40 837 резултата
Всяка прилика с реални лица е СЛУЧАЙНА
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
*1* Шарън влезе в стаята и светна лампата. Сянката й, красива и сексапилна, се очерта ясно на бялата стена. Беше млада и красива - дълга пепелява коса, сини очи. Беше перфектна. Нито един недостатък - дълги и стройни крака, хубави гърди, правилни очертания на л ...
1331
5
Какво заслужаваш ти, просяко, дошъл в този час да проси обич.
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа. ...
Обич, която и аз просех преди и която не получих.
На този просяк аз дадох всичко, което имах -
сърцето си, любовта си, душата си...
Какво заслужаваш ти, просяко, останал сам сега, търсещ подслон в нечия душа. ...
2236
11
Винаги, когато погледнеш през прозореца на класната стая или през този на автобуса, докато пътуваш към вкъщи и се вгледаш в искрящо синьото небе, те погълва невероятното желание да полетиш. Да избягаш от всичко и всички, да почувстваш волността и свободата, да полетиш с вятъра...
Юни е, а небето е ч ...
Юни е, а небето е ч ...
1541
7
Кери вървеше по пустите улици в един от крайните квартали на града, в който живееше – Ню Йорк. Минаваше до бездушните, сиви и мрачни сгради, надвесени над малките тесни улички. Вървеше с бавна крачка и наведена надолу глава. Ръцете й, както обикновено бяха в джобовете на широките й дънки. Със старит ...
1686
Вървеше той - сам, отчаян, нещастен, преклонил глава от безсилие.
Вървеше той - заедно със шепота на стъпките и свистенето на вятъра.
Вървеше той из улицата пуста, покрита с тъмен плащ.
Вървеше той и неочаквано до него се примъкна сянка,
топла бе, вдъхваща надежда, но все пак сянка... ...
Вървеше той - заедно със шепота на стъпките и свистенето на вятъра.
Вървеше той из улицата пуста, покрита с тъмен плащ.
Вървеше той и неочаквано до него се примъкна сянка,
топла бе, вдъхваща надежда, но все пак сянка... ...
802
Дейвид Морис беше безкрайно свенлив. Никога не би заговорил някоя по-привлекателна жена; общуването с хора изобщо не му се отдаваше. Беше скромен, сив и безличен човечец, с посивяла, оредяваща коса, носещ измачкан тъмносин костюм и захабена вратовръзка - такива като него имаше из цяла Америка.
Споре ...
Споре ...
1478
3
Там, където две слънца се срещат, едното винаги умира.
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...
От малкия параклис се чуваше тихата молитва на местния свещеник. Софи, с вече леко прошарена коса и постепенно залязваща красота, стоеше свита пред Божия образ и се молеше за спасението на съпруга си. Алфред не искаше да се молят пред него, не ж ...
2159
1
Чукчи в България или Автобиографично
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много ...
Днес ми се налага да пиша от първо лице. Имам нужда от юридическа и психотерапевтична консултация. Хората имат проблем с идентификация на личността ми. Аз самата имам нужда от такава.
Бекграундът на този проблем се оформи преди няколко години от една жена с много ...
918
1
Писмото
Петър стоеше в центъра на малката стая, държеше ръце в джобовете си и се опитваше да изглежда спокоен. Очите му излъчваха огромна тъга и решителност - и двете неприсъщи за него. Последните няколко дни бяха ужасни. Това, в което вярваше, това, което търсеше, и за което мечтаеше, се стопяваше ...
Петър стоеше в центъра на малката стая, държеше ръце в джобовете си и се опитваше да изглежда спокоен. Очите му излъчваха огромна тъга и решителност - и двете неприсъщи за него. Последните няколко дни бяха ужасни. Това, в което вярваше, това, което търсеше, и за което мечтаеше, се стопяваше ...
761
3
Андрей стоеше от няколко минути долу на стълбите и тихо я наблюдаваше. Нямаше намерение да го прави, но когато я видя как съсредоточено работи, реши да я погледа малко отдалеч. Вършеше всичко бързо и умело, и явно много добре знаеше какво прави... Тъкмо беше решил да отиде при нея, когато я забеляза ...
1078
1
Беше задушно. Слънцето грееше силно и беше нажежило асфалта. Усещаше се тежест във въздуха. Очевидно беше, че скоро ще завали. Вече се стъмни и облаците сякаш се затичаха в небето и закриваха звездите. Лампите осветяващи многобройните блокчета в града загасваха постепенно. Накрая остана едно единств ...
1080
1
ПОКЛОННИК НА ДОННА "ЛЮБОВ"
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...
Дали е за последно?
Дали да не избягам?
Спомням си за хилядите пъти “Край”. -Тържество и кончина!
Хиляди венчавки за последно. ...
814
3
ЛЮБОВ И ОМРАЗА
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...
Разказ
Помните ли приказката за Пепеляшка? Мнозина си мислят, че това е история за това как и най-обикновените, най-бедните и най-ощетените от съдбата могат да се доберат до щастието, но не е така... Лъвът не мрази антилопата, когато я изяжда, но баба Иванка Каличката, която в нашето ...
2858
1
Ето един сън, който аз не съм сънувал. Обаче вярвам, че някой, някога, някъде е сънувал.
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край ...
Този някой, в съня си, ходи по тясна пътечка. Под краката му има напукани плочки. От двете страни на пътя има ограда от заострени колове, подредени един до друг. А зад оградите има пустиня, която сякаш няма край ...
1044
2
Сара - слънцето в очите на хората, красивата принцеса от приказките, добродушката, която винаги подаваше ръка. Всеки се чувстваше погален от съдбата около нея. Но тук идва въпросът - как се чувстваше самата Сара? Да, беше заобиколена от толкова много хора, но и се чувстваше толкова самотна. Но никой ...
1019
2
Първите дни от лятната ваканция вече минаваха. Еми подреждаше старите си учебници в един шкаф. Преглеждаше тетрадките си от цялата година и с облекчение въздишаше, че вече е ваканция. Вдигна и последния куп с тетрадки, слагайки ги на един от рафтовете. Една от тетрадките изпадна на земята. След като ...
1055
КРОС НА ПЛАЖА
Набра скорост и... сега е спрял на ръчна.
NB!
Лирическият не съм аз, нито Вие, а смеха.
Ако е стар виц - не ми е известен.
Набра скорост и... сега е спрял на ръчна.
NB!
Лирическият не съм аз, нито Вие, а смеха.
Ако е стар виц - не ми е известен.
956
4
- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...
1219
3
Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...
1066
2
Когато Слънцето експлодира...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...
Когато Луната прегрее...
Когато Земята изстине...
нищо няма да е същото.
Когато дърветата се пречупят. ...
1660
2
- До тук сме - погледна я, очакващ реакцията ú.
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
Беше спрял пред модерна около шест етажна кооперация с бяла разчупена фасада и големи трапецовидни тераси. Огромните синкави стъкла на прозорците приличаха на огледала, в които се отразяваше навъсеното небе и поразкъсаните дъждовни облаци.
Сградата при ...
967
2
До сълзи различно е. Търся нещо, може би приятел, който да запълни прашната пустош оставена след теб. Усещам я, жестоко впила нокти във всяка гънка на пречупената ми душа. Толкова горчилка, лош късмет, милиони неволи, криворазбрана самота...не знаеш как ме режат. Не знаеш, не искаш да знаеш и няма д ...
1579
- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
1342
4
Изморих се от глухите изблици на жертва. И от залъгваща грижовност. Окапаха косите, неразпилени по възглавницата... и оголеният череп се топи до деформиране. Гавра може да се нарече само наивността, втъкана в жилите. За да не се гавря със себе си, ще се оглозгам чрез триене...
Визуализирам грешните ...
Визуализирам грешните ...
1200
4
Глупостта е качество на хора, които не могат да познаят себе си и се гледат с очите на собствения си идиотизъм, с възхищение и същевремено с това на отвращение и омраза!
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...
Криеш се зад "чуждо" име и лице, за да може да се почувстваш силен и желан, а всъщност си слаб и безнадежно сам и неразбран! Ти си ...
786
1
Беше горещ летен ден. Слънцето пареше кожата ми, но аз вървях. Бях се запътила към мястото, което никога няма да забравя. Там щяхме да се срещнем за първи път.
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...
Мислех само за това, че ще те видя и не обръщах внимание на адската жега. Ето, приближавах. Сърцето ми биеше лудо... но защо ли? Та аз дори ...
1417
7
Разходка из Ефира
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
Всеки обича да се разхожда. Някой обича в парка, друг на площада, по улицата, но дали някой знае, че може да се разхождаш дори седнал на дивана вкъщи? Ами разбира се, че може и дори е много лесно. Слушайте сега: Сядате удобно и се отпускате, но така се отпускате, че да не усещате т ...
882
1
Провокирано...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...
Ако сянката ти расте, това не винаги означава, че растеш и ти... Просто Слънцето те огрява под друг ъгъл...
Опълчваш се срещу съдбата си, но тя може би точно това иска.
Когато имаш предимство, имаш и предимството да отстъпваш...
Докато си здрав, не разбираш колко си щастлив. ...
1472
12
Странно как понякога в хората се преплитат толкова много емоции, че изведнъж се чувстваме изгубени във вихъра на собствените си усещания. Как можем да се чувстваме властелини на света и едновременно с това нищожни и незначителни, неспособни да си отговорим на най-обикновени въпроси като "как си" или ...
775
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
1325
19
Откровение
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
Дарена бях с живот!
Получих ли това,
което изпълва живота с радост?
Бях силна, ...
958
1
- Харесва ли ти Бургас? - попита Юлия докато влизаха в поредния магазин.
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
- Бургас ми е слабост... - отговори сериозно Анна. - Обичам го още от студентските си години. Бях тук на един от поредните студентски фестивали и от тогава съм влюбена в него...
Както се бяха уговорили, тръгнаха тази сутрин в д ...
1218
1
Всяка нощ в сънищата ми съм навестявана от някаква разновидност на Аз-а. Тази разновидност се съставлява в безплътно присъствие, облечено в повей над полета теменужки и парфюмирано със сребърен звън. Тя носи най-странната шапка, която съм виждала: на мястото, където се предполага, че е главата й, им ...
1057
2
И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...
1633
28
Вклинявам се в теб - като речно бленуване на каменно причастие, като блудство, изстрадало съновиденията на поколения слепци. Вливам се в желанието ти за близост. Парещо, като изстрадано очакване за притежание...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на ...
Върху плътта си изписвам твоите жадни за похот ръце, проектирам ги върху всяка гънка на ...
1008
5
Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...
1187
4
Имало един човек с две лица, с две различни, противоположни лица.
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
Имало един човек с четири очи, с четири еднакви, самотни очи.
Имало един човек с два типа характер, с два несъвместими, реалистични характери.
Имало един човек с две сърца, с две студени, чувствителни сърца.
Имало един човек търсещ лю ...
1850
4
Вечерта беше дълга, а слънцето не искаше да се покаже. Това се харесваше на Луиза. Тя не искаше сутринта да дойде, онези борбеност и храброст, които притежаваше се бяха загубила по пътя й, някъде там, в дълбините на нощта, чакаха я, за да ги освободи от оковите на съдбата. Но няма начин, часовете се ...
1229
4
По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...
1001
5
Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...
1811
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
