40 832 резултата
Иззвъня мобилен, едното Али вдигна, мълча малко и затвори.
Натоварихме количките една връз друга, посочи напред и тръгнахме...
Прехвърлихме и тази стока от камион в камион,.. Алито плати по 80 евро ...
- Ако иска още работи тук ела вечер пак... - ми каза Голямото Али
Съгласих се,... ...
  1447 
Обикновено седеше на последната маса в кафенето, близо до барчето. Стратегически добро място – хем виждаше всички вътре, хем пръв забелязваше кой влиза или излиза, хем сам беше почти невидим.
Сядаше сутринта, излизаше по обяд – без да плати трите чая дотогава. Но сервитьорката и барманът не се трево ...
  356  12 
Наскоро издаденият ми сборник с есета на издателство "Фабер", гр. Велико Търново носи заглавието „Дете на Слънцето“. Защо избрах точно това заглавие? Защото разкрива моето усещане за свързаност със Светлината, изразява благодарността ми за изобилието от дарове, които са поддържали и продължават да п ...
  920 
Не всичко върви по мед и масло на гурбетчията...
Вместо да гледам какво пише на тавана на приземната ми стаичка и да мечтая,
обикалям из квартала, ей така да не съм в тясната си стаичка, а навън на простор и свежест...
Гледам в огромно заградено място, със складови помещения, влизат и излизат нощем
...
  943 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава единадесета
Топла лятна нощ се разтилаше над широкото и равно пловдивско поле. Блестящи звезди мигаха разпръснати по цялото небе. Небето тъмно синьо бе осветено само от лунния сърп и звездите. Сред тях най-силно блестеше Вечерницата, която от време на време се скриваше зад някое ...
  1264 
В едно далечно кралство живял красив, но недъгав принц. Като дете бил пострадал по време на езда. Кралят и кралицата събрали лечители и магове от целият свят, но никой не успял да помогне на болния младеж.
Една нощ в покоите му се появила стара и грозна вещица. Очите й били жълти като на змия, а рок ...
  876  24 
Лечители
Чуйте, деца! Чуйте, как необятния син Океан, приглася на Майчица Земя, в песента на живота. Приглася и долавя всяка нейна въздишка. Долавя, и я теши той, с нежен плисък по крайбрежията. А понякога, мощно и неудържимо надига огромни вълни, за да я защити от вредителите ѝ, като ги смирява със ...
  1480 
Скупчени около самоделно скованата маса в кварталната градинка,
всеки развързал торбата с приказки и ха-ха да бръкне в нея...
Насреща ни бай Мишо Демократа тътри крака подпирайки се на бастуна..
- К'во става бе демократ,...пак спечелихме а,.. ама на ноемери месец...- заядохме го отдалеч
- Ааа, не зн ...
  1150 
Идат пак избори.
И пак всичките кандидати за хамама се надпреварват да предлагат. Какво ли не…
Ако им вярваш – скоро всичко ще е по мед и масло. И ще раздават бутонки на гражданите – да не се изпързаляме…
хххх
Някои чакат ЧЕСТНИ избори… ...
  773  13 
Юли. Сутрин е, а пек, да му прималее на човек. Запрашиха се улицитe, стана задушно. В градския транспорт не се понася. Събота е, ала има ли значение – тълпи народ се стичат на върволици и се натъпкват в автобусите като чувал с брашно – винаги една ока отгоре може да туриш. Вратите понечат да се затв ...
  439 
Вятърът безмилостно блъскаше в стъклата на града. Ураган, ураган, ураган! Хвърчаха и падаха керемиди от покривите на уплашените до смърт къщи. Летяха ламарини като свободни и гневни гилотини, заплашвайки да отрежат нечия нищо неподозираща глава в един изненадан до смърт миг. Нямаше нито електричеств ...
  438 
- Въъъъъй! - Отиде ми кракът! – провикнал се с все сила веднъж по средата на гората Кумчо Вълчо. Бил тръгнал малко на разходка да се поразтъпче, а то какво станало? Срещнала го всеизвестната горска клюкарка баба Мецана и направо му премазала левия крак с нейния страшен товар. То крак ли да беше това ...
  614 
Това бе най-красивото място в местността. Шумът от водата, която се спускаше по склона и пълнеше язовира се чуваше винаги. Понякога в тихи, слънчеви дни бе плитък поток, който лениво се провираше между камъни и паднали дървета. Тогава водата в него бе прозрачна, примамлива и се виждаха пъстрите, неп ...
  1281 
И няма по-безсмислен труд, живот:
да служиш като шут – на идиот.
Из „Труфалдино от Бергамо“ на Вл. Воробьов,
екранизация на пиесата на Карло Голдони
„Слуга на двама господари“ ...
  1046 
Есента дойде, внуците са вече на училище...
Един по един се присламчваме към кварталната беседка...
- Е, доживяхме бе, като пилците да се преброим на есен,.. цяло лято по селата, а уж сме
граждани , я...- вметнах към насъбралите се...
Хвърлих едно око,.. аха Гочо тука,.. Горския тука,..бай Митьо пре ...
  376  10 
- Име и фамилия?
- Генчо Рашков.
- Години?
- Четирдесет и пет.
- Професия? ...
  2133  26 
Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричкат ...
  502  17 
Хипохондрикът Вандерсон Главев се запъти към отделението. Днес той бе в особено тревожно настроение, очакваше кръвния си тест, а му се обадиха от лабораторията да си запази час при лекаря. Така били наредили.
Тъй се правеше в тоя край – лабораторията не отпускаше резултатите на пациента преди да ги ...
  516 
Имаше синьо-зелени очи и усмивката ѝ беше лъчезарна. Зъбите ѝ бяха бели перли и щом се засмееше се усещаше че има превес над нещата, сякаш знаеше нещо, което никой не знаеше. Косата ѝ – руса подстригана на черта малко под раменете, придаваше чар на слабата ѝ, но набита стойка. Трябваше да и се призн ...
  1493 
Дадени са 3 числа , не всичките равни помежду си, произведението на които е 1. Кога можем да твърдим, че сборът им е по-голям от 3 ?
  504 
Как бързо закапа. Внезапно. Организирано. Сиво беше небето, намръщено, ала тихо. Изведнъж цяла сюрия капки върху зеленото платнище на тревата заиграха. Заподскачаха, защураха се из тревите и настана танц... Забелиха се топчета, град или сугращица заваля, стана нещо страшно. Необичайно. Лудо.
И токът ...
  1312  22 
Рекичката криволичеше край пътя и отвеждаше мислите на момичето право в селото. Шофьорът познавеше добре този път, но автобусът пъхтеше в завоите. Може би, защото беше вече старичък или
защото се чудеше накъде е тръгнало това младо момиче с голямата си пътна чанта.
Девойчето, седнало самичко на задн ...
  519  16 
Пролетните слънчеви лъчи се промушваха между листата на дърветата. Небето беше син лазур с малка бели облачета като кълбета памук. Април беше раззеленил гората, поляните и нивите. Жужаха пчели. Чуваше се кукувица.
Старицата и девойката вървяха покрай реката и високо си говореха.
- Ей, Мирке, пак ням ...
  1840  36 
Емилия се поразмърда на стола, погледна към морето и лунната пътека...
- Петро, искаш ли да поплуваме сега в морето,.. не се бой, няма нищо в нощното море, има луна...
Ооо, ти нямаш бански ли,.. ами и аз нямам...
Дрехите ни се скупчиха заедно на пясъка и голи се затичахме към водата...
Странно усеща ...
  856 
Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми ...
  812 
На когото е дадено много, той ще си вземе още повече сам.
П. Гор
Имало едно време един много богат цар. Подземията му били пълни с жълтици, великолепни накити и скъпоценни камъни. Въпреки цялото си богатство владетелят искал още и още. Винаги мислел, че не е толкова заможен и сигурно има много по-бо ...
  952  16 
Глава десета
Международното летище на Брюксел се намираше на 12-13 км. от града. В триетажната сграда, бяха поместени, освен залите за отлитащите и пристигащите пътници, но и всички служби обслужващи полетите, пътниците и международните авио- компании, и всяка една имаше свой офис на третия етаж.
Сл ...
  925 
Знаех, че любовта си е отишла. Тихо, безмълвно както отиващото си лято.
С времето невидимите ѝ стъпки бяха оставили едва-едва забележима следа. Изглеждаше сякаш все още е тук, но всъщност отдавна я нямаше.
Чувствата както и времето, неусетно бяха охладнели и някак напомняха за лято или по-скоро прил ...
  563 
Едва след Коринтския канал тя се разприказва
- Исках да покоря Атина... Мечтаех си... Но, не успях.. Дали попаднах на неправилните хора или имах високИ претенции,... Имах данните, дипломи. Започнах в ЗЕРХОВА - пое си дълбоко въздух и гърдите й сякаш ще изкочат навън - Срещнах Димитри... влюбих ли се ...
  781 
"На тоя свят, Туко има два вида хора. Едните стрелят, другите копаят. Ти ще копаеш!“ Спомних си знаменитата реплика на Добрият от класиката на Сержо Леоне, когато насочва револвер сред напеченото гробище към горкият Лош, който с лопата в ръка е принуден да копае гроб под лъчите на прежулящото слънце ...
  522 
От затворническата си килия, Мохамед Али се взря в луната – окото на лешояда, – и разбра, че и орлите ги изяждат лешоядите!
  721 
Здравословинте храни са много полезни. Ако можеше и да се ядат…
хххх
Имам пари за цял живот. Ако устискам до обяд…
хххх
Лятна вечер. Седим си мълчаливо със селския пъдар. Така най-добре се разбираме – ни спорим, ни се караме… ...
  402  13 
Съеедът ми, две къщи по-нагоре, беше млад мъж, раздаваше го нещо като бохем,..
искренно му завиждах,.. не на него, той беше дребен, малко кривокрак, но родителите му
от средната средна гръцка класа, а това компенсираше всичко..а за мацките му..
Та кириос Димитрис се правеше на голямата работа,заради ...
  450 
Трагедиите и проблемите са неразделна част от битието на хората. В опита си да ги преодолеят и решат, мозъците им с жилава гъвкавост търсят възможности за креативност и чувство за хумор .
Пройко, беше изненадан, когато след като беше паркирал колата си пред магазина и се върна от покупки, завари лок ...
  608 
Млада хубава гърла се завъртя покрай мен
- Дядо найде само един път...
- Хубаво ма моме,..ама нямам възможност...
- Хайде де, колкото можеш,.. а и аз ще ти помагам...
Започнахме,.. веднъж,.. дваж,.. потретих ...
  478 
Решението
Тя погледна още веднъж в огледалото. Лицето ѝ беше прекрасно, само в края на очите ѝ личаха малки бръчици, но това не я разтревожи особено. „Многото хубаво не е хубаво“ – помисли си Ана и се отправи към вратата. Имаше среща с асистент от университета. Самата тя водеше курсове по английски ...
  274 
На майка ми, баща ми
и моите обични сестри
Намирам се в гората на годините. Може би е сън, а може би сънувам лицето на истината, защото знам, че търся Пътеката. Тази на съдбата, свързала моите родители. През клоните на житейските им дървета е преминала буря. Не, две бури са се вихрили тук с онази по ...
  616  25 
Студените клавиши отронват музиката.
Черните мисли са траура на идващите дни.
Сърцето е аскет -
между два удара живее празнотата
във пещерата - ...
  1422  12 
В материала си: https://otkrovenia.com/bg/proza/za-intelektualen-sparing ви зададох една любопитна задача. По-долу ще узнаете нейното решение.
Признавам, че вината е моя. Към условието на задачата следваше да дам дефиниция - що е това вписан квадрат. Това означава, че всеки връх на квадрата лежи вър ...
  379 
Пръкнах се в едно запустяло помещение, имах , вероятно по наследство, шест (или осем, не съм учил още цифрите) крака и докато се чудех и се маех, хаотично шавайки около мястото на раждането си , се оказа, че зад мен вече имаше оплетена паяжина. Крива беше, ама истинска. Хм, наоколо беше пълно с таки ...
  733  11 
Предложения
: ??:??