4 247 резултата
Чичо Пешо премълчава /развръзката/
След този разговор, чичо Пешо беседвал още два пъти с момчето – в присъствието на учители, лекари, психолози, даже втория път допуснали и родителите на Ванчо.
Само дето в тая обстановка той си мълчал. Питали го къде е ходил, бил ли е извън гората, загубил ли се е, ...
  404 
Изчезването на малкия Ванчо
Чичо Пешо се завърнал и временно се поуспокоил. Част от загадката била разрешена – разбира се, само за него. И за някои бивши колеги, на които разкрил получените сведения.
Те приели откритието спокойно. Отдавна имали нещо такова на ум. Дори поради внезапното спиране на уб ...
  677 
Глава XXXI
Дълго време не успя да заспи, да всичко вече беше толкова безумно и разпадащо се. Майка му като орлица беше разпънала криле, за да задържи разпадащото се на всевъзможни посоки платно, което теглеше някогашното му щастливо семейство към дъното. А семейната вечеря - това беше неговата Голго ...
  1442 
Отцедиха се и последните капки дъжд, стекли се по склона на пътя, оставяйки след себе си цветна дъга. Летният дъждец беше излъскал асфалта като огледало. Огледа се слънцето в огледалната шир уж като за последно. Разреса си косите и лека-полека залезе зад планината. Блесна небето, за да го изпрати с ...
  1719  16  35 
Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...
  589  10 
ГЛАВА 1.
Ситни капчици пролетен дъжд измиваха умората от дългата зима. През облаците се прокрадваше топлото слънце. То бе нарисувало многоцветна дъга в небето. Червеното лале в градината жадно пиеше от животворния дъжд. Лястовичката се бе скрила под стряхата в гнездото си и наблюдаваше с интерес слу ...
  684 
С топора /кулминацията/
Асен Аговски минаваше за народен човек. Живееше, както казах, в нова къща, но на края на града. Оградата на двора му опираше в гората. А самият двор не беше просторен.
Е, всяка сутрин шофьор с кола отиваше да го вземе и закара в комитета. Заедно с него и жена му Пенка – инстр ...
  615 
Несъществуващите деца
Извикаха го привечер. Направо го вдигнаха от масата. В буквалния смисъл.
Правехме новобранската ми вечер. Опънати по улицата маси, ядене, пиене, някакъв оркестър – не помня колко професионален, обаче шумен.
И долетя милиционерската газка. Тъкмо бяха ме изправили и ме закичваха ...
  1116 
Детските гробове /завръзка/
Гората не беше голяма. Почти кръг, с диаметър малко над 200 метра. Навремето през нея минавали партизани и отивали при ятака си Димо Аговски, чиято къща е от другата страна на рекичката. После тази къщурка направили музей, там всяка година приемаха пионерчета и комсомолци ...
  554  14 
Чичо Перо /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в б ...
  563  11 
До три часът Насим не мигна. Освен юлската жега, сега и друго го мъчеше. Отиде в баничарницата и заметна една хавлия на врата. Захвана се да меси тестото, но бялото видение пак се появи. Опиваше се да сравни момичето с Цветелина – дъщерята на Гошо, но – не! Не беше Цвети, нея щеше да я познае. Друга ...
  1109  10  25 
Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...
  1181  14  24 
3- Част
ЖАНЕТА:
Удовлетворена приключих разговора с Ев . Той прекрасно осъзнава какво може да го връхлети ако не играе по моите правила. Не бих се изненадала ако това му доставя удоволствие. При първата ни среща когато прие условията и парите, доброволно прие ролята на мой подчинен. Изпълни поръчкат ...
  380 
От пепелта и овъглените останки, от праха и жаравата като златни саламандри могат да се възродят миналите години, младите години; въздухът ухае на рози, бялата коса става гарвановочерна, бръчките изчезват; всичко се възвръща към семето, бяга от смъртта, връща се към изворите си; слънцето изгрява на ...
  640 
Веднъж Джуан Джоу сънувал, че е пеперуда – пеперуда, която прелитала бързо, пърхайки с крилца; била щастлива и правила това, което й харесва. Тя не знаела, че е Джуан Джоу. Внезапно се събудил, и ето че бил ясно и несъмнено Джуан Джоу. Но той не знаел дали е Джуан Джоу, който сънувал, че е пеперуда, ...
  812 
А аз сънувам слънцето
под твоите клепачи
и чакам пролетта.
Аз чакам да ми върнеш Светлината.
Повярвай, никак не е трудно – ...
  442 
2 Част
ЖАНЕТА: Забелязвам, че добре се грижиш за дома си. Поздравления.
АЗ: Старая се. Благодаря ти, че го забелязваш.
Седим един срещу друг около правоъгълната маса в хола. Двата фотьоила сме заели ние, а за Карина оставихме на разположение дивана.
ЖАНЕТА: Съседката ти ми харесва. Изпълнителна и от ...
  357 
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Не можехме ли да започнем да говорим, когато стигнем до площада? Сега какво ще правим? – каза недоволно Разнобрад. – В образа на Дун може да изглеждах като червей, но масата ми не се беше загубила, само не се забелязваше. Изпотих се от тичане и сега може да получа ас ...
  428 
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2020
– Изглеждаш ми притеснен – каза Алибей, докато продължаваха да тичат нагоре по калдъръмената улица към площад „Векия“.
– Сменихме посоката. Сега тичаме нагоре, а това ме изнервя, имам акрофобия1 – каза Вергилий. – Само се кодоша, бе!
– Кодошиш се, тичайки? И при това и ...
  582 
Амбулантният търговец се засмя. Доста неприятно.
– Нали ви казах. Не ми ли вярвате?
– В никакви чудеса не вярвам, докато лично не проверя — отговори абатът.
Клифърд Саймък, „Царството на злото“
Бергамо, Свят Гама, 20.02.2022 ...
  875 
Вирусът не се отличава много от нашите гени, които са заинтересовани за своето оцеляване и тиражиране на записаната в тях информация. Даже приликата е още по-голяма. Ние самите в някакво отношение сме вируси. Приблизително 8%. Толкова са вирусните гени в нашия геном. Но откъде са се взели те там?
…С ...
  524 
В неделя вечер Мария се прибра от почивка. Стовари набързо тежкия багаж пред вратата вкъщи и потегли веднага на разходка.
Покрай центъра мина за по-пряко да види своят баща. Срещата им мина гладко. Обаче преди да се прибере, покрай централна поща забеляза един млад мъж с черна униформа. Висок и крас ...
  924 
1-ва Част
Средата на лятото е, температурата надхвърля четиридесет градуса по целзий, а аз се приготвям за поредното посещение в градската библиотека! Слънцето напича прозорците откъм кухнята. Тишина изпълва стаите. Обличам летни сини дънки и тъмночервена тениска! Мисълта, че отново ще я видя ме изп ...
  1067 
И аз видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек, и всяко имаше четири лица, и всяко ...
  910 
Хоризонт на събитията, Хадес
Когато става въпрос за безвъздушно пространство, летенето не е толкова физическо действие, колкото състояние на духа.
И не крилете издигаха все по-високо и по-високо в опушения въздух над Ухан феникса, а неистовият му копнеж и жажда за знания – да види, да докосне, да ус ...
  1210 
Глава 53. Отголоски правдоподобия.
Неведомо, какие соображения носить, падают взрывы, и непонятно велики ли дни, что в них пребываем.
Кто-то скажет: - Очень велики!
Похоже, период шоколадной клоунады закончился. Эти артисты так подробно рассказывают о делах своего мира, что не знаешь, почему ещё им ...
  860 
– Не е заради това, което правите – обясни Чедка с най-приятния глас, който някога бяха чували от него, – вината не е ваша. А е заради това, което сте.
– Да, прави сте! Нашите гласове разтърсват почвата им, жестовете ни ги хипнотизират, диханието ни ги души, а потта ни ги изгаря. О, боже!
Робърт Шек ...
  665 
Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...
  1245 
… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...
  527 
Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...
  468 
– Хопала, тралала, Дребосъче! – изкрещя той. – Я познай кой е най-добрият добър приятел в целия свят и отгатни защо пристига именно сега?
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...
  1038 
Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
  1053 
Глава 51 Одинокое направление.
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...
  970 
Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
  581 
Глава 50. Установление.
Всего лишь было Начало. Было Сотворение Вселенной, стояло Старое Православие - и то путь признания Творца! Ищут, а не находят.
И всего-то нужны люди верующие в старое православие, оно везде и среди всех. Человек может жить и без веры, важен преобладающий всеобщий дух, в котор ...
  912 
Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...
  497 
XVII
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
  393 
Как Мичка Героичка помогна за решаването на газовата криза в България
/вмъкната глава/
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно раз ...
  333 
Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
  491 
XV
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
  523 
Предложения
: ??:??