бяла фасада го зовеше. Последната глътка кафе му загорча. Докато се мръщеше, посегна към навитата на руло хартийка. Нямаше навика да чете подобни неща.
...
  727 
Бяха приготвили трапезата,.. на чиста зелена покривка бяха сложили пилешко
варено месо с ориз,.парчета печено пиле, катофи,.. и чай, чай Камел и чай Каркаде...
Сега забелязах и още един човек в жилището им,младо момче с току що набола брада...
- Бетро, пакистан човек моли Аллах,.. ти стой, може глед ...
  1028 
Наскитах се като несретник из правите безкрайни градски улици, вникнах във всичките жълти нюанси, в които бяха боядисани старите тухли и оставих достатъчно кални следи по тях. Главата ми попи като гъба всяка една малка пукнатина по стените в стаята ми. Докоснах всяка една стичаща се капка по прозоре ...
  735 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава дванадесета
Белгийската Кралската Академия за изящни изкуства в Брюксел е основана благодарение на благоразположението на един кмет на града. Той предоставя една от залите на кметството, на доайена на гилдията на художниците. Залата е предоставена на тези които искат да се заним ...
  788  10 
Единствената любов
Харесваше начина, по който отмяташе косите си, двете трапчинки на бузите ѝ, особения тембър на гласа ѝ. Дори цигарата, която хвърляше недопушена в пепелника, добиваше някакво особено очарование. Харесваше всичко в тази жена. Тя беше на път да го раздели със семейството му. С нея з ...
  350 
Всъщност не знам къде се намира но много често ходя там просто така без повод и неочаквано и за мен самия а понякога с труд я намирам въпреки че беше огромна и просторна с грамаден прозорец през който слънцето проникваше навсякъде защото беше абсолютно празна ако не броим разхвърляните лъскави пожар ...
  576 
Във всеки човек е заложено желание за позитивното. Все търсим и най-слабия лъч от светлина, за който да се уловим в непрогледната тъмнина. Търсим утеха в разрухата, чакайки от руините да се възроди ново начало. Дирим опора там, където я няма. Чакаме и чакаме.... Казват, че последна умира надеждата. ...
  1171  10  40 
Иван с никого не се кара, с никого спор няма. Даже с Пешо Джибрата. Който цял живот се носи от два слона и един носорог – алкохолът, мързелът и скандалът. Но и той не спори с Иван. Даже понякога – ако не успее да кривне в сокака овреме, повдига шапката на цял сантиметър. Предпазлив е. Както и другит ...
  799  19 
Падна с трясък от високото, ей тъй от нищото. Строши се вехт, зелен, пластмасов фенер - тип прожектор от евтините.От удара се разлетяха фасонгата, батериите по 1.5 волта - от големите, стъклото, крушката. И дръжката се пропука надлъж - всичко се превърна в купчина боклук. Те чуха звука от счупеното, ...
  1064 
Не обичаше да се мести от квартира на квартира. Беше го правила толкова много пъти, че вече не ги броеше. Стоя през нощта да опакова всяка вещ, приведена над поредния кашон. Плашеха я тези шумолящи опаковки, зад чиято бъбривост се сгушваха чувствата ѝ. Във всяка стая, превърнала се временно в неин д ...
  912  18 
Сватбената дандания беше в разгара си! Музиката доказваше възможностите на децибелите си, имаше изобилие по софрите колкото за още две сватби, вдигаха се тостове за какво ли не, правеха се снимки, а младоженците гледаха вече така уморено, че сякаш чакаха само да каже някой “бегом”… Това беше сватба ...
  2236  52 
Предложения
: ??:??