40 920 резултата
1.
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
1874 година
Предполагаше се, че е опитен бракониер - човек, прекарал достатъчно време в дивото и познаващ го като пръстите на ръцете си. Въпреки това, докато се оглеждаше наоколо, Джон Чейс постепенно започна да осъзнава, че се е загубил.
Което означаваше две неща - първо, че по всяка вероятност ...
1015
3
1. Прибиране към дома
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
Беше късна вечер, наближаваше полунощ. Бе ясна, изпълнена със звезди нощ. Той се прибираше от почивка, към мръсния и голям град, бе включил радиото и вървяха обичайните новини:
-Днес стачката на зърнопроизводителите продължава;
-Вкараха новия закон за по-късно пенсиониране;
-БД ...
1049
Нощта, в която крачех към неговата врата с ножа в ръка, нещо ме спря и ме накара да се замисля коя от всички негови постъпки ме накара до това състояние да крача в един през ноща към неговата врата.
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...
Беше петък, явно се беше прибрал от града, в който учи. Може би беше довел и неговата приятелка, с ко ...
581
1
Тайно в съня си плача, сутрин бързо измивам тъгата. Черното бижу от гърдите си свалям, малко грим и белезите от него не личат. Дрънкулка тук, дрънкулка там и докарвам се щастлива, а нима това е съдба?! Излизам на маскарада и гледам усмивки, щастие, любов, усмихвам се. Вадя от джоба си бялата маска и ...
734
Да си ученичка в град като нейния съвсем не е лесно. Суетната госпожица ставаше всеки ден наистина рано, за да изглежда добре. Обикновена сутрин. Тя се събуди и проклинаше целия свят, защото беше легнала късно миналата вечер. Но все пак стана и отиде в банята. Погледна се в огледалото, хареса ù това ...
573
Пронизителният звук на алармата изпълни стаята. Протегнах се, без да се обръщам, ударих будилника на нощното шкафче и той заглъхна. Останах загледана в нищото за миг, а после дописах решението.
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
Шест сутринта в студен зимен ден. Слънцето още не е изгряло, а повечето хора се протягат в завивките си и ...
1208
3
Влюбих се в човек, когото мразех, в човек, когото исках да убия.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.
Изведнъж започнах да го харесвам. Бях искрена, наистина бях
искрена – вече не го мразех – това ме плашеше, защото вътре
в себе си знаех какъв е. Знаех как влиза под кожата на хората
и знаех, че прави същото и с мен.
569
Великата история на
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...
един беден мъж
Част първа
- Влизай и да не създаваш проблеми! – рече ми полицаят, като грубо ме бутна в малката килия в ареста – Изчадие с изчадие такова. Тръгнал да се съпротивлява на полицията. Заслужаваш да изгниеш в затвора.
Аз не му отговорих. Не говорих и в колата, докато м ...
1012
2
Ние сме толкова големи и толкова малки. Безкрайни като океана. И малки като любимата чаша с кафе на масата вкъщи. Толкова вълнуващи и пълни с тайни като морски вълни. Толкова обикновени, като любимата чаша в ръцете ни сутрин.
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...
Ние, човеците - еднакви и единствени. Обидата ни смалява. Ласката ни просв ...
663
Вали вече от седмици, а небето е като натежал тензух, от който се стелят вълни от студена пара. Влагата е пропълзяла навсякъде и като слузесто, жадно животно е изпила всички цветове от света, оставяйки го да тъне в досадна сивота.
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
Има хора, които в такива дни са подтиснати, други, като касиерката на ...
1205
1
4
Късметът обича смелите, защото ако героите умрат рано, глупаците ще се контузят сами при награждаването и ще развалят радостта от победата.
При великденските яйца противоборствата се решават с чукане. Щеше да е забавно, ако това се прилагаше и при политическите.
Колоездачът се завърна след като побе ...
При великденските яйца противоборствата се решават с чукане. Щеше да е забавно, ако това се прилагаше и при политическите.
Колоездачът се завърна след като побе ...
1745
7
Влизах през прозореца на едните си чувства, точно когато вратата към другите,з а които така привързано копнеех, ми беше затръшвана в лицето.
Нямаше нищо по-сладострастно за мен от болката. Тя беше това, което ме държеше на крака, маркирайки сякаш с невидима линия пътя към изхода и след това входа къ ...
Нямаше нищо по-сладострастно за мен от болката. Тя беше това, което ме държеше на крака, маркирайки сякаш с невидима линия пътя към изхода и след това входа къ ...
690
Понякога животът е страхотен. Летиш, сияеш и т.н. А понякога... Е, понякога просто е гадно. ‘’Човешко, твърде човешко’’, както би озаглавил книгата си един луд германец. Естественият начин на природата да ни кара да се развиваме чрез трудности, изпитания и страдание. Фундаментални елементи от човешк ...
748
фантастика
Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя с ...
Ето ме далеч от всичко, аз, Григорий Василиевич Боренчук, намиращ се абсолютно сам, реещ се в гигантската мъртва космическа бездна, в която или ултравиолетовите слънчеви лъчи ще ме унищожат, или въздухът ще свърши, или жаждата ще ме обори, или метеорит ще пробие скафандъра - не зная коя с ...
803
9
Преследването
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
Бясно препускайки по пътя, близо до реката се натъкнаха на изгорели трупове. Топлината по тях показваше, че скоро са били изгорени. Приличаше на изгорено от дракон – толкова силно бяха обгорели телата...
Докато се чудеха защо драконът не е изял хората и конете им, видях сянка в облацит ...
889
2
Погледнах снощи голямата луна и възкликнах.
Боже, колко си красива.
И когато изрекох тези думи, сърцето ме прободе.
И тогава се опомних.
Тези думи трябваше да бъдат към теб, звездичке. ...
Боже, колко си красива.
И когато изрекох тези думи, сърцето ме прободе.
И тогава се опомних.
Тези думи трябваше да бъдат към теб, звездичке. ...
989
ИСКАМ ДА ЗАРАДВАМ МАМА
Искам да зарадвам мама. Надписвам ѝ картичка колко много ѝ благодаря за всичко. Тя я прочита, просълзява се и ме прегръща. Аз съм доволна, тя също. Но знам ли наистина за какво благодаря на мама?
Първо ѝ благодаря, че ме е носила в утробата си цели девет месеца. После ѝ благод ...
Искам да зарадвам мама. Надписвам ѝ картичка колко много ѝ благодаря за всичко. Тя я прочита, просълзява се и ме прегръща. Аз съм доволна, тя също. Но знам ли наистина за какво благодаря на мама?
Първо ѝ благодаря, че ме е носила в утробата си цели девет месеца. После ѝ благод ...
1979
5
Кейтлин се събуди от шума на телевизора. Докато понечи да се обърне по гръб и да се протегне, осъзна, че болката в главата ù е изчезнала. Тя изпусна една радостна въздишка, придружена от лека усмивка. Чувството за пожар в тялото ù също липсваше. Тя се увери за всичко изчезнало и появило се по време ...
1055
Писателят задник
Калин Кръстев има красив задник и се гордее с него. Някои хора са го чували да казва, че щом се погледне в огледалото, бисексуалността му се събужда. Няма да се изненадам, ако наистина е споделил подобно нещо. Той много се интересува от психология и затова често коментира такива раб ...
Калин Кръстев има красив задник и се гордее с него. Някои хора са го чували да казва, че щом се погледне в огледалото, бисексуалността му се събужда. Няма да се изненадам, ако наистина е споделил подобно нещо. Той много се интересува от психология и затова често коментира такива раб ...
1020
1
С Божанка сме приятелки от деца. Дето се казва, заедно сме се напикавали. Знаем си и кътните зъбки, затова хич не се помаях, когато ми предложи да отидем на Нареченски минерални бани.
- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща ù, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка ...
- Е какво ще правя, бе Ежке? – кокоря се насреща ù, защото съм чула, че там хората лекуват нерви. А обръщението Ежка ...
963
5
Глава 5
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
Ангели срещу Демони
Повече за нея!
На сутринта:
Още щом отворих очи, първата ми мисъл бе за Ейприл! ...
974
1
Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...
1087
12
Зимна носталгия
Студ и мраз. Стоя сама на ръба на бездната. Студена мъгла сковава тялото ми, лишено от емоции. Довяти от вятъра снежинки като кинжали пронизват кожата ми. Спомените изникват в съзнанието ми като снежни цветя върху леда. Носят тайнствена красота, изглеждат примамливо истински. За моме ...
Студ и мраз. Стоя сама на ръба на бездната. Студена мъгла сковава тялото ми, лишено от емоции. Довяти от вятъра снежинки като кинжали пронизват кожата ми. Спомените изникват в съзнанието ми като снежни цветя върху леда. Носят тайнствена красота, изглеждат примамливо истински. За моме ...
877
В суровия, но красив свят на Ктулу, дните се изнизваха един след друг. Самотните звезди осветяваха пустошта. В този безжизнен свят имаше едно момче, което съзерцаваше божествената гледка във всеки един възможен миг. То не познаваше друго същество в това ледено измерение. Неговото любимо място беше б ...
947
2
По дяволите тези сънища
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува ка ...
Ани обикновено не сънуваше. Тя и не искаше. Сънищата са само натоварващи и после цял ден си мислиш защо, по дяволите, си сънувал такива неща и какво ли значение имат. А имаш ли и проблеми на главата, това усложнява още повече деня ти. Тази вечер обаче беше сънувала. Сънува ка ...
866
2
В началото беше тъмнина. Тежка и лепкава. После някой започна да чука по шибаната врата. Бавно и трудно дойдох в съзнание и веднага ми се дощя да изляза от него. Мисълта защо, по дяволите, отново си го причиних, започна да се оформя, но я отпъдих, преди да я формулирам напълно. Чукането продължаваше ...
867
1
Пролог
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...
Преди години, когато магията владееше света, когато злото бе най-силно, оцеляваха само най-подготвените. Нямаше милост, нито любов. Всичко тънеше в мрак и разруха. Всеки се криеше, страхуваше се да излезе. Имаше групи, които убиваха без милост. Но се намериха шестима мъже, решени да променят ...
941
4
– Здравейте! Вие, предполагам, сте Ася? – изстреля усмихнатата жена, която отвори вратата. – Влизайте. Наложи ми се да изляза за момент и се притесних дали ще се върна навреме.
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...
– Нали не съм закъсняла? – часовникът на Ася сочеше точно осем и половина.
– Не, съвсем навреме – пое палтото ù и махна по ...
880
6
Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки ...
946
Доброто започва там, където свършва останалото...
За да се радваш истински на малките и простите неща, трябва да ги държиш надалече от малките и прости хора...
Най-добрият избор е този, който Те прави по-добър...
Трябва да вярваш, че отговор съществува. Въпросът ще дойде сам...
Смъртта е просто бял ...
За да се радваш истински на малките и простите неща, трябва да ги държиш надалече от малките и прости хора...
Най-добрият избор е този, който Те прави по-добър...
Трябва да вярваш, че отговор съществува. Въпросът ще дойде сам...
Смъртта е просто бял ...
1125
8
Глава 4
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...
Ангели срещу Демони
Битката започна!
В дома на Рай:
- Е... дойдох какво ще правим сега? – Кларк ...
795
2
Когато не седиш на един стол
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...
(или до какво води егоизмът)
В душата му се изливаше нещо черно, гъсто и горчиво. Не, не се изливаше, душата му беше станала вече нещо черно, гъсто и горчиво. Нямаше връщане назад. Беше съсипал всичко и сега трябваше просто да се отдаде на чернилката. А тя го беше обгърн ...
1112
3
О, не! Не може да бъде! Пак ли съм влюбена? За кой ли път сама се обричам на болка и сълзи? И за кой пореден път си казвам, че е било за последно и че повече няма да повторя тази грешка? За последно, до следващия път. Тогава пак ще е за последно. Един мъж, а значи толкова много и съдбата ме е завърз ...
664
2
Отново не заспивам, но не се и съпротивлявам. Намирам покой в думите, в буквите, в красивите нежно изплетени изречения, тихо нашепнати от душата.. Наслаждавах се на естетическата красота на родния език, който пълнеше сърцето ми с толкова широка гама от емоции. Отново намирам покой в тихата прохладна ...
1077
2
Просто истината
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...
Тази история не съм я измислял аз. Не! Всичко тук е самата истина! Това, което ще ви разкажа е просто една истина от сивия и суров живот – истина, която се случва често и единственото, което аз съм измислил тук са имената и нищо повече.
Този, да го нарече разказ, е просто едно огледа ...
1132
1
There’s only one way to soothe my soul!!
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...
Аз – едно скромно 21-годишно момиче с ярко червено червило. Сестра ми – страшна мацка, само на 16. Двете – на концерт на Депеш Мод, пристигнали рано в десет часа сутринта. Едно наистина забавно и екстазно преживяване.
Първоначално докато чакахме баща ни да ни ...
1599
5
Оазис в кошмара
Глава 1
28 юли 2009
Отместих черната завеса и влязох в изповедалнята на църквата.
– Опрощение ли търсиш? – попита ме божият служител. ...
Глава 1
28 юли 2009
Отместих черната завеса и влязох в изповедалнята на църквата.
– Опрощение ли търсиш? – попита ме божият служител. ...
818
Невидебла
Част Първа
Беривой изкомандва: Мълчи!
В Ангелския парламент кипеше оживление. Ново правителство бе избрано този понеделник. На парламентарните избори то отнесе дългогодишната управляваща партия „Мир тук и сега“ (МУКС) с разлика от седемдесет и шест процента. Избраната партия носеше името „ ...
Част Първа
Беривой изкомандва: Мълчи!
В Ангелския парламент кипеше оживление. Ново правителство бе избрано този понеделник. На парламентарните избори то отнесе дългогодишната управляваща партия „Мир тук и сега“ (МУКС) с разлика от седемдесет и шест процента. Избраната партия носеше името „ ...
511
- О, да! Грип. Просто вър-апчюх-ха! - Кейтлин извади поредната носна кърпичка от бързосмаляващия се пакет и отново се зачуди как може идиотът Бърни да дойде болен на лекции в понеделник и уж "неволно" да я зарази. Беше изкарала целия ден като труп, разхождащ се по коридорите на университета, и не бе ...
886
Глава 3
Ангели срещу Демони
Какво се случва с мен?
В църквата:
- Какво те тормози сега? – Агуас. ...
Ангели срещу Демони
Какво се случва с мен?
В църквата:
- Какво те тормози сега? – Агуас. ...
906
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
