4 247 резултата
Тя се навежда над него – знойна и задъхана, краката й го обвиват като топли, ласкави змии, гърдите й лягат върху неговите – ах, тези гърди, които изядоха мислите му, откакто се допряха до него за първи път на онзи блус… Копринената завеса от коси закрива лицето и той протяга ръка, отмества я, за да ...
978
2
1
5.
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
Виж сега, нямам понятие какво са правили вътре... Какво като по телевизията казали? Ние сме късметлии – телевизор нямаме. Защо ни е?
Каквото трябва е пред нас, каквото ни е нужно – все ще чуем отнейде.
Вестници?
Едно време казваха, че само датата им е вярна, после разбрах, че и това не е така – п ...
625
1
2
/Нещо като роман, нещо като криминале, нещо като реалност, нещо като. ..Просто една истинска и възможна история... Без претенции... /
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
1.
Името ми?... Момент... Жоро, Пешо, Митьо, Кольо – все някак ми викат някои. Други – „Ей”, „Ало”, „Дъртия”...
Фамилията не помня. А и не ми трябва. Аз съм си аз. Ни ...
796
3
5
***
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
Слънчевите лъчи не бяха топли. Ваньо усети как по ушите му затанцуваха ледените тръпки на студа; въздухът бе тежък и сгъстен, стряхата на входната им врата трепереше – когато той я затвори след себе си, чу пискливия глас на дядо Антон:
– На даскало ли, Ваца?!
– На даскало, дядо… На даскало…
– Бр ...
554
1
3
Глава XVIII
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
Рейнс и Капри се прибраха- тя слезе в кухнята, той се качи в стаята си. В момента, в който Роберта я видя, я хвана и направо я завлачи след себе си.
- Кажи какво му направи?- гледаше я като малко дете, което чака своята изненада.
- На кого?
- Хайде, хайде- не тормози горката любопитна ст ...
727
2
2
Розовият маникюр на Доника започваше да почуква по масата с все по-бързо темпо.
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
-Извинявай, само да ти напомня, че обикновено дискотеката затваря някъде към два през нощта. Имаш време, не бързай толкова…
Виктория с пъшкане смъкна дантелената блузка.
-Тц, не тая…
Доника възмутена я почука с показалец ...
1000
2
5
Глава 2
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
Все още вцепенена, се взрях в мъжа пред мен.
Димитър Симеонов бе един изключително привлекателен мъж, което изобщо не очаквах. Беше висок и слаб, със средно дълга руса коса и огромни сини очи. Чертите му бяха някак нежни, но не и погледът му, който бе остър и плашещ. Нямаше изобщо да мога да ...
916
1
2
САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, ОТ СМУТ И ОГЪН ИЗВАЯНА
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
Глава седма,Кралицата остава на престола
Нямаше я. Наистина я нямаше, не че се беше скрила от него. Звъня дълго, но зад масивната врата нямаше признаци на живот. Можеше поне котка да измяука.
Не беше го предвидил. Можеше да се очаква , че ще се скрие, ще у ...
366
Глава 12
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
Бях на голямо и доста меко легло. Прозорецът от дясната ми страна бе широко отворен и навлизаше хладен въздух, който не успокояваше горещината в тялото ми. Вратата се отвори и при мен влезе Ангел - той се движеше бавно, плавно, но това не беше от възрастта.
-Господарю – каза Ангел – какво с ...
734
~Посвещавам на Н.Й.~
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...
Глава 1
Вървях под горещото столично слънце в един прекрасен ден в разгара на лятото и тихо си тананиках песен, докато се отправях към мястото за интервюто. Отчаяно си търсех работа вече близо месец и то не защото нямах необходимите компетенции, ами защото не исках каквато и да ...
1580
6
6
Глава XVI
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
- Здравей, Монти!
Той правеше опити да разкопае двора- не много успешни. Земята беше толкова суха и напукана, че буците пръст бяха като камъни и му беше много трудно да ги разцепи и невъзможно да оформи и поприглади някакво пространство. До краката му имаше торбичка със семена, но при тази ...
738
Глава шеста ,Фаворитката от бялата кула
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...
- Значи,беше в Карлово? Пъргаво момче си,вижда се.
- За ден и половина. За съжаление, всичко не може да се свърши наведнъж. Дори не се видях с всичките си роднини. Ще се наложи да ходя пак.
- Защо не остана повече и не им погостува, на братовчедите си?
- Защот ...
492
Глава 11
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...
Отдалечих се максимално от хотела, ходейки пеша – по улиците се разминавах с онези войници с белите ленти на челата, но никой от тях не ми обърна внимание. Ходеха по двама-трима, и те бяха единствените хора, виждащи се навън. От време на време по булеварда минаваше по една бронирана кола. С ...
717
Глава XIII
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...
Цяла нощ Лети и Агримония останаха будни,.. но не усетиха нищо, не чуха нищо- ни вопъл, ни стон, ни вик – глуха тишина. Развиделяваше се. Леко открехнаха вратата, за да надникнат. Бран не беше помръднал- същият кух поглед на празна обвивка, седяща на стол. Ден след ден времето минаваше, н ...
737
2
***
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...
Анка беше толкова зашеметена, че на първо време не разбра какво стана. После, умът и, вклинил истината дълбоко, сякаш завря, та и подгони всичките стаени чувства в младото тяло, и всичката болка, потискана някое време, сега се изля като на талази. Вакльо заскимтя и навря рунтавата си глава в гър ...
895
5
14
Глава 10
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...
Войниците отвориха вратата и ме ескортираха вътре, но не влязоха с мен, а затвориха зад гърба ми. Озовах се в един от красивите и внушителни старовремски апартаменти на хотела. Беше уютна и приятна стая, с червени мебели и масивна дървена ламперия, но също така внушителна. Подът бе покрит с ...
865
1
***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...
1024
5
12
Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...
1142
1
Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...
526
***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...
789
5
13
Глава VII
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
Утрото беше мрачно и влажно. Мъглата бе толкова гъста, че дори градината в двора не се виждаше от прозорците в къщата. От
време на време само нещо преминаваше- сякаш прелиташе през нея- това бе градинарят- виновникът за красотата от цветове, но сега дори те не можеха да преборят бялата пел ...
733
2
„Добре, че не ме халоса и с патладжана – Мария тревожно опипваше косата си на път към дома и махаше с погнуса остатъците от тиквичката. – Щях да заприличам на гръцка мусака.“
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...
Крачеше бързо в тъмното и изтупваше енергично носната кърпичка, с която се чистеше.
Внимателно огледа входа. Нямаше никого. П ...
776
3
8
1991 г.
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...
- Тори, какво гледаш?
Закръглената, пълнобузеста Доника дояде сладоледа си, облиза пръсти и вирна глава, за да види в какво се е загледала приятелката ѝ.
- Сега, през есента, листата на брезата не ти ли приличат на капки мед, които се стичат по клоните? - запита другото момиче. Доника впи ск ...
1063
2
3
Глава IV
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
Югланс не си тръгна веднага. Изчака Вероника да се изгуби от погледа му и отиде до ъгъла от където идеално виждаше задния вход на къщата. След малко от там излезе една дребна фигурка на жена и се насочи към него:
- Здравей! Много ли закъснях? Трябваше да изчакам госпожата да се върне, но се ...
849
1
В същото време Николина имаше гостенка.
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...
Тя научи новината рано сутринта. Обадиха ѝ се от болницата. Изтича почти по чехли, незагърната, не знаеше, че е станало толкова хладно. Не беше дъжда това, което мокреше лицето ѝ.
Наблюдаващият лекар обясни подробно. Позволи ѝ да надникне в интензивното. Изско ...
821
3
6
***
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
Анка никога нямаше да забрави онази първа сутрин. Понякога, още в началото, спомените и щяха да я горят и да и напомнят болката, а друг път, лицето и щеше да се разведрява, независимо от пълните със страх и несигурност спомени, просто, защото през времето, нейното миловидно сърчице си беше науми ...
851
4
19
***
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
Да се чуди човек от това хилаво детенце с бяло и бледо личице и хлътнали бузи, ще излезе ли добра къщница и плодовита булка. Гледаш го, едва стои право, сгушило между раменете си тънкото си лебедово вратле, плоско и отпред и отзад като Тракийската низина, а под шарената кърпа стърчаха неприбрани ...
814
4
12
На другия ден Ставрев отиде на свиждане в обичайното обедно време. Сеутнята около визитациите беше поутихнала, изследванията и манипулациите – приключили, болните бяха в леглата или се разхождаха бавно из коридорите като сенки, наметнали груби сини дрехи, дълги доземи.
На другото легло в стаята на Т ...
На другото легло в стаята на Т ...
740
1
4
Каляската спря на възвишение над сапфирено синьото море.Палатът бе направен от мрамор,а кулите му бяха златни.Стражите се поклониха пред спътника и й отвориха медната врата.Сам отиде в тронната,а Клеъри в покоите предназначени за нея.Една слугиня напълни златното корито с топла вода и ароматни масла ...
740
Ставрев излезе навън. „Не виждате ли кое време е?“, попита го сестрата. Кое време беше наистина?
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...
„Трябва да е следобед – помисли си. – Как се е смрачило!“
От няколко дена се канеше да вали. Облаците прелитаха бързо – ниски, като паяжини, спуснати от небето, вееха се рехави и перести, нещо ги събираш ...
827
2
3
Ставрев се обръсна бавно и грижливо. Мразеше да прави това – предпочиташе брадата да му расте свободно, да го боде и да го сърби понякога. Вероятно това не беше особено привлекателно, но му харесваше, а и не се вълнуваше особено от външния си вид. Усещаше, че остарява и това чувство беше ту неприятн ...
746
2
3
Бабите от махалата
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...
Като в картина на Майстора... Още живеят в ума ми, макар и отдавна преселили се отвъд. Над тях расте гъста зелена трева и вятърът свисти из клонаците на старите акации, превземащи постепенно малкото гробище. Но тогава, всяко лято и в началото на есента, а понякога и по друго време ...
1412
1
2
Това вече беше България. Младият мъж бавно се придвижваше към изхода. Каза, че ще го чака. Беше му трудно. Всеки повод за разсъждение му показваше на какво голямо изпитание е подложен. Особено след като прочете писмото- завещание на баща си и разбра кой е всъщност мъжът, неочаквано появил се в техни ...
533
1
8.
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече ...
Емир Саид гледаше с интерес през прозореца на лимузината. От година не беше идвал в Балабан Шехир, както се наричаше столицата на някогашната българска територия...
Сега вече градът приличаше на истински ислямски град – строяха се сгради в източен стил, виждаха се готови джамии /а още повече вече ...
516
2
11
Мълчалива песен
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
„Коя съм аз? Какво съм? И защо съм тук?“
Аз не съм вещица – нито бяла, нито черна. Аз съм... Капри. Чувал ли си за богинята на Луната? На всяко нейно начало тя слизала на земята, слизала в човешкия свят и заставала до едно дърво. Вплитала коси в клоните му и започвала да прокарва пръ ...
985
5
***
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
„Мъжката природа винаги е била и ще бъде здрав ствол за живота. Женската – здравите му основи.” – така ручаше* неговата баба, докато беше жива. Мъжката природа за Емил* се криеше в това да пусне коча до овцете и онзи да си свърши добре работата. А овцете, ако бяха каматни* и с добре оформени хъл ...
871
5
12
4.
- Здравейте, господин Нестан...
- Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо...
- В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци...
- Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо – не ...
- Здравейте, господин Нестан...
- Добър ден на вас и на вашите зрители, госпожо...
- В нашия разговор днес, разбира се, водеща тема ще е внезапното желание на управляващите вашите три автономни области да приемат бежанци...
- Госпожо, мисля, че имате грешка в поставянето на въпросите. Първо – не ...
655
2
10
Настаниха Тодор в реанимацията.
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...
В болницата цареше суматоха – делова, ежедневна, организирана суматоха. Ставрев дори не знаеше кого да попита за подробности. Даде си сметка, че вече не може да направи нищо, освен да моли за информация.
Трябваше да каже на Николина. Котлона забрави, но си взе по нави ...
810
2
7
/черна фантастика - съкратен вариант от 2015 г. Всякакви алюзии и съвпадения са случайни. Много случайни.../
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
1.
Тълпата наближаваше...
Глъч, неразбираеми викове, размахани юмруци...
Човешко цунами, което помиташе по пътя си всеки, не успял овреме да се скрие зад огради или в близките улички... ...
874
3
10
Домоуправителката искаше да се увери, че Николина си е отишла; безшумно я последва в сенките на високите кипариси край блока и видя как бялата ѝ блуза изчезна зад ъгъла на съседната кооперация. Изчака малко, защото се опасяваше, че ще изиграе някой от поредните си номера – ще реши, че е забравила не ...
821
2
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
