2 790 резултата
Елизабет отвори очи в стаята, която Сам бе направил за нея на скалите. Нещо не беше наред. Обстановката около нея бе мътна, а ако се концентрираше върху определен предмет, имаше чувството, че всичко останало играеше и се променяше в периферията. Точно като сън.
– Сам? – повика го несигурно.
Излезе в ...
  279 
Грен видя как помощникът му предвидливо дръпна спирачката на каруцата и светкавично се метна отзад в нея, като се прикри в товарното й отделение. Избраният войн пришпори коня си напред като вдигна меча си над глава с дясната си ръка. От храстите от дясно политнаха стрели, като две от тях, се забиха ...
  345 
Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря ...
  358 
Докато се движеха на изток по пътя заобиколен от гъста гора, тъмнината бе започнала да става почти непрогледна около тримата спътници. Бел спря коня си и се обърна към двамата приятели, които се движеха на няколко метра зад него:
-Смятате ли да лагеруваме скоро господа или предпочитате да пътуваме п ...
  322 
Зад нея Чарли се пресегна и прегърна и двамата.
– Да не си посмяла да ни плашиш така отново.
– Ще се опитам. – обеща задавено.
Не знаеше колко време останаха така. Никой от тях не изглеждаше да има намерение да я пуска скоро, а тя, макар да чуваше сърцата и на двамата като топовни изстрели в ушите с ...
  297 
Грозен
Година -2151
Планета-Земя
Население – 1000000 жители
Същата година ...
  314 
Конникът със сивото си наметало и качулка водеше коня си бавно напред по пътя, без да поглежда назад към Грен и Гравин, които се движеха малко по назад от него и говореха шепнешком.
-Какво видяхте в мислите му , сър? Може ли да му имаме вяра?-рече тихо птицата и погледна към новия им мистериозен спъ ...
  342 
Светът се забави, докато Сам наблюдаваше как Елизабет пада назад, а кръвта й се плиска по пода, обагряйки всичко в червено. Сенките му се спуснаха и я хванаха, полагайки я на пода, а в главата му имаше само една мисъл: тя умираше. Беше я загубил. Вещицата я беше убила. Тялото му беше реагирало само, ...
  531 
Сам не можа да чуе думите на Лиат, защото ушите му пищяха, но видя как Елизабет замръзна при вида на лакея на вещицата. Просто се вкамени, сякаш е видяла призрак, а после беше късно. Един от стражите на Малора я халоса по главата, поваляйки я на земята. Сам за пореден път се опита да опъне оковите н ...
  274 
Разбива се летяща чиния високо във полите на Витоша. От нея изскачат два зелени хуманоида, всеки с по две антенки на главата. Очите им блестят в златисто. Те изтупват снега от себе си. Едното поглежда към чинията, мърда едната си антенка и летящата чиния се покрива с пясък, скали и сняг. Другото зел ...
  592 
Грен сънено oтвори очи събуден от леко стържене на метал и тихо тананикане.Чувстваше се тревожен може би заради сън, който обаче не успя да си спомни. Видя Гравин, клекнал над вече запален лагерен огън, да си пее тихо някаква мелодия и да приготвя закуска в плитка тенджерка без капак , с дълга дърве ...
  373 
Ушите на Елизабет пищяха пронизително, а остра болка пулсираше в главата й и преминаваше по целия й гръбнак. Чувстваше се така, сякаш я бе прегазила карета. Трябваха й няколко мига да осъзнае, че тогава може би щеше да е по-добре.
Магията на Велахе. Лизи не си спомняше нищо, след като щитът на Чарли ...
  259 
Дядо Мраз, брат му и студено-снеговития инцидент
Снегът заваля тихо и неусетно през нощта. Коминчетата на къщичките в малкото балканско селце пушеха, а малки и големи хора спяха сладко, сладко. Улиците бързо побеляха, покривите също, всичко стана приказно бяло, а един черен гарван от един клон мъчно ...
  258 
Елизабет знаеше, че първо трябва да се увери, че към нея не се е затичал страж или някое заклинание не лети към главата й, но погледът й се спря върху него.
Сам коленичеше в краката на Велахе с верига около врата като куче. Щом очите им се срещнаха, извърна глава на страни, а сърцето в гърдите на Ли ...
  292 
ЗАРЕЖДАНЕТО
Бяха двама мъже и една жена. Племето реши да им даде подслон, докато прецени дали да ги приеме. Имаха време да се докажат.
Ханс им освободи своята къщичка и се премести при Зоя и Антонио. Двамата не останаха доволни, но се примириха. Благодарение на него имаха личното си пространство и п ...
  459 
Първо се завърна миризмата. Лепкавата, сладникава миризма на орлови нокти и кехлибар. След това се появи и слуха, а веднага след това усещането за мекото докосване на дебелия килим до кожата му. Сам вече не се намираше в подземията. Малора го бе преместила в стаите си.
Изправи се бавно. Главата му о ...
  319 
Войници в тъмно лилави униформи прииждаха през вратата в края на коридора, която трябваше да води извън тъмницата. Нейните хора се бяха наредили в няколко редици като многослойна жива стена, която да предпази останалите, докато извеждат тежко пострадалите Сенки през желязната порта. По-широкото прос ...
  306 
Много обичам да се разхождам в гората. Всеки път когато го правя виждам прекрасни гледки, прекрасни растения, а понякога срещам и красиви животни. Онази сутрин пак станах рано сложих в раницата си два сандвича, шише с вода и потеглих. Ех, тогава бях млад, ходех бързо но и се наслаждавах. Сега години ...
  253 
– Рамая! – повика я. Движение в далечния ъгъл привлече вниманието му и той тръгна натам. – Рамая! Аз съм, Там!
Чу се тихо хриптене. Чарли го хвана за рамото и го дръпна назад.
– По-полека. – каза му без обичайната доза хумор. – Не знаем какво се е случило.
– Случило се е, че са я измъчвали! – почти ...
  355 
Извънредна част, по случай рождения ми ден ;)
Планетата Астеда правеше едно завъртане около оста си за 2182 години. Имаше древна цивилизация, наричаща себе си дромеди, която периодично се налагаше да мигрира. Защото от страната, която не се огрява от слънцето, температурите достигаха минуси, невъзмо ...
  443 
Групата им тръгна внимателно по тунела. Само след няколко метра един от гвардейците се подпря на стената и замръзна с изцъклени очи, а по челото му избиха ситни капчици пот. Лизи отиде до него, отдели нова капка атма от каишката на фантома си и само след миг освободи пребледнелия гвардеец, само за д ...
  339 
РАЗЛИЧНИТЕ
Време е да получиш дара си.
Татко, моля те! Видя, че няма богове.
Нищо не съм видял. Така живеем от стотици години и сме си добре. Една приказка на странник не променя нищо.
Но той идва отнякъде и знае много неща. Антонио също е доказателство. ...
  820 
Фантомът спря пред боядисан в избеляло жълто четириетажен блок. От двете му страни имаше два еднакви с единствената разлика, че единият бе лилав, а другия – убито оранжев.
– Тук е. – каза съществото.
– Тук? – повтори Чарли замислено и огледа отново олющената сграда. – Да, трябваше да се досетя, че е ...
  475 
Гвардеецът замахна с ръка и към нея полетя нов залп от камъни. Елизабет вдигна щита пред себе си и макар да успя да опази главата си, усети нови наранявания по краката си. Изруга тихо срещу болката и замайването и прати атма в иглата, карайки я да приеме формата си на сабя. Спусна се към Нашад еднов ...
  298 
Елизабет излезе от храма на Ну‘Ахра и намести внимателно голямата раница, която Бахрам й бе заел. От вътрешността й се чу приглушено изтракване на стъкло. Девойката отправи една безмълвна молба към Боговете да не счупи нищо и заслиза по стълбите.
По пътя към апартамента първоначално лавираше между х ...
  510 
Изпукването на кост беше последвано от писък, който отекна в каменните стени на подземието. Сам пусна тънката ръка да падне безжизнено, оставяйки малкият й пръст да стои под неестествен ъгъл. Бавно заобиколи каменния олтар под съпровода на хлипане и викове, след което хвана другата ръка. Последва но ...
  318 
Мазето, което Чарли беше приспособил за свой склад, беше точно толкова разхвърляно, колкото го помнеше Сам. Няколкото атеша по стените хвърляха сенки, които създаваха впечатление, че стаята е по-голяма и претрупана, а за улеснение – нищо не беше надписано и повечето му прахове бяха в еднакви стъклен ...
  673 
ФЕРМАТА
Настана време за ново пътуване до Храма. Уогитата видимо отпадаха, а и наближаваше денят, в който Зоя навършва пълнолетие и трябваше да получи своя дар от боговете.
Естел носеше дете в утробата си и щеше да остане в селището, заедно с Исмаил. Вече имаха добри условия за живот, отделни къщичк ...
  651 
Елизабет разклати тигана и палачинката се отдели от дъното. Моментът бе дошъл.
Прехапа устна, отдръпна се на половин крачка от котлона, и като игнорира опрелият на кухненската маса лакти Чарли, който я зяпаше с неподправен интерес, метна закуската нагоре. Сам проследи как палачинката се извиси във в ...
  487 
Елизабет и Чарли се върнаха в апартамента първи. Девойката разрита обувките си, отиде до хладилния шкаф и известно време оглежда невиждащо съдържанието му. След малко извади две бутилки хе‘ер, остави една на масата и седна с шумна въздишка на дивана, отваряйки другата. Чарли се приближи малко предпа ...
  340 
… И накрая – живеем във велики времена. Живеем в епоха на разцвет, епоха – основа на бъдещо величие, на вечна слава и преклонение пред създаденото сега…
Прекрасни творби – разкази, повести, романи, стихове, поеми… Великолепна музика, чудесни песни… Интересни пиеси, привличаща актьорска игра… Запомня ...
  542  10 
ПОСОКАТА
Капсулата имаше въздух и храна за десет човека в продължение на седмица. Иначе можеше да пътува безкрайно из вселената, след като се подаде начална скорост с насочените газове. Ако не срещне астероид, силна гравитация, или не бъде прихваната от патрул.
Тамос Мангор се притесняваше само от п ...
  561 
1
Звездолетът спря рязко! Радослав стана от пулта за управление на старата си машина и се прозя звучно насочвайки се към коридора. На екрана зад него се показа надпис: НЕДОСТИК НА ГОРИВО!!! Той се затича по тесния коридор към машинно. Знаеше, че има гориво. Но помпата му създаваше проблеми. Бързаше ...
  269 
Събудили се точно в нищото. Едно голо поле, празно и пусто. Отдавна не били възкръсвали и затова радостта им била голяма. За съжаление това чувство било краткотрайно. В миналото били крадци и мошеници, обесени и заровени в общ гроб. Насилствената смърт била белязала душите им.
- Трябва да направя не ...
  705 
ПРИЕМАНЕТО
Антонио се измъчваше от много неща. На първо място от хигиената. Беше свикнал да се къпе в санитарната клетка сутрин и вечер, като мръсотията идваше само от него в изолираната от света стая.
Тук се миеха когато срещнат река по пътя си, а сутрин всеки се криеше зад някое дърво да се облекч ...
  636 
2123 г.
След тежък работен ден Х23Т12 се отпусна в зарядната станция и започва да си прави анализ на днешните клиенти, които обслужи във виртуалния бар. Трима от тях му направиха силно впечатление. Във виртуалното съзнание на стария ИИ се прожектира първия клиент, който си заслужаваше да прегледа - ...
  295 
Помня го от първи клас. Имахме час по трудово, трябваше да дойдем с малки дървени станове и да тъчем с вълнен конец. И, докато грижливо прехвърлях конеца от един ред на друг, той ме дръпна за рамото. Учудих се – работата изискваше не само съсредоточаване, а и напрегнат труд. Пък той…
Учителката беше ...
  222 
Първи монах: „Вижте, това знаме се движи.“
Втори монах: „Не, вятъра се движи.“
Трети монах: „Умовете ви се движат“
Коан в дзен-будизма
Подреждаше ръкописите старателно, като внимаваше да не ги разбърка. Не всичките бяха подшити и от време на време някой лист опитваше да избяга от купчината. ...
  399 
РАЗКРИВАНЕТО
Джон беше избирал внимателно тази планета. Искаше спокойно място, с хубава гледка и съседи, които не се бъркат в чуждите работи.
Сутрин излизаше на верандата с чаша кароит, нещо подобно на кафе, сядаше в удобния люлеещ стол, точно копие на антични модели и с това задачите му за деня при ...
  538 
Казра не изпускаше жертва си, която се движеше по улицата долу. Прескачането от покрив на покрив не бе любимият му начин за преследване, защото ако жертвата му погледнеше нагоре, можеше да го види в мига на скока, но те никога не поглеждаха. Сякаш да излезеш след полунощ, загърнат в наметало и движе ...
  321 
Предложения
: ??:??