40 837 резултата
На седмия ден заспа. Заспа и сънува...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
Видя черно небе, обсипано с малки, блещукащи звезди. Почувства внезапен прилив на огромна радост и неподозирано вълнение. Значи това беше да си човек?
Последва внезапна, тъпа болка. Огледа се и видя, че група хора го влачат нанякъде, а току-що единият от тях го ...
1430
1
той не ме докосва
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
почти безпричинно е
мисля си какво е разстоянието
нищо че знам отговора
нищо че знам и въпроса ...
1371
5
На София
В небето, сред облаците и звездите, имало множество малки и големи ангели. Те летели, забавлявали се или вършели полезни неща – прибирали падналите звезди, отправяли подгънати облачета – такива неща.
Сред тях имало и едно много малко и непохватно ангелче, което се наричало Тенел. Всички мно ...
В небето, сред облаците и звездите, имало множество малки и големи ангели. Те летели, забавлявали се или вършели полезни неща – прибирали падналите звезди, отправяли подгънати облачета – такива неща.
Сред тях имало и едно много малко и непохватно ангелче, което се наричало Тенел. Всички мно ...
910
1
Селската чешма
Ее-ех, тая пуста селска чешма мнозина е изгорила!
Аз бех много опак мома. За жененье бех станала, па китка на монче още не бех давала. Ако ме сгащеше некой на тесно, я накъсвах на ситно-ситно китката, само у ръце му да не я дам. Ама и ергенте в селото си беа много лоши, де: ако му я д ...
Ее-ех, тая пуста селска чешма мнозина е изгорила!
Аз бех много опак мома. За жененье бех станала, па китка на монче още не бех давала. Ако ме сгащеше некой на тесно, я накъсвах на ситно-ситно китката, само у ръце му да не я дам. Ама и ергенте в селото си беа много лоши, де: ако му я д ...
921
2
–Ако не беше толкова болезнено, щях да се опитам, кълна се... Но ме боли!
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
***
Първият път усетих как цялото ми тяло се изпълва с дим, всяка частича от мен започна да се дави, опитвайки се да диша. Все едно бях погълнал драконов дъх.
Ала това беше само тялото. Душата ми страдаше, всичко ме болеше, са ...
1267
3
Пътувах бавно сякаш цяла вечност. Дъждът шибаше металния корпус на колата, затруднявайки чистачките, които с усилие отмиваха поредния плисък вода върху стъклата. Двигателят мъркаше ритмично, а аз карах като през мъгла, отдадена на моята действителност, замислена над думите на една стара жена, които ...
1079
4
РRО АRIS ЕТ FОСIS*
Сряза ампулата, изля съдържанието й в чаша шампанско и го изпи. После разтвори писмото от Памела и зачете:
„...Много ми се иска да дойда, искаш ли да дойда другата седмица, ще ме чакаш ли на летището? Ще преподавам, представяш ли си? Малко ме е страх, имам нужда от теб. Трябва на ...
Сряза ампулата, изля съдържанието й в чаша шампанско и го изпи. После разтвори писмото от Памела и зачете:
„...Много ми се иска да дойда, искаш ли да дойда другата седмица, ще ме чакаш ли на летището? Ще преподавам, представяш ли си? Малко ме е страх, имам нужда от теб. Трябва на ...
841
2
Вървях измежду студения мрамор. На изгнилите снимки бледнееха усмивките им... бяха толкова щастливи... бяха...
1339
1
2
Среща с учените
Аз съм Ач. Речено по-иначе съм Ангел, ама всички в наше село си ме знаят Ач. Така си ми остана още от времето, когато гръмна оная… бомбата.
А иначе, докато бях малък, всички си ми викаха Ачко.
По онова време живеехме в Горната махала, горе, дето свършваха последните ридове и започваш ...
Аз съм Ач. Речено по-иначе съм Ангел, ама всички в наше село си ме знаят Ач. Така си ми остана още от времето, когато гръмна оная… бомбата.
А иначе, докато бях малък, всички си ми викаха Ачко.
По онова време живеехме в Горната махала, горе, дето свършваха последните ридове и започваш ...
920
5
ФРАНЦ
Том спря. Тук пътищата се разделяха в три посоки. По средата беше забучен прът, а на него заковани три табели, всяка от които сочеше с по-изгнилата си част съответния град. Том пое към Ричмонд.
След четвърт миля видя купа сено. Беше от лявата страна на пътя, на нея се беше облегнал човек, изпр ...
Том спря. Тук пътищата се разделяха в три посоки. По средата беше забучен прът, а на него заковани три табели, всяка от които сочеше с по-изгнилата си част съответния град. Том пое към Ричмонд.
След четвърт миля видя купа сено. Беше от лявата страна на пътя, на нея се беше облегнал човек, изпр ...
920
3
На M.
- Здравей, мила моя, Искам да ти разкажа една странна история.
Преди няколко дни се бе съгласила днес да вечеряме заедно. Искаше ми се часът на срещата ни да настъпи колкото се може по-бързо. За да не мисля за сбъднатото ми щастие, реших да се поразходя. Безцелно обикалях по Раковски, плъзгайк ...
- Здравей, мила моя, Искам да ти разкажа една странна история.
Преди няколко дни се бе съгласила днес да вечеряме заедно. Искаше ми се часът на срещата ни да настъпи колкото се може по-бързо. За да не мисля за сбъднатото ми щастие, реших да се поразходя. Безцелно обикалях по Раковски, плъзгайк ...
1107
2
За човека и щастието
Слънцето клонеше към поредния си залез и безмълвно потъна зад очертанията на планинските върхове. Наблюдавайки ги отстрани, човек би останал с впечатлението, че зад тях някой е разлял в безкрая реки от разтопено злато, с което бяха очертани контурите на планината.
А долу, ниско ...
Слънцето клонеше към поредния си залез и безмълвно потъна зад очертанията на планинските върхове. Наблюдавайки ги отстрани, човек би останал с впечатлението, че зад тях някой е разлял в безкрая реки от разтопено злато, с което бяха очертани контурите на планината.
А долу, ниско ...
948
1
Продадох косите си. Продадох ги, за да взема пари да нахраня детето си. Продадох какво ли не? Защо животът е толкова жесток, боже? Вече ходя с дрипи и с отрязани коси! Краката едва ме държат, боже! Защо? Нямам сили да стана, щом за миг поседна. Но го правя, защото знам, че трябва да има сина ми нещо ...
1011
3
Кратко за чакането и движението
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвиж ...
Чакащите си остават с чакането. Всичко преминава покрай тях и все едно, че не живеят собствения си живот.
Вървящите имат избор. Тръгват по утъпкани пътеки или сами проправят свои. Важното е да не спират. И да не се огъват пред препятствията.
Пълзящите бавно се придвиж ...
1319
6
Не се учудвай, че ти си адресатът на писмото ми.
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...
Не го хвърляй, защото те е страх!
Понякога е по-добре да се преборим и да
застанем лице в лице със страха, вместо
да бягаме от него и от проблемите! ...
1660
3
Малката бяла къща лежеше сред полето... Всяко лято двамата старци, които живееха там, сядаха пред вратата на къщата, в очакване на малката си приятелка Евелина... Обичаха я като родна внучка...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...
Топлата детска усмивка озаряваше опустелите от времето стаи на душите им... Синът им ги бе забравил, зарад ...
1665
21
Вечната и неповторимата
Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст ...
Едва ли има човешко същество, което да не е усетило тръпката от голямата любов. Ако все пак се намери някой, който да отговори – „такава няма”, ще му кажа – отвори си очите и сърцето, човече, тя е около теб и само чака да я откриеш, за да те обгърне със силата на оная страст ...
1003
2
За птиците и хората
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
Нощните птици са сиви и мрачни. Никой не ги обича. Вдъхват печал, навяват мрачни мисли... Някои дори се страхуват от тях. Всъщност, страхуват се от себе си.
В града няма нощни птици, но има нощни хора. Можеш да ги видиш навсякъде – на тротоара, в магазина, взрени в небето или в с ...
918
1
Мъжки мерак
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено. ...
Времето се пооправи.
Земята изсъхна и тревата избуя, с невиждания си чак от предишната пролет нюанс на зеленият цвят.
В разтояние само на няколко дни овощията разцъфтяха, под усмихващите се лъчи на слънцето.
Всичко наоколо ухаеше на ново, на свежо, на зелено. ...
1536
4
Стоя тук сама в стая, потънала в изкуствена светлина. Светло е, но отвъд тялото ми е мрак. Душата ми е пустиня, а мислите - безжизнен вятър... Навън вали. Дърветата танцуват тъжен танц, чувам аз мелодията на клоните, пресъхнали от самотата. Самотата, която обгръща и сърцето ми, това, което за тебе б ...
887
Сода каустик за почистване на сифони.
Не, не беше това, извинете.
Една продукция на ShadowMaster Works
От създателя на "Човекът с рендето" и "Алиса в Цървуландия"
Жаждата променя хората. ...
Не, не беше това, извинете.
Една продукция на ShadowMaster Works
От създателя на "Човекът с рендето" и "Алиса в Цървуландия"
Жаждата променя хората. ...
1208
1
Прекрасно е да се отпуснеш на чист въздух без да мислиш за нищо. Г-ца Д беше направила точно това, а на помощ и беше бутилката мартини, която гарантираше празнотата в мислите и.
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени ...
Последните отблясъци на слънцето весело играеха, пръскайки искри в капчиците полепнали по бутилката. Децата бяха отведени ...
1173
На Пепи Рашев, който никога няма да я прочете...
(Знам, че е доста наивна на места, но не исках да променям историята, защото има сантиментално значение за мен)
По действителна история измислена от Пепи Рашев
Светът е пълен с необясними неща. Да вземем сънищата например. Или онова малко висящо нещо ...
(Знам, че е доста наивна на места, но не исках да променям историята, защото има сантиментално значение за мен)
По действителна история измислена от Пепи Рашев
Светът е пълен с необясними неща. Да вземем сънищата например. Или онова малко висящо нещо ...
1787
2
Питам се
Хей, хора, искам да ви кажа да не се предавате.
Борете се всеки ден, за да не съжалявате,
защото животът е един миг, миг, без който не можем...
Опитвах се да бягам, исках да се скрия, но не успях. ...
Хей, хора, искам да ви кажа да не се предавате.
Борете се всеки ден, за да не съжалявате,
защото животът е един миг, миг, без който не можем...
Опитвах се да бягам, исках да се скрия, но не успях. ...
2596
6
САМО СЛЕД МОМИЧЕТО НА ХЪМФРИ БОГАРД
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...
Седях пред бялата пластмасова масичка на край вузовското кафе и реех поглед неопределено около себе си.
Още не можех да се освободя от напрежението обзело ме, докато чаках да приемат документите ми.
Пред мен и зад мен чакаха реда си млади хора и то доста по-младич ...
1234
1
Живеел си един дзен учител в къщичката в планината, препичал си се на слънце и пет пари не давал... Веднъж при него отишъл някакъв си търсещ духовното и започнал да му досажда:
- Казаха ми, че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.
- Питай - отвърнал учителят - но не са те освед ...
- Казаха ми, че ти си велик дзен учител. Искам да ти задам няколко въпроса.
- Питай - отвърнал учителят - но не са те освед ...
1079
6
В памет на пострадалите от земетресението в Китай.
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...
Тичаше, но сякаш пътят нямаше край, сълзите й се стичаха по бузите й, а някои бяха успяли да стигнат и до шията й. Цялото й тяло беше обляна от една студена вълна, беше изпотена, трепереше, земята се изплъзваше под краката й. Накъдето гледаха очите ...
1464
3
ПОНЯКОГА
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...
Събуждам се тази сутрин като животно - искрена прозявка и неопетнен от клишета възторг. Грабвам прозореца и го запокитвам в дълбочина - титаничен и неприсъщ жест, защото бих желал всички декрети и укази днес да пристигат при мен, за да ги накъсвам един по един и да ги изхвърлям карнавално н ...
850
2
Фейлетон
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
Ето! Дойде и този ден…По-точно наближи. Толкова го чаках, а сега нещо ме дави… То никак не било лесно да си над другите или поне равен на тях. Брей, че проблем ми се отваря, но ще трябва да се справя. Поразпитвам тук-там, правя някаква имитация дори, но няма да се оставя в дъното - точно то ...
953
4
Понякога, когато г-ца А Ти не си вдига телефона, ми е наистина скучно. Когато ми е скучно, ставам много философски настроена и мога да направя нещата да изглеждат както не са... по-красиви и истински... тогава те са повече от обикновени неща...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...
Пак не си вдига телефона.
Сигурно сега е някъде с няког ...
910
2
Поредната вечер пред компютъра. Пред тази гадна машина от кабели и пластмаса. Дали й харесваше? Не, просто така си губеше времето, за което едно време копнееше и за което се бореше с всички сили. Ани беше нормално момиче, което от малко беше разбрало, че приятелство няма и че всеки използва другия з ...
1471
Нежност
Защо? Защо ти си всичко, което желая, всичко, което искам!? Сърцето ми се раздира... Очите ми едва не плачат, а душата ми крещи няма от болка. Искам само един миг да бъда с теб. Да ме целуваш... Да прокарваш пръсти през косата ми, а по кожата ми да се стичат сълзи от щастие. Да ме разсъблича ...
Защо? Защо ти си всичко, което желая, всичко, което искам!? Сърцето ми се раздира... Очите ми едва не плачат, а душата ми крещи няма от болка. Искам само един миг да бъда с теб. Да ме целуваш... Да прокарваш пръсти през косата ми, а по кожата ми да се стичат сълзи от щастие. Да ме разсъблича ...
1163
4
Ботанически недоразумения
Лошото настроение на Дочка (Евдокия) - работничката в нашата оранжерия е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Тя има рядката дарба да прави „от лимона лимонада". Около нея винаги е интересно, тя винаги е центърът на вниманието. Владее до съвършенство самоиронията. ...
Лошото настроение на Дочка (Евдокия) - работничката в нашата оранжерия е точно толкова, колкото в пустинята вали дъжд. Тя има рядката дарба да прави „от лимона лимонада". Около нея винаги е интересно, тя винаги е центърът на вниманието. Владее до съвършенство самоиронията. ...
1927
6
1067
2
Сънища по пътя към вечността
Вчера почина майката на Симеон. Няма думи, с които да се опише мъката, която преживява човек, когато загуби свой близък. Няма по-голяма болка от смъртта на майката. Анастасия беше красива, все още млада - на 50 години човек е млад; жена. Жизнерадостна и изпълнена с любов ...
Вчера почина майката на Симеон. Няма думи, с които да се опише мъката, която преживява човек, когато загуби свой близък. Няма по-голяма болка от смъртта на майката. Анастасия беше красива, все още млада - на 50 години човек е млад; жена. Жизнерадостна и изпълнена с любов ...
1278
2
Трябваше ли?
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
Сънувах красивата приказка за щастието. Разказа ми я човекът от магазина. От магазина за мечти.
Попитах го колко струва моята мечта.
- Колко даваш? – беше простият отговор.
Разбрах го. Но не намерих думи. Вперил очи в неговите, видях къде съм. Тук. ...
953
9
ВОЙНИКЪТ ПРЕД ДРАВА
Анти-хитлеристката коалиция настъпваше напористо по всички фронтове.
Канонадата не бе спряла през целия ден.
Снарядите като ята птици прелитаха над българските позиции и се изсипваха като градушка над главите на германците.
Артилерийската подготовка бе извършена, позициите на про ...
Анти-хитлеристката коалиция настъпваше напористо по всички фронтове.
Канонадата не бе спряла през целия ден.
Снарядите като ята птици прелитаха над българските позиции и се изсипваха като градушка над главите на германците.
Артилерийската подготовка бе извършена, позициите на про ...
850
4
Настроенията на г-ца Д се меняха заедно с цвета на косата и. Те я люшкаха вълнообразно от припкащото щастие да си сам и да не зависиш от никого, до покъртителното бедствие да се окажеш единствен оцелял на безлюден остров след 100-годишната буря.
Любимият доктор на госпожицата вече беше вдигнал ръце ...
Любимият доктор на госпожицата вече беше вдигнал ръце ...
1018
Сотира
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...
Не знаеше какво трябва да направи. Нерешителни и объркани, мислите и се лутаха безпомощни, неоформени и самотни, отчаяни и безизходни. Поредната безсънна нощ. Даже няма и луна, най-красивото лунно затъмнение от три години насам. На кого ли му пукаше за нейните тревоги и безсъници. Хората си и ...
927
1
Врява... глъчка... суетня... погледът ми неуморно те търсеше сред тълпата... като дете загубило дома си... няколко мига бяха достатъчни, за да те зърна... с блестящи очи и леко нервно изражение... и тогава ти се усмихна... очите ми се напълниха с радост и с непозната досега гордост... царицата на съ ...
1368
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
