14 695 резултата
Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...
886
4
– Фокуси! – Клара усети как забива нокти в облегалките на седалката и се натисна все повече в нея – Найджъл, попитах изрично майка ти дали ще има фокусници, илюзионисти и подобни в това представление и тя каза, че не!
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...
Деветгодишния Найджъл погледна недоумяващо леля си, сви рамене, обърна се към сцен ...
1230
1
СЪБОТА ВЕЧЕР
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...
разказ
Ресторант „Надежда“ беше тихо ресторантче на партера на едноименен хотел, в покрайнините на парка. В него звучеше тиха класическа музика. Беше посещаван от семейни двойки на средна възраст, семейства с малки деца и любители на кулинарната естетика, семплата обстановка, чистотата ...
1063
2
Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...
819
Мразя я, за всичко, което прави, я мразя. За това, че наранява татко, за това, че капризничи и го командва. Даже съм ù го казвала неведнъж.
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...
Татко си отиде рано от този свят... Липсва ми!!! Упреквах я, че тя е виновна. Крещях ù като луда, бях ù бясна...
Сега тя не е толкова силна и борбена, сега тя е ...
3270
1
12
Дядо ми е живял от земята. Прадядо също. Нямали са пенсии. Копали са докато са паднали. Не е ли хубава такава смърт? Да паднеш на нивата. Мотиката е до теб, нямаш сила да я вдигнеш, но нямаш сила и да я пуснеш. Стискаш я. Слънчогледът е висок, колкото малко дете и ти си паднал досами него. Духа лек ...
704
6
Месеците се изнизваха един след друг, споменът обаче не избледняваше. Чарли все още си спомняше за странното момиче от бара. В съзнанието му тя бе чиста, душата й бяла като маратонките, лицето й излъчваше невинност. Ранимост. И двамата се страхуваха един от друг, за това и срещата им беше кратка, ми ...
792
2
Родена съм в Бургас и живея тук от вече четиринадесет години, което е напълно достатъчно време да се влюбиш...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още мл ...
Срещнах го, когато бях съвсем малко момиче, а той беше твърде възрастен за мен. Със себе си носеше онази мъдрост, която притежават мъжете на вече преклонна възраст, но душата му беше още мл ...
610
2.
Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.
Аз се опитвах през това време да ...
Животът е странно нещо. Не знаеш никога откъде какво ще изскочи...
Тази сутрин в двора вятърът довяваше гадна миризма на тор, все едно от краварници или свинарници дошла. Гледах го откъде духа, някъде от изток, но не знаех да има такива в тази посока. А си вонеше.
Аз се опитвах през това време да ...
710
1
Днес решавам да изляза от къщи по-рано. Притеснявам се, че ще закъснея... закъснея ли, но за къде?
Странно... забравил съм накъде съм тръгнал, но това вътрешно неспокойство не ме оставя на мира. Трябва да побързам. Просто ще продължа, без да се връщам обратно в къщи. Стигам до автобусната спирка, на ...
Странно... забравил съм накъде съм тръгнал, но това вътрешно неспокойство не ме оставя на мира. Трябва да побързам. Просто ще продължа, без да се връщам обратно в къщи. Стигам до автобусната спирка, на ...
1132
3
4
Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, ...
764
3
На върха на иглата
Разказ
Брат ми, сори че ти пиша след толкова време. Не можах по-рано. Как е малката? Тръгна ли на училище? А Нели как е? Спомням си ви двамцата още от детската градина. Обичам ви. Не съм ви забравил, ей!
Скоро си идвам. Първо трябва да свърша нещо. Пиша ти, защото сигурно няма да ...
Разказ
Брат ми, сори че ти пиша след толкова време. Не можах по-рано. Как е малката? Тръгна ли на училище? А Нели как е? Спомням си ви двамцата още от детската градина. Обичам ви. Не съм ви забравил, ей!
Скоро си идвам. Първо трябва да свърша нещо. Пиша ти, защото сигурно няма да ...
1100
4
МЪРШЛЯК И АДВОКАТ
Утрото – навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде. Още е рано, децата спят, не бива да шумоли много, о ...
Утрото – навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде. Още е рано, децата спят, не бива да шумоли много, о ...
625
2
По-топла от слънцето
Порталът се отвори. Тя замръзна на място, сърцето й биеше лудо...хвърли цигарата и впери поглед към излизащите. Нейният любим мъж, мъжът който уби, за да я защити - ето го! Тя чувстваше морален дълг да го изчака и когато излежи присъдата си да бъде с него. Тя още пушеше "Карелия ...
Порталът се отвори. Тя замръзна на място, сърцето й биеше лудо...хвърли цигарата и впери поглед към излизащите. Нейният любим мъж, мъжът който уби, за да я защити - ето го! Тя чувстваше морален дълг да го изчака и когато излежи присъдата си да бъде с него. Тя още пушеше "Карелия ...
1449
4
ужаси
***
В следващите дни Огнян опита да се изправи на крака след преживяния ужас. Способността му да вижда лицата на другите не го бе напуснала, въпреки това всеки път, когато се вглеждаше в себе си, се виждаше все по зловещ - кожата му лека полека почерняваше и се сбърчваше, мъртвешките му петна ...
***
В следващите дни Огнян опита да се изправи на крака след преживяния ужас. Способността му да вижда лицата на другите не го бе напуснала, въпреки това всеки път, когато се вглеждаше в себе си, се виждаше все по зловещ - кожата му лека полека почерняваше и се сбърчваше, мъртвешките му петна ...
786
8
Ергенска неделя
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсере ...
Мразя неделите. Нищо не работи, а хората отпочиват от петъка и съботата и се готвят за поредния скапан понеделник, когато трябва да станат рано и да се замъкнат на скапаната си работа. Нечовешко е, че трябва да станеш и в рамките на двадесет-тридесет минути да пиеш кафе, да се изсере ...
885
МЪЖ И ЖЕНА
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...
Не му се ставаше. Неделя. Пролет. Пак тия гарги ще врещят и ще крещят наоколо. Завчера една пощуряла черна птица скочи върху главата му, направо се изсипа върху него, както си ходеше по тротоара. Разгонили ли са се, какво им става, един дявол знае. Докато си пушеше на терасата пък, вчера ...
570
3
Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...
Слънцето нежно я докосваше ...
644
Беше поредната съботна утрин в занемареното крайградско сиропиталище – дом на десетки млади души с различни истории. Десетки различни истории се подслоняваха под рушащия се покрив на студената сграда. Десетки нечути гласове са изоставени в мизерията, лишени от любов, лишени от радост и възможности. ...
1269
1
1
Има една приказка, че разграден двор никой не може да го опази. Особено в поганско време, когато ни към живите има почит, ни към мъртвите. Затова и в гробището вършеят всякакви – от кльощави наркоманчета с глави като гумени топки до най-обикновени келеши, плъзнали на лов за духове. Но най-страшни са ...
1486
2
2
- И сега какво? - попита тя с насълзени очи.
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...
Той я погледна, сякаш право в душата. Сълзите вече капеха по лицето ѝ. Тя правеше всичко възможно да ги спре, но просто нямаше сили. Топката в корема ѝ бавно се местеше в гърлото и като че ли, искаше да избухне. В главата ѝ нямаше мисли, досега там беше к ...
802
разказ на ужасите
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...
"Не е толкова страшно да погледнеш в предверието на изоставен хотел с мрачна слава или през прозорците на обитавана от духове къща. По-страшно да погледнеш в себе си."
"Незнайният поет"
Пространственият поглед се появи през зимата на 2010 година, след нелепия инцидент с мотоциклета ...
736
4
ГОШКО
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
Момчето беше доста пълно, с черен анцуг и бели маратонки. Вече повече от десет минути слизаше надолу по ескалатора, после се обръщаше и се качваше по другия. Сигурно цял ден можеше да прави това, личеше му. Плезеше се, въртеше очите и главата си, ръкопляскаше и понякога целия се кършеше от удо ...
649
2
,,Трябва да сте еднакви и да слушате само мен'' - често казвал овчаря на стадото си и те се подчинявали. Всеки път, когато той ги водел на паша, те тормозели една друга овца, защото била черна.Тя обаче не им се давала, защото знаела че има достойнство и била горда с това,че се отличава от стадото.
Е ...
Е ...
684
1
Посвещавам този разказ на 100 годишнината от Геноцида
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...
над арменския народ.
Анаид
Трупът се опита да повдигне черепа си. Той лежеше до него и не реагираше на усилията му. Tрупът направи един последен опит, протягайки премръзналите си пръсти към черепа, но отново безуспешно. Черепът го гледаше с празн ...
1119
5
Последни искрици живот тлееха в очите му. Той държеше ръката ѝ, грапава като неговата. Беше почти 100-годишен. Тя също. Всичко преживяно, през дългия му, нелек живот минаваше като на филмова лента. Не съжаляваше за нищо, май само за едно. Така и не можа да живее с Нея, а искаше, много искаше! На мом ...
634
5
Времето вече нямаше значение. Със затаен дъх и блъскащо в гърдите сърце Дамян завъртя ключа в ключалката и се озова в полуосветения коридор на къщата. Внесе вътре багажа си и куфара с виолончелото и нетърпеливо нахлу последователно във всяка от трите стаи, към които водеше коридора. Чакаше този моме ...
672
4
ЛЪВЧЕТО
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...
Това се случи преди много години…
То мразеше детската градина. Мразеше я, защото трябваше да става рано, да върви дълго, докато стигне до нея, но най-много я мразеше защото беше обикновено дете.
Майка му го завеждаше там, преобличаше го и го оставяше. Следваше една безвкусна закуска. После с ...
967
3
КЪРТИЧИНАТА
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...
разказ
Любо Натурелски често идваше на тази горска поляна. Лежеше върху тревата и съзерцаваше облаците. Обичаше да си представя, че са разни неща. Онзи в средата прилича на овца, вляво от него - на рунтаво овчарско куче, а вдясно - на вълк. Сякаш небето разказваше приказка. Натурелски об ...
563
5
- Подпишете тук, тук и тук! Единият екземпляр е за вас, другият - за нашата импресарска агенция - Нина се усмихна сърдечно и погледна красивия, млад мъж с истинско възхищение. - Ако не спазите договорните отношения, дължите неустойките, посочени ето тук, най-долу - нежната ù деликатна ръка пробягна ...
611
Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...
798
3
МОЛИВЪТ
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
26.05.2015
Снощи, като се прибирах от работа и мятах крака през центъра, някой ми извика по име. Огледах се и на външната маса на едно кафе познах приятели.
- Ела при нас. Не сме те виждали толкова години. Къде ходиш? Как си? Въпросите валяха традиционно доброжелателно с лек клюкарски привку ...
647
С моя помощ Галя се намести удобно на кушетката. Подпрях гипсирания й крак на една табуретка, стрелнах с очи пръстите на краката й и й връчих дистанционното. Тя го изгледа така, сякаш нямаше представа какво се прави с него.
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
– Какво трябва да правя сега, да гледам телевизия? – каза възмутено тя.
– Тр ...
744
3
ЛЕГЕНДА
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око. Не се страхуваше от луната, дори не го беше еня, че тя му е свидетел, защото не плащаше да ...
1666
2
Прибрах се вкъщи, разтоварих целия хорски багаж натрупан през деня. Изтрих грима от очите си, почистих лицето си, показах същността си на огледалото. Олекна ми. Взех си душ, опитах да измия всяка лоша мисъл от главата си и да помисля за себе си, но в ума ми се въртеше само една мисъл – какво ли прав ...
465
Пеперудата
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...
- Какво ще обичате? – попита младата сервитьорка, отправяйки му усмивка, способна да разтопи айсберг.
- Кафе, моля! – отговори, потъвайки в зеления ù поглед. Прииска му се да я отведе вкъщи, където би могла да размрази с усмивката си замръзналата камера на хладилника. Всъщност желанието м ...
772
4
В РЕДА НА НЕЩАТА
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
Решихме да излезем и да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад – прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.
- ...
408
Мислите ми днес си говорят, сякаш танцуват. От време на време се опитвам да се намеся в танца им, но те сякаш ме избутват навън,шепнат така тихо, сякаш са кристални снежинки, сипят се бавно от небето и трупат. Сякаш днес не съм истинска за тях,сякаш днес съм само едно бутафорно украшение на собствен ...
1358
4
Градушка
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
Не помня, не помня дори какво се случи тогава, но знам че имаше повече вода във въздуха от обикновено.От облаците започнаха да се хвърлят малки самоубийствени човечета, а аз си седях под навеса, ако разбира се за навес се приема чадър закачен на дърво.
Чакахме дядото да прибере козите, защо ...
743
Естер погледна през илюминатора. Около тях имаше само тъмнина, а светлините на звездите й изглеждаха дори по-далечни, отколкото ги беше виждала нощем от Земята. Земята… Само допреди два дни имаше Земя. А сега вече нямаха тяхна планета, нямаха дом, не знаеха къде отиват и какво ще се случи. И всичко ...
607
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
