40 837 резултата
За тези, които останаха до мен тогава, когато нямаше никой, само тишина и болка, непоносима болка. За тези, които ме оставиха тогава, когато най-много имах нужда от тях, за тази любов, която все така страни от мен, сякаш ми е чужда, не ме желае, нито ме допуска до себе си, за това дете и божество, к ...
1283
1
Точка
Точка в окото на орел - жертвата е обречена.
***
Точка на последната страница - край на романа. (А може би - ново начало.)
*** ...
Точка в окото на орел - жертвата е обречена.
***
Точка на последната страница - край на романа. (А може би - ново начало.)
*** ...
1337
9
І.
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...
Зимното слънце целуваше нежно златистия плаж. Беше 28 градуса и никак не беше за вярване, че всъщност тук беше зима. Беше краят на декември. Двамата вървяха хванати за ръце по пясъка и се любуваха на залезите, които ту бяха мандаринено-червени, ту смокинено-виолетови.
Сигурно бяха най-щастливите ...
1233
2
А Л Е К С А Н Д Ъ Р Б Е Л Ч Е В
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...
Н Е В Е Р О Я Т Н И Т Е П Р И К Л Ю Ч Е Н И Я
Н А К О Т А Р А К А М И Ш О (предимно )
М А Й К А М У М Ъ Р Л А
И Б А Щ А М У П О Л И Г А М ...
1050
4
Малко дете на пътя стои, протяга плахо ръка, поглежда с очите невинни… Да, невинни! Виновно ли е то?! Приближава се човек. Ще извади ли късмет? Да, ето! Пуска паричка в протегнатата ръчица. Детето - гологлаво и босо понечва да прегърне и целуне този благороден господин… но, уви, той се дърпа с погну ...
1102
1
Кольо войвода и голямото преследване (първа част)
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо во ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо во ...
1052
1
Обичаше сутрините... Онези слънчеви сутрини, в които въпреки че закъсняваше за някъде, винаги сядаше на прозореца с чаша кафе. Отпиваше от него жадно, замислена за предстоящия ден, изпълнен с толкова задачи, понякога даже със мъничко тъга в своята бързина. Но сутрин винаги се чувстваше щастлива. Оби ...
898
4
Не знам какво е да си на 50.
Знам обаче какво е да изпуснеш козите, да се хвърлиш на клона или да духнеш белия облак под опашката. Както са казали хората на 50: Никога не е късно да станеш за резил..." Със сигурност са почерпили тази сентенция от собствения си опит. Ама как решавате бе, хора, че до ...
Знам обаче какво е да изпуснеш козите, да се хвърлиш на клона или да духнеш белия облак под опашката. Както са казали хората на 50: Никога не е късно да станеш за резил..." Със сигурност са почерпили тази сентенция от собствения си опит. Ама как решавате бе, хора, че до ...
2714
6
Фейлетон
В юлските жеги притесненията са от всякакво естество. Един си мисли, че магнитните бури са всеки ден, друг си въобразява, че черните му дни са от понеделник до неделя, трети пък... А една добре хранеща се циганка, седнала под сенчестата сянка на стар кестен, приканваше минувачите да им разк ...
В юлските жеги притесненията са от всякакво естество. Един си мисли, че магнитните бури са всеки ден, друг си въобразява, че черните му дни са от понеделник до неделя, трети пък... А една добре хранеща се циганка, седнала под сенчестата сянка на стар кестен, приканваше минувачите да им разк ...
1407
6
той е взел със себе си всички усмивки,
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
натъпкал ги е в портмонето,
по джобовете и дори има една зад ухото – за всеки случай,
като молив...
тя е взела със себе си, за всеки случай, ...
8683
6
Разговор по мъжки
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...
- А, аз си имам въображение. За жени и трапези особено!
И двамата се разсмяха. Чукнаха чашите и замезиха от цацата.
- Имам едно пакетче пържени фъстъци в шкафа. Дали ще вървят с биричката? Да пробваме ли?
Лъчезар кимна. ...
2147
5
- Ало, здрасти, Сийче, как си?! Айде стига си се оплаквала! Слушай да ти разправям! Ако знаеш моят простак какво изречение ми спретна?! „Жената не се удря дори с цвете, защото ще те попита за коя си го купил." Представяш ли си?! Абе и ти си права, на кого не се случва да каже някоя глупост. Обаче аз ...
1919
28
Красотата на нашия живот се крие именно в стойността на малките неща - така, както красотата на поезията се крие в нейните детайли.
***
Когато някой ти говори, че вярва само в теб, не го убеждавай, че е най-важно да повярва първо в себе си - разваляш момента.
***
Плакала съм толкова много пъти... Ни ...
***
Когато някой ти говори, че вярва само в теб, не го убеждавай, че е най-важно да повярва първо в себе си - разваляш момента.
***
Плакала съм толкова много пъти... Ни ...
1415
1
Днес някак е различно, денят е светъл и красив. Всичко е напълно променено, озарено от мека, пъстра светлина. Но какво бе обърнало света за мен? Странник бе превърнал мрака в светлина, страданието - в блаженство, омразата - в обич безгранична. Един притихнал глас, една светла усмивка, един шепот, пр ...
832
15-годишното момиче седеше на предпоследния чин в стая 101 в гимназията и слушаше музика. Разбира се, беше в час, но на нея точно сега не й се слушаше за Стария завет. Тя летеше някъде из облаците и мислеше за нещата, които правеха живота прекрасен. Мислеше за приятелите си, за любовта,за музиката, ...
1435
2
Приказка за малката принцеса
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
Лято е. Слънцето е спряло високо над смълчания свят и го съзерцава с горещо любопитство. Едно малко момиченце плаче под листата на стария орех. То е толкова тъжно и самотно, че на слънцето му дожаля и печална сянка легна в очите му. Мислите му трескаво полетяха в стремеж ...
3202
2
На Пешо
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...
На една полянка в някакъв голям град расли само жълти цветя. Хората дори били нарекли полянката “Жълтата полянка” и тя била нещо като гордост на града. Хората много обичали като минават от там, да късат по някое цвете, за да го подарят на любимите си или пък просто да го закичат на дрехите и ...
997
1
2
Цял ден бродеше из горите в подножието на планината. Раната в рамото му пареше и пулсираше болезнено, около нея непрекъснато кръжаха мухи. В самата рана помръдваха личинки, хранещи се с живата плът.
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
Изпод краката му хрущяха счупени клонки и мъртви листа. Зайци пробягнаха на няколко пъти току пред кр ...
1224
Най-много от всичко обичам пуканки, а теб обичам повече...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...
Всяка вечер гледам филм, а с него ям и пуканки, няма по-хубаво нещо, мисля, че гледам филма заради пуканките, ако ги нямаше тях, едва ли щях да гледам толкова често филми.
Сякаш насладата, която носят те, осмисля целия филм, дори след края м ...
1543
1
Писъци дълбаят и съзаклятнически търсят да пробият тишината. Онази тишина – обезоръжената. Поробена от мълчанието. Нашето мълчание. Мразя го. Мразя и наивната вяра, която пазя. Уповаваща се на одраскани, кървящи лъчи. Лъчи, родени от борбеност, а обречени на мимолетен и осакатено-безпътен живот...
В ...
В ...
1267
5
- Колко пъти да ти казвам, че го обичам! Мамо, просто не разбирам за какво ми говориш!?
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
- Ти си само на двайсет и две. Какво знаеш за живота? Трябва да учиш. Без образование си за никъде. Жулиет, трябва да се стегнеш. Хайде, сядай да чертаеш... виж кое време стана, а ти още не си започнала...
- Мрза ...
1431
4
- Защо го направи, защо публикува това?
- За да станат 100...
Замисля се.
След малко:
- "Кои" да станат 100? ...
- За да станат 100...
Замисля се.
След малко:
- "Кои" да станат 100? ...
1241
10
Зъбът
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...
- Мистър Паркър - каза сестрата.
- Аш.
- Влезте, моля.
Лявата му буза беше издута прекалено и докторът повдигна очилата си. ...
1005
1
(откъс)
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
Анна лежеше в огромната спалня сама и четеше. Беше се качила непосредствено след обяда, минал в шеги за следващите няколко дни, които можеха да се окажат доста бурни и динамични. Все пак четири деца на едно място не е шега работа.
- Какво четеш? - запита я току-що влязлата Юлия. Внимателно б ...
1051
5
Август си е Август, дори и в планината. Всяка надежда, за дори и леко захлаждане, умираше изпепелена под инквизиращото слънце, явно решено да не отпуска огнената си примка, докато не убие и последния представител на флората и фауната по тези географски ширини. На площада не можеше да се види човек в ...
1081
5
Беше точно точно десет часа, когато телефонът неочаквано иззвъня.
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...
Ало... - се чу женски глас в телефонната слушалка.
Добър ден! Търся Ема.
Разпознах гласа на приятелката ми Рени от детските години. Тя живееше в друг град, но понякога за празниците идваше на гости у близките си. Предложи ми да се вид ...
1476
9
- Ало, къде си?
- В кучешката градинка пред блока.
- Какво правиш там?
- Разхождам кучето.
- Че ти пък откога имаш куче ? ...
- В кучешката градинка пред блока.
- Какво правиш там?
- Разхождам кучето.
- Че ти пък откога имаш куче ? ...
1239
3
Тя стоеше сама, в ъгъла на стаята, потънала в мисли и стари спомени. Нещо ставаше с нея и то не за първи път. От месеци се чувстваше някак си странно и не можеше да си обясни какво става. Всяка вечер очите й се изпълваха със сълзи, по-горещи и от въглени, сълзи, които изгаряха сърцето и душата й, и ...
1781
5
Чиклит на ужасите с елементи на разсъждение
Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше ...
Г-ца тракаше изнервено по клавиатурата с един молив, докато слушаше майка си, г-жа В. Беше първия работен ден след едноседмичната и отпуска и беше съвсем естествено да и е крив света. Още по-неприятно и ставаше обаче от самия разговор... Всъщност това беше ...
1094
3
Отварям си очите от сън и виждам как слънцето плахо подава златните си ръце към мене. То не е мигнало, обикаляйки за едно денонощие цялата земя, сякаш сега се събужда и се прозява. Птиците, както винаги, преди и след изгрева никога не спират - безкрайните им мелодии кънтят в обятията на селото.
Близ ...
Близ ...
3303
10
Кольо войвода в Истанбул
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанб ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода докато бил в Истанб ...
1040
1
МИЛЕНКА
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...
В съботата преди празника, четиримата другари от детинство, приятели и ергени Райчо, Блажко, Страшил и Танаско седнаха на една отстранена маса в кръчмата, за да подготвят план за предстоящата конспирация.
Взеха си по едно малко питие, както бе традиционно за младите хора в онези времена и се ...
1806
2
Цвета всичко си загуби,
сега в сиво-черния нюанс
губя се аз!
Моята реалност загуби своя смисъл,
нереалният свят ме е обсебил! ...
сега в сиво-черния нюанс
губя се аз!
Моята реалност загуби своя смисъл,
нереалният свят ме е обсебил! ...
838
ПАСТИРЪТ
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
Изкарвайки всеки ден стадото на паша, не забелязвал хълмите и тревите, небето и дърветата, както и гърбовете на самите овце. Правел го от години и така естествено както и дишал, затова нямал представа и от времето, което делял на светло и тъмно. Грижел се за себе си дотолкова, доколкото гла ...
776
2
Миризмата на току-що изпечени сладки, допълнена със завоалираното докосване на черно кафе, дразнеше приятно обонянието. Ароматите се преплитаха с различните благовония, съпъстващи като невидима аура всички жени, излезнали в разцъфналата коимбрийска утрин..
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
Дама с грациозна походка слезна бавно от бо ...
1468
4
В града има много светлина
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
и човек трябва да я усети с цялата си същност, човек трябва да се изгуби в нея, да потъне и да се разтвори на малки късчета неописуеми взривове, все още не е измислена дума, няма такава дума, която да опише светлината в града ми в шест часа следобед, начина, по който тя се ...
1031
7
Вдъхновено от разказите "Ало, мамо" на Светлана Лажова (svetlanal) и "Ще си сменя жената" на Христо Костов (Романтик)
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зет ...
Алоу! Зетко! Ти ли си? Да, чувам те, зетко, познах те, ама пак да питам, грешка да не стане. Че то тия, телефонните, зетко, са най-страшните. Откъде знам ли? Ами от опит го знам, зет ...
1900
10
Хекът застина във въздуха... мълчалив и необятен. Тънък като конец слънчев лъч прониза своеобразната му елипса. Погълнат от простотата на собствения си, принадлежащ му момент, хекът ми изпрати тиха усмивка и закачливо смигване. Небето помръква; облаците се скупчват един върху друг, кривящи се в нетр ...
1067
2
За какво съм аз виновна, че те обичах толкова много ли? Защо пък аз да съм виновна, след като ме унижи, пак тичах подире ти, защо ти не си признаеш веднъж вината, защо не се вгледаш в тъмнината и не видиш очите ми как те гледат с презрение и тъга, обич, но и мъка. Защо аз да съм виновна, че ти не пр ...
2059
1
Кольо войвода и ученият
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край) в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета. Една от тези легенди разказва за Кольо войвода и един учен от далеч ...
1500
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
