40 837 резултата
Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
1526
Как да не вервам,
че ме обичаш,
моя грижовна любов,
щом винаги мислиш
за моя телесен комфорт?! ...
че ме обичаш,
моя грижовна любов,
щом винаги мислиш
за моя телесен комфорт?! ...
1177
1
Изгарящото изкушение... Забраненият плод. Ах, как го исках... как го искам още!
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
Сладкото въплащение на дявол, вселило се в теб... Просто не мога да му устоя... нито пък на теб.
Знам... всичко между нас е забранено, но как да потуша страстта в очите, как да охладя кръвта, разбушувала се във вените?!? ...
1199
6
За пореден път събирам частиците от разбитото си сърце и за пореден път ще се опитам да го залепя, частица по частица, а за лепило ще използвам сълзите в очите. Сълзите, на които им омръзна да се стичат по моето лице, лицето на което му омръзна да бъде все мрачно. От онова весело и мило момиче остан ...
877
1
20723
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
- Сергей, не се прави на луд! Излизай веднага от машината! – разкрещя се професорът на своя асистент.
- Но, професоре, какво толкова ще стане? – отвърна Сергей с лукав и дяволит поглед,без да мърда от мястото си – Аз искам само да пробвам дали работи,нищо повече!
Сергей беше седнал на обикнове ...
1337
5
Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
4380
2
Сега съм сама, стоя и гледам звездите... Мисля за теб... Ето! - падаща звезда! Нещо в мен трепва, пробужда се някаква надежда... Желанието ми е сега да си с мен, но знам, че то няма да се сбъдне. И ето, че надеждата ми пак се изпари, сякаш никога не се е появявала... А ти отново си в главата ми, в м ...
1431
... Нещо се забиваше в мозъка ú... чукаше в слепоочията ú... някаква мелодийка натрапчиво се повтаряше... радио... не... клетъчният... Едва успя да си отвори очите и веднага ги затвори. Беше забравила да дръпне пердетата и слънцето я заслепи... Ръката ú опипваше нощното шкафче за да намери малкия те ...
960
2
Опитваш се да не чувстваш... Не се получава... Искаш да не страдаш... Няма такъв живот... Искаш да ненавиждаш... Нямаш сили... Тъгата те упоява... Болката ти отнема всичко - нямаш воля... просто боли... Болката те приспива... Изчезваш в нея... Вече и музиката не може да те достигне, да те върне, да ...
775
2
Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...
1145
7
Посвещавам на поетите в сайта
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
Поезията е онова сакрално място, където оставаш насаме със себе си в търсене на отговорите на вечните въпроси на Битието... Най-често ги намираш в тишината на съзерцанието, когато ритъмът на сърцето ти се слива с ритъма на Всемира... Все едно попадаш в друго измерение и ...
1486
25
Специални наблюдения
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
Дом за социални грижи - безгрижен...
Старчески дом - остарял...
Дом "Майка и дете" - за сираци...
Дневен психиатричен стационар - за нормални депресии... ...
963
10
Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
1435
ЦИФРОВО ИЗОБРАЗЯВАНЕ НА ЛЮБОВТА
В началото:
69
В края:
96
В началото:
69
В края:
96
1203
9
Гледайки залеза на слънцето си спомням "онзи ден" и мечтая сега да си при мен...
Ах, как искам да върна времето назад, за да предотвратя най-голямата ми грешка - да те пусна да си отидеш без да те изслушам, но тогава бях заслепена от гордостта си. Знам, че сега дори и да те моля, ти няма да отвърнеш ...
Ах, как искам да върна времето назад, за да предотвратя най-голямата ми грешка - да те пусна да си отидеш без да те изслушам, но тогава бях заслепена от гордостта си. Знам, че сега дори и да те моля, ти няма да отвърнеш ...
1210
6
- Ще позволите ли да поканя дамата на един танц?
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
И двамата вдигнаха глави с лошо предчувствие. Стефан я гледаше с очакване. Магията беше отлетяла.
Запазил спокойствие, Андрей кимна с глава и погледна към Анна: - Ако дамата желае...
По бързото присвиване на очите, Анна позна, че не му е приятно, но в ...
2662
4
Започна световно ли, европейско ли, първенство, но обаче по футбол. Викам си - какво ще правя сега аз, когато моят ден и нощ ще виси пред телевизора. Любовник да си хвана ли, що ли? Ама с тоя мой късмет пак на някой футболен фен ще попадна. За какво ми е пак беля на главата, мани.
Реших, ще седна да ...
Реших, ще седна да ...
1715
35
Събота сутрин. Градският шум нахлува през прозореца на задимената ми квартира като стърже със затъпените си остриета по повърхността на реалността. Клепачите ми се отварят с тежко прищракване и чувам протяжното изсвирване на включилите се биомеханични “батерии” в гръбначния ми стълб. За кратко светъ ...
1026
Ангелът в леда
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии ...
То беше там. Винаги е било там. Това, че човешките очи не бяха способни да го видят, не значеше, че не съществува. Никой не знаеше как изглежда. Никой няма и да узнае. Единственото нещо в нас, хората, което никога няма да се повлияе от злини, да се зацапа с чужда кръв и да дъвче нечии ...
1266
2
Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
1207
5
Докато бяха заедно, ДАниел не преставаше да мисли за онази нейна любов, която изпитва към предишния си приятел. Нещо го караше да се страхува, понеже макар тя да му каза, че се съмнява, че заминаването й е предлог, заради който той не й говори, Дан не проумяваше как той ще иска да забрави такова кра ...
1318
5
- Пак ли я зяпаш?
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
Седеше вътре в ресторанта с приятеля си и отново беше вперил поглед в гърба ú.
- Нали ги беше отказал? - Николай посочи с поглед запалената цигара в ръката му.
- Аха... - и кимна утвърдително с глава.
Приятелят му го погледна учудено: ...
1103
5
Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
2166
4
Мистерия
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
Когато застана на ръба на скалата, си помисли, че това е краят... Краят на пътя, след който няма изход наникъде. Съзнанието й не търпеше възражения - изпитваше онази сигурност в доводите си, че не позволяваше коментар дори на себе си. Нейното все още живо съзнание... За какво ли й беше? Кат ...
997
1
Седеше на терасата на хотелското барче с изглед към морето и бавно отпиваше от сутрешното си кафе. Беше рано, много рано и освен персоналът почти никой не се мяркаше наоколо. Запали втората цигара, като за пореден път си помисли, че трябва да ги откаже или най-малкото да ги намали. Погледът ú се рее ...
1155
6
Те продължиха по калния селски път като следяха стълбовете и търсеха с поглед последната си бяла надежда. Когато наближиха селото, се чу тежък камбанен звън. Всички лястовички, които бяха кацнали на жицата, полетяха едновременно като образуваха огромна черна река в небесната шир.
Бащата запита още п ...
Бащата запита още п ...
1102
2
Закуска
Една обикновена сутрин мама ми беше приготвила за закуска прясно мляко с палачинка, но се случи нещо наистина странно. Тъкмо щях да вляза в кухнята, когато чух, че някой говори. Открехнах вратата и що да видя... млякото и палачинката се караха!?!
- Аз съм хиляди пъти по-вкусен и по-здравосло ...
Една обикновена сутрин мама ми беше приготвила за закуска прясно мляко с палачинка, но се случи нещо наистина странно. Тъкмо щях да вляза в кухнята, когато чух, че някой говори. Открехнах вратата и що да видя... млякото и палачинката се караха!?!
- Аз съм хиляди пъти по-вкусен и по-здравосло ...
789
1
2
ТЕОРИЯ НА МЪЖКОТО ЩАСТИЕ
Първи постулат на Биерхоф: Щастието на мъжа преминава през:
1. стомаха
2. европейското по футбол на телевизора
3. добри, или поне задоволителни креватни упражнения. ...
Първи постулат на Биерхоф: Щастието на мъжа преминава през:
1. стомаха
2. европейското по футбол на телевизора
3. добри, или поне задоволителни креватни упражнения. ...
1494
5
Чудесно, значи...
Събуждаш се една сутрин и установяваш, че си сам. В първия момент си силно озадачен, че не дочуваш хъркане, че не ти е изтръпнал крака, защото някой го е притиснал през нощта. Объркването става още по-голямо, когато влизаш в банята и заварваш там само една четка за зъби. Търкаш сму ...
Събуждаш се една сутрин и установяваш, че си сам. В първия момент си силно озадачен, че не дочуваш хъркане, че не ти е изтръпнал крака, защото някой го е притиснал през нощта. Объркването става още по-голямо, когато влизаш в банята и заварваш там само една четка за зъби. Търкаш сму ...
1105
3
Целувка за подарък
Девън усети някакъв полъх. Не беше необичайно за средата на лятото, но сега тя почувства нещо странно. Вдигна поглед и го видя. Духът на нощта, познат още и като Принца на демоните - Карик, стоеше пред нея. Веднага го бе познала. Защото винаги присъстваше в сънищата и.
Беше осъзна ...
Девън усети някакъв полъх. Не беше необичайно за средата на лятото, но сега тя почувства нещо странно. Вдигна поглед и го видя. Духът на нощта, познат още и като Принца на демоните - Карик, стоеше пред нея. Веднага го бе познала. Защото винаги присъстваше в сънищата и.
Беше осъзна ...
1389
1
"Почувствал ли си го"
Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които няк ...
Ти си отиде и толкоз. Нищо не ми остави. Само едно изстрадало сърце, купчина разбити мечти и един спомен. Спомен, който все още гори в мен и някак ме крепи. Спомен, макар горещ, парещ, режещ. Споменът за твоето лице. За очите, в които някога грееха звезди. За устните, които няк ...
1004
3
Тъмносини, диамантени сълзи се стичат по прозореца, през който оглеждам мъничкия си като площадка за игра свят. Приели са формата на ронливи, шуплести дъждовни капки. Гледам единственото си лале и тъжа за цветовете му, отичащи се по блатистата земя при всеки удар на ненаситните каменни капки, падащи ...
872
Чуваш ли ги? Ето чуй. Капките вече напоиха целия килим и сега той е червен. Мирише на желязо... така мирише кръвта. Боли ме...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...
Сама съм в тъмната стая. Дали от миризмата, дали от мисълта, че това са последните ми часове, или от това, че изгубих прекалено много кръв, ми се гади.
Белите чаршафи са веч ...
1872
7
"Не вали, мило. Това е само шумът на вятъра"
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...
Продължавам да твърдя упорито, въпреки че навън се изсипват реки от дъжд. Разбира се, че съм права!
- А какво тогава плющи навън?! - пита той, отчаян от твърдоглавието ми.
- Вероятно просто някое прекалило с течностите куче... пишка. - тросвам се аз.
Разб ...
932
1
Мразеше го!
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...
Първото му докосване сутрин -
изпълнено с топла усмихнатост и искряща белота.
Ненавиждаше способността му да пресушава
сълзите и! Сякаш огнени пръсти бягаха по страните и с ...
890
8
1.
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
Валеше. Сивите струи заливаха града, пътят пред Портите се бе превърнал в кално блато. Градът, Ендор, и преди беше виждал подобни порои, крепостната му стена все още носеше белезите на прословутия Девилийски порой*. По пътищата не се мяркаше жива душа. Единственият шум, който се чуваше, беше студ ...
1099
4
Стаята я огряваше сутрешното слънце. В нея беше още по-светло, когато слънцето се отразяваше в белите възглавнички по пода. По стените бяха закачени портрети на неговите предци, извършили геройства и кражби, които бяха давали, но и които бяха грабили с жестокост. В стаята се носеше приятен аромат на ...
827
2
ГЛАВА ВТОРА
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
1.
- Озлобен ли сте? - попита репортерката.
Той повдигна вежди.
- Озлобен ли? Бога ми, не. ...
867
2
Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
1132
2
Спасението?... Да не обичаш. Започва да ми става страшно, щом
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...
помисля за това. Колкото и да блъскам по проклетите стени,
колкото и да крещя... то... не мога да го махна. Заклещило се е и
е толкова голямо, че едва го различавам. Кажи ми как отново да
бъда същата... същата онази, която вървеше със зат ...
1283
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
