4 238 резултата
Р
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...
азстоянието между градчето Г. и селото Г. е около 15 километра. Взимах го за 20-ина минути, тъй като пътят пресичаше две гори, виеше се по хълмовете нагоре надолу, имаше и някои опасни участъци, а това предполага по-голямо внимание. Освен това беше тесен и трудно ставаше разминаването с камионите, ...
1005
Трета глава и последна глава
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...
(в която става дума за хемороиди, смях, Конгоанска бира и едно забележително тройно приятелство)
Слънцето отдавна бе изгряло. Лъчите му, повечето напълно изпънати и съвършено прави, нежно топлеха два сто годишни чифта крачка, обути в шарени чехли и полюшващи се на дървен ...
845
5
Втора глава
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...
(в която става дума за черна помия, мравояд, бира, глаукома и индийски коноп)
От безкрая изведнъж се появи малко зайче. То се движеше безшумно, едва-едва, на пресекулки. Поспираше тук и там, гушеше, се, криеше се, но пак изскачаше и се впускаше в луд бяг. Беше с чисто бяло кожухче. Глава ...
770
1
Свила вежди и скръстила ръце пред гърдите си, Михайлова наблюдаваше новата си „придобивка“, а туптенето зад челото ù все повече ускоряваше ритъм. Не можеше да повярва, колко вярно излезе старото твърдение, че тръгне ли животът ти да се скапва, го прави с шеметна бързина.
Тези дни новият ученик ù беш ...
Тези дни новият ученик ù беш ...
984
4
От два дена мазето на баба Цеца кашляше лошо. Дишаше купища прах и плюеше калната вода направо на улицата. Джо Банана с възхищение наблюдаваше голите от кръста нагоре Миладин и Гея. Цигарка постоянно дремеше в лявата му ръка, а той мяташе по някой безумен съвет или тъпа идея към голтаците там долу в ...
518
1
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 24 - та част
Продължихме до късно през нощта. Връщахме се назад в спомените си и дори се усмихвахме на някои от тях. Като този от първата им среща. Ама как само го ,,нахрани,, Мима тогава. Никога няма да го забравя. Голям майтап беше. Беше! Минало свърш ...
вулгарен роман - 24 - та част
Продължихме до късно през нощта. Връщахме се назад в спомените си и дори се усмихвахме на някои от тях. Като този от първата им среща. Ама как само го ,,нахрани,, Мима тогава. Никога няма да го забравя. Голям майтап беше. Беше! Минало свърш ...
787
4
Тази глава не се препоръчва за лица под 12 години!
Авторът на произведението се извинява, че го забави толкова дълго, но напоследък се занимаваше с едни гадни външни оценявания...
Глава трета
Нападение
Всъщност, драги читатели мои, в началото всичко бе повече от добре. Имахме вода храна, копаехме къ ...
Авторът на произведението се извинява, че го забави толкова дълго, но напоследък се занимаваше с едни гадни външни оценявания...
Глава трета
Нападение
Всъщност, драги читатели мои, в началото всичко бе повече от добре. Имахме вода храна, копаехме къ ...
1589
2
:-1...2...3. - отброи той. На 3 се чу проглушителен тътен. Гръмотевица раздра небето над крепостта Азучи.
:–Този път удари по-близо... Господарю, как успявате да предскажете, кога ще падне гръм?
:-Хм... това няма нищо общо с предсказанията, Митсухиде. Просто умея да се вслушвам в гласа на природата. ...
:–Този път удари по-близо... Господарю, как успявате да предскажете, кога ще падне гръм?
:-Хм... това няма нищо общо с предсказанията, Митсухиде. Просто умея да се вслушвам в гласа на природата. ...
896
3
2
СЕПТИЧНА ЯМА
ЧАСТ ПЪРВА
Начало
Понеделник. Звучи адски банално, но повечето неща в моя живот започват в понеделник. Не харесвам понеделниците. Винаги съм се опитвал да започвам начинанията си, без да се съобразявам с това, в кой ден е гръмнал пистолета на стартера. Не обичам да отлагам началото на н ...
ЧАСТ ПЪРВА
Начало
Понеделник. Звучи адски банално, но повечето неща в моя живот започват в понеделник. Не харесвам понеделниците. Винаги съм се опитвал да започвам начинанията си, без да се съобразявам с това, в кой ден е гръмнал пистолета на стартера. Не обичам да отлагам началото на н ...
1883
1
1
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...
802
10
Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...
534
Ива нервно се вглеждаше в ръцете си очаквайки присъдата.
- Най-много седмица… може би две…- д-р Стаматов го каза някак небрежно – Все пак е нещо. Някои нямат и толкова.
Дали някога беше мислила за смъртта? Да, определено. Всеки някога е мислил за тези неща. Почива някой на твоята възраст преждевреме ...
- Най-много седмица… може би две…- д-р Стаматов го каза някак небрежно – Все пак е нещо. Някои нямат и толкова.
Дали някога беше мислила за смъртта? Да, определено. Всеки някога е мислил за тези неща. Почива някой на твоята възраст преждевреме ...
912
3
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...
779
7
Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...
494
1
-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...
918
3
Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден -
просто няма какво да се случи...
1990 година ...
1487
1
4
Втора глава
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
Залата на спящите рицари и приключенията след нея
Първо, читатели мои, искам да отбележа, че не исках името да се получи толкова дълго. Сега доста по удачно ми се струва „Много приключения, разказани набързо”, което пак е дългичко, но не толкова претупано. Но не искам да драскам много-мн ...
1219
3
Глава четвърта – Станоз
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...
« След унищожаването на мъжете и разселването на малките момчета, градът се превърна в женско царство, в стадо без пазач и всеки който пожелаеше можеше да прави каквото си иска с беззащитните жени, девойки, малки момичета и малкото останали в града невръстни момчета.
Баща ми ...
736
1
*
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...
* *
На 24 Април 2015 година, за стотен път ще сведем глави пред жертвите на първия геноцид на 20-ти век. Най-жестокото и най-масовото престъпление целящо унищожаването на един миролюбив, трудолюбив и горд с миналото си народ. Вече сто години арменците и много други народи от всички континенти иска ...
834
4
Глава втора- Станоз
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...
709
Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна къ ...
508
ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...
630
Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...
950
3
ХХІV
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
... Диана бавно идваше на себе си. Съзнанието ú мъчително изплуваше от мъглата. Опита да вдигне глава, но убийствената болка ú попречи. Отпусна се и понечи да вдигне ръце, за да разтрие слепоочията си, но не успя. Пареща болка в китките я накара да отвори очи. С мъка се надигна леко и замръзна ...
590
ХХІІІ
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
... Нощта почти преваляше. Иван Зарев разказваше за срещата си със своя съименник, а Алекс седеше като гръмнат от чутото и отказваше да го асимилира.
- И така, моето момче, този човек ми помогна да предотвратя грешката, която щях да направя, обвинявайки майка ти за онази бъркотия с проекта. Ко ...
593
Първа глава
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
Тунели, тунели, тунели!
В миналата глава на това скромно писание ви разказах за подготовката за моето славно слизане в подземията, която стопи всичките ми налични пари. Затова още на другият ден влязох в един изследователски магазин, натъпкан до пръсване с екипировка, събрана в огромна т ...
1099
1
Бележка на автора: Произведението се развива в измислен фентъзи свят, където има печатарски преси и огнестрелни оръжия. Всички случки и герои са напълно измислени и нямат общо с истински личности. Ако някое име или случка се припокрива с реалността, е неволно.
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
Желанието на хората е да бъдат велики. ...
856
6
Ограбен живот - продължението
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...
вулгарен рома - 21-ва част
Прибра апарата в джоба си и ми направи знак да излезем от стаята.
- Да не сте мръднали! – заповеднически каза на жената и излезе навън. Аз го последвах.
- И сега какво? – попитах докато слизах по стълбите на къщата. ...
776
3
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...
766
5
ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...
556
Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...
491
ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...
770
Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...
798
5
ХХ
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...
... Една поговорка гласи „Пазете ме от моите приятели, а от враговете си сам ще се пазя”. Същността и с брутална точност описваше положението, в което изпаднаха двете фамилии след като информацията от диска беше разкодирана и стана достъпна за притежателите ú.
Вечерта след прекрасния пикник се пр ...
682
Алармата извъння в 7:00, беше първият работен ден. Елена посегна с ръка да я изключи и часовника падна на земята. Стресна се от шума и веднага скочи от леглото.
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казва ...
- По дяволите! - каза тихо тя и мушна пантофите си.
Толова се радваше, че започва работа, а така мразеше да става рано. Майка й все й казва ...
959
3
ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...
594
/шести и седми откъси от първа част на романа ми „Осъзнаване“, с употребата, в цитирана заповед на султан Мурад III, на „талер“ и „дукат“/
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...
1478
1
- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...
930
Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...
573
3
ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...
571
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
