6 703 резултата
„Ето, изпита родилни болки с неправда, зачена болест и роди беззаконие“. В това изречение на пръв поглед редът е разменен. Защото раждащите първо зачеват, после изпитват родилни болки и накрая раждат; а тук първо са родилните болки, после е зачеването и накрая – раждането. Но разбрани по отношение н ...
678
Урсула фон дер Лайен – бясна, с нервно тропаща по катедрата дясна ръка, наруга поляците в ЕП. Някои региони, разбирате ли, си позволили да забранят проявите на ЛГБТ-ътата. Всякакви маршове и паради на победата, моля ви се. „Зона, свободна от ЛГБТ, противоречи на хуманните ни ценности и няма място в ...
380
3
18
ДУМИ ЗАД ОГРАДАТА
Книгага „Думи зад оградата” на Дочка Василева (Довереница) се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладя ...
Книгага „Думи зад оградата” на Дочка Василева (Довереница) се състои от разкази написани по действителни случаи и лично изживени, а когато нещо е изживяно, то те кара да преосмислиш самия ти някои неща. Нейното умение да подготви и предаде чрез тях онова, което ще се случи, завладя ...
519
4
3
…Дреме край пътя,
почти безплътна,
изпраща странници.
Хадес, наши дни
На Хадес градовете бяха полуразрушени, но не от някакъв катаклизъм, а защото обитателите им нямаха нужда от постоянно убежище и обичаха атмосферата на запустение, която витаеше там. ...
почти безплътна,
изпраща странници.
Хадес, наши дни
На Хадес градовете бяха полуразрушени, но не от някакъв катаклизъм, а защото обитателите им нямаха нужда от постоянно убежище и обичаха атмосферата на запустение, която витаеше там. ...
754
Накрая винаги остава само Тя...
Там Шепти думи, мисли Рисува,
скрити чувства с палитра Обагря в
симфонии, Напява
под ритъма на Танцуваща скица. ...
Там Шепти думи, мисли Рисува,
скрити чувства с палитра Обагря в
симфонии, Напява
под ритъма на Танцуваща скица. ...
665
1
2
Ни е горещо, нито студено. Не ме кисне дъжд, не ме замразява сняг, не ме пържи в собствен сос врящо слънце.
Време за отдих, за забавления, за малки радости.
Например, да се полюбуваме на костенурката в къщата. Появила се малко преди майка ми да почине. Нагласили й вода в метално каналче, слагали й о ...
Време за отдих, за забавления, за малки радости.
Например, да се полюбуваме на костенурката в къщата. Появила се малко преди майка ми да почине. Нагласили й вода в метално каналче, слагали й о ...
359
3
8
В навечерието на светлия празник - Независимостта на България, премиерът обходи редица села на българи мюсюлмани. Той беше посрещнат с радостни възгласи и приветствия и със спонтанен изблик на благодарност за построеното по негова инициатива, както и за успешно решените транспортни проблеми. В същот ...
636
7
8
ГОРДОСТТА Е ГРЯХ
Сигурно не само аз,но и всички хора,всеки ден грешим и понякога извършваме и някой от седемте смъртни гряха.Аз лично, май най- често имам проблем с гордостта. Но вчера ми се случи нещо, което ме накара да преоценя поведението и мислите си.
Пътувах в градския автобус и насреща ми сед ...
Сигурно не само аз,но и всички хора,всеки ден грешим и понякога извършваме и някой от седемте смъртни гряха.Аз лично, май най- често имам проблем с гордостта. Но вчера ми се случи нещо, което ме накара да преоценя поведението и мислите си.
Пътувах в градския автобус и насреща ми сед ...
753
1
22
От житейска "проза" минахме в протестна "поза".
"ПРО-ТЕ-СТИ" – да махнем "ТЕ".
Остава "прòсти" и "простú".
Дори едно ударение променя цял смисъл. Избор е!
Или една буква "К” (като "Колебание") – "Оставка" или "Остава"... Избор е! ...
"ПРО-ТЕ-СТИ" – да махнем "ТЕ".
Остава "прòсти" и "простú".
Дори едно ударение променя цял смисъл. Избор е!
Или една буква "К” (като "Колебание") – "Оставка" или "Остава"... Избор е! ...
556
1
И ето – есента отново идва. Приласкава ме с топлите си наситени нюанси. А аз поглеждам лекичко назад, за да си припомня всичко, на което ме научи този сезон. Усмихвам се. Не съм човекът, който бях. Няма и да бъда. Усещам промяната в себе си. Светулката, която ще ме изведе на моя път, макар в началот ...
535
2
3
Есента е носталгията по приключението.
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...
Духът на лятото, поддържащия паралел на съзнанието.
Избавлението...
И в тази промяната Онзи реши да разбута прахта на отсъствието ми, заради чието присъствие копнееха и копнеят хиляди вени. Кръвта им бушуваше през летния сезон. А тишината ми чак пропукваше стен ...
880
3
6
Кръговрат
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...
Първи епизод
То бе обикновено куче. Нямаше име. Не беше дори породисто. Хората го наричаха с всякакви имена. Родено в голямо семейство, стопаните му го бяха подарили на дядо Иван. Самотата на възрастният мъж го бе направила затворен и той не общуваше с другите. Отдавна пенсионер, живееше с ...
542
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КМЕТЕ, СКЪПИ ГОСТИ И ПРИЯТЕЛИ НА СЛОВОТО,
МИЛИ ХОРА,
Била съм Председател на международно жури за хайку поезия, канена съм да бъда редактор на международни алманаси и на книги на поети. Приех поканата на община Ловеч, да стана редактор на този национален алманах, защото такава е во ...
МИЛИ ХОРА,
Била съм Председател на международно жури за хайку поезия, канена съм да бъда редактор на международни алманаси и на книги на поети. Приех поканата на община Ловеч, да стана редактор на този национален алманах, защото такава е во ...
652
2
2
Листата идват през пролетта. Като дългоочакван гост, който ни посещава след студените зимни дни. Готови сме на всичко, да покажем радостта си от това, че ще има все повече слънце. И предвестниците за хубавото време са именно листата. През пролетта сутрините и вечерите са все още студени, но всички с ...
503
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студени ...
Докато се прибирах в къщи, изведнъж ми дойде на ум, че този ден непременно трябва да се запамети някъде,може би не само в моето съзнание. Беше вече минало пет следобед и някак си неочаквано, в главата ми се появи един стих на Христо Смирненски:
„Все по- дълги сенки протягат студени ...
657
Нощта ли се налива с цвят,
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни ...
че толкова е тежка, черна?
В ръждивия катанец – Свят,
ключът – един. Многоизмерен.
Хадес, наши дни ...
838
Денят започна с дразнещото звънене на телефона, вместо на алармата. Не успя да види името на дисплея и докато се опитваше да затвори пипнешком телефона на нощното шкафче, всъщност вдигна.
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
Гласът й прозвуча в стаята и събуди забравени усещания, които смяташе, че е унищожил. Седна рязко в леглото и се ...
941
1
5
11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
1062
4
15
10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
1133
3
7
9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
1076
2
5
НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...
1467
1
8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
1159
3
5
Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
671
1
1
6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
1234
3
5
Край извора от жажда ще загина,
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020 ...
до огъня треперя вкочанен.
Фр. Вийон „Балада за конкурса в Блоа"
(превод: Пенчо Симов)
Храмът „Кху Конгси“, свят Делта, февруари 2020 ...
853
5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
1154
2
2
Къщата стара
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...
скърца с подпори –
ще проговори.
Ухан, Свят Делта, февруари 2020
В къщата с пауловниите, въпреки късния час, все още гореше светлина. ...
1442
4.
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...
Започнах да идвам често и да я наблюдавам – живееше сама с това дете, което носеше името на старшината. „Съвпадение” – казах си и очите ми все в нея. Летните вечери я слушах как пее на сина си приспивни песни, а когато той заспеше, тя пускаше завесите и отиваше в друга стая – сипваше си чаша вино ...
1158
3
2
Забравих си вече името.
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...
с маска, шапка, очила -
а кажи, че съм жена!
Та значи, както в жегата съм си вървяла и уж все сенките дебнех, ама нали пропуснали на открито маските да са ни задължито, нещо носът ми снощи пари. Пипам, взимам огледалото - и що да видя? - изгорял на слънцето! Червен като пловд ...
1229
2
17
3.
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...
Дълго предъвквах тази история, наистина не можех да разбера Крас, но знам ли , ако ми дойде до главата как ще се чувствам аз.
Когато се уволних си взех сбогом с него – беше пиян. Сутринта на портала викахме с пълно гърло:
–У-вол – не – ни – еее! – хвърляхме кепета, прегръщахме се . Голяма радост ...
1129
3
3
2.
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...
От този ден Крас се промени. Стана мълчалив и замислен. Пропи се. Обичаше да ни пита :
–Как е, пише ли момичето, пише ли?
Ако имаш писмо, широка усмивка огряваше лицето му, ако гледаш празно, дори не питаше – слагаше ръка на рамото и казваше някак разсеяно тъжно:
–Еееех… и ти по моя път – и отмин ...
1138
3
10
Дай време на времето
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...
1.
– Симооо ! От кога не сме се виждали! Какво става с теб, бе човек, как сте с Мичоната, що сте, едно телефонче не връткаш, може ли такова нещо? – Цецо жестикулираше насред пазара, усмихваше се, потупваше ме по рамото и говореше все по-възбудено. Радвах му се, но аз съм прибран ...
1739
1
6
Вървя по пътеката на мълчанието. Усмивката ми прилича на пожълтял есенен лист в мига преди да падне на земята. С тихи стъпки се приближавам...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...
Нося се бавно по реката на носталгията, все още вгледана в онази лодка. Последните лъчи на залеза едва я достигат...
Опитвам да се доближа до нея, но течение ...
675
КАК СЕ ОБЩУВА С ДВЕГОДИШЕН ВНУК,ПРИ ТОВА АНГЛОЕЗИЧЕН,ПРИ ТОВА РОЖДЕНИК И ТО НА ЦЕЛИ ДВЕ ГОДИНИ!
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...
/записки от посещението на Виктор в България по Коледа и неясни сегашни разсъждения/
Ами сторих каквото можах, макар че не е достатъчно само да обичаш и говориш на едно малко същество. На летището той сам ...
695
1
Има петстотин генно обусловени заболявания, които потенциално могат да бъдат излекувани посредством генна терапия. Много от тези болести причиняват ужасни страдания при децата, ранна и мъчителна смърт. Други ни дебнат през целия ни живот като смъртна присъда… Какво, не трябва ли да ги лекуваме, щом ...
894
Утро
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чу ...
Роса. Роса покрива тревата, дъските на терасата, грила, столовете и масата. Капки роса, като алмази разсипани по листата. Над езерото се вдига пара. На изток изгрява слънцето. „Пушек над водата – огън в небето.“ – имаше една такава песен.
Няколко ранобудни робина посрещат слънцето с радостно чу ...
870
Тялото ти е горещ шоколад –
димящо вълшебство,
мирише на детство.
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
Координаторът се появи внезапно и без предупреждение. Обикновено викаше в кабинета си диспечера или Габриел като старши наблюдател или четеше доклади. Явно сега беше решил да направи лична обикол ...
димящо вълшебство,
мирише на детство.
Залата за наблюдения, Спиралният ръкав
Координаторът се появи внезапно и без предупреждение. Обикновено викаше в кабинета си диспечера или Габриел като старши наблюдател или четеше доклади. Явно сега беше решил да направи лична обикол ...
1807
Излъгах те, за което съжалявам. Провалих се отново. Не ти обещах нищо, но пак имам чувството, че си наруших поредното обещание.
Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и н ...
Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и н ...
724
Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...
858
- О, боже, колко е красива! И как грациозно шията си извива! Крилата ѝ са продължение на вятъра, а как се стрелка само към водата! Какъв финес, как гмурка се във таз позлата! - дори и рими зареди за своята любима.
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше ...
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше ...
776
2
11
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
