40 983 резултата
Заваля проливен дъжд от целувки. Свари го неподготвен. Нямаше чадър, дори и да го имаше, пак нямаше да му помогне кой знае колко, защото целувките минаваха през всякаква материя – дори през метал. Беше чел, че някъде в Бразилия бил паднал такъв преди двадесет години и изживяването от него докарало д ...
  1816 
Той седеше сам и се мъчеше да разбере... Дали себе си или околните - и той незнаеше. Стоеше и мислеше за онези неща, онова пределно място от съдбата, което се наричаше избор. Да избираш бе това, което те прави различен, което те прави този разумен човек, различаващ се от животните със своята същност ...
  974 
Вървях под парещо небе в летен ден. Слънцето мълчеше, хората,
с които се разминавах също. Мълчанието на лятото. Да.
Отворих вратата. Събух се. Седнах. Отворих бутилка бира.
Запалих цигара и дълго гледах синия дим, отпивайки.
- Хенри – чукаше женски глас по вратата. ...
  1301  12 
Аз, Еди и 21 влака към зведите
Ако не съществуваха илюзиите никой нямаше да обръща внимание на самотната истина.
Със закъснелия влак разсичахме нощ, дълбока и черна, колкото душа на заспал негър убиец. Аз не се унасях – равномерното тракане, което трябваше да свърши тая работа някак се примесваше с ...
  1024 
ДВУРАЗКАЗ
(С претенции да бъде считан за един)
Нощта на заспалите пияни
В суматохата бях изхвърлил през прозореца и момчето с оцета, но той не влезе в ничии калкулации.
Мисля, че е добре да констатирам пряка връзка между среднощното пускане на музика на съседите ми и почти моменталното ми събуждане. ...
  1037 
Блатото
Прости ми, мое сърце, че те натоварвам с излишни и ненужни емоции. Твоята работа е да си биеш в гърдите ми и да поддържаш жалкото ми съществуване. Прости ми, че душата ми е толкова гадна и подла! Кажи ми какво да пра ...
  1173 
Аз поисках и дъжд заваля...
...и отрони той сълзи неродени в реалността, които за миг бяха жадно погълнати в праха. Изчезнаха без звук, без стон, без да забележат липсата им дори. И нищо не потръпна. В тихата, безлунна нощ. Вселената все така бездушно оставяше времето да следва своя път - не спря за ...
  1072 
Bien sûr, à toi!

Момичета много и различни. И всяка вечер почти еднаква програма: телефонът му извъняваше, той поглеждаше пренебрежително екрана и прочиташе поредното женско име. Вдигаше телефона и чуваше едно нежно “Ало”, ...
  1254 
Седях, подпряла глвата си с ръка, и си мислех: "Защо съм непрестанно тъжна? Стоя сама вкъщи в компания на четири стени, сякаш няма други хора на този свят, с които да се забавлявам. Какво от това, че теб вече те няма близо до мен и няма да споделяш лудите ми нощи? Светът не свършва с това, нали ?
Тр ...
  2070 
Обичам те! Защо да крия? Само защото умирам от страх да не се подиграеш с чувствата ми?
Само защото не искам околните да ме гледат със смесица от присмех и съжаление? Достатъчно време отказвах
да призная пред себе си, че те обичам повече от всичко на света. Беше ме страх, че някой ще чуе мислите
ми ...
  1475 
Слънцето нежно я огря и тя отвори очи. Впери поглед в небето - тъй светло и пусто. Ни един облак, ни една птица не се виждаше. Бешe толкова тихо, толкова тихо. Само нейните мисли крещяха, но никой не ги чуваше. Тя гледаше нагоре и очакваше нещо да се промени, но небето си бе същото. Все така синьо и ...
  1164 
Отначало беше уверена,защото
знаеше,че ще бъде щастлива...
беше убедена в това...
знаеше, че сегашната самота
след време щеше да се се ...
  2284 
Казваш, че ме обичаш, че си влюбен за пръв път в живота си. Вярвам ти, само
че... не мога да ти отвърна със същото. Това не е като да обичаш сладолед или да
си падаш по разходки в парка. Най-лесно е да ти кажа: "И аз те обичам". И да се
оставя да ме въвлечеш в онова нещо, наречено "връзка". Да те ос ...
  1725 
Тихо синьо небе
Нежна артерия на мрачна самота докосва тънките стихийни потоци на съзнанието.
Празна градина. Кристалите са покрили тънките фини линии на крехките изящни клонки.
Гардениите замръзнало потръпват под кристалната светлина.
И въпреки това са умрели. ...
  1662 
6.
Критиката е любов
“Да превърнеш живота в безкрайна игра е проява на висша мъдрост”
В.Рибаров
Този Интернет превърна живота ми в безкрайна игра и всичко щеше да си тече много мъдро, ако не бяха тези указания на Лъки да открия посоката в живота. Къде да я търся? Но когато животът ти е игра, случайн ...
  814  15 
Една свещ блести в ръцете ми.Една сълза се ражда в очите ми, една молитва се крие в душата ми..
Господи, една красива любов имам!Една любов-красива и свежа, като пролетна роса.Боже, нека тази
любов е безсмъртна, нека винаги жарта тлее в душите ни и винаги да гали сърцата ни.Нека бъде незабравима, ве ...
  1559 
Тишина. Но колко мелодия се крие в тази на пръв поглед обикновена тишина.
Колко различна е Тази Тишина от неловкото мълчание, което се поражда между двама души, когато няма какво повече да си кажат.
Колко различна е Тази Тишина от онази, която ни дебне в гората в нощи, когато дори вълците не вият ср ...
  1107 
В ден неочакван нежно сияние заслепи очите ми,
тихия пролетен ветрец развя черните ми коси,
подкосиха се краката ми, останах вцепенена,
тялото ми стана леко, понесе го вятъра...
Какво ли се случваше? Сърцето ми биеше лудо, ...
  1228 
Нощен джаз в бар "The Who"
Бар "The Who" дишаше лениво под тежката мъгла, покрила в ефирна плът ъгъла на "Седмо авеню". И този път аз бях там, в 9:27h вечерта, завит в хладно очакване пред вратите на нощната обител. И този път нищо не се отчупи от мрака на слепите улици. Ръждивата лампа сипеше оранж ...
  1636 
Част III
Явно си имаха нужда от опора, явно животът им беше тежък, но просто аз не ги разбирах. И как бих могла, при положение, че изобщо не ги познавам. Истината беше, че и не исках да се захващам с нещо подобно. Нито имах ...
  1780 
Здравей Роси,
След направената публикация за създаването на книгата ни “Озарението на споделената любов”, у теб възникна колебание относно правомерността на съавторското ти участие. За мен няма съмнение, че тази ситуация при теб може да бъде правилно разбрана като криза на твоето творческо израстван ...
  1295 
Джулюнски пирати – клозетът на мъртвеца
В пространството около половия кабинет се възцари мъртвешка тишина. Единсвено учестеното дишане на санбернарът Арш-лекер подсказваше за витаещото напрежение, предхождащо ситуацията, която щеше да промени хода на световната история. С треперещи пръсти издънката ...
  1669 
Достатъчно...
Той се приближи, седна до Нея и й зададе до болка познатия въпрос:
- Как си? Какво правиш?
- А ти как мислиш че съм? - отговори Тя и обърна поглед встрани.
- Но какво ти става? Нали уж щяхме да останем приятели?! ...
  1089 
Вратата на апартамента на тъста и тъщата се отвори с трясък и в коридора влетя синчето като викаше:
-Гладен съм!Сипвайте ми да ям!
Аз се излежавах на любимия си фотьойл ,който ми служеше и за легло и гледах телевизия,а жена ми переше в банята.Тъщата продаваше чушки и домати в гаража, а тъста беше на ...
  982 
Фатима и ....една душа!
....
( - Всичко е наопаки! И ти знаеш защо! Бях глупава, а ти права!Кажи ми защо всичко е толкова далеч?
- То е там където ние го оставим! Всичко е такова каквото ние го направим! Не мисли, че всичко свършва! Може би сега почва!
- Да може би.. но се чувствам слаба...чувствам ...
  1413 
3,4,5-trimethoxyphenethylamine
(Какво прави пеперудата)
Молекулярните взаимодействия са много слаби, но те предизвикват случайните флуктуации, които водят до непредвидимите последствия. Най-важната характеристика на странния атрактор е чувствителността му към началните условия ("ефекта на пеперудата ...
  1725 
...
Свилена потръпна от вятъра, който идваше откъм гърба й. Погледна Огнян. Очите му искряха в тъмното, устните изведнъж сякаш пресъхнаха, лепнеха и докато говореше, гласът му излизаше сух.
-По цялото крайбрежие делфините били изтребени. Само тук те се появили след няколко години. Завърнали се, но н ...
  950 
...
В една мрачна ноемврийска вечер, наскоро след годежа, Яна застигна Явор, който отиваше към чорбаджи Сирмови. Вече се стъмняваше, хората бързаха да се приберат по домовете си и затуй Явор не обърна внимание на догонващите го стъпки, докато Яна не подръпна ръкава му да го спре. Загърната в някакъв ...
  1049 
ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
I
Колко време вече чака покачен на стария явор край чешмата - Яна все не идва и не идва! Вслушва се в различни стъпки, надзърта между клоните да я види издалече, цялото тяло го заболя да се свива между листата, без да мръдне, та момите долу да не го чуят. Напразно! И тая заран не я ви ...
  2100 
Грозно
Несигурно пристъпям в мразовитото утро. Утро ли? Как, по дяволите разбрах, че е утро? В тази скапана страна трудно се ориентирам кога е нощ и кога ден. Все един и същ гаден сив и влажен полумрак. Сякаш някой побъркан алхимик се е опитвал да създаде нещо ново, нещо по-добро от всичко досега. И ...
  923 
Малкия
Малкия - студен убиец от черна, оксидирана стомана те чака.
В твоя блок. На стълбите между твоята и горната площадка. Господарят му е развил крушката на етажа и е запушил шпионките на любопитните съседи. И той чака. Точно теб.
Но ти закъсняваш – както винаги. Докато имаше живи приятели, те се ...
  879 
"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топ ...
  1041 
Към морето !
(където и да е то)
Мислите ми, като рояк ядосани пчели, нещастно се лутаха между затворените прозорци на колата. Когато се случеше главата ми да застане на пътя им те ядно ме стрелваха в слепочията, промъкваха се в мозъка ми и отровно напускаха до следващо пронизване. По дяволите, защо ...
  1760 
Да вали...
- Няма нищо по-хубаво от лошото времеее! Ей, момче, много хубаво вали, а, кво ша кайш! Ехехеееееее! Вали, валииии... А така! Да гърми, да вали! Няма нищо по-хубаво от лошото времеее – овехтяло сако се мята веселяш ...
  1839 
Прегърни ме, мамо...
(разказ)
– Иване! Иване бре! – провикна се с гневен глас старият дядо Стоян. – Гино, не го крий ма, жена! Къде го свря туй магаре? Само да ми падне – бузите му ще горят! Иване бе...
Иван с треперещи пръстчета повдигна завивката и подаде русата си главица из под леглото. Ококори ...
  3397  20 
- СЕДМА ЧАСТ -
През следващата седмица и двамата полагаха неимоверни усилия да забравят и да се успокоят. Ан бе припаднала два пъти след последната им среща с Мишел. Карлос така и не успя да я склони да се консултират с домашния лекар.
Събота бе ден за почивка и бяха решили да заведат Люк и Бела на ...
  1456 
  1578  11 
Седнала до огъня се взирам в отблясъците, които светлината му хвърля по
изсъхналата трева. Листата на дърветата напяват дива песен смесваща се с аромата
на приближаващата буря, а аз шепна тихичко една приказка. Познаваш ли приказка
по-стара от тази за любовта? А имаш ли желание да я чуеш от една ста ...
  1052 
Тя видя само гърба му, но даже не беше сигурна че е той. След няколко дни Веси седеше сама в стаята си и слушаше музика когато изведнъж пред очите и минаха няколко момента - първата и целувка с Венци, мига, в който за първи път чу думите "Обичам те" от бившето й гадже Сашо и моментът, в който тя изн ...
  884 
-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше ...
  1221 
Предложения
: ??:??