14 695 резултата
Даскала
е арестуван - няма да имате час при него… Сядайте на чиновете и мирувайте! – рече прислужника, блъскайки дебела цепеница в печката…
Новината попари детската глъчка – нещо лошо се случва с Даскала…
Марко Таков – Даскала, има квартира в село, но рядко преспива в нея… През ден-два, в студ и пек ...
е арестуван - няма да имате час при него… Сядайте на чиновете и мирувайте! – рече прислужника, блъскайки дебела цепеница в печката…
Новината попари детската глъчка – нещо лошо се случва с Даскала…
Марко Таков – Даскала, има квартира в село, но рядко преспива в нея… През ден-два, в студ и пек ...
1353
2
Сблъсък
След като прочете в Интернет за гигантски астероид застрашаващ със сблъсък Земята, Калистрати Таушански си купи телескоп. Всяка вечер, щом светлините угаснеха, го изнасяше на балкона си и отправяше взор в нощното небе. Мечтаеше да бъде първия българин наблюдавал опасния космически обект. Ник ...
След като прочете в Интернет за гигантски астероид застрашаващ със сблъсък Земята, Калистрати Таушански си купи телескоп. Всяка вечер, щом светлините угаснеха, го изнасяше на балкона си и отправяше взор в нощното небе. Мечтаеше да бъде първия българин наблюдавал опасния космически обект. Ник ...
496
2
The Eights
OK, I had to finally tell this story. It's been haunting me for years, it keeps popping up in my dreams, bubbling like a boiling cauldron in my subconscious. And my mind is going to explode soon, so I'll just leave it here in an attempt to lose some of the baggage in my head. No series, I ...
OK, I had to finally tell this story. It's been haunting me for years, it keeps popping up in my dreams, bubbling like a boiling cauldron in my subconscious. And my mind is going to explode soon, so I'll just leave it here in an attempt to lose some of the baggage in my head. No series, I ...
2470
1
Това беше само един от персонажите във филма, в който играеше.
Допреди да се събуди.
Геройство или глупост беше да попаднеш в средата на чужда битка и да поемаш стрелите на ранени от чужди стрели воини? Да можеше да е огледало.
Зеленото на листата беше двойно по-зелено от обикновено. Сякаш хлорофила ...
Допреди да се събуди.
Геройство или глупост беше да попаднеш в средата на чужда битка и да поемаш стрелите на ранени от чужди стрели воини? Да можеше да е огледало.
Зеленото на листата беше двойно по-зелено от обикновено. Сякаш хлорофила ...
1141
4
Тотката
замахна хванал здраво с две ръце цевта на чифтето... Марин се дръпна назад и встрани - приклада изтрещя в калдъръма... Пушката гръмна и Тотката се срина по корем…
- Аха-а-а-а!- чу се задавено хъркане.
Едни шушукат:
- Замахнал с голяма сила, ама Марин овреме успял да хване приклада и както се ...
замахна хванал здраво с две ръце цевта на чифтето... Марин се дръпна назад и встрани - приклада изтрещя в калдъръма... Пушката гръмна и Тотката се срина по корем…
- Аха-а-а-а!- чу се задавено хъркане.
Едни шушукат:
- Замахнал с голяма сила, ама Марин овреме успял да хване приклада и както се ...
825
Почувствах, че има нужда да пъхна това писъмце в плика с покупката ви, господин Илиев. Вярвам, че за да се насладите истински на красотата ù, трябва да ви разкрия и мотивите за създаването ù.
***
- Ледовете се разтапят, Марти. - пропя Томи. - Ледовете се разтапят, образуват се големи здрави ледници, ...
***
- Ледовете се разтапят, Марти. - пропя Томи. - Ледовете се разтапят, образуват се големи здрави ледници, ...
923
Поредната безсънна нощ… 3-та или 4-та подред, не знам. Въртя се в леглото, чувствайки една… празнота. Боли, но не такава болка, за която има създадено хапче. Е, ако имаше, то щях да взема около 10 наведнъж. Исках да спре. Тази остра, задушаваща болка. Парещи сълзи се стичаха по бузите ми и вече усещ ...
872
1
Дойдоха ми гости – семейство чужденци. Съпрузи с две малки деца. В душата ми се прокрадна леко притеснение като видях децата – 4, 6 годишни. Колко ли шумно ще стане в къщи, безпорядък. Обаче аз ги бях поканила!
На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха к ...
На следващият ден всички станаха тихо. Децата ако имаха въпроси, просто се приближаваха к ...
952
2
За най-нуждаещото се птиче, изгреве.
Ръцете му бяха лепкави от глината. Приятно хладка като пръстите ѝ, милващи го по врата.
- Мамо, а защо просто не оставяме трохите на перваза?
Тя затвори телефона. Пристъпи по килима и седна на стола срещу него. Погледна го.
- Защото, миличък, ние обичаме птичките ...
Ръцете му бяха лепкави от глината. Приятно хладка като пръстите ѝ, милващи го по врата.
- Мамо, а защо просто не оставяме трохите на перваза?
Тя затвори телефона. Пристъпи по килима и седна на стола срещу него. Погледна го.
- Защото, миличък, ние обичаме птичките ...
811
8
Минутите летят .. И отминават.
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи, ...
Отлитат, но създават светове.
Защо не взимаш своята награда,
а падаш пак скован на колене?
Скован от страхове и от утехи, ...
380
БРЕЗАТА
Изгни брезата. Беше хубаво дърво – много бързо порасна, стана пухкава и грамадна, клоните й бяха така гъсти, че чак не позволяваха на слънчевите лъчи да ги разделят, обичаха се и се бяха сплели един в друг като коса на младо момиче. Тя си беше млада – нямаше и десетина години. Хубаво дърво, ...
Изгни брезата. Беше хубаво дърво – много бързо порасна, стана пухкава и грамадна, клоните й бяха така гъсти, че чак не позволяваха на слънчевите лъчи да ги разделят, обичаха се и се бяха сплели един в друг като коса на младо момиче. Тя си беше млада – нямаше и десетина години. Хубаво дърво, ...
1402
1
9
За страстен човек като нея не беше трудно да се изцапа. Емоционалният ù свят често беше за основно почистване. Вулканите които изригваха в нея не заспиваха. Не стелеше лава, тя е бавна, а тя беше бърза и стреляше много точно. Мисълта беше наточена от несгодите и острието беше коварно непослушно. Дор ...
1285
3
Зеленото око на планината ме гледаше иронично. Тишината проникваше в дробовете ми като опасен дим. Бягството изглеждаше успешно. Ала само на пръв поглед. Спомените и усещането за срутване на всички лавини в душата ми носеха аромата на разруха, отчаяние и гняв. Към себе си - неудачника, малодушника, ...
1281
9
Убийството бе решено, оставаше да хванат извършите...
„Извършителката? Извършителят?“, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н- Сахаири бе на двайсе ...
„Извършителката? Извършителят?“, Дюсан още не можеше да реши какъв е родът.
Уликите бяха ясни – строшен врат, пуснато между бюрото и стола тяло, скок през прозореца. Робот. Около гръкляна личаха петте пръста, а офисът на г-н- Сахаири бе на двайсе ...
752
1
Силата на любовта
Беше прекрасен ден. Докато вървеше по улицата, той срещна едно момиче, което му беше приятел. Преди време той я обичаше, но тя него не. Но ето че дойде денят, в който се срещнаха, съдба ли беше? Доближавайки се до нея, той я прегърна и почувства, че се зареди с енергия. Сърцето му ...
Беше прекрасен ден. Докато вървеше по улицата, той срещна едно момиче, което му беше приятел. Преди време той я обичаше, но тя него не. Но ето че дойде денят, в който се срещнаха, съдба ли беше? Доближавайки се до нея, той я прегърна и почувства, че се зареди с енергия. Сърцето му ...
641
Един човек на изкуството
Яне подсмръкна и обърса ръката си в палтото.
- Какво си въобразяваш, смръдльо! Ще просиш, а. Ще точиш от държавата. Ще караш хората да си въобразяват, че са добри като ти подхвърлят от вниманието си. Я си събирай гемиите и отивай да си търсиш работа!
Яне подскочи, но не дост ...
Яне подсмръкна и обърса ръката си в палтото.
- Какво си въобразяваш, смръдльо! Ще просиш, а. Ще точиш от държавата. Ще караш хората да си въобразяват, че са добри като ти подхвърлят от вниманието си. Я си събирай гемиите и отивай да си търсиш работа!
Яне подскочи, но не дост ...
780
1
12
Часът бе два и петнайсет. Седях на една маса в „Argento” с чаша портокал. Зяпах една мацка в сепарето отсреща. Тя също ме зяпаше. Отпих глътка сок, биваше си го. Оставих чашата и погледнах. Мацето още ме гледаше. Имаше кофти изражение, но беше стъпила на най-страхотните крака в радиус от 200 километ ...
682
1
Никога няма да забравя деня, когато за пръв път видях моста Голдън Гейт. Нашите бяха купили малка, спретната къща в предградията на Сан Франсиско, Калифорния, Хари Труман тъкмо беше избран за президент, а аз получих ново колело и наесен щях да тръгвам на училище.
В тия последни летни дни на свобода ...
В тия последни летни дни на свобода ...
824
3
"Синовете са изпитание за майките си"
- древна поговорка
Живея в прекрасна квартира - 100 квадрата в центъра на София, не плащам наем и сметки. Последно работих преди три години. Със закъснение от четири години завърших дванадесети клас, тъй като в годината, когато трябваше да завърша, вдъхновен от ...
- древна поговорка
Живея в прекрасна квартира - 100 квадрата в центъра на София, не плащам наем и сметки. Последно работих преди три години. Със закъснение от четири години завърших дванадесети клас, тъй като в годината, когато трябваше да завърша, вдъхновен от ...
1066
1
Беше ленив юнски ден. От онези, приятно горещите, които не искаш да свършват, особено ако си на почивка. Неуморното слънце обаче следваше своя път по безоблачното небе. Не след дълго щеше да потъне зад гъстата дъбова гора, приютила хотел „Райски кът”, a дотогава щеше да радва верните си почитатели - ...
649
2
Беше голяма. Всякак. Можеше да изпълни цялото помещение със същността си и част от нея пак оставаше отвън да пази. Притежаваше неизброим брой форми на грижа. Беше майката.
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...
Беше неуловима и непредвидима. Беше там и отсъстваше едновременно. Правеше така, че децата и да нямат никакви дефицити и да няма ...
974
1
2
Това стана в околностите на Търговище. Всичко стана там, дори избелялата ми хавлия - Найк е още на мястото. С нея покрихме останките му. Сега ще ви обясня, доколкото мога. Понякога мисля, че всичко е от скапаният деанксит. Онази бяла опаковка, която ми пробута личния преди година, когато му казах, ч ...
680
4
I
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
Влакът набираше скорост и с всяка изминала секунда, селото на Христина ставаше по- малко, докато накрая съвсем се изгуби от погледа и. Нямаше връщане назад. Нямаше и при кой да се върне. Предния ден, погребаха майка и, и само спомена за това, напълни красивите и изумрудени очи със сълзи. Сега сест ...
757
5
- Няма дявол, по дяволите! Няма! Никога не е имало и не ще има.. Запомни от мен и си го набий в невежата тиква. За 40 години съм разбрал, че няма дявол! Н-Я-М-А! Всъщност има! Майка ти! Майка ти е жив дявол и който го отрича, съм готов да му смачкам мутрата, да я изсуша и да я закача на стената. Огл ...
529
4
Условието да обичаш е да си бил обичан. Някога там или винаги....
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...
Единственото което умееше беше да обича. Не с онази опустошаващата любов не и с тази като тих топъл дъждец. Любовта и беше топла, даже гореща но не изпепеляваща. Не изискваше от теб да гориш като факла и не търсеше отговор на любовта ...
800
1
Зад огънатата под тежестта на бръшляна ограда и клоните на завладелите малкото дворче дървета и храсталак, се криеше къщата. Човек трябваше да мине през цяла гора от подивели дървета и избуял къпинак, за да стигне до нея. Беше голяма, но гората пред нея почти скриваше сивата фасада и увисналата, на ...
1441
1
10
Бераз живееше от деветстотин години, но досега не беше чувал някой да иска да убие съседа си заради мушкато.
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
„Всяко нещо си има първи път.“
- Ще го убия ви казвам – пенеше се дебеланкото. – С ей тия две ръце ще го удуша и ще го заровя някъде в снега.
- А така, а така – кимаха двама-трима от наобикол ...
1273
1
5
Избор
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...
-Господине, относно жена Ви и бебето... - промълви докторът, опитвайки се да не гледа мъжа в лицето.
-Какво за нея? Как е тя? Как е то? - попита разтревожено мъжът и започна леко да потреперва.
-Как да Ви кажа... - продължи докторът, но беше прекъснат от разтревожения съпруг.
-Говорете! Не ме ...
500
6
Бяха минали седем месеца от Рождество. Жегата бе страшна. Земята напукана, като уста на умиращ, беше зинала пори и чакаше дъжд. Чакаше търпеливо, кафява, суха и доскоро гостоприемна, сега като някоя мащеха изплюваше от себе си досадните тревички, коренчета и всякакви стъбълца, покарали по нея, сякаш ...
857
7
Жоро не се прибра след работа, а се запъти към квартирата на Емо. Любимият им отбор имаше мач и двамата се бяха уговорили да го гледат още миналата седмица.
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тег ...
Полувремето се изниза бързо в пийване на бира, замезване и коментари за сексуалната ориентация на съдията. Жоро смени канала, за да изгледа тег ...
2191
4
- Здрасти.
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...
Отначало тя не го чу. После го погледна намръщено докато го фокусира. След това се усмихна и леко се изпъна на пръсти, отговори "Здрасти" и отново си върна сериозното изражение. Всичко това докато се разминаваха забързано. И преди се беше случвало - успяваше да смени няколко различни физи ...
639
Да живееш в къща от гредоред за 350 000 паунда. Да плащаш наем 1500 за две стаички и холче. Съседи, да са ти, млад мъж, който пуши марихуана и две самотни възрастни дами, които вече нямат какво да си кажат през оградата, и тогава да си помислиш, че те никога не са си приказвали през нея, но понеже з ...
957
5
Когато добро и зло се слеят
Преди двайсет години ми се случи нещо удивително! Беше свежа лятна вечер, а аз се прибирах от работа. Тъкмо бях наближил блока, в който живеех по това време, когато вниманието ми бе привлечено от суматохата на детската площадка отсреща.
- Помощ! Помощ! – крещеше една жена ...
Преди двайсет години ми се случи нещо удивително! Беше свежа лятна вечер, а аз се прибирах от работа. Тъкмо бях наближил блока, в който живеех по това време, когато вниманието ми бе привлечено от суматохата на детската площадка отсреща.
- Помощ! Помощ! – крещеше една жена ...
433
2
Глава 1
Джон Стефанович бе назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. През повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на ...
Джон Стефанович бе назначен за шофьор на госпожа Тенди точно на двайсет и петия си рожден ден. Той прие това за добър знак. Нямаше никакви причини да мисли другояче. Заплатата беше повече от добра, а работа нямаше много. През повечето време той извършваше дребни ремонти по старото бентли на ...
1482
Вече седем часа вървеше из града. Изяде само един сандвич и изпи малко шише с минерална вода някъде към 14 часа. Тръгна от вкъщи импулсивно и сега се питаше какво всъщност търси. Не познаваше никого тук и никога не бе идвал в Шумен. По улиците го водеше желанието да опознае родния си град, макар че ...
1544
3
Камен взе футболната топка и спомените светкавично нахлуха в главата му. Върна се обратно в деня, в който стана на четири. Тогава получи първата си топка - подарък от баща си.
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да пор ...
Лека усмивка застана на лицето му. Спомни си как всяка вечер, когато баща му се прибереше от работа, двамата излизаха да пор ...
2014
4
ЛИПСА
Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.
“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.
Не с ...
Седях на въртящия се стол в кабинета ми, втренчил очи в монитора, необръщайки внимание на света около мен. Кога Лора беше влязла в стаята при мен, така и не бях разбрал. Помня само, че усетих допира на мъртвешко студената и ръка по врата си и потръпнах.
“Не се страхувай”, каза ми тихо тя.
Не с ...
471
В горещия ден рязкото дрънчене на звънеца прозвуча като сигнал за атака, след който тишината в коридорите на училището бе безмилостно щурмувана от наизлизали от различни кабинети ученици. Понесли чанти, раници и радостта си от края на учебната година, те бързаха да напуснат сградата с онова нетърпен ...
937
2
ОНЯ, С ДВЕТЕ КУЧЕТА
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, рече ...
На ден го виждам по десетина пъти, почти винаги ме спира с въпрос, та да завърже разговор, често е досаден, понякога заядлив, но бог ми е свидетел, че като отсъствам ми липсва и върна ли се, първо с него тичам да се видя.
В нашият вход са четирима георгевци и по тая причина, рече ...
839
4
УБИЕЦ НА ВРЕМЕ
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...
Седеше вкъщи и убиваше времето. А времето не се съпротивляваше, харесваше му сякаш да го убиват. Мълчеше, не правеше физиономии, беше застинало някъде между миналото и бъдещето и чакаше часа си. Не се знаеше точно кой кого убива, но бе ясно, че не се разбираха.
Кафето му стоеше под ка ...
561
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
