40 837 резултата
М о й р и т е
Отлъчих се самоволно от ескадрилата и, може да се каже, откраднах този "Щорх", но за мен Франц е нещо повече от приятел и нямаше как да чакам със скръстени ръце, докато другите го търсят. Освен всичко друго, не мога да си простя, че го оставих да излети с Бертолд - Бертолд е добър пило ...
  1272 
Истинският приятел е този, който не те изоставя, когато пееш фалшиво, а те убива, за да не се излагаш.
  1398 
За миг прошепнах името ти, вгледах се в езерото...
Искаше ми се да си до мен, за да не се налага да потъвам в него.
С времето болката ставаше все по-дълбока и по-дълбока, като езерото пред мен.
Сега съм сам, без теб - винаги съм се чувствал самотен.
Сега си шепна и усещам тишината, която ме е погълн ...
  1626 
Гледаш ме с неприязън, бликаща от празния ти поглед! В тези божествено красиви перли, докоснати от блясъка на слънчевата светлина, се крие нещо, което моите очи не могат да прочетат! Така открити към мен,но и така умело прикриващи състоянието на душевния ти свят. Какво се крие зад тях? Ти мълчиш, а ...
  1182 
Жадната Нина беше от жените, които винаги бяха жадни, никога не им достигаше пиенето, секса, мъжете и трепетите. Тя беше изтъкана от жажда. Приличаше на бъчвата на Тошко Африкански: все я пълниш пък тя дъно няма. Жадната Нина не беше чак толкова весела, за колкото се представяше. Всъщност наистина б ...
  1157 
Изповед пред майчиния камък
(Реквием)
- Здравей, бабо Милке! Да, чувам те, да, добре съм. А ти как си?
Отдавна не съм идвал, а днес се наканих и ходих до вилата, пуснах помпата да полея овощията. Пък и това беше твоя земя. Когато умра – казваше – искам да ме погребат там на село, до Големия дъб, бли ...
  1301  13 
Оковите на душата - ІV
Абдулрахман Акра
--------------------------
Седна на масата и включи телевизора, докато погледът му проверяваше телефония апарат от миг на миг, в очакване кабела да му донесе отново вълшебния й глас. А минутите минаваха като дълги дни без да звъни апаратът.
Отиде при телефона, ...
  979 
Пролог
Кратък вик. Сноп от искри, издигащи се в нощното небе, които бавно паднаха на земята като умиращи звезди. После тишина. Вятър, заиграващ се с шепата пепел на мократа улица.
И една самотна фигура в черно, отдалечаваща се в мъглата.
***
Някога се бе наричал Ерик. Беше имал име... Ала никога не ...
  1046 
Цигарка Табакова беше обикновено момиче, с обикновени проблеми.
Живееше в малък двустаен апартамент заедно с нейния съквартирант Здравко. Работеше и учеше, но както винаги при съчетанието на тези две неща се изискваше огромно количество нерви, които тя успокояваше (или поне си мислеше, че успокоява) ...
  1461 
Сумракът се сгъстяваше бавно с всеки слънчев лъч, изгубил се зад билото на планината. Нощта предвещаваше да бъде тъмна и всяваща страх. Горските същества започваха да се готвят за музикално представление. Първи се обадиха щурците, след тях се чу бухането на бухал, а след миг и писъкът на неговата же ...
  1278 
Скъпи мой, отдавна разбрах това, че нямаш сърце. Скъпи мой, та ти просто си лед! Не се топиш дори при допир на нежни ръце, а колко жени са се пробвали с теб... превърнал си себе си в студен идеал, как не замръзваш сам на върха!? Издигнал си гордостта на висок пиедестал, не познаваш нито болката, нит ...
  1374 
Спомени за село
Част І.
У дома
Карам с над 140 км в час, а пътят се разделя пред очите ми на две и остава от ляво и дясно зад мен. Добре, че построиха магистралата, че като се сетя преди години, по времето, когато пътувах по този път почти всеки петък и се връщах обратно неделя вечер, колко бавно се ...
  1964 
Ще ти се обадя тази неделя
Събуди се в много добро настроение. Съседката пееше достатъчно добре, че да си пуска музика... Взе си дълъг душ и си приготви специална закуска. Щеше да сложи малко мюсли в купичката, да сипе мляко и две лъжици мед - така както само той го обичаше. А после щеше, въпреки вс ...
  2868 
Лежах на своето канапе в дома на Писателката и бавно отпивах от горещия си шоколад.
Чувствах се божествено.
Писателката стоеше срещу мен и гледаше съсредоточено счупения си нокът.
- Нали знаеш, че колкото и да го гледаш, той няма да порасне отново? - беше необичайно за нея да си пусне толкова дълги ...
  980 
Скъпи Малчо,
Ако можеше само да разбереш колко много значиш за мен! И колко много се нуждая от теб! Какво те кара да показваш чувства и след това да изчезваш? Защо винаги правиш така? Тежко е, повярвай ми! Не е честно да стоя будна нощем и да очаквам вести от теб. И следващата нощ, и следващата нощ, ...
  1136 
- Какво се случи? Аз умирах за теб, правех всичко за теб, а ти си заминаваш. Защо? Защо, след като ти дадох всичко? Защо? Отговори ми, по дяволите, не мълчи! Защо мълчиш? Говори ми!
- Ди, чуй ме! Моля те, не плачи! Не, недей, стани! Защо лазиш в краката ми... в краката на един... Долорес, стани, точ ...
  1701 
Тръгвам... Незнайно накъде... И вървя, само напред, без да се обръщам, без да се замислям за отминали моменти... Ако затворя очи, ще чуя старите дървета наоколо да шепнат приказки за малките неща от живота. Поглеждам небето, а там облаците изрисуват всичко, което то е видяло. А в шума на морските въ ...
  1385 
***
Толкова... Толкова много болка...Навсякъде...
Сякаш нищо друго не съществува - освен болка, тъга, мрак...
Ето, отново съм сама... Всичко е толкова тихо, сякаш светът е в ласките на Смъртта... Мрачно е, но не небето... А вътре в мен... Чувствам се толкова странно, сякаш нямам душа. Сякаш съм кукла на ...
  852 
Накрая съвсем логично се наложи мнението, че има нужда от професионална намеса. Опитът ми в тази област се оказа незаменим и бях поканен да заема вакантната длъжност, поради внезапната смърт на титуляра; човекът се бе преуморил в желанието си да обслужи всички заявки и колабирал в леглото на една до ...
  1133 
Разговор с Мелбърн
на Фея
Телефонът позвъни.
Алекс изтича и вдигна слушалката.
- Да? ...
  1204 
Оковите на душата - III
Абдулрахман Акра
- Да вървим. - Предложи той доверчиво.
- Накъде? - Попита тя, сякаш се събуди от някакъв красив сън.
- Не знам, все ще намерим къде да вървим. ...
  974 
В света съществуват два типа хора. Първите са тези, които предпочитат спокойствието и сигурността. В техния живот няма и капка приключение, правят всичко по правила, като много често забравят за своите мечти и не се стремят към тях. Вторият тип хора са тези, които живеят за мига. Те правят и казват ...
  2708 
- Здравей!
- Стой настрани! Не се приближавай!
- Спокойно, нищо няма да ти направя.
- Не ти вярвам. Ти не си човешко същество - махай се!
- Не, моля те, нищо няма да ти направя - просто искам да поговоря с някой. ...
  1057 
ОЙКОНОМИЯ
Страдал още като млад от много болести, започнал да изучава естествени науки, но прочел една книга от св. Августин и това оказало толкова силно въздействие върху него, че изоставил университета. Влюбил се в жена превъзхождаща го почти във всичко и все пак се опитвал да я спечели, което му ...
  1599 
Стремежът е безсъдържателен
Животът е просто наивност
Мечтата е фантазия, без която не можем да живеем
Смисълът е лъжа
Целта е надут балон, който достигайки върха, се пръска ...
  1322 
Среднощната вещица летеше стремглаво, здраво стиснала метлата. По някое време си заплиташе полата у някой клон, но следвайки фурийския си нрав, не спираше и за секунда. Върховете на боровете носеха нейния отпечатък. Ивици черна тафта и бял сатен (от долната и фуста) висяха като весела коледна украса ...
  1186 
Боби е на четири годинки. Майка й я довежда в работата. И понеже само аз й давам да ми пипа по бюрото, тя непрекъснато ходи по мен и повтаря:
- Светланалажова, Светланалажова, а как ти е второто име?
Майка й й казва, че съм украинка. Боби се замисля и ми казва:
- Щом е така, попей ми малко на френск ...
  1638  23 
Мислите пак спохождаха всяка част от нея. Нямаше и минута спокойствие. Нейната млада, наивна душа беше превзета от толкова много проблеми за решаване, че чак не и се мислеше за тях. Въпреки сложността на живота и в момента, тя и за миг не спря да мисли за момчето с черешите.
Още долавяше онзи огън в ...
  1448  10 
Оковите на душата - I
Абдулрахман Акра
-------------------------------
От касетофона звучеше тъжната песен на „Сигнал": „... Сбогом, дано си щастлива...", а устните им се вплитаха в дълга продължителна целувка, чрез която мълчаливо споделяха и сладостта, и огорчението на невъзможната обич между две ...
  1040 
гротески
Накрая ми дойде до гуша и реших да се отърва от него. Това беше най- безнадеждният индивид в системата за ограмотяване през дългогодишната ми педагогическа практика като даскал по история. Пълен провал за системата, както за мама, татко, баба, дядо и всички гравитиращи наоколо роднини до де ...
  1155 
Безсмисленост
Безсмислено момиче в безсмислен свят живее. Безсмислено стои и гледа през безсмисления си прозорец вън. Вижда безсмислен свят, търка безсмилено очите си и иска да види нещо различно. Търси да съзре безсмиленото слънце, но е безсмислено да го види, защото е твърде късно и е вече безсмис ...
  1541 
Лъжоман
(Сладкодумник)
Старецът огледа бавно всички наоколо си. Бяха все хубави, млади хора, събрали се в къщата на младоженците, по стара традиция след приключването на тържеството в ресторанта, да си допият, докато свекървата очаква бялото платно на истината.
Извади една серт цигарка без филтър, о ...
  1805 
Александър беше красив млад мъж, който след като завърши гимназия, се отдаде на своята голяма страст - високите скорости и състезанията с колите. Син на обикновен автомонтьор и майка-фризьорка, Александър можеше само да мечтае да участва в големите ралита, поради финансовата си нестабилност, въпреки ...
  3116 
Tам, където е самотата, се среща индивидуалността на душата. А най-трудно е сърцето да открие себе си в еуфорията на живота, който живее. Срещите с различни хора и обстоятелства изрисуват реалността... Раждат се цветове и звуци, проникващи в същината на съвършенството. За миг се раждаме и след миг у ...
  1041 
Моята съдба
Беше последната ноемврийска вечер. Валеше дъжд. Листата по дърветата вече бяха опадали, сломени от бурния вятър. Всичко беше тихо и спокойно. Всеки се беше прибрал в къщи, принуден от страшния студ навън.
Само аз, сама и умислена, вървях по безлюдната улица. Дъждът неумолимо се сипеше въ ...
  1190 
Да ви призная все съм била убедена, че за изневерите на мъжете са виновни изцяло собствените им жени. Ама убедена съм била, на 100 процента ви казвам. Все сме спорили с моите приятелки на тази тема и аз все по-инатесто съм си защитавала тезата.
В смисъл, че благоверната никога, ама в никакъв случай ...
  3053 
По алеите на забързания град се разхождаше замислено момиче, а времето за миг около нея спираше. Вървеше без посока. Замислена в своя малък свят, явно пълен с проблеми, които търсят своите загадъчни решения. Около нея минаваха коли, а времето подържаше душевното и настроение. Беше мрачно и дъждовно ...
  1510 
Човещина
Случи се да пътувам с кола.
На два пъти спуках гума и някъде към тунелите на Кресненското дефиле, останах без резервна.
Застанах край магистралата, вдигнах ръка, а колите си отминаваха една след друга, сякаш за тях не бях жив човек, а някакъв нищо не значещ пътен знак или гранитен къс, като ...
  1189 
ПОРТРЕТ
Попитах какъв цвят има душата ти.
Отговори: "Бял."
Попитах какъв цвят има сърцето ти.
Отговори: "Нежен." ...
  872 
Илюзорна реалност
Бягам, бягам... От какво - в момента не мога да кажа. Знам само едно - трябва да се отдалеча възможно по-скоро и по-далече! Наоколо, като в забързан кадър от ням филм, се размива пейзажът в една непрогледна стена. Трудно ми е да обхвана с поглед каквото и да е. Всичко е така динами ...
  867 
Предложения
: ??:??