40 911 резултата
-Патла-а! – извика дядо Теньо и ядосано натисна копчето на телевизора. – Омръзна ми да слушам кой кого утрепал, подслушвал, подлял му вода, кой бил с по-дебел врат и ненаситни очи… Бре, отде се взе това чудо, да му се не види!
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и за ...
Старецът излезе на дворчето, за да поеме малко въздух. Влезе в обора и за ...
1418
1
23
ИМА ЛИ ? НЯМА ЛИ ?
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
В малкото планинско градче Моравец животът си течеше тихо и спокойно. От години наред нищо ново не се случваше. Всичко си вървеше като по план – програма. Хората не бързаха сутрин да станат, а и за работа не бързаха, защото – тя няма да избяга. А подкарваха ли я – не бързаха и да ...
1203
2
СТАРИЯТ КАПИТАН
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
Беше топъл, приятен есенен ден. Дървета и храсти, като че ли се намираха на огромен моден подиум и се надпреварваха да демонстрират новите си, сякаш извезани от вълшебни краски, нови премени. Само вечният вятър видял какво ли не по света, с мълчалива насмешка гледаше тези контета и с ...
1323
5
Изтрий ме от спомените, от паметта, от живота си дори! Не искам да си спомняш за мен, да потискаш съвестта, че ден и нощ за теб аз ронех сълзи. Забрави това лице, макар да знам, че никога не го запомни ти. Никога не ме повика в съня си, в мечтите, в болката и самотата си. Страдаше за всеки, но не и ...
1021
1
2
Ти падаш.
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти. ...
Падаш и се питаш „КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВА ТУК”.
Не знаеш защо падаш, не знаеш откъде падаш, не знаеш кога ще паднеш.
Все още падаш.
Но някакви проблясъци започват да си проправят път в тиквата ти. ...
530
Една нощ забрави да спи, написа сто осемдесет и три постинга, на теми: политика, спорт, сънародниците ни из света, любов и секс, психология и парапсихология, психотроника, електроника, наркотици и пиене, философия и попмузика, кино и домашни любимци, цветя и оръжия, блондинки и часовници и какво ли ...
1546
1
3
Лети, гълъбче бяло, лети.
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...
Лети в милостиво небе.
Не казвай на Mира довиждане.
Не позволявай мечтите ни да умират.
Под сянката на тъгата. ...
696
Огромното кълбо се преполовява, като половината му част потъва в бездънния океан, а другата остава, макар и за кратко, да хвърли последните си приветливи лъчи над света. Вълните блестят от златистия залез. И сякаш от брега до слънцето има златна пътека и ти се иска да я изминеш, колкото и дълга да т ...
799
1
Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като х ...
942
4
И така се върнахме в дома на Емчо носейки каймата и имайки много неща за размисъл. Баща му се беше върнал, което беше добра новина. Отвори ни се възможност за обяд, каквато не бяхме имали навън. Разказахме всичко. Баща му одобри, майка му – не чак толкова. След като свършихме с яденето, разчистихме ...
796
3
МАСКЕН БАЛ
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...
Той беше с къса тъмна коса, падаща на вълнички. Винаги изглеждаше малко прегърбен, като че ли носеше непосилна за него отговорност.
Още първия път, когато го видя, в съзнанието й се загнезди мисълта, че той иска да и каже нещо. Сякаш някаква невидима връзка ги оплете. Тя не мажеше да и да ...
2230
Дали си струва да се замислиш защо разведените, все още добре изглеждащи жени, така натрапчиво се устремяват към поредната разочароваща връзка? Какъв им е проблемът на тези същества?
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...
Не е трудно да бъдат разпознати на улицата. Гледат някак странно... Извръщат глави, когато се разминават с влюбени дв ...
1188
1
Почти бяхме навършили три месеца в школата в Плевен, когато дойде и нашият ред да започнем да даваме караул. Разбира се, ходихме преди това на стрелби по близките полигони около града, от когато всеки помни първият истински гърмеж на Калашников, а и не само гърмежът, но и ритникът в рамото. Имаше хо ...
861
1
Колко ли време мина? Изгубих представа за времето и само търпя... търпя обидата, търпя болката и преглъщам това, че мечтите ми са на парчета. Основното чувство в сърцето ми е разочарованието. Очакванията ми бяха излъгани. Исках до себе си един добър човек, а какво получих? Боли и ми е тъжно, за мен ...
973
ПЕТЕЛЪТ
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...
Още като малък започнах да имитирам различни животни, но по- добър успех имах при косовете и петлите. Вече бях младеж изслужил, но още се задявах с петлите в селото. Закукуригах ли, петлите от цяло село се надпяваха с мен.
В съседния двор живееше Петър Шумкаря, човек на възраст и опит с живо ...
641
4
Колоната от четири армейски фургона, от ранно утро, тихо се движеше по сухата трева на степния път към крайната си цел. Слънцето вече падаше към хоризонта от обедния си заник, когато обкованите с метални обръчи дървени колела затрополиха по каменната настилка, която отвеждаше пътя до най-южната точк ...
982
- Изрод, изрод, изрод, изрод! – крещеше дебелото момче на двора и подскачаше на един крак, сочейки с пръста си към слабото дете, което беше седнало на земята с кръстосани крака и криеше лицето си в шепите.
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...
- Не съм изрод, ти си лош! - хлипаше безпомощно Симо и бършеше стичащите се сълзи в ръкава на ...
829
3
- Хайде мърдайте!!! Дай, дай, дай!!! - ревеше Сержант. - Ефрейторите трябва да сте в перфектна форма, вие сте за пример на редовите!!! Скачаш, приклякаш, кълбо и продължаваш...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...
- Ау! - изквича Сянка и се хвана за левия глезен, а после пак: - Ау! Ох ох ох... - добави той веднага щом се опита да се из ...
698
Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, ...
627
Емчо погледна продавачката право в очите. Последвах примера му. Чудя се дали тогава е изпитала някакво притеснение. Започнах първи:
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
- 27 пакета ‘за скара’ – това е много!
- 27 е 3 на 3-та степен.
Понякога се случва приятелят ми да подмята такива неща. Много е взискателен, когато има случай. Продължи ...
873
2
Будя се окрилена. И дълго се моля. На себе си. Да не губя крилата. А късчетата светлина през нишата на вратата обещават. И протягат пръсти към онзи копнеж, който съм пратила на дъното. Не смея да го погледна. Да не би да го изсуша с очи.
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
... А симфонията на пеперудите е все същата. На моменти се уси ...
1042
5
Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до по ...
5057
6
Благодаря ти, Господи, за зората на всеки нов ден.
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
За слънцето, което ни грее и топли, за дара на Любовта.
Благодаря ти, Господи, за обядa и за храната, която ядем.
За красотата, която се намира пред очите ни.
И за всички хора, които срещаме. ...
914
1
ПЯСЪЧЕН ЧАСОВНИК
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
На пробуждане Дона усети, че цялото и тяло се тресе. Стана и загърната в халата, тръгна да търси термометъра. Благодарение на педантичността си по отношение на реда в дома, тя бързо го намери. Мушна го под мишницата си и се върна в топлото легло. Изчака пет минути и го извади. Съдей ...
972
2
ДВЕ ПРАЗНИ ГИЛЗИ
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
спонтанна изповед
Темата за Втората световна война винаги ми е била интересна и всъщност това беше основната причина на връщане от Швеция, където имах срещи с наши партньори, да не мина по познатия вече маршрут през Копенхаген, а да използвам по-рационално двата почивни дни и да пор ...
1450
“Размахвайки тирса, той с екстаз величаеше силния и красивия, аморално триумфиращия живот и го защитаваше срещу всяко съсухрящо въздействие на духа, а същевременно никой не е възхвалявал повече страданието…”
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
Томас Ман
Из “Философията на Ницше в светлината на нашия опит”
1947 г.
Болката го настървява ...
817
10
Той отдавна вече не я заслужаваше… Но кой знае дали болката, самотата или просто любовта я караха всеки ден да го сънува, а когато не го сънуваше, беше просто във вечери като тази, когато не можеше да заспи от нахалните мисли в главата си. Колко неочаквано нахлу това чувство у нея. Допреди съвсем ма ...
1337
2
15,30 е и Вяра е напълно готова, за да тръгне към центъра. Поглежда се за последен път в голямото огледало в коридора. На лицето ù се появява суетна усмивчица. Видяното определено ù допада. Е, може би тази къдрица не е съвсем на място и е попрекалила с ружа. А да, забрави за гланца. Започва се истер ...
1154
3
Клиника за душевноболни
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
I
- Ще дойдеш ли с мен? - попита Григор.
- Човече, ти си луд, как може да те интересуват някакви изоставени сгради? - с израз на досада отговори Асен. ...
1156
4
Тук няма мечта, защото мечтите са това, което е предопределено, че ще имаш.
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...
Тук няма сънища, защото сънят е това, което иска да ти каже сърцето.
Тук няма решение, защото решението е това, което си избрал, преди да дойдеш тук.
Тук няма забавление, защото забавлението е това, което те връща там, откъд ...
1015
Неприятният звук от строшено стъкло, предвещаващ само неприятности, би накарал всеки друг човек да подскочи стреснато, но не и Стефана. Не защото беше нещо нормално, а защото тя не бе в състояние така бързо да реагира като всеки нормален. Пак беше пила цяла нощ и беше заспала на масата. Вече и до ле ...
1009
2
Още една мистерия от мен - този път без убийство, но пък много заплетена. След тази предстоят още две части, изпълнени с много хумор и загадки. Забавлявайте се.
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
Емчо, Митето и кюфтаците
Емчо ми е приятел. Познаваме се от много време. Това е добре, понеже всеки път като се съберем, намираме нещо ново ...
807
3
* * *
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...
Събуди се към обяд. Помисли какво има да върши през деня, обърна се и отново заспа. През това време телефонът му звъня доста продължително. На екрана на мобилният му се изписваше Татяна. Тя беше настоящата му приятелка. Беше доста по-малка от него, но определено на външност сякаш бе на неговат ...
756
За тези, които не можаха да ме обичат.
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
Аз им благодаря!
Без тях нямаше да зная за истинската любов.
За тези, които нараниха чувствата ми.
Аз им благодаря! ...
1052
1
Свят. При това никак не малък.
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...
Свят с къщи, апартаменти, улици, дървета, паркове, музеи, нощни светлини, цветя, приятни полицаи, все така досадни чиновници и други хора, толкова много хора. Малки хора с големи идеали и още по-големи амбиции. Гигантски хора, неуверено стъпващи, но все пак напред.
При ...
691
Сутрешното слънце огряваше палатките с меките си галещи лъчи и придаваше на хладната есенна утрин топло посрещане на новия ден. Войниците, измити и облечени в лъскавите си брони, се редяха около котлите, поставени на триножници над огньовете, където къкреше кашата за закуска. Дългите години трениров ...
799
Затисна ме работата – все разговори с клиенти, с клиенти, а документацията съвсем я занемарих.
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...
- В събота идвам на работа, да си оправя нещата на спокойствие! – казах.
- И аз идвам, и аз имам много неща за довършване! – каза една от колежките.
В събота седнах пред компютъра, заградих се с папки и се ...
1944
3
ООО, БОЖЕ ! ! !
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...
Беше хладна утрин. Аз вървях след нея и... Ооооо, боже!!!
Черните и къдрици се полюшваха нежно. Черно късо сако очертаваше гърба и. Черната чанта следваше ритъма на краката и. А черната пола – оооо, боже! - изкусно, опната до пръсване, не просто загатваше, а показваше точно какво има ...
1856
5
Стоейки на прозореца и мислейки какво ще прави с цялата тази каша в главата си, Итън усети топлината в стаята. Не се обърна, а просто знаеше кой е на прага и не искаше да мисли за това какво ще направи, ако я види. Мисли нахлуха в главата му и си спомни миговете с нея, удоволствието от това да я вър ...
1149
1
Времето беше хубаво и затова реши да излезе да покара колело. Толкова се увлече в мислите си, че излезе извън града. И сега определено не съжаляваше. Обожаваше пролетта. Около пътя имаше обширни поляни. Цветята бяха цъфнали и сякаш наоколо беше застлан разноцветен килим. Бели, жълти, червени, сини. ...
896
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
