4 247 резултата
След като свършихме с пицата, отидохме за сандали, избрахме в същия цвят като роклята естествено.
- Какво искаш за рождения си ден?
- Книга.
- Отново?
- Да, обичам да чета! ...
- Какво искаш за рождения си ден?
- Книга.
- Отново?
- Да, обичам да чета! ...
723
3
6
Nonna è una donna esile ma forte che ha affrontato la vita nei campi nella sua casa in collina, accudendo da sola i suoi quattro figli dopo la morte prematura del marito, a soli quarantaquattro anni. Papà le somiglia forse più di tutti gli altri figli, e anche io
rassomiglio a nonna. La prima nipote ...
rassomiglio a nonna. La prima nipote ...
725
2
1
Секретарката Чавка Каламбурова приближаваше училището разклащайки в ритмична последователност първо едната, после другата буза на дебелия си задник. Здрача отстъпваше място на светлината на новия ден. Слънцето все още не се беше показало, скрито зад дебел пласт сиви облаци.
- Добър ден – каза тя на ...
- Добър ден – каза тя на ...
500
1
Глава - 6 Олимпиада.
Ученики прошли тёмной каменно-известковой туннелю с рубцами от молота из гранитного камня, неожиданно вышли на овальные цельно-каменные трибуны большого стадиона.
Идёт Истинная Олимпиада. Настоящая древняя Олимпиада соревнуется. Гремит мощёное поле.
- Куда мы попали, что за пока ...
Ученики прошли тёмной каменно-известковой туннелю с рубцами от молота из гранитного камня, неожиданно вышли на овальные цельно-каменные трибуны большого стадиона.
Идёт Истинная Олимпиада. Настоящая древняя Олимпиада соревнуется. Гремит мощёное поле.
- Куда мы попали, что за пока ...
1255
Una casa in pietra con il tetto di lose,
un balcone in legno con un angolo di gerani,
tende verdi alle porte che riparano dal sole,
un cortile di terra e un pergolato d'uva,
boschi alle spalle e prati in discesa ...
un balcone in legno con un angolo di gerani,
tende verdi alle porte che riparano dal sole,
un cortile di terra e un pergolato d'uva,
boschi alle spalle e prati in discesa ...
711
2
2
Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романт ...
831
***
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...
Новогодишна нощ. Нощ като нощ. Това си е и…ами не точно. Това, че аз имам лоши спомени, не е прецедент за повечето хора по света да обявят посрещането на новата година, като „просто още една нощ“, която да изтърпят. Със сигурност има още милиони или поне хиляди като мен, за които тази празнична ...
1080
1
5
Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за ...
1581
2
3
Слънцето започна да огрява стаята и галеше лицето ми , събудих се и отидох в банята , измих си зъбите , после се върнах в стаята си и се преоблякох. Приятна миризма на препечени филийки долетя от към кухнята, излязох от стаята си и се запътих към нея . Спрях се на вратата , защото видях майка ми , к ...
769
3
10
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
1117
2
Вечерта телефонът ми звънна и се наложи да отида до кухнята, за да си го взема, защото си го бях оставила там. На екрана беше изписано името на майка ми и аз вдигнах.
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия. ...
- Здравей мила!
- Здравей мамо!
- Как си? Какво правиш?
- Гледам телевизия. ...
779
3
4
Глава - 5. Религии.
Вошли в храм золоченых религий.
Неимоверно много священников в позолоченных рясах ходят.
Мощные картины, - со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий, - угрожают неверующим.
- Ого, сколько верований отличительных, и все своего бога в стенах содержат. ...
Вошли в храм золоченых религий.
Неимоверно много священников в позолоченных рясах ходят.
Мощные картины, - со стен, из глубины ниш, с высоты купола, из старины невероятных событий, - угрожают неверующим.
- Ого, сколько верований отличительных, и все своего бога в стенах содержат. ...
1227
Той би прихнал да се смее при други обстоятелства, но аз говорех съвсем сериозно и нещо в тази стая, с тези четирима Различни мрачно седнали около разнебитеното казионно бюро, го накара да си замълчи. И по-добре, сега нямахме време за спомени.
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...
- След като се изяснихме... - започна Иля с нетърпящ въз ...
891
Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите ...
1406
1
2
Събудих се , за момент бях забравила за всичко случило се вчера,но след като се сетих подскочих и хукнах надолу по стълбите.Те бяха точно срещу дивана в хола,побързах и надникнах над облегалката на дивана , него го нямаше и аз започнах да оглеждам цялата стая,когато чух музика да идва от към кухнята ...
1346
1
9
*не много черен хумор*
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
Свети Валентин, цветя, рози, сърчица, малкото сладко крилато създание Купидон тъкмо беше изпърхало от скривалището си някъде около Ватикана и тръгнало да стреля влюбени. Мислейки си за любов и за хубави неща, несъзнателно се озова в една гъста гора на една широка планина. Няма ...
772
Глава 1
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...
Беше студена декемврийска сутрин, когато поех към училище в шест часа. Бях се увил в дебелия ми шал и носех папката си с есета в ръка. На гърба ми тежеше раницата с учебниците, а краката ми, обути в маратонки, се пързаляха по леда и през цялото време се мъчех да пазя равновесие и да минавам ...
1334
1
6
- Сергей, ела отпред, че много ми трябваш! – нахлу в кабинета дежурният, Павел Петрович, без да почука.
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...
Часът беше три през нощта и двамата с Глухарьов карахме нощна смяна. Той се беше опитал да ме отпрати, но аз му напомних, че в официалните документи пише, да съм прикрепена за него и трябва да раб ...
914
Отново се скарах с нашите, не е минал и ден без кавги, за пореден път си взех книгата, айпода заедно със слушалките и тръгнах да излизам от къщата, за да отида на моето място.
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
-Не смей да излизаш Алекса! - предупреди ме баща ми.
Не казах и дума просто затръшнах вратата. Сложих си слушалките в ушите ...
1046
1
Сакрил не смееше да помръдне. Разсъмваше се и гората се готвеше
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
за новия ден. Птичките пееха доволни, заели мястото на щурците. Наблизо се чуваше ръмжащото похъркване на двамата мъже. Огънят бе угаснал, но някое въгленче все още пускаше тънка струйка дим. Един от конете изпръхтя и си отскубна малко ...
2112
2
5
Глава XXXVIII
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
Мракът тихо погълна излетите емоции в нощта. А избълваните тайни останаха сподавени и недоизказани от мъка и безсилие. А може би от уплаха?... Мълчанието все още натежаваше много във въздуха по между им. Неловко... Тегаво... Мъчно... Връзките във взаимоотношенията на тази на глед стран ...
1040
6
6
С тези думи влязох и хлопнах вратата зад гърба си като за по-сигурно я заключих със заклинание, което никой шперц или ключар не може да отвори. За всеки случай, че знае ли се какво се върти в бръснатата глава на моя колега. След случая с момчето беше станал доста неспокоен.
Реших да се кача при врач ...
Реших да се кача при врач ...
938
2
***
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...
Ако животът на сирак го беше научил на нещо важно, то, може би беше, че всичко се случва и никой не е застрахован срещу несполуки или от глупави случайности. Гледайки екрана, Красен сам не разбра защо, но една широка усмивка озари лицето му.Това беше и една от причините, поради които приятелите ...
1155
4
8
Времето взе да се разваля. Още беше сухо, но големи угрижени облаци притичаха от северозапад. Ветровете се съюзиха с мрачината. Облаците надвиха априлското слънце, провряха се под него и го потулиха. Но и това не им стигна. Те започнаха да се подгъват и навеждат все по-ниско, нахално занадзъртаха в ...
1145
5
13
Следобедът беше от хубав по-хубав. Слънцето, рядък и почитан гост в Лондон, се бе настанило удобно за гледка отвисоко. Искаше да види непредвидимия полуфинал между съперниците от севера и юга. Препълнените трибуни бяха красота. Развяваха флагове с цветовете на двата отбора, създаваха феерия и пъстро ...
1123
4
7
Може би щяхме да продължим така цял ден, ако случайно погледът ми не беше попаднал върху странно движеща се фигура. Беше жена, видимо богато облечена – мъхесто кожено палто, хубави обувки и пухкава шапка. Походката й обаче беше всичко друго, но не и нормална. Тя се луташе между кофите за боклук и въ ...
964
Глава XXXVII
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
Мокър сняг капеше неумолимо по земята. Градусите бяха малко под нулата, но се усещаха по-режещи. Но като всеки планински град, Смолян беше очарование. И не само защото празниците наближаваха. Зимата определено му отиваше. Да се качиш на високо и да погледнеш снега по баирите си беше абс ...
1102
5
3
Полуфиналът срещу „Лондон Атлетик“ наближаваше. В дните преди големия мач Алвин отбягваше интензивните тренировки. Бил Колинс му беше дал зелена светлина да се готви по собствена преценка и съобразно нуждите на изхабеното си тяло. Сутрин Прийс минаваше закратко в гимнастическия салон, после правеше ...
1345
6
9
Отвори жената на Бил, Шийла Колинс. На дребното ѝ личице веднага грейна майчинска радост:
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
- Ал! Какво правиш, моето момче, откога не си идвал? Влизай, влизай! Как са Тони и Нора? Ами Лили и тя как е, какво прави моята Лили?
Алвин не беше казвал на Шийла нищичко за раздялата си с Лилиън. Знаеше, че д ...
1234
5
7
Тишината бе прорязана от припряно отключване и отваряне на входна врата. Тя, без да я затваря, се затича по стълбите нагоре. Разсъбличаше дрехите си и ги хвърляше след себе си. Влезе в банята. Тялото й трепереше, като че ли от студ, но определено вълнението беше причината за тези остри реакции на тя ...
904
1
Глава - 4. Скития.
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...
- Да, видно долго придётся нам скитаться по ненаписанной истории, - заключил Полова, юноша горящий пожаром волос, конопатый и весь рыжий состоянием. – Роются в молельных насыпях и гробницах, несутся галопом, воображают небылицы, а мы должны трепать наши упоения, отделываться за их ...
1224
Алвин Прийс гледаше към телевизора в бара на Джими и не можеше да повярва. Току-що беше загубил още девет хиляди лири. Той прокара пръсти из прошарената си коса, допи уискито си на голяма огнена глътка и изсъска срещу екрана:
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
- Пълен бездарник си! Пълен бездарник! На такъв кон и без нито един хендик ...
1310
5
12
28.
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
Аерогара София. Почти няма хора – късно е. В чакалнята на вътрешните линии седят Галя и Васко. Двамата носят куфарчета. Край Васко има и малка чанта.
Камен и Краси пият кафе. Не се поглеждат, не разговарят. Непознаващи се млади хора, случайни спътници.
Извикват пасажерите за Варна. Тръгват, без ...
467
2
14
На следващия ден, главата ме цепеше все едно някой я удряше с парен чук. Не само заради пиячката предишната вечер, а и заради непрестанното опяване на Зимина:
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
- Как можа да се издъниш така, Глухарьов? – беснееше тя вече трети час. – Да заплашваш малолетен със заредено оръжие? Какво изобщо се въртеше ...
916
1
22.
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
И отново междучасието. Камен настига Гената, прегръща го през рамото и бързо говори:
- Той ще се подмазва за наша сметка... Заек нещастен! Трябва да го научим на ум и разум... Още днес!
Като курдисан Гената върви с него. Пред салона са събрани осмокласници. Екипирани, готови за час.
- Хей, я ела ...
408
1
8
Глава XXXVI
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
Тъмнината си играеше по странен начин с този човек. Гласовете на тишината го провокираха да си покрещи с тях. Сякаш всички личности, събрани в главата му, се страхуваха от мълчанието на мрака. Имаше защо... Сега нито една от тях не намираше решение или изход. Онази наглост от преди малко ...
1091
5
4
16.
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
Гената звъни на таванска врата. Отваря сънлив младеж по черни гащета.
- Да не си луд? – казва Гената и сочи висящия на стената в коридорчето термометър.
- Тренинг, Гена! Давай напред... – обръща му гръб той.
Зад късото коридорче си е таван като таван. Студентски. Влизат зад лявата врата. Вътре и ...
472
2
8
10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
521
1
9
Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...
759
6
17
7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
590
1
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
