14 695 резултата
Увод.
Отдавна замислях поредица от разкази, напомнящи за онези, невидимите хора сред нас. За незабелязваните човешки същества от моя роден квартал. За отминаваните, когато сме забързани нанякъде, погълнати от свои проблеми или радвайки се на своето лично щастие. Но, ако пожелаете да разтворите широк ...
  327 
Момчето прескачаше останките от човешки тела, разпръснати по прашната улица „Майка Тереза“, здраво стиснал ръката на Индира, пренебрегвайки жвакащите звуци, настъпвайки меко разлагащо се месо.
Малката колиба, в която се скриха, миришеше на старо и гнило, но с тази смрад Елиаш бе свикнал от десетгоди ...
  1298 
БАРИЕРАТА
Чакам !
Около мен, доста кат мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата-ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.
Обикновено процедурите за преглед, разпитване, предписване, писане, подписи, печати, отнема около ...
  563 
*Юни*
Не е нужно дори да поглеждам, мога да нарисувам в ума си цялата картина. Ранните лъчи на слънцето са се процедили през пердето на тънък сноп и са плъзнали по разхвърляната стая, тъкмо бавно се изкачват по леглото ми и докосват клепачите ми. Колко силно ухае на липа, за мен тези дни това е мири ...
  1364 
„Къде си?“
Сънено опипах лявата страна на леглото. Нямаше я. Станах.
Излязох на балкона. Часът бе 3:24 през нощта, а тя седеше навън докато снежинките тихо прелитаха покрай нея. Облегнах се на рамката на вратата. Слушаше музика, но слушаше и тишината на външния свят. Тихото туптене на снега и на сър ...
  629 
ПРИКАЗКА ЗА ВОДНИЯ РЕЖИМ В СУФИЯ
Тази зловеща приказка се случила през бъдната 4991 година в една малка страна, наречена Бълхария. Бълхария имала голяма столица, кръстена със звучното име Суфия. Причината за присвояването на това име станал известния суфистки учител Табит Ибн Кура, живял някога в то ...
  1031 
Почти. Най- грозната дума. Най- зловещата. Най-тъжната. Почти.
„Почти ме обича.“
„Почти успях.“
„Почти се получи между нас.“
Почти. Но не съвсем. ...
  647 
Живеем си относително безгрижно. Няколко стари муцуни сме останали, гдето все още поддържаме постоянен контакт помежду си. Както и да го смятаме, вече сме в такава възраст в която сме по-близо до пенсионерите над 60-те, отколкото до двадесет годишните дечурлига от новите поколения.
Жулим си биричка ...
  1072 
Беше задушен и горещ юлски ден. Смолата се топеше и ставаше на дребни мехурчета в пасовете между боровите дъски на палубата. „Конкурс“ леко се поклащаше опрял борд в гумените буфери на кея. Бум стенгата лениво се поклащаше на слабият ветрец издавайки леко поскърцване.
„Конкурс“ току що се беше завър ...
  951 
Част 2
Принципно погледнато има много видове такива енергийни образувания. Едните са невитални. В тях няма никакъв живец. Каквото беше това в момента. Други са витални и са аналогични на най-различни видове от познатата ни флора и фауна. Някой имат вид на корали. И представляват нещо като онези дреб ...
  1062 
Никога нямаше да си го простя. Това, че можеше да се съмнявам в него, вместо да му вярвам. Но какво да сторя? Той се държеше подозрително. От две седмици. Смееше се на съобщенията на телефона си, а докато го питах с кой си пише, той ми отговаряше, че с Дерек, най-добрият му приятел. Но с Дерек „уж“ ...
  622 
–Край! Всичко свърши. Писна ми! Разбираш ли, писна ми! Седем години, цели седем години се подиграваш с мен, за смях съм и на колеги и на приятели, не понасям вече това!
–Боре, какво ти стана, бе човек? Пак ли същото, защо? Ох, почакай, телефона ми.
–Телефонът – Калоян те търси, нали? Дай да видя – е ...
  786 
НАП
От време на време се събираме на чашка с един приятел. Че тогава той все ми ги говори едниии… Все неща дето май са малко по-така… Но понеже честичко се срещаме… И много негови истории ми се понасъбраха… Та един ден реших да поискам любезното му позволение. И от първо лице негово число - да ви пр ...
  1080 
Краят на една младост
В памет на Красимир Чотров
През свободното си време Любен най обичаше да чете книги и да гледа телевизия. От време на време прескачаше, ей така за разнообразие, до съседа си Гришата да се почерпят по някоя сливова и да поспорят за политика. Понякога наминаваше и до кварталното ...
  987 
Аз съм зависима.
Поне така ми казват всички.
Не бягай!
Сигурно си мислиш „какво съм почнал да я слушам тая отрепка“. Това не е заразно, докато не му позволиш да влезе в кръвта ти и да те направи друг. И да не вземеш сега да ме поучаваш колко е вредно, как ще ми съсипе здравето и психиката и ще ме на ...
  765 
Съдбата на Немлад бе неразривно свързана с немалко поети. Един от тях бе Убомир Сахариев. Сахариев бе интересна личност - жертва на соца. Провинциално чедо, той се стремеше с всички сили да остане в София. Но имаше една голяма пречка - софийското жителство. За да я преодолее той извърши най-голямата ...
  768 
Беше прохладна лятна вечер. Слънцето залязваше и позволяваше на земята вече да си поеме дъх след горещия ден. Главната улица на града кипеше от оживление. Ресторантите се пълниха с хора, привлечени от аромата на вкусна храна. Пейките по площада бяха заети от младежи, които си разказваха някакви исто ...
  734 
Има една лъжа, заблуда която сами си налагаме. В началото искаме да станем на 12, после на 15, а накрая на 18. Дори не забелязваме кога животът минава покрай нас. Не чуваме възрастните, които ни казват, че това са най-хубавите ни години. Дори и да го чуем просто няма как да го разберем и осъзнаем. А ...
  662 
"Поезия къща не храни!" -
Беше един от многобройните бисери на баща му, човек изобретателен и находчив. Когато Немлад беше млад и му предстоеше да кандидатства за университета, баща му го извика да поговорят. Какво би искал да запишеш, синко, запита благо бащата. А той отговори: Не ми трябва никаква ...
  3753 
Веднъж кифла от знатен хлебен род, била споходена от муза и започнала да пише. Мацала, мацала с мармалад и течен шоколад по белия лист. Мацала желирани истории за ягодови, сладостни страсти, истории за розови пасти. Приятелките с наслада облизвали листовете и мечтаели, тайно от другите, да им се слу ...
  551 
Чудо за четири дни
В чест на Елин Пелин
Когато се разчу, че дядо Матейко възкръснал, в бившето село, вече квартал на разширилия се провинциален град, отначало никой на повярва. Но когато линейката се отби във фамилната къща, за да прибере внука му Матю, който не спря да вика, че дядо му, като му изп ...
  1314 
Новината обиколи селцето като гладна лисица кокошарник. Наелектризира страстите и събуди заспалите спомени. В селото рядко се случваха неща, за които си струва да се говори дълго, затова пък когато се случеха, дълго - дълго се говореше за тях.
Та една вечер, Пенчо Пощальона нахлу в кръчмата с новина ...
  2339  18 
Бавно си хапваме гъши дроб с лейди Анабел и мис Каролайн, лениво протягайки се пред една от камините в Уиндзор и дискретно обсъждаме най-новото хоби на сър Бърнард - лов на гълъби. Лично аз смятам, че това е пошло забавление за селяндури, но мис Каролайн бърза да ме убеди, че днес аристокрацията е п ...
  841 
Тази зимна сутрин пристигнах по-рано на училище и започнах да се мотая по улиците. Беше прохладно и необичайно тихо. Слънцето още не беше напълно изгряло и всяко дърво приличаше на черна пукнатина в пейзажа. От време на време се разминавах с някоя кола или с някой забързан за работа човек, но като ц ...
  1177 
– Мими, Мими, ела тук! Бързо!
– Какво си се развикал, бе Геро? Чувам те!
– Гледай, гледай какво богатство открих! А? Какво ще кажеш? – Геро ù показа някаква найлонова торбичка.
– Кисело зеленце?! Браво на теб! – усмихна се с изпръхнали от студа устни Мими.
– Браво, я! Довечера ще си го нарежем, с ма ...
  1111 
- Шефкa, яла патка?
- Каква патка, Ли?
- Патка... Много вкусно. Богати ядат.
- Патица по пекински ли? Яла съм.
- Купи голяма патка, аз прави. ...
  849 
Касида и нейното раждане
Преди много, много години, когато хората живеели в мрак и не можели да говорят, на земята се родило чудато дърво. В началото то било мъничко и слабичко, но се различавало от другите дървета с яркозеления си цвят, а нощем на лунна светлина - сияело. Минали години, дървото изр ...
  975 
Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирни ...
  720 
На вратата на селския тотопункт се е появила бележка, обявяваща, че ударилият джакпота е пуснал фиша си тук. Тотаджийката се усмихва притеснено, гледайки как постепенно се насъбира тълпа. Хората горят от любопитство, което придава на очите им неестествен блясък. Някой техен съселянин е спечелил 6 ми ...
  758 
Беше един от многобройните му потни кошмари. Събуди се треперейки като лист. Две цунамита го бяха обградили и се движеха насрещно. Заплашваха да го смачкат като нищожна буболечка.
Господи, защо го преживя толкова реално. Изхлузи пижамата си и я захвърли ловко в пералнята. Но и това не внесе спокойст ...
  770 
Всичко е неопределено. Това е моето заключение. По мои измервания, с тригонометрични уреди и пряко наблюдение, Австралия е поне три, ако не и четири пъти по-широка от Руската федерация, два пъти по-къса от екватора към южното полукълбо и дървета има само по крайбрежието. Вътрешността е гробище за ст ...
  909 
В кутия съм. Намирам се тук още откакто се помня. Всъщност не мисля, че съм способен да илюстрирам как изглежда светът отвън, поради простата причина, че никога не съм го виждал. Нямам ни най-малка представа какво се крие иззад стените на моя затвор. Кутията ми е изработена от здрав, непроницаем кар ...
  821 
Диана
Поливният канал, извил се като змия с тихо ромолене провираше бистрите си води между редките дървета. От време на време от клоните на старите върби се откъсваше някое изсъхнало от слънцето листенце и приземявайки се върху водната повърхност предизвикваше леки и ефирни трептения. Недалеч от кан ...
  1127 
Изстинало е увлечението ми към теб. Получих те след дълго време чакане и в тялото ми се промъкна ужасяваща зима, а снежинките се трупат върху думите, с които ме галиш. Внушавам си, че те обичам, за да не разруша обичта, която чувстваш спрямо мен. Като чаша, пълна догоре с вино, която държа, самата а ...
  519 
Беше лятото на …1982-ра година. Започвам като онази реклама, с бирата-бомбичка. Работех в една строителна фирма, нямах право на отпуска, защото пролетта бях постъпил на работа. Шефът беше герой на социалистическия труд, когато за пръв път влязох в кабинета му, помислих, че съм се объркал. Облечен въ ...
  1014 
Не е ясно дали талантът му беше наследствен. Аз мисля, че той просто се появи отнякъде, освен това до двадесетата си година той все се опитваше, но не можеше да нарисува нищо. Тук е редно да се уточни, че беше висок младеж с бистри сини очи, оранжева вечно наелектризирана коса и гъсти вежди. Казваше ...
  628 
Пустош... Дърветата, някога тежки от плод, сега са сухи и вкочанени, а голите им клонки се мятат във въздуха, подобно на костеливите ръце на старица, просеща милостиня. Земята, преди осеяна с треви и цветя, копнее за дъжд, твърда и напукана като омърлушено гардже, чакащо майчината милувка.
Мъка... К ...
  556 
Белият ван на семейство Тодорови се носеше по пътя, обграден от вековната дъбова гора. През отворените прозорци влизаше кристално чистият, хладен въздух на планината. Единственият шум, който достигаше до пътниците, беше шумоленето на листата, песента на птиците и свистенето на вятъра. Бяха напуснали ...
  894 
Из цикъла" Тя, другата"
Велин пристигна привечер. Настани се в хотела и излезе да хапне нещо. Беше сам на масата и така остана до края на вечерта. Не му се говореше с никого. Раздразнението го ядеше отвътре. И досадата. Тази командировка си беше на Ангел. Точно когато трябваше да замине на море, жен ...
  1097  11 
Преди няколко месеца хванах гаджето си да върши странни неща. Трябва първо да уточня, че връзката ни е малко хлабава. Не живеем заедно, виждаме се два-три пъти седмично, а понякога и по-рядко, като не правим секс особено често. Така се стекоха обстоятелствата заради техните, които са… хора с не особ ...
  515 
Предложения
: ??:??