Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Дребна история

ДРЕБНА ИСТОРИЯ
Хараламби Карагеоргиев беше дребен човек. За четиридесет години не можа да порасне повече от 1 и 60. На всичкото отгоре бе започнал да оплешивява. Колегите в завода му извадиха прякор "Летището" и вечер, в кварталната кръчма, вдигаха наздравици за "новата авиокомпания". Хараламби не и ...

anna_bella

Проза » Хумористична

2008-10-08T21:30:44+03:00 1.6K 1

Обичта на птицата

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
втора част
Мъжът осъзна своята грешка, но не искаше да мисли и с вяла въздишка се отпусна на дивана. В този момент една залутана гургулица едва не връхлетя, в заблуждението си, през отворения прозорец, но сетне внезапно, прозряла опасността, объркано приплеска с криле и уморено кац ...

dezmond

Проза » Разкази

2008-10-08T16:48:21+03:00 1.5K 1 2

Но ман'с ланд

- Всичко, което ни се случва е урок, който трябва да разберем - казвам, отпивам глътка и поставям купичката с вино пред Но Щен Вълк.
- Не "трябва", а "желателно е" - поправя ме той, отпива глътка и побутва съда пред следващия в кръгчето ни.
- Но ние не можем да се учим от всяка ситуация! - не без ос ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-08T13:31:17+03:00 843 4

Легенда за Коледа

Студ! Щипещ студ!
А вятърът?! Пронизващ! Той сякаш минава през гърдите ти и се вселява в душата ти. Тя го гони, но той си се спотайва там вътре - в теб.
Изведнъж... спомените се изпаряват, мечтите се превръщат в ледени висулки. Сърцето замръзва, а животът сякаш спира.
Това бе способен да направи сту ...

buffysamers

Проза » Приказки и произведения за деца

2008-10-08T06:34:33+03:00 7.3K 1

Родоотстъпник

Следобедът догаряше в средата на есента. Учениците се приготвяха за училище, а Саим седеше пред малкото магазинче за бижута, сгушено между хотел „Принцес” и Централната автогара. Мислеше за своите внуци.
Последните дни бяха повече от успешни. Купуваха обеци за първокласнички, колиета за гимназистки ...

inakrein

Проза » Разкази

2008-10-07T21:22:17+03:00 2.4K 15

Обичта на птицата

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
Тя отвори рязко и спря колебливо, вцепенена на прага, с внезапно връхлетяло я чувство на виновност. Мъжът едва повдигна с ленива свенливост клепачи и я погледна втренчено, озадачено. Бялата призрачност на застиналия в движение силует се вряза като видение в очите му и в него се про ...

dezmond

Проза » Разкази

2008-10-07T18:10:30+03:00 1.1K

Канарчето

Силвия отиде да види кой звъни и едва когато посягаше към бравата осъзна, че все още държи пушката в ръка. Вече нямаше къде да я остави, тъй че просто наведе дулото надолу и отвори вратата. Отвън стоеше възрастният мъж, който бе идвал да оглежда апартамента преди два дни.
Тя отстъпи настрани, давайк ...

dark_tales

Проза » Разкази

2008-10-07T18:08:26+03:00 1.4K 1

Песента на Ган (Свещена книга на 19)

(Обяснението по-късно)
Глава 1
Раждане на Първоначалието
1. Преди всичко бе Ган и Ган създаде световете.
2. Песента Му прозвуча надалече сред Полето на вечната пустош. ...

The_Crimson_King

Проза

2008-10-07T17:25:56+03:00 864 4

Променена съдба

Променена съдба
Вяра нямаше семейство, не знаеше кои са родителите й. Домът, в който израстна беше за нея и майка, и баща. Там й дадоха и име, и презиме. Преди да го напусне, възпитателката я предупреди да внимава да не се поддава на съблазни, защото в жилите й тече кръвта на лекомислената й и безот ...

na4eava

Проза » Разкази

2008-10-07T17:03:30+03:00 1.8K 5

Пусни ме

Защо не ме оставиш вече? Аз не мога повече така. Виждам лика ти, почти те докосвам. Но те няма, знам. Не мога да те срещна. Няма да бъдем заедно. Толкова много "не" и "няма", но защо тогава непрекъснато ме теглиш към себе си? Не знам. Не намирам отговор. Заел си толкова голяма част от сърцето и съзн ...

delight

Проза » Писма

2008-10-07T15:40:12+03:00 1.8K 1 3

(посветено)

Понякога, струва ми се, животът изглежда устроен като механизма на колело - всяко се върти на един принцип. Новият ден носи само новите формалности. Едни и същи прибори, хранене, после - всичко в мивката. На обед същата посуда - само съдържанието малко се различава... а понякога не. Събуждаш се с ус ...

Razkolnikova

Проза » Други

2008-10-07T15:34:02+03:00 875 1

За кой ли път...

Знаеш - мога без теб, но се връщам за кой ли път... Връщам се, както ти идваш и си отиваш от живота ми като видение. Оставаме за миг... след това - болка! Красиви чувства изравяме наяве. Горчи ни! Дори сладкото понякога горчи!
Минават дни, месеци - не те търся, не ме търсиш... сякаш не се помним. Ср ...

iRinKa_bE

Проза

2008-10-07T15:21:50+03:00 1.3K 1

Глупави въпроси

Не, не искай от мен да разказвам коя съм. Стоиш пред мен и се вглеждаш в косата ми. Тя е небрежно вързана и от всякъде стърчат косъмчета, всяко с различно мнение. Е, да... малко съм рошава... и какво от това. Снощи изнасях концерт на майка ми, малко стари песни и чаша вино... е, как да се събудя с м ...

rozeto_bg

Проза

2008-10-07T13:13:45+03:00 1.9K 5

Барабанист

След снощната сериозна почерпка със сравнителнодобротовинонаХо Ко Та Рак и Но Щен Вълк сладко спинкат в бараката зад къщата на Кух Че Реп, с когото бяха обсъждали важни философски въпроси предната вечер. Вълк незнайно от къде бе изнамерил една голяма пухена възглавница и е положил морната си глава н ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-07T12:43:13+03:00 852

Съседката

СЪСЕДКАТА
Камелия Мирчева
Всеки ден, точно в 6 часа сутринта се събуждаше от стържещият в главата му шум на повреден кран. После чуваше течащата вода и фалшивото пеене.
В 6 часа и 30 минути пеенето спираше и женски глас, с кадифен оттенък казваше: „Джони, скъпи, закуската ти...” След това се чуваха ...

kami10

Проза » Разкази

2008-10-07T06:16:38+03:00 1.9K 3

Самотникът

САМОТНИКЪТ
Камелия Мирчева
Последната седмица живееше на ръба на мислите си...
По принцип мислите му не бяха кой знае колко смислени и чести и се появяваха само в миговете на незадоволените му потребности.И тъй като те му създаваха дискомфорт той се беше научил успешно да ги прогонва.
Но не и сега. ...

kami10

Проза » Разкази

2008-10-06T06:30:45+03:00 1.4K 1 6

Отново нещо малко, за един човек, който заслужава много

Сбогом... дори това не ми каза когато си тръгна. Болеше, но знам, че това не го усещах само аз. Още продължава да боли от загубата ти. Знам, че си някъде там, знам, че сега мислиш за мен, липсвам ти както ти на мен. Всичко това беше нелепо. Всичко това беше нереално и хубаво. Минава ден след ден, но ...

c0matose

Проза

2008-10-06T06:27:20+03:00 1.3K 1

В търсене на знамето

В ТЪРСЕНЕ НА ЗНАМЕТО
Тик - так, тик - так, тик - так...
Часовникът тихо отброява времето. Сутрин е. Прашинките лениво се гонят в слънчевия лъч, промъкнал се между завесите. За никъде не бързаш. А и да искаш, не можеш. Годинките са те затрупали като юргана, под който си се свил. Тежички са. Ставаш ба ...

anna_bella

Проза » Разкази

2008-10-05T18:21:20+03:00 1.5K 3

Здравей! Добре дошла у дома!

Едно от нещата в живота си, което няма да забравя, е гледката на нощното небе, когато съм на село. По принцип съм градски тип човек и селският живот не е по вкуса ми. Но има моменти, когато си мисля, че да се оттегля на село, за да живея тихо и спокойно, е най-доброто решение. Има част от мен, която ...

Hexagramm

Проза » Разкази

2008-10-05T15:19:31+03:00 1.6K 2

Те се завръщат

Нощта бавно се спускаше. Откъм върха на планината се чу рев на ранено животно.
Той бе седнал в удобното си кресло на терасата и отново чакаше. Чакаше знака, който ще му подскаже, че са се завърнали. Терасата му бе с изглед към билото на планината. Той знаеше, че те винаги идват от там, но никога дос ...

flang

Проза » Други

2008-10-05T14:53:17+03:00 1K 2

Eзоксипроменон *

Доктор М реши да отложи намерението си, поради възникването на един съществен проблем, който се състоеше горе долу в следната банална постановка: Какво следва по- нататък? Този въпрос го затрудняваше, защото очевидно не можеше да се твърди със сигурност, че по-нататък няма нищо и всичко свършва в мо ...

radi.

Проза » Разкази

2008-10-05T14:23:10+03:00 929 2

Тънката нишка на вярата

Тънката нишка на вярата
Тънката нишка на вярването не ми дава мира – ако си лъгана, не съм го правил аз! Повярвай ми! Загубила си равновесие - пак не съм виновен аз.
Всъщност не ми вярвай! Може би така си мисля!
Но всяка пролет листата на дърветата не идват ли помамени от лудостта на Хелиос и зелени ...

blagoran

Проза » Други

2008-10-05T13:32:59+03:00 1.7K

Шумът на морето

- Какво е това? - пита Ко Та Рак.
Оставям с въздишка учебника, с който се занимавам в момента и хвърлям поглед на какво се е спряло този път вниманието на натрапника. Трябва да направя нещо по въпроса с изненадващите появявания на някои индивиди - ами ако ме заварят да правя нещо, което не е за пред ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-05T13:28:33+03:00 1.1K 3

Сянката на сребърната Луна

В сянката на сребърната Луна тя танцуваше под звездната светлина, шепнейки на нощта омайваща мелодия...
Кадифени поли се въртят насам-натам,
огън гори в погледа ú.
А в горите е тихо, никой не се интересува от нея...
Влязла през мрачните поля на нейната душа, музиката кара разбитото й сърце да танцув ...

LoSt_In_DaRk

Проза

2008-10-05T13:09:10+03:00 1.5K 2

Есенна любов

Всичко започна в един прекрасен слънчев есенен ден. Това е една дълга и изключително красива и щастлива история, просто е част от Вечното, единствено и неповторимо, нарича се ЛЮБОВ!!!! Любов през есента, начало на сбъднат сън!!!

aml_82

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-10-05T13:06:13+03:00 1.5K

Изповед

Как да кажеш „край" на човека, когато ти си обещавал всичко и си издигал в пиедестал.
Много ми е тежко, не мога да реша колко мъка ще донесе това. Не мога просто така да кажа:
- Прости ми, но не мога така да продължавам, аз те накарах да повярваш в мен, дори когато звучеше абсурдно от моите уста, но ...

maik_cbr

Проза » Разкази

2008-10-05T13:00:28+03:00 1.6K 1

Миражи в дъгата

Той искаше да се слее с дъжда. Помисли си го, докато гледаше капките-като сребристи цветчета се ронеха. Чист небесен листопад.Облегна глава на мокрия зид и усети как кожата му бавно настръхва... Нима някой човек би си помислил, че дъждът е безчувствен? Че е като водата, която тече от мръсната чешма? ...

Noo_Light92

Проза

2008-10-05T12:44:22+03:00 1.3K 3

Как?

Как да ти кажа, че ме заболя, когато си тръгна? Как да ти го кажа? Как да го призная пред себе си? Как да ти кажа колко те обичам като знам, че сега си с нея? Че целуваш нея, че докосваш нея? Как да ти го кажа, без да нараня и двама ни? Как да кажа на сърцето си да спре да те обича, на ума си да спр ...

vixi

Проза

2008-10-05T12:07:49+03:00 809 1

По въпроса за курвите, проститутките и още нещо...

>>> Всички лица и събития са действителни!
>>>
>>> Само имената на хората са променени...
- Бременна сте и нищо ви няма! - Възкликва професорът - Здрава сте и ще родите едно здраво и хубаво дете! - и допълва думите си с усмивка.
Подозирах го, но акушер-гинеколожката в студентска поликлиника вече два ...

andrina_mark

Проза » Разкази

2008-10-05T11:48:26+03:00 6.6K 33

Горски самотник

Горски самотник
Самота. Той обичаше своето уединение. То бе целият му живот. Живот в самота. Самота която го караше да се чувства спокоен. Щастлив - не. Спокоен - да. Спокойствието беше това, което го караше да да се усмихне поне за миг. Но не и да е щастлив. Щастието беше нещо забранено, нещо далеч ...

kovak

Проза » Разкази

2008-10-05T11:32:31+03:00 1.1K

Литературен герой: част втора - 2. Филип

Денят завърши. Кристиян крачеше в шумния коридор към изхода на училището. Около него вървяха хора от неговия и от другите класове. Не говореше абсолютно с никого. Още от първия час всичко което каза, бяха единствено няколко словесни ,,блока" срещу заяжданията на съучениците му. Това се случваше мног ...

presian_penchev

Проза

2008-10-05T10:23:43+03:00 953

На плаж далечен...

Събуждам се на брега на Морето. Оглеждам се, но не познавам мястото, което още нищо не означава, защото аз почти не познавам нашето морско крайбрежие, а пък чуждите - хич. Скоро не съм ходил до Морето и за това първото нещо, което правя, след като установявам, че наоколо е напълно пусто откъм човешк ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-05T01:33:50+03:00 802 1

Пак ще се срещнем след още 20 години

(на съучениците с любов[1])
Времето мълчаливо е забивало зъби в лицата ви и следите му още личат. С костеливи пръсти е скубало косите ви. Трупало е килограми по тялото ви, още повече - върху паметта ви; толкова много, толкова много... С шкурка е остъргвало сърцето ви, за да премахне рецепторите му з ...

670301

Проза

2008-10-04T10:55:47+03:00 2.4K 1 4

Забравено усещане за мъж

Mиранда паркира аеромобила на покрива на сградата, в която живееше и преди да влезе в нея погледна нагоре към небето. Измежду въздушните магистрали, разположени на няколко нива една над друга, то изглеждаше ясносиньо и чисто, осеяно само тук-таме с бели пухкави облачета. Аеромобилите препускаха по ш ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-10-04T10:52:17+03:00 1.7K 1 8

Кик

Всяка прилика с реални лица и събития е СЛУЧАЙНА
Кик стоеше на прозореца, изправена на перваза, загледана надолу. Беше високо, много високо. Беше сигурна в решението си, остана й да направи само едно нещо. Отвори черната си мешка и извади една шарена тетрадка. Беше много повече от листи хартия. Беше ...

mj2006

Проза » Разкази

2008-10-04T08:46:42+03:00 1.1K 1

Сън след уморителния ден

Нещо се промъкваше неусетно като крадец. Кожата на света изтъняваше, а отдолу прозираше разядената му плът. Все повече прах се натрупваше, все повече ръжда, все повече скръб. Слънцето печеше по-жарко от всякога, като художник, изгубил таланта си, който безцелно размазва огромни количества боя по пла ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-10-04T08:28:40+03:00 1.2K 1

Благославям те... с ужасен живот

- Защо не дойде по-рано? Работя до 17 часа, а и всичко се свърши вече. Нямам нищо да ти дам. Благослових един песимист с последните 100 грама надежда и една поетеса с остания талант, достатъчен да я убие бавно и, уверявам те, много нежно. Не знам защо го направих... затова е толкова забавно. Но ако ...

Vyrtina

Проза

2008-10-03T22:23:44+03:00 1.3K 1

Жълтата ладия

Таксито летеше по мократа улица. Гръцка музика галеше ухото му и той потупваше волана в ритъма на песента. Май нямаше да има много клиенти днес в този дъжд. На светофара близо до блока, където живееше, го засече черен джип и той изпсува. Как мразеше самовлюбените кретени, за които колите са парадни ...

inakrein

Проза » Разкази

2008-10-03T21:20:07+03:00 1.2K 4

Историята на една сервитьорка

Работя в проста кръчма. Като сервитьорка. Но не предполагах, че ще влюбя... точно тук.
Една вечер, както всеки път работех до късно. Почти свършвах смяната си. Аз все втори ги карах. Бях много уморена. Бързах да приключа. И тогава врата се отвори. Влезе един човек. На средна възраст. С дълги кестеня ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-10-03T20:49:26+03:00 2.1K 8

Изгубена следа

Изгубена следа
Усещам, мисля, чувствам, горя отвътре, копнея за теб да живея.
А ти ми обърна гръб. Не виждаш ли, че ме боли!?
Нима никога не си допускала грешки?
Не мога да приема мисълта, че сега сме като двама непознати. ...

mikebelan

Проза » Други

2008-10-03T12:29:50+03:00 1.2K 2