40 916 резултата
Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...
988
9
Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
1113
5
И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...
1253
3
ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Кога ...
1218
6
Събудих се от капчици вода. Не валеше, бяха дошли по вятъра. Не бяха обикновени. Бяха заредени сякаш с нещо топло, нежно, звучеше музика, туптеше сърце… Сякаш бяха капчици Любов! Но изведнъж чух шепот! Една капчица говореше:
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
- Ох, изморих се! Толкова път изминах, а и силите на Вятърко вече са на при ...
785
1
Исках да ми се падне нещо такова
да мога да имам време за "кока-кола",
но това е нещото, с което не мога
да свикна сега и ми е криво...
Аз можах само това да кажа, ...
да мога да имам време за "кока-кола",
но това е нещото, с което не мога
да свикна сега и ми е криво...
Аз можах само това да кажа, ...
1042
2
Понякога пиша чрез мисълта си. Перото трябва да го топя в мастило, химикалките се изписват, а моливите постепенно предупреждават за гибелта си. Умът ми е най-сигурното място. Никой не може да ме чуе. Никой не може да ме "прочете". Мислите ми са безшумни, макар че всичко, плод на моето въображение, р ...
795
„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
1321
1
Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...
804
8
… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, ко ...
1147
6
This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
1161
2
Знаеш ли, всяка вечер, преди да си легна, си мисля за теб... В мислите аз винаги съм тъжна заради спомените, които ми остави, но после се появява тя... лъчезарна, както винаги, красива, примамлива и неустоима твоя усмивка и като щракване с пръсти слага моята на лицето ми. Да, усмивката се появява, н ...
1426
3
Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
3674
33
Госпожо Банова, от името на целия 12 ТС клас Ви благодаря за четирите години, през които бяхте наш класен ръководител. През тези години ние се превърнахме от деца и ученици в зрели и пълноценни личности и това нямаше да е възможно без Вашата помощ и подкрепа. Вие бяхте неизменно до нас в моментите н ...
1487
1
2
Аз съм усмихната, нищо, че в живота ми има не малко пречки и трудности. Упорита съм, нищо, че някои от целите ми се постигат твърде трудно. Отнемат твърде много време, но вярвам и знам, че ще се докосна до тях. Позитивна съм, нищо, че в днешната реалност се налага да бъдеш реалист. Аз живея с мисълт ...
897
5
Любов ли е това?
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че уж ...
Защо боли ме и горя?
Седя с химикал в ръка и лист хартия, за да мога да изразя по някакъв начин огромната си любов, която изпитвам. Два след полунощ е и не мога да заспя. Тишината е нахлула в стаята ми като неканен гост. Времето като че ли е спряло. Потъвам в мисли и разбирам, че уж ...
1086
1
2
Притеснителна душа
с рязка смяна в
настроенията,
това е тя,
с която вчера ...
с рязка смяна в
настроенията,
това е тя,
с която вчера ...
931
Отказвам се и после пак събирам сили, за да продължа. За да продължим.
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
За да не бъда една от онези, които захвърлят всичко, когато е трудно. Не искам да съм такава и няма да бъда.
Виждам само в тъмни цветове, след това сама си украсявам картината. Рисувам според настроението. Но небето винаги го рис ...
767
Мъжете в сънищата са тези, които по несъзнати причини обвиваме в лъчист ореол и прегръщаме, потъващи в някаква космична безкрайност. Мъжете в сънищата са същества, които никога няма да срещнем наяве, никога няма да обикнем наяве, ние ги пълним насън с купища идеали и качества, за да бъдат те единств ...
847
1
О, аз няма да оставя следи след себе си. Ще се стека по теб като дъждът по кожата ти. Няма да ме има повече в сърцето ти. Няма да си спомняш лицето ми. Парфюмът ми ще изчезна от възглавницата ти. Целувките, с които те белязах като мой, ще се стопят. Нашата песен вече ще е просто песен, даже леко ще ...
1347
7
Обмислях дълго решението си дали да отида. Та нали Онзи образ щеше да е там – непредвидим, мълчалив и в същото неопределено настроение, с което бях свикнала до болка. Сладка болка. Но, Господи, този поглед! Погледът на загадъчността, меланхолията и безвъзвратното омайване щеше да ме пронизва отново ...
985
1
5
- Та накъде така, господине - попита Андрешко, защото след три часа размахване на камшика му беше станало скучно.
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала ...
- По работа. Един от вашите са прави на безсмъртен и не си плаща данъците, та отивам да му секвестирам житото.
- От нашите, казваш... Не са такива хората тъдява, грешка някаква е станала ...
843
Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
718
Бостън – наши дни
Елегантни лимузини и спортни коли се изнизваха една след друга по елипсовидната алея пред имението на Макгрегърови. Интересът на бостънското висше общество към благотворителното парти на внучката на стария Макгрегър не се подхранваше толкова от самата цел на проявата, колкото от сл ...
Елегантни лимузини и спортни коли се изнизваха една след друга по елипсовидната алея пред имението на Макгрегърови. Интересът на бостънското висше общество към благотворителното парти на внучката на стария Макгрегър не се подхранваше толкова от самата цел на проявата, колкото от сл ...
732
По главната улица на града имаше много хора, всеки вглъбен в своите проблеми, със свои мисли, отиващ на някъде. Едни се прибираха уморени от работа, други излизаха по заведения, трети просто се разхождаха безцелно, за да убият времето. Едно момче и едно момиче вървяха един до друг, карайки се… Той с ...
794
Колко време сме пили от чашата с отрова и в греха сме се впили търсейки свобода? Поклонници на идоли, поклонници на смъртта. В шизофренични стенания се гърчим омаяни и с истерични послания омагьосваме човешки души. О, Господи, ела и ни съкруши! От идолите ни избави. Идоли от мрака, идоли от козните, ...
782
Тясно е, като в затвор съм, между тези четири стени, затворена,
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...
всеки ден събуждаща се, с музика се успокоявам, притискат ме,
мачкат ме, но аз не им давам. Тези четири стени ме задушават,
отвътре съм като цунами, което връхлита, над безщатитните и
виновните. Те ме побъркват, подлудяват ме, смея се к ...
619
Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
1049
Розите са такова великолепно цвете само заради във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцвети ...
945
1
Търпиш и продължаваш! Себе си опитваш да заблудиш, че заслужаваш това, което получаваш! Гледаш през прозореца, когато навън вали дъжд... наблюдаваш капките, падащи по стъклото и си мислиш, че те ще отмият болката! Лъжа!... Измама!... Поредната и пареща и пробождаща неистина! И някой каза "Времето ле ...
1088
Топла нощ, отново сме навън, малки светулки блещукат наоколо като спуснали се златни звезди от самото небе долу, сред хората... Качулките ни са пълни със сливи, в ръцете ни са хилките за федербал, познатата дървена пейка е гостоприемна както винаги... Смехът ни оглася нощната тишина, заглушаван от в ...
927
1
Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
1466
24
Белите ù пръстчета танцуваха леко по пианото. Сякаш следваха ритъма на танго, беше страстно. Изведнъж те чуха меките мургави пръсти да подскачат веселко към нея. Обърнаха се радостно и се гушнаха. Беше хубава плетеница, а музиката, която излизаше, беше неравномерна, но единствена. Нейният глас беше ...
1236
3
Гавра с личността или както щете го наречете
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
Мина доста време, откакто споделих с вас каква диагноза ме сполетя. Животът продължава, със или без нея, и ето ни отново заедно. Не само лошите моменти се споделят с приятели, а и добрите и дори най, най-добрите. То във времето, в което живеем, които не х ...
3972
50
Погрешна жертва
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...
Англия, 1758 г.
Навън нощта почти беше настъпила. Духаше вятър, който развяваше клоните на дърветата в мрачната гора. Точно в тази гора, до едно от дърветата стоеше един мъж. Той беше стар, но изглеждаше много по-могъщ, от мъжете около него. Те изглеждаха като негови слуги. Един от т ...
1034
3
Пощипваш завивките в леглото. Излегнал си се и гледаш нагоре. С усмивка най-лесно се започва, ама сам на себе си да я дадеш е нарцистично. Завърташ пумпала на мислите и се наслаждаваш на грациозните движения. Високоскоростно изящество! А ако случайно някой те излъже, че думите имат край, ще го преме ...
823
3
Понякога ситуациите и хората с, които ни среща животът, ни променят завинаги. Всеки от нас е различен по своему и никъде на света няма негово точно копие. Ние сме хора. Живеем. Усмихваме се. Плачем. Променяме се. Така сме устроени, но умеем и да контролираме себе си.
Като дете се радвах на живота. Т ...
Като дете се радвах на живота. Т ...
2122
5
Две тела във лунната нощ,
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...
две тела - безмълвен разкош!
Докосване нежно, разпалва жарта,
дихание свежо, буди страстта.
Погледни два, срещат се в мрака, ...
794
Комик е този, който
не знае какво търси,
но упорито напред се
бори и някак си
стени събаря... ...
не знае какво търси,
но упорито напред се
бори и някак си
стени събаря... ...
971
Ще ви разкажа една история. Бях на петнадесет години, когато това се случи и до ден днешен спомените ме изяждат. Сякаш в мен се отвори огромна дупка, която ме изгаря. В началото имах чувството, че ще умра и с времето болката не стихна, просто свикнах с нея.
По това време все още бях дете, което си м ...
По това време все още бях дете, което си м ...
828
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
