40 837 резултата
"И ето че в миг сред тълпата кафява
пролазва пълзяща, безформена гад -
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и челюсти впива ...
пролазва пълзяща, безформена гад -
червена от кръв се проточва гнуснава
и челюст разтваря, и трака със жад.
Тя лази, извива и челюсти впива ...
1133
4
И знаех, че...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се п ...
1077
Баща ми ми казваше: “Истинският мъж трябва да знае три неща - Как се убива мамут, как се правят мъжки деца и респективно - да научи потомството на предните две. Без съмнение първите две му идваха отръки, но опреше ли до това, моя милост да усвои тази вековна традиция, нещата удряха на камък. Буквалн ...
1555
3
Здравей, българино! Човеко, който си измислил компютъра, киселото мляко, открил толата вода и козята брада! Здравей, чиче, крадецо на праскови! Искаш ли да пием по ракия и да поговорим за нашето китно градче? Хайде, наздраве! Чиче, снощи 2 тира с китайски боклуци заредиха магазините ни. Видя ли? Пък ...
1234
2
Всички казваха, че е бездарник, нехранимайко, пияница. Измисляха какви ли не епитети, с които да се присмиват на хорското нещастие. Това ги успокояваше, даваше им увереността да вярват, че те не са като него, че са по-добри, а оттам и усещането, че не са пропилели напразно живота си като него. Обича ...
1508
2
Купих се една кутия цигари и една бутилка червено вино. Първите няколко пъти след като спирах да пуша ми беше ужасно тежко. Но болката бързо отминаваше и успявах да я превърна в начин да извличам за себе си удоволствие. По-трудно ми беше с алкохола, понеже така и не успях да свикна да пия.
Димът от ...
Димът от ...
1752
Живот без сърце
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
Беше мрачна и студена утрин. Дъждът барабанеше по прозореца. Освен потропването на капките, унесени във вихъра на сутрешния си танц, се чуваше една тъжна песен - тази на душата ми. В онзи момент никой не можеше да ме откъсне от мислите ми. Страдах, но както винаги не показвах чувства ...
1350
4
Спечелих топка, но за какво ми е тази топка, щом не мога хляб да си купя? Напълно ненужна! А тя, топката, една лъскава такава... Но едва ли ще ме нахрани.
Събуждам се сутрин и... виждам тази лъскава топка, подритвам я и си мисля "Топчице, ще ме нахраниш ли, топчице" и се засмивам... Каква ирония!... ...
Събуждам се сутрин и... виждам тази лъскава топка, подритвам я и си мисля "Топчице, ще ме нахраниш ли, топчице" и се засмивам... Каква ирония!... ...
682
3
Мамо, виж ме - сега спя и ще се събудя чак утре. Утрото ще е хладно, мамо, утрото ще ме обвие с тъга, ще разпилее по тялото ми острите си ледени вълнички...
Мамо, страх ме е от Утрото...
* * *
Мамо, не искам да се събудя. Ама все се събуждам, явно и утре няма да е различно. Винаги е едно и също - от ...
Мамо, страх ме е от Утрото...
* * *
Мамо, не искам да се събудя. Ама все се събуждам, явно и утре няма да е различно. Винаги е едно и също - от ...
3081
16
Сънувам го... Не всеки път, не е задължително.
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
Но е толкова истинско. Винаги се събуждам преди първата целувка... Колко прозаично! Знам, че и той ме сънува, сигурна съм. Не зная обаче как изглеждам в неговия сън. Дали съм красива? Гола, гротескна, ежедневна? Не зная, неговият мозък решава. А бих иск ...
1152
2
Пропуснато (заради страха)
Толкова много думи остават неизречени, защото се съобразяваме с условности, идеали и обществено мнение.
Толкова много препятствия не преодоляваме, защото не смеем да се изправим срещу тях.
Толкова много изживявания пропускаме, защото се страхуваме да им дадем възможност да ...
Толкова много думи остават неизречени, защото се съобразяваме с условности, идеали и обществено мнение.
Толкова много препятствия не преодоляваме, защото не смеем да се изправим срещу тях.
Толкова много изживявания пропускаме, защото се страхуваме да им дадем възможност да ...
1232
7
Незабравима среща
Виждах в тъмнината как се поява в светлата рамка на панорамния прозорец. После отмахваше леко с ръка, спуснатата пред остъклената врата тюлена завеса, приближаваше се опипом към мен, а зад него оставаше тихото шумолене на младите дъбове, в клоните, на които нежно се обвиваше морски ...
Виждах в тъмнината как се поява в светлата рамка на панорамния прозорец. После отмахваше леко с ръка, спуснатата пред остъклената врата тюлена завеса, приближаваше се опипом към мен, а зад него оставаше тихото шумолене на младите дъбове, в клоните, на които нежно се обвиваше морски ...
1244
3
Това е история за стара дама, която живеела сама в своя апартамент. Нямала вълшебен чадър, с който да полети, не споделяла жилището си с призраци и дамската ú чанта не се отличавала с нищо необикновено. Всъщност, тя дори не можела да се похвали с кой знае колко добро сърце или пък някакви неестестве ...
1184
2
Посвещение
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - ...
754
Един ден на вратата ще се почука. Няма да се звънне, а ще се почука. Ти ще станеш и ще отвориш. Кой мислиш ще видиш? Кой чука, когато може да звънне?
Ще отвориш вратата и на прага ще видиш Нея - Смъртта. Не с качулка и остра коса, а в бяла булченска рокля и с букет в нежните си, чисти ръце.
Как ще р ...
Ще отвориш вратата и на прага ще видиш Нея - Смъртта. Не с качулка и остра коса, а в бяла булченска рокля и с букет в нежните си, чисти ръце.
Как ще р ...
997
1
Натисках нервно звънеца и тропах с крак. Вече три минути стоях на вратата и никой не идваше да ми отвори. Тъкмо щях да заблъскам, когато чух бавно влачене на чехли. Разбира се, че си беше у дома! Отключваше ключалките цяла вечност, когато отвори, аз нахлух вътре, без да чакам покана.
- Няма я! Отнов ...
- Няма я! Отнов ...
961
2
Тръгнаха си приятелите, напуснаха ни роднините, изчезна дори любовта и какво ни остана? Живота! И никак не е малко, смея да твърдя. Той ни грабва от първата секунда и ни води по пътя си, а понякога ние водим него по нашия. Но най-често се водим заедно ръка за ръка по общия ни път. Важното е, че сме ...
1240
Сега ще ти разкажа как се запознаха две малки човечета, които имаха нужда едно от друго.
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло ...
Ето какво си мислеше Клара, стоейки на онзи мост:
Не знам колко време седя тук. Може би час, може би десет минути. Няма значение. Просто си стоя, реката си бушува долу досадно напомняйки, че времето не е спряло ...
719
1
Спри всички часовници, изключи телефона. Накарай кучето да спре да лае като му дадеш сочен кокал. Приглуши пианото със заглушен барабан. Изнеси кафето и пусни опечалените да влязат. Накарай самолетите да кръжат над нас и да чертаят на небето съобщението: "Той е мъртъв." Сложете черни шалчета на бели ...
2980
2
Днес летя...
Сърцето ми е чисто!
Обичам момичето в огледалото
и съм готова на всичко за нея.
И слънцето ме изпълва с енергия, ...
Сърцето ми е чисто!
Обичам момичето в огледалото
и съм готова на всичко за нея.
И слънцето ме изпълва с енергия, ...
1048
2
Мрак.
Топлина.
Докосване.
Разтапяща се в мъжките обятия жена.
Падащи дрехи. ...
Топлина.
Докосване.
Разтапяща се в мъжките обятия жена.
Падащи дрехи. ...
846
7
От два месеца у нас е като в дядовата ръкавичка. Син - снаха, син - гадже, мъж ми, аз и внучката. И малката всяка вечер ми се моли да спи при мене, защото пада луд смях, малко четене на приказки и някоя и друга щуротийка. Една вечер й казвам:
- Бабче, айде да си лягаме, нали при мен ще спиш?!
- Ти п ...
- Бабче, айде да си лягаме, нали при мен ще спиш?!
- Ти п ...
1395
17
(с намигване към Краси Йорданов)
Тъкмо бе почнало да кълве и се канех да хвана златната рибка, когато край жълтата река довтаса кучето Муржо и ми обясни на санскрит, че била отвлечена царската дъщеря и сега всички чакат мене да разреша проблема. То понякога хич не е удобно да си твърде популярен - в ...
Тъкмо бе почнало да кълве и се канех да хвана златната рибка, когато край жълтата река довтаса кучето Муржо и ми обясни на санскрит, че била отвлечена царската дъщеря и сега всички чакат мене да разреша проблема. То понякога хич не е удобно да си твърде популярен - в ...
851
3
А това е последната приумица на майка ми, която в желанието си да ме отърве от дисхармонията, настъпила в тялото ми, се допита до скъпи свои приятелки, които пък от своя страна не се посвениха да навлязат в териториалните води на моето подсъзнание.
Така започнахме с врачките. За 20-30 лв. разбираш, ...
Така започнахме с врачките. За 20-30 лв. разбираш, ...
1641
8
Свободата, Санчо…
на…
- Заповядайте, другарю! Със здраве да го ползвате! – пожела магазинерката към клиента, пое банкнотите, бегло ги погледна, като мигновено опипа хартията им между пръстите си и ги постави в чекмеджето.
Върна рестото и додаде учтиво:
- Приятен ден! – а след като се обърна към хуба ...
на…
- Заповядайте, другарю! Със здраве да го ползвате! – пожела магазинерката към клиента, пое банкнотите, бегло ги погледна, като мигновено опипа хартията им между пръстите си и ги постави в чекмеджето.
Върна рестото и додаде учтиво:
- Приятен ден! – а след като се обърна към хуба ...
1523
2
Елена не вярваше на очите и ушите си. „Това ли щеше да бъде животът, който Славчо обещаваше да живеят?”. За четиридесет годишната жена имаше два пътя. Да остане отново сама и да се надява най-после да намери своята истинска половинка или да приеме тази реалност.
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...
.....
Елена растеше буйна. На нейните ...
1992
20
Старецът
Минавах всеки ден покрай машините, подритвах изпопадалите въглища от лентата и наблюдавах дали няма някоя счупена скоба от движещата се верига, евентуално да спра машината за ремонт.
Стигнах до бай Милан, шейсет и една годишен старец. Сух, среден на ръст, с едър, на дупки нос, с едро изряза ...
Минавах всеки ден покрай машините, подритвах изпопадалите въглища от лентата и наблюдавах дали няма някоя счупена скоба от движещата се верига, евентуално да спра машината за ремонт.
Стигнах до бай Милан, шейсет и една годишен старец. Сух, среден на ръст, с едър, на дупки нос, с едро изряза ...
989
8
Имало едно време в едно малко градче един старец. Той имал хубаво и добро семейство. Двама сина. По-големият го дарил с внуче - Павелчо. Минало време, детето пораснало и тръгнало в първи клас. Дядото бил много щастлив, но и леко притеснен. Павелчо пристига от първия учебен ден, а дядото го поглежда ...
7013
3
Седя си и спомените нахлуват. Животът ми преминава като на филмова лента...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ...
Бях отличничка - гордост за всеки родител и учител. С артистична лекота усвоявах учебния материал. Виждаха ме ту като блестящ адвокат, ту като проспериращ лекар. Но последвах детската си мечта - да стана учителка. Родителите ...
11197
41
Тъмно е! Пущина, мрак! Вечер, без звезди!
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
- Къде съм?!
- Някъде ли?
- Къде?
- Бягах ли? ...
1554
5
Вече се канех да обявявам фалит. Не си струва да плащам данъци за един бизнес, който явно напоследък не върви, а още повече прогнозата беше, че съвсем ще закъса. Оставаха само няколко дребни парцела в централната зона, които се надявах да пласирам на безценица и после удрям кепенците. Стига вече съм ...
759
5
Аз и Ти
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
Тази нощ ще бъда море - безгранично, просторно и властно... Ще се плискам в нозете ти... Ще те галя безспир... Ще те зареждам с омайност...
Виж хоризонта, длани в мене допрял - в обещание тихо потръпващ... Няма път между синьото ясно небе и между моята шир недостъпна.
Аз съм душата ти... ти ...
1234
1
Коя част от връзката ни беше истина? Къде точно ме лъжеше и къде казваше истина? Истина ли е, че ти липсвах, че ме сънуваше и че ме обичаше? Имаше ли въобще нас? И аз ли бях поредната бройка? Не те ли болеше поне малко, когато аз страдах? И сега, след като сме само приятели, не съм сигурна дали отно ...
1226
За секунда той се изправи. Не знаеше защо го прави, не знаеше какво цели, не знаеше къде се намира. Огледа се първо наляво, после надясно, отново наляво, отново надясно. Всичко беше толкова объркано, толкова тъмно, толкова безлично. Наоколо имаше само празнота, а ангелът не бе свикнал с нея. Всъщнос ...
1073
2
(НЕ)Сбъдната мечта
Както си стоях сама вкъщи, в празната стая... Включвам телевизора, потънал в прах, с надеждата, че може да те видя...
* * *
Мина време, отчаях се...
* * * ...
Както си стоях сама вкъщи, в празната стая... Включвам телевизора, потънал в прах, с надеждата, че може да те видя...
* * *
Мина време, отчаях се...
* * * ...
963
1
Помните ли филма "От ада"? Онзи с Джони Деп? Та там имаше една Ани. Сещате ли се? Сега аз изглеждам като нея - вперила празен поглед в бялата стена и безумно повтаряща разни думи. Но и също така замечтана и напразно уверена в словата си. Да, погледнато острани, предизвикваща всеобщо съжаление и дали ...
907
5
Имам си нова мания. Изтребвам графоманите от сайта. Как го правя ли? Ами, спя с един от администраторите. Той не знае, че го използвам. Взимам им айпи адреса. Свързвам се с фирмата им доставчик и научавам къде живеят. После… Да, сетихте се. Пресата ме нарече „книжният убиец”, макар по-точно би било ...
1584
28
Седят сами и с големи губерки в ръце шият.
Всеки от тях шие дреха от думи за своята самота.
Когато дрехата стане готова, я облича.
Тя се оглежда в синьото огледало пред себе си.
Облечена в дрехата от шарени кръпки, изглежда някак по-малка. ...
Всеки от тях шие дреха от думи за своята самота.
Когато дрехата стане готова, я облича.
Тя се оглежда в синьото огледало пред себе си.
Облечена в дрехата от шарени кръпки, изглежда някак по-малка. ...
1149
Хей, човече, не те познавам, но предполагам, че и ти си от заслепените! Я се стегни и се погледни! На какво си заприличал?! Знаеш ли какво искаш? А трябва! Знаеш ли за какво се бориш? А трябва! Какво очакваш, всичко да ти бъде поднесено на тепсия?! Може, но в някой друг живот. Какво очакваш от момич ...
1073
1
И тази нощ бе неспокойна, пропита със същите сънища... не, кошмари.
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
Сайф се изправи и седна на ръба на леглото с безжизнено сведена глава. Студена пот се стичаше по бялата кожа на лицето, а косата неприятно се бе полепила по страните му. Картини от кошмара още се мяркаха страшно пред очите му- кърва ...
1109
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
