40 837 резултата
‘'Хората нищо не виждат. Никога нищо.
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
Разликата между ангелите и хората е много проста. Повечето от един ангел е вътре, а повечето от един човек навън.'' (Мистър Бог, тук е Анна)
Да, хората наистина нищо не виждат и дори да не е никога, пак не виждат. Защо? Едва ли тази сентенция би провокирала няко ...
1698
2
Художник
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...
Какво е да си дете? Какво е да си човек? Какво е да си ТИ, според другите, на този свят?
Може би бях дете, нарисувано от теб, може би бях дете, за което животът бе една игра, игра в, която правилата бяха доста строги, усложняваики се ден след ден. Игра, в която бях винаги победена, игра, в ...
889
1
"Непознатият", по когото тъгувам
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
Беше най-обикновен ден. Вървях по пътя, когато видях Непознатия. Виждах го за кой ли път, но този беше различен. Вървяхме един към друг и вместо да ме подмине, Той ме поздрави, умихна се. Сърцето ми се разтуптя, сякаш бях влюбена. Усмихнах се и аз, тъй мило и невинно ...
1020
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да ...
Г-ца Д се мяташе нещастно в чаршафите. Беше три сутринта, а тя все още не можеше да заспи. Това състояние я държеше вече една седмица. Седмица на отчайваща агония. Седмицата, през която г-н П отказа да се прибере в къщи и постави ултиматум на г-ца Д да ...
1429
4
Л Е Г Е Н Д А Т А
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
Дядо Теофил поглади белите си, увиснали от старостта мустаки, потърка с опакото на ръката си правата остра брада, сякаш за да почеше червените старчески петна, излезли по кожата му от преди повече от двадесет години.
- Знаеш ли, сега пак ще ти река за Гецата Ваканджерския. Истинско ...
1465
7
“Искам да имам частичка от теб.”
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
“Имаш ме цялата.”
Нали знаеш онова усещане за преследваща те миризма от нещо си. На лавандула например. Алис миришеше на лавандула. Знаеш коя е Алис. Тя, миризмата, не си отива. Човекът го няма, но ти мирише на него. Споменът ти мирише на него. Вървял си някъде с нег ...
1513
7
Един мъж станал сутринта, за да иде на работа. Облякъл се, обул се и излязъл. Застанал на спирката на трамвая и зачакал. Чакал час, два, три… Късно вечерта се прибрал, без да е ходил никъде. Събул се, съблякъл се и си легнал.
Поука: Не чакай трамвая, ако ти го караш!!!
Поука: Не чакай трамвая, ако ти го караш!!!
1262
1
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение...
Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на ...
Срамът на семейтвото... Ще ме попитате как става този номер? Вземете една млада провинциална красавица. Облечете я в тесни дрешки за хилядарка. Прибавете последния, бълващ от екстри, козметичен салон. Дайте и свобода... Ето я и нея, г-ца Д! Кошмарът на ...
1154
4
Кольо войвода и кладенецът
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един дълбок кла ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един дълбок кла ...
1142
2
спомняш ли си Ден Номер 0?
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
разбира се, че не си го спомняш,
защото никога не се е случвал,
Ден Номер 0
е денят, който липсва от календара, ...
1203
1
10
С М И С Ъ Л Ъ Т Н А С Ъ Щ Е С Т В У В А Н Е Т О
( Черешовото топче )
Коледата отмина. Новата година наближаваше.
По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.
Мъже, облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопата ...
( Черешовото топче )
Коледата отмина. Новата година наближаваше.
По това време на годината в почти всички краища на родината си българите провеждаха кукерски игри.
Мъже, облечени в мъжки, женски или кожени дрехи, обкичени с всевъзможни звънци и хлопата ...
1189
3
Анна и белите гълъби
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
Странно... Точно днес на моя прозорец долетяха два бели гълъба! Толкова бели, че чак блестяха от светлината, която струеше от тях! Гледах ги недоумяващо. Откъде се появиха така изненадващо? Никога досега не бях ги забелязвала, макар че често се вглеждах в безмълвния полет на див ...
1132
1
Синьото птиче и днес гледаше към простора, към полята. Това беше любимата му гледка, неговата мечта и най-силно опиянение. Както ние, хората, завиждаме на птиците, че могат да летят, така това птиче искаше да бъде човек и да пътува. Да, то можеше да лети, но не смееше. Странно, нали - птица да се ст ...
1238
2
Погледна към краката си, имаше вода, но откъде се бе взела? И прииждаше още, качи се на тротоара. Улицата се напълни и водата започна да ближе обувките и и на тротоара. Какво ставаше, по дяволите? Погледна нагоре. Небето беше направо неестествено синьо. Грееше слънце. А тази вода откъде идваше? Огле ...
951
1
6
До студения болничен зид бе опрял глава млад мъж. Притихнал, в болезнената вглъбеност на хаотичните си мисли, той сякаш се усмихваше... Наоколо бе пусто... Тук-там се мяркаха посетители, приведени от грижи по своите луди...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...
Вятърът донасяше от близката детска площадка смях и радостна глъчка, сякаш а ...
1211
14
Премина ли болестта? Излекувахме ли се напълно? Няма опасност да повторим, нали? Не! Твърде дълго време се лекувахме, за да рискуваме да опитаме пак, пък и всеки от нас си изгради имунитет към другия. Постарахме се и стана. Сега поне знаем, че сме силни и можем да преодолеем бурите на времето. То мн ...
1134
1
Кольо войвода и огнените кълбета
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и три огнени ...
1791
Зациклих, бе! Да му се невиди! Ебати! Дърпам я, оная, кривата, за хитона, Талия де, ама тя се опнала на масата, гризе агнешко, налива се с вино пукницата ниедна и не й трепва. Тъпа крава! И това ми било муза на комедията! Седя и го гледам тоя пусти бял лист и пред мене мига онази, черната, чертата. ...
1186
1
Ти промени ума ми!
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
Ти промени света ми!
Ти промени живота ми!
Ти промени всичко...
даром даде ми живота... на кръст с престъпници ТИ бе причислен, да дадеш на мен живот, ...
1576
Вдъхновено от разказа „Ало, мамо” на svetlanal(Светлана Лажова)
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...
Ало, бабо!
Кой се обажда ли? Как кой, зет ти Жоро. Няма да познаеш, а. Не ти звъня всеки ден. Бабо, ще си сменям жената. Коя жена, дъщеря ти. Аз да нямам сто жени. Не, не знае още. На теб казвам първо, защото тя все повтаря, че на всичк ...
2421
2
33
ПЪРВОБЪЛГАРИНЪТ ВО ЛЕТО 02 ПРЕДИ ХРИСТА
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...
Младият Алцех потупа коня си по хълбоците, нежно, по братски. Животното се смеси с другите в табуна и Алцех се упъти покрай юртите в обратната на изгрева посока, към мястото дето бяха настанени временно, пленените при последния набег жени и малки деца.
Вече де ...
1068
1
Есенен спомен
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...
(разказ)
Камелия Мирчева
Беше влажен есенен следобед. Листата на дърветата закачливо играеха с вятъра. Вековната букова гора шептеше странни слова за сбогуване със слънцето. Звукът на течаща струя вода нарушаваше покоя и тишината. Той идваше от малко изворче, почти незабележимо сред об ...
1621
1
Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше д ...
1660
3
КЛАДЕНЕЦЪТ
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...
Беше едно от ония свръхестествени същества, които приличат на ангели или нещо подобно, затова не можах да окажа каквато и да било съпротива, когато ме спря на една от най-оживените улици в града и ми каза благо, но с глас, нетърпящ никакво възражение, че ще ме отведе оттук.
Докато успея д ...
960
3
И ето, в тази безмислена и някак си пуста нощ, аз минах покрай онзи парк, в който обичахме да се разхождаме. И докато сам в нищото си вървях, аз дочух нежния ти глас. Но ти не бе сама, бе с най-добрия ми приятел и бяхте по-щастливи от всякога.
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...
И в този миг всичко, в което вярвах и за което мечтаех, ...
1058
Студен вятър обливаше лицето ми. Непозната тръпка преминаваше през тялото ми. В главата ми непрекъснато звучеше някаква песен. Затварям очи и целият ми живот минава на лента. Кадър след кадър осъзнавах, че хубавите неща в живота ми са прекалено малко. Толкова малко, че ако ги пусна само тях, няма да ...
1406
2
Сбогом, приятелю! Сбогом на теб, с когото отраснахме 40 години. Не винаги заедно... Но винаги един до друг. Деца бяхме, неразделни... Грозният живот ни раздели. И пак имахме време да бъдем понякога заедно... Ти избра своя път, не толкова честен, колкото си мислихме, че ще бъде, когато бяхме невинни ...
999
2
Когато оставам напълно сама, на лента сякаш минава нашият филм, изпълнен с нашите спомени, с нашите мечти и чувства. Ти ми се явяваш като принц на бял кон, в моето съзнание, макар че в спомените ми си все същият глупак, който не оцени това, което имаше. За миг затварям очи и моят сън започва... Аз и ...
1655
2
Много време се канех да пиша по темата, ама все си мислех, че ще разваля мнението за веселото Бедствие... Е, явно така съм решила или пък настроението ми е такова, или може би заради идващия ГОЛЯМ празник, или просто, защото искам да си го споделя с някой...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
Искам да разкажа следното: Преди мноооого ...
1049
7
Кольо войвода и лулата с коноп
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и една лула с к ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези песни разказва за Кольо войвода и една лула с к ...
1188
2
П Р О М О Ц И Я, Б Р А Т Ч Е Т О МИ!
На моста преди Черниче свиха към магистралата.
- Моли се някъде да не ни спрат полицаи - каза Лъчезар.
- Защо бе, братчето ми?
- Защото съм изпил две бири и може да покаже на апарата - отвърна троснато Лъчезар. ...
На моста преди Черниче свиха към магистралата.
- Моли се някъде да не ни спрат полицаи - каза Лъчезар.
- Защо бе, братчето ми?
- Защото съм изпил две бири и може да покаже на апарата - отвърна троснато Лъчезар. ...
1206
7
***
Залъгвам жадни устни с отлежала виталност. По пътя ме благославят измамни картини от неизбродени вселени. Пътувам към голотата си с премрежена свенливост и отмятам стъпка по стъпка страстните израстъци на напъпила женственост. Не мога да я обхвана. Постоянно ме изненадва с неочакваните си извивк ...
Залъгвам жадни устни с отлежала виталност. По пътя ме благославят измамни картини от неизбродени вселени. Пътувам към голотата си с премрежена свенливост и отмятам стъпка по стъпка страстните израстъци на напъпила женственост. Не мога да я обхвана. Постоянно ме изненадва с неочакваните си извивк ...
906
2
Песента на светлината
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...
Главният герой на следващите няколко реда излезе забързано от училищната сграда. Момчето, на възраст не повече от петнайсет години, се опитваше да си пробие път през голямата група ученици, която се бе струпала на двора. След няколко минути на блъскане, щипане и боричкане, учен ...
1035
Лили лежеше със затворени очи на спалнята. Тишината я изнервяше. Изнервяше я и монотонната музика, която слушаше съпругът И. От няколко месеца не можеше да го понася, нито физически, нито емоционално, но не намираше сили да му се противопостави или да го напусне. Стана от леглото и отиде до вратата ...
3742
22
Когато се събудих сутринта, един образ все още беше пред очите ми. Едно момче, което ми изглеждаше толкова познато (сякаш съм го виждала хиляди пъти до сега) и все пак не знаех дори името му. Образът му ме следваше из цялата къща - където и да идех, каквото и да правех, той беше с мен. Изглеждаше ми ...
1338
1
Череният дъжд
Ето го, идва отново, черният дъжд със своите едри и гъсти капки. Отново засипва главите ни. Това е той, дъждът, който ние самите викаме, а после се оплакваме от него. Същият мазен и лепкав дъжд, от чийто прогнил аромат ни се повдига на всички. Той не просто вали над нас, той попива в к ...
Ето го, идва отново, черният дъжд със своите едри и гъсти капки. Отново засипва главите ни. Това е той, дъждът, който ние самите викаме, а после се оплакваме от него. Същият мазен и лепкав дъжд, от чийто прогнил аромат ни се повдига на всички. Той не просто вали над нас, той попива в к ...
905
3
Да, хубава е, но не прекалено, само достатъчно, за да не бие на очи, даже не хубава, а симпатична, без очевидни диспропорции, без натрапващи се недостатъци, всъщност е почти незабележима, една от многото, които минават наоколо с достолепно безличие, забелязва се, но никой не би се втурнал към нея бе ...
743
1
4
Надявам се да не обидя никой, да развеселя някой и да не останете с впечатлението, че съм кисела, превтасала стара мома. :)
Мисля си, че отдавна приключих с наивната вяра в истинската любов. Тогава хвърлях бутилки с писма до любимия в пенестите вълни на морето, горях заедно със стрелкащите се падащи ...
Мисля си, че отдавна приключих с наивната вяра в истинската любов. Тогава хвърлях бутилки с писма до любимия в пенестите вълни на морето, горях заедно със стрелкащите се падащи ...
1977
14
Да бе, и какъв избор имаше? Ами отговорът беше очевиден. Никакъв именно. Съгласи се да започне работа след пет дена при неговите условия, но нещо в нея се съпротивляваше с всички усилия. Чудеше се дали ще издържи и колко време ще мине преди той да я пречупи. Нямаше работа повече от месец, вече се чу ...
1169
5
- Все някога трябва да влезем в тая информатика.
- Да, ама не днес, трябва да тръгвам, на работа съм. Тя е готина, ще ни прости.
- Да бе, знам. Айде, чао, ще се видим утре.
- Чао.
И тръгнах да пресичам улицата и... ме блъсна кола. Бях с единия крак почти на бордюра, когато ме отнесе. Търкулнах се на ...
- Да, ама не днес, трябва да тръгвам, на работа съм. Тя е готина, ще ни прости.
- Да бе, знам. Айде, чао, ще се видим утре.
- Чао.
И тръгнах да пресичам улицата и... ме блъсна кола. Бях с единия крак почти на бордюра, когато ме отнесе. Търкулнах се на ...
1232
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
