4 248 резултата
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
984
5
Черният ангел….
Глава 5
Облакът от черна мъгла, който ме бе обгърнал започна да се надига. Очаквах всеки момент да ме огреят слънчевите лъчи на деня. Вдишах дълбоко и около мен ухаеше приказно… аромата беше силен, но не натрапчив. По-скоро опияняващ. Край мен беше тихо и спокойно. Дори необичайно ти ...
Глава 5
Облакът от черна мъгла, който ме бе обгърнал започна да се надига. Очаквах всеки момент да ме огреят слънчевите лъчи на деня. Вдишах дълбоко и около мен ухаеше приказно… аромата беше силен, но не натрапчив. По-скоро опияняващ. Край мен беше тихо и спокойно. Дори необичайно ти ...
779
4
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
996
1
4
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
1044
2
Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...
723
1
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
1065
1
4
Черният ангел….
Глава 3
Неспособна да помръдна дори с милиметър, стоях закована на място, преплела поглед с този изкусителен, божествен мъж. Носеше тесни черни джинси и дори и позволих да погледна, че очертанието на мъжествеността му….впечатляваща част, както всичко останало в този мъж. Какви глупос ...
Глава 3
Неспособна да помръдна дори с милиметър, стоях закована на място, преплела поглед с този изкусителен, божествен мъж. Носеше тесни черни джинси и дори и позволих да погледна, че очертанието на мъжествеността му….впечатляваща част, както всичко останало в този мъж. Какви глупос ...
670
2
Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...
956
1
Черният ангел….
Глава 1
Спрях стария си буик пред къщата на хлапака, който щях да убия. Ама наистина тая къща си я биваше. Огромна с поне дванайсет спални или поне така мисля, обхождайки я с поглед за пръв път. Нямах никакво време да правя анализи на имоти, които едва ли някога ще ми бъдат по джоба. ...
Глава 1
Спрях стария си буик пред къщата на хлапака, който щях да убия. Ама наистина тая къща си я биваше. Огромна с поне дванайсет спални или поне така мисля, обхождайки я с поглед за пръв път. Нямах никакво време да правя анализи на имоти, които едва ли някога ще ми бъдат по джоба. ...
1752
1
5
В името на розите
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
710
2
В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
1502
1
6
9.
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...
Не след дълго, откакто Глория бе излязла от бялата стая, се отвори широко двукрилна врата. На прага се появи Лукас и Титос го позна веднага в мислите си: "Дяволът!?".
- Не, господарю, аз не съм Дявола - със същото плавно движение се приближи Лукас към уплашения момък.
- Само дяволът може да чете ...
994
10.
Джакомо огледа внимателно още един път присъстващите, като мислено претегляше възможните ситуации. Изчезването на Титос не можеше да бъде нито една от тях. Или не бе влязъл? Веднага отхвърли тази възможност, защото той бе там и Пелопония, и Изура го бяха видели до последно. Самият той също. Пръс ...
Джакомо огледа внимателно още един път присъстващите, като мислено претегляше възможните ситуации. Изчезването на Титос не можеше да бъде нито една от тях. Или не бе влязъл? Веднага отхвърли тази възможност, защото той бе там и Пелопония, и Изура го бяха видели до последно. Самият той също. Пръс ...
558
СКЕДЕСА СЕСТРАТА НА СПАРТАК - част
Мечът на Скедеса съскаше като разгневена змия и свирепо режеше въздуха. Нападаше противника си яростно и ловко и го бе накарала да се изплаши и да се брани. Прочете неувереност в очите му и това я окуражи още повече. Противникът ѝ бе с мургав тен и много черни очи. ...
Мечът на Скедеса съскаше като разгневена змия и свирепо режеше въздуха. Нападаше противника си яростно и ловко и го бе накарала да се изплаши и да се брани. Прочете неувереност в очите му и това я окуражи още повече. Противникът ѝ бе с мургав тен и много черни очи. ...
1751
1
Самота
Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая;
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Псалом 22 ...
Самота
Господ е пастир мой, от нищо не ще се нуждая;
Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води, подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име. Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене;
Псалом 22 ...
840
4
7.
Всъщност, не знаех какво точно е намислила Жената със сивите очи. Това, което представи, като програма за уикенда, се състоеше от три точки:
Малко бягство далеч от хората.
Вечеря в ресторанта на хотела, по покана на семейство Таневи.
Голямо бягство далеч от хората. ...
Всъщност, не знаех какво точно е намислила Жената със сивите очи. Това, което представи, като програма за уикенда, се състоеше от три точки:
Малко бягство далеч от хората.
Вечеря в ресторанта на хотела, по покана на семейство Таневи.
Голямо бягство далеч от хората. ...
710
1
1.
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...
Остров Тасос, Византия, 666 г.
Пелопония се събуди с болки в мускулите на краката и ръцете. Огромните ѝ синкаво-сиви очи се отвориха с мъка. Черната ѝ лъскава коса се бе оплела около стройното ѝ, загоряло от слънцето тяло. Не случайно бе наричана от войниците в гарнизона "Грациозното коте". Краси ...
1455
1
1
Учителката ми по история в девети клас успя да ме накара не само да се влюбя в предмета, който дотогава ме очароваше колкото паяк в леглото, а и да се запаля по любимата й тема „Великите жени“. Изчетох де що книги успях да открия и стигнах до велико откритие – дипломация му е майката, за да оцелееш ...
1085
1
„Един гледа сватба, друг …“
Резултатът от среднощния запой беше обаждането на Генерала в петък, с молба да извиня отсъствието му от упражненията ни около билярдната маса и покана за следващата събота, за скромно събиране на познати хора в дома му. Досещах се за повода на събирането, все пак конякът ...
Резултатът от среднощния запой беше обаждането на Генерала в петък, с молба да извиня отсъствието му от упражненията ни около билярдната маса и покана за следващата събота, за скромно събиране на познати хора в дома му. Досещах се за повода на събирането, все пак конякът ...
695
|.
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
Пустиня. Desierto de cristal. А насред пустинята – малка едноетажна къща, застанала точно пред магистралата. Срещу нея има дърво. Наблюдаваме от клона, а той се клати нагоре и надолу, слънцето гори въздуха като скара. Вратата на къщата внезапно се отваря и след това рязко затваря. Птичката, която ...
500
1. Сутрин
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...
Сутрин, градът е притихнал. Оживлението е далеч. По главните улички и спирките. Но рано сутрин все още можеш да откриеш местенца притихнали, сякаш обезлюдени. Все едно през нощта, сънят е отнесъл живеещите от квартала, някъде надалеч. В техните светове на сънищата (защото всеки си има свой ...
1045
3
Бандата - седма част
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...
вулгарен роман
О.з. генерал-лейтенант Димитър Янчев почти не беше спал през нощта. Изпадаше в някаква просъница за минути и отново се събуждаше. Вече повече от месец, се чувстваше меко казано неспокоен и за всичко това, беше виновен оня идиот Борис Христов. Човекът, който беше и ...
733
1
Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...
565
3
Приказните земи на Оринт се намираха далеч, далеч на изток, отвъд Пелагия, отвъд дълбокото синьо море. Пътуването дотам с най-бързия кораб отнемаше петнадесет дни, ако времето беше хубаво, разбира се. Но черният дракон се носеше като вихър из висините на Фантасмагория и отведе двете момчета в далечн ...
1227
1
Езар захлопна вратата след себе си и се просна отчаян на леглото.
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
- Вече си на четиринайсет, престани да се държиш като петгодишен хлапак! – долетя укорителният глас на майка му някъде далеч отвъд вратата.
- Няма! – изхлипа през зъби момчето, надигна се и хвърли диоптричните очила настрани, прекара ...
1305
2
-Разказвай, разказвай, разказвай, разказвай! – Нина подскача и цвърчи превъзбудено също като врабче пред кроасан. – Направо си за убиване! Как можа да ме оставиш цяла седмица без новини – самоизядох се от любопитство.
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...
Вярно е, че цяла седмица – всъщност дори малко повече не ме е виждала. Беше в болн ...
1045
3
Пробудих се. Отново зверски махмурлук. Мозъкът ми плацикаше в черепа сякаш бе малка стафидка в тенекиена кофа пълна с вряла вода. В устата ми беше пустиня и имах вкус на умряло врабче. Най-лошото беше, че нямах идея къде се намирам, но това ми беше последна грижа. С много усилия се надигнах от легло ...
611
2. Хир
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...
Оставаше по-малко от минута, но Наташа вече знаеше, че е почти седем. Чакаше само алармата на часовника да ѝ даде знак да стане от леглото. Това бе единственото му предназначение – да даде началото на графика. Как иначе би могла да нарече живота си?
Наташа стана, подтиквана по-скоро от досада ...
740
Докато вървяхме единственото за което мислех бе '' защо за бога съм след него, защо бе това желание''
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...
Върви, не се влачи! -измърмори ядосано
-Хей, Коу, ще ми кажеш ли къде отиваме ?
-До вещицата Луиза, за да ти направи заклинание и да ми се махнат проблемите от главата ми задето ти промих мозъка !
- ...
403
Момента, в който красивото и стройно '' нещо ''... нека го наричаме мъж, ми хвана ръката и ме повлече навътре из гъстата гора, разбрах, че се случва нещо необичайно в живота ми. Как да го кажа...ъммм.. ? Беше ми забавно един вид, хах да ! Цялото ми ежедневие бе изпълнено със скучното учене върху без ...
453
(това е продължение на предишните части)
Гостът се казваше Стефан и носеше огромна раница на гърба си, а жена му Елисавета – по-малка, но влагаше доста усилия в това. Той беше висок, голям, широкоплещест, а тя – ниска, стройна и руса.
Стефан бе поканен за лова, който беше започнал още от петнайсети ...
Гостът се казваше Стефан и носеше огромна раница на гърба си, а жена му Елисавета – по-малка, но влагаше доста усилия в това. Той беше висок, голям, широкоплещест, а тя – ниска, стройна и руса.
Стефан бе поканен за лова, който беше започнал още от петнайсети ...
485
1
2
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен н ...
Събота следобяд се състоя погребението. Много омърлушени лица присъстваха. Съпругата на покойника плачеше и бършеше очите си със салфетка, но не успяваше да скрие мъката си. Синът им стискаше ръката на майка си и я успокояваше с думи. Хората ги гледали. Андрей също се мъчеше да остане равнодушен н ...
567
1
(тази част е продължение на предишните)
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, ч ...
Някак изтиках единайсети клас. На изпращането на сестра ми за пръв път носих костюм. Грозна картинка.
След това се преместихме, както всяко лято, във Врабчевци.
През първия ваканционен ден отидох до постройката, където баща ми трупаше боклуци, твърдо уверен, ч ...
437
1
1
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а с ...
Хладно беше навън и валеше дъжд. Сивите облаци се бяха сгъстили горе и не пропущаха слънчева светлина. Изглеждаше все едно, че се свечерява.Наталия се запъти към спирката, от където щеше да се качи на автобуса. Тя вървеше бавно, сякаш се наслаждаваше на дъжда и мрачното време. Не носеше чадър, а с ...
771
Всички деца обичат Коледа. Това е най-светлият празник от годината, когато семейството се събира цялото на трапезата. Има някакъв чар в това да видиш баби и дядовци, лели и вуйчовци да те щипят по бузките и казват колко си пораснал. Да, това бе хубаво, но само в семействата от филмите..
Нейното семе ...
Нейното семе ...
465
(това е продължение на предишните части...)
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...
Имам още няколко истории, но те не са чак толкова фрапиращи. Примерно гонитба от кучета, докато карах колело, само че никой не виждаше кучета, освен мен. Също така са ми се привиждали хора. Това последното се беше случило и на сестра ми. Може би не беше ха ...
476
1
Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...
682
По действителна
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...
446
(тази част е продължение на предишната)
Чувал съм няколко души да се определят като себедостатъчни. Никога не съм ги разбирал напълно. Аз просто странях от другите. Още от най-ранна детска възраст. Имах си въображаем приятел.
Когато бях с Ники, се забавлявах истински и нямах нужда от останалите деца ...
Чувал съм няколко души да се определят като себедостатъчни. Никога не съм ги разбирал напълно. Аз просто странях от другите. Още от най-ранна детска възраст. Имах си въображаем приятел.
Когато бях с Ники, се забавлявах истински и нямах нужда от останалите деца ...
438
1
Зимата на 1943 година....
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...
В тази пуста нощ, дето бе обхванала града, се долавяха единствено звуците на уличните псета, които виеха като глутница вълци. Лампите светеха със своята бледожълта, немощна светлина и огряваха малка част от мрака. И тъй, всеки път щом нощта настъпеше, ставаше толкова пусто ...
418
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
