40 855 резултата
- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
  1355 
Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...
  1202 
Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...
  786 
Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...
  1419 
Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
  887 
Провокирано...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...
  1481  12 
Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...
  775 
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
  1330  19 
Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
  962 
- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
  1218 
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...
  1059 
И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...
  1634  28 
Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на ...
  1008 
Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...
  1192 
Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
  1853 
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
  1233 
По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...
  1002 
Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...
  1815  10 
Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...
  2035 
Отначало не обръщах внимание на симптомите. Казаха ми, че с напредването на възрастта това е нормално явление и не бива да се притеснявам, защото имало и по-тежки случаи. Винаги съм бил достатъчно разсеян и малко са ме впечатлявали събитията около мен, както и хората, с които съм контактувал някога ...
  918 
Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...
  1454 
Oнази тишина събудила те сутринта, изтръгва душата ти от тялото и тя полита... Обръщаш се назад и сякаш виждаш спомен отлетял... Поглеждаш напред и в мъглата виждаш празнота... Получаваш раните святи от живота, а след това сълзите ти някой попива с нежното си лице. Лицето ти се усмихва, превръщайки ...
  1127 
Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци ...
  1370 
Безочлива, подла, ограбваща, пронизваща и груба.
Потънала в сенки, криеща се зад мамещата си красота.
Тя е там, зад всеки ъгъл, преследва те и те зове. Нощем, докато спиш, изпраща безмилостни кошмари. Денем се спотайва някъде дълбоко в теб. Тя е мислите ти, разума ти, спомените и мечтите. Тя е всичк ...
  1235 
Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много ...
  816 
ПОНЯКОГА
... най-хубавото не е най-доброто!
***
... хората приличат на свинете не само по вътрешните си органи.
*** ...
  1370 
Красиво и трогателно. Като края на красотата. Такъв беше и краят на моя демон - онова малко, ехидно гласче, което никога не пропуска да ти нашепне грешното решение в точния момент или да те наведе на покварени мисли, когато най-малко имаш нужда. И ти често го чуваш, нали?
Демонът ми умря тъжно. С пи ...
  771 
Събуди я шум на плискаща се вода и силна светлина, която блестеше в очите ú.
"По дяволите, пак не съм дръпнала завесите!" - опита да се прикрие със завивката и усети нечия ръка под главата си. Подскочи като опарена и седна, пулсът ú се ускори от рязкото движение. Трябваха ú няколко секунди за да си ...
  809 
Аз съм тук, а ти си там, толкова много километри ни делят. Разстоянието между нас ме убива, но знам, че и за теб не е лесно и че правиш всичко възможно да идваш при мен, колкото се може по-често, въпреки работата, изпитите, стажа. Ти знаеш, че е почти невъзможно аз да идвам при теб, но сега правя вс ...
  3285 
продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...
  943 
Знаеш ли колко тежи душата?
Не се опитвай да налучкаш. Пише го на следващия ред.
15 грама.
Красивите са слаби.
Те знаят цената на всеки грам от своето тегло. ...
  841 
Пиенето ми се отразява добре на махмурлука. То е защото съм ядосан. Пия три ракии и тръгвам. Не мога да си обясня къде отивам, но не е и нужно. Зная, че няма кой да ме чака и не бързам за никъде. Това е една среднощна разходка, разбира се, самотна, защото през деня предпочитам да спя и да събирам си ...
  782 
Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...
  1572 
Иии, ето слънцето изгря. Време е за ставане, разходки, нови запознанства. Да! Той стана, натисна сивото копченце и зачака... Отвори се прозорецът... не навън, а към интернет пространството. Днес денят изглеждаше обещаващ – нямаше нови вируси, антивирусната си беше свършила добре работата. Connection ...
  1468 
Никога преди очите ми не са били така плътно затворени, а сънят наяве толкова истински. Спускам се над ароматна тревна постеля и лягам на жизнено устремилите се към небето зелени стръкове. Спокойна лятна вечер, носеща магията на съновиденията; струпали се на малки групички; говорещи оживено помежду ...
  868 
И целият ми свят е в очите. Малък, красив свят, на пръв поглед нищожен, плитък, тесен за съществото ми. Но докато сме под дъжда двама с тебе стоя и те гледам с онзи поглед на малката наивница, която обича толкова безусловно и толкова силно, че нищо не е способно да я спре. Гледам те и все повече и п ...
  1702 
Наскоро завърших обучението си и съм това, за което цял живот съм мечтал - рицар. Гордея се с благозвучното си име, показващо моето мъжество и непобедимост - Педро фон Лузъришев. Но стига толкова за това. Пет часа сутринта е, отивам на първото си рицарско състезание - ще участвам в боя с мечове, с к ...
  1506 
Нощта обгръща света в черното си було, светлините на къщите една по една угасват - само уличните фенери разпръскват светлината на бледи кръгове. Луната се е скрила зад облаците, вещаещи дъжд. Плътна тишина наляга градчето - не трополят карети, не се вайкат ограбени търговци, не подтичват весело деца ...
  1321 
Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...
  2102  23 
Бързайки отново към автобусната спирка, по обичайното време тогава, се случи нещо неочаквано и дълго желано. Непознато лице, но не толкова непознато, познато от снимка, две... със слушалки в уши и бистри очи, поглед, два и чудо. Едно ново начало след известно време, прекарано в тъга по неосъществима ...
  992 
Предложения
: ??:??