14 695 резултата
Утрото беше топло, макар да бе едва 9 сутринта. Тази част от годината винаги е било горещо. Нямаше никакъв полъх. Въздухът беше топъл и тежък. Очертаваше се сухо лято.
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...
Къщата беше малка, едноетажна и от улицата се виждаше само покривът и малка част от прозорците. Всичко бе покрито от лозови листа и ...
1136
17
Автобусът потегли, но в последния момент се спря и се качи едно русо момиче с кожено яке.
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...
Тя тръгна към края на автобуса, видя ме и седна до мен.
Познавах я. Не се бяхме виждали от осем години. Разприказвахме се. Автобусът потегли и скоро се озовахме по пътя към крайморските бунгала.
Пътят се виеше ...
1321
5
Не бях ходил досега на плаж средата на септември, но ето, че и това стана. Божо излезе прав – времето беше чудесно, слънчево, без грам облак и със съвсем лек и ненатрапчив прохладен ветрец. Въпреки неделния ден, варненският плаж беше почти пуст, което ми се стори супер странно, най-вече заради мания ...
883
В ранното утро будилникът пропя ужасната си песен от съседната стая и Габриела ококори зелените си очи в тъмната стая. Последният ù спомен за хубаво наспиване беше преди около 1 година - когато все още беше здрава...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...
От 40 минути стоеше, забила поглед в тъмното пространство пред нея, но времето в гл ...
785
2
Краят на всяка любов е една малка смърт, язва в сърцето на Вселената. Трагедия, еквивалентна на земетресение пета степен по скалата на Рихтер. Митично зло, което трябва да бъде избягвано.
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...
Би трябвало да се борим за всяка любов. Да даваме всичко от себе си, за да я задържим над водата, да я спасим от ...
1218
4
Усещах сблъсъка от студената стомана и главата ми! Едва ли трябваше да мога да подреждам мислите си в правилен ред. Но успявах.
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
Казват, че смъртта идва по един и същи начин. Може би е дошъл моят момент. Защо точно сега? Откривайки любовта и смисъла ми занапред.
Още бе пресен споменът ми, когато ги в ...
963
8
- на татко -
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...
Бяхме аз, ти и рисуваните облаци.
И карахме колело. А в килера виси ръчно сглобеното платно.
Същински шедьовър - на места със следи от ръждясалата шпатула, от старата крива четка и тук-таме с отпечатъци на малки детски пръстчета. Шедьовърът на моето детство и твоята младост.
Днес всеки ...
746
13
И не знам кое е по-страшно: сянката на бесилото,
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
когато си под него или примката, която затяга до пръсване...
Горите по хълмовете пожълтяха. Като с пъпна връв, крушите призързваха коренища към пустеещата земя, опасваща Златното дере. През Юртлука минаха Матейко и Методи, синовете на Йордана. Докато ...
1592
43
Когато листата танцуваха с вятъра и луната огряваше небосвода, когато чувах смеха на останалите, породен от щастието и любовта, тогава аз трябваше да се откажа от своята. Това, че обичах, не беше достатъчно, аз сам направих своя избор... просто да си тръгна! Не бях страхливец, исках да се боря, но н ...
1113
5
Магично дете си беше тази Магда! Човек, като я видеше, му се искаше да я гушне и да целуне трапчинките, които и при най-беглата усмивка бързаха да се появят на бузките й! Родителите й не можеха да се нарадват на звездичката, която бяха създали и само баба Цвета се правеше на строга, сигурно защото б ...
1525
18
Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...
"Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от он ...
722
Пътувах, вече от доста време, за там – не по работа, нито принуда, а заради това, че монотонната обстановка на моя град беше почнала да ми идва в повече и аз реших да направя дълго безцелно пътешествие до място, където не съм ходил като се надявах, тайно, това пътуване, без да знам как въобще би мог ...
501
1
На плика беше написан само адресът и малкото име на получателя, тоест моето. Подателят беше неизвестен, нямаше и марка. Явно някой лично го беше пуснал в кутията.
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...
Беше ми странно да получа писмо – не се беше случвало от години, сега си кореспондираме предимно по електронен път. Единствено с майка ми ...
2517
7
Фо не иска да живее
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...
Приумицата, че Фо не иска да живее, се появи спонтанно една нощ по пълнолуние. Тогава ми се стори, че възглавницата е мокра и някой ме гледа от тавана с невиждащи очи; бях забелязал подобен фантом в едно криво огледало, после усмивката премина покрай рога на изобилието и кацна на ...
737
8
Тишината се просмуква във всяка частица на нищожния ти кръгозор. Нямаш дори най-бегъл спомен или предположение как си се озовал тук. Нито звук не достига до ушите ти, нито лъч светлина не хваща окото ти. Имаш натрапчивото чувство на безпокойство, което те кара да се оглеждаш във всички посоки, но ни ...
1132
2
Едва ли има човек, който да се харесва по-малко от мен. От дете бях подложена на неспирни подмятания и подигравки, като ученичка нещата съвсем не се промениха - напротив. През повечето време ми се искаше да съм незабележима, но това нямаше как да стане при външност като моята. Бях твърде едра, напра ...
1143
3
Беше краят на месец април. Ден петък - ден на майстора, около 20 часа, Ганю и Станю, както си вървяха по улица Иван Асен II изведнъж кривнаха към кино “Влайкова”. Момчетата имаха намерение да се "наковат", а инак да си пийнат подабаващо. Повод нямаше, просто поредния камерен спектакъл на софийски би ...
543
На времето, когато бях дете, една гледачка ми предсказа, че в бъдеще време нещо ще застраши живота ми. Но нали по принцип съм си неверник, не обърнах внимание нито на нея, нито на думите ù.
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
Днес, като напълно зрял човек с нормален начин на живот (ако изобщо в света ни съществува нещо нормално), не с ...
935
12
В един спокоен дом живели мъж и жена. Те имали двама сина. По-големият се казвал Атанас, а по-малкият – Стефан. За разлика от другите братя, Атанас и Стефан никога не се карали. Разбирали се и се уважавали.
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...
Когато пораснали и си намерили жени, решили да си построят къща, в която да живеят заедно със ...
738
1
- Защо?
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...
- Защото така е правилно.
- Стига глупости! Нито ти, нито аз вярваме в "правилното" без логична причина!
Тя замълча. Очите й проследяваха сянката на вазата върху бюрото. Беше дълга и бледа като мъгла, но същевременно по-истинска от самия кристал. За няколко секунди дишането им, нейното - бав ...
555
1
1.
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...
През мъглата на съня си той чу как телефонът ù звънна оглушително в тишината на нощта. Всъщност беше на вибрация, но за него винаги е било оглушително, защото означаваше, че тя ще се измъкне от ръцете му всеки момент и ще отиде на работа, взимайки със себе си всичката топлина на света и да го ост ...
788
4
Снегът падаше тихо и спокойно. Нямаше вятър, не беше и чак толкова студено. Но в зимната вечер нямаше никого навън. Само една фигурка се виждаше в заснежения град. Имаше дребно телосложение и се придвижваше несигурно в глухата тишина, от което всеки би разбрал, че бродещият е дете.
Накрая се спря и ...
Накрая се спря и ...
663
2
Днес е Успение Богородично. Един от най-големите християнски празници. Сякаш и слънцето засия над хоризонта по-ярко. Приканвайки хората да забравят злобата и сивотата. Обичта на Божията майка да изпълни сърцата им. Реших - първо ще отида при Ани! Ани е журналист в елитна новинарска телевизия. Единст ...
864
1
Имало едно красиво цвете. То се влюбило и неговата любов също откликвал на чувствата му, но всички в гората били против любовта им. Цветето не се предало, но било късно,защото неговата любов вече се била предала. Цветето се отчаяло, не искало повече да се среща с любовта, но тогава срещнало един хра ...
924
Приятелката ми Катя бе една от най-красивите в града – красива като кошута, с дълга черна коса, накратко казано нямаше нищо, което да ù липсва.
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...
Най-изтънченият поет или писател не биха могли да намерят думи, а и едва ли най-великият художник или скулптор биха могли да пресъздадат красотата ù.
В бала ...
971
4
Cuba Libre 5
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...
Вечерта беше тиха и пропита с влага. Горещината на деня беше превърнала въздуха в пара и дишането беше трудно. Студените натурални сокове и леките ледени коктейли не само не утоляваха жаждата, но като че ли я засилваха. Единствено зеленият чай с много лимон и без захар намаляваше това н ...
700
1
Със самочувствието ми отново подновихме старата ни като света вражда. Седяхме на една разнебитена пейка в парка и си крещяхме, обезумели от гняв един към друг, докато хората, минаващи покрай нас, се правеха, че нито ни виждат, нито ни чуват.
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
Палех цигара от цигара в опит да се укротя, но проклетото ...
786
I
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
- Къде си? Моля те, не се крий, няма да ти се карам... Покажи се – жената обикаляше двора и продължавашe да вика сина си, но той не се показваше.
Изведнъж страшен писък огласи двора и улицата. Хората от съседските къщи наизлизаха да видят какво става
- Мило, що викаш, ма, к’во е станало? - попита ...
607
6
„Език свещен на моите деди ,
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.”
Иван Вазов ...
810
1
Събудих се. Имам време да се поизлежавам малко. Нали това е моят прекрасен живот и, както хората казват – живей го както ти си решиш. Затова ще се поизлежавам малко, тук, в пухкавата си завивка от копринен плат, който винаги ти доставя онова кадифено усещане, което всички хора описват. После ще стан ...
962
3
Да, виждам ги, без да мога да си обясня как и защо се случва. Зная, че и те ме виждат, но това е единственият контакт помежду ни. Не се опитват да ми кажат нещо, поне до този момент. Обикновено се случва, когато край мен има техни близки, усещам го. Но не съм го споделяла с никого, дори и когато се ...
986
3
Втора част на "Окъс(н)елите разкази"
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
Поздрав за всички в мрежите "за споделяне"...
Б.
…” I ste si me4taja za krasivija mig, v kojto ste Vi sre6tna…”
(Дословно цитирано от страница във Facebook). ...
634
4
Траурът бе обхванал цялата рода. Покойникът – възрастен мъж на около 70 години – бе предал Богу дух рано сутринта след двегодишно боледуване, като по всеобщо съглашение с тази си съобразителна постъпка облекчи до голяма степен някои членове на фамилията си, принудени да се грижат за него през тези д ...
937
разказ на ужасите
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
........................
Най-лошото бреме е бремето на самотата! Защото самотата обрича душата на безпътица, на отчаяние, подтиква я към греховни и порочни мисли и я тласка към сигурен колапс. В това бреме попадам и аз, загнезден между четирите бели стени на таванската стаичка - ед ...
1344
11
Грозен. Жесток. Фалшив.
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
Зелените му очи изглеждаха отровни. Токсични. При всяко едно примигване почти изчезваха. Бяха малки и бледи. Устните му, жалките, наподобяваха небрежно начертана линия. Тънки, свити и злобни. Ръцете му се извиваха като клоните на мрачното дърво отвън. Отблъскващ е.
Нейните ми ...
935
3
Една последна среща
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
Този свят е пъстро кафене –
хора, съдби…
Ден след ден животът си тече,
в него – аз и ти. ...
960
5
Френът на трамвая изскърца. През запотеното предно стъкло Иван съзираше пробягващите фигури на минувачите. Всеки сгърнат в тъмното си палто, вдигнал високо яката си, без да забелязва наближаващата мотриса. Незнайно защо в душата на този млад мъж се прокрадваше някаква тревога. Събуди се много рано и ...
1104
2
Зяпах през прозореца скучния пейзаж – редуващи се хълмове с ниски храсти, малки селски нивички с царевици – някои с изрязани стебла, други още жълти и сухи, като бойци на пост. Есента бе минала с голямата метла и полето бе покрито с довяни от различни посоки листа. Дърветата протягаха мързеливо клон ...
2775
21
901
5
Беше сушаво чак на душата му, сигурно защото и земята се беше пропукала от жажда. Само по някое гущерче от време на време се шмугваше в пукнатините и нарушаваше мъртвилото на това диво място. Въльо вдигна поглед. Насреща му балканските очертания, заоблени като моминска гръд, неустоимо го изкушаваха. ...
1587
1
24
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
