40 980 резултата
1089
1
Как започна всичко? Как направи така, че да изгубя себе си? Колко време ти трябваше да срутиш света ми, колко време ти отне, за да ме погубиш? Кажи ми, лесно ли се нараняват хората, които те обичат? Нима е толкова лесно? Аз те обичах. Аз мислех за теб всяка секунда, копнеех за очите ти дори, когато ...
2064
1
6
You’re curious about your reflection in the Devil’s mirror…. But your soul becomes so numb. Yourself frozen of evil’s mirror … immobilized by your fear.
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
Видя ли твоя свят в огледалото, което ти подарих?
Видя ли как лети над морето чайка без криле?
Видя ли как пее славей без вълшебен глас?
Видя ли ка ...
794
През живота ни често минават хора, които оставят някакви особени положителни спомени след себе си… изпълвайки ни с вдъхновение, с уважение, с някакъв вид чувство за вина, че не сме като тях. Тези хора обикновено правят неща, които ни стъписват, смущават, било то и дразнят… но вътрешно им се радваме ...
1181
1
Да заобичаме с Едисон /писмо/
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
Мила Паркър Боулс, откак се запознах със теб, /и пак беше 19.10./, може да се каже живота ми се преобърна на около 30 градуса, плавно, ей така хооооп... и то без водката. И пак се срещаме преди деня на Будителите, а ти - на мястото, където трябваше да си. До днес вече т ...
976
1
Беше мокър септември. Треперещ, но верен. Моята надежда остана сама на балкона да чака отчаяно мъгливия звук на твоите стъпки и придружаващата ги черна, топла, ясдосана сянка с аромат на парфюм. Аз продължих напред. Жадната ми за живот ръка завъртя часовниковата стрелка, която разплакано синеоко мом ...
1246
3
Пухита в страната на Бонго Бонго
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
Пухита всъщност била най-обикновено момиче от най- обикновено семейство, в което се случвали обикновените за семействата неща. Имала и най- обикновено име- да речем Мария.
Те се срещнали се с ...
1879
5
Усмивчица от...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
...Злото или Доброто?
I’m the Angel of the Devil. Dance with me! Into madness...
Through night and day…
Through the haunted love… ...
1195
3
Per me si va nella citta dolente
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
През мен се отива в печалния град, изграден с високи стъклено-прозрачни стени, затворени като кула и с много остър връх. Това стъкло символизира твоите лъжи, измами и зло. Навсякъде има лед, символизиращ студената в сърцата, горят огньове, символизиращи стихията в ду ...
1665
Hощни желания
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
Докато сънувах вярвай по облачета – бели и пухкави. Всичко беше много красиво и светло. Ухаеше на кокос – моя любим аромат. Той ме омагьосваше и аз се отпуснах на едно облаче. Леко притворих очи и облачето ме свали на земята. Остави ме да легна на зелената тревичка, по която все още им ...
833
Обичам те - промълви той тихо, докато тя, обърнала гръб, с бързи крачки вървеше към вратата. Тъкмо кагато я отваряше, той затвори очи, така силно ги стисна, всякъш като човек, търпящ някоя, силна, натрапчива болка и пак продължи, все така тихо: "обичам те", "Обичам те", "Обичам те". Вратата се затво ...
1775
5
В кафенето е топло. Кафето е ароматно и силно: дори млякото не може да омекоти достатъчно остротата на вкуса му. Отпивам на малки глътки и пуша първата цигара за деня. Поглеждам към жена ми и тя ми се усмихва. После премествам фокуса зад нея, през кристално чистата витрина навън. Неделна празна улиц ...
1288
1
- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...
1031
4
моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...
1368
Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...
1390
1
Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...
1075
1
Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...
1243
16
Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...
987
Беше летен, безоблачен ден - от онези дни, който ги помним само в детсвото... дни на щастие и красота...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...
Просто един обикновен ден за Магическата гора...
Лъвчо Ники, крачеше из гората, изпълнен с планове за всичко извън Магическата гора и пътешествието им.
Лъвчо отиваше да посети Бублечо Мечо и Кост ...
1318
2
Nada personal
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...
С моята милувка ти потъваш все повече в самотата и пустотата си. Aз те изпепелявам, скрита зад маската на доброто. Но ти вече знаеш коя съм... късно е... късно е да ме спреш, ти си пепел... Аз те омагьосвам и те правя мое достойно копие, копие на моето зло, защото за теб съм глътката ж ...
863
1
Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е ...
1977
28
Един ден Пешо се събужда и вижда, как вчера купеният му компютър, който беше оставил през ноща включен, за да тегли филм, ПУШИ!
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...
ПЕШО: Ужас!!! Какво да правя сега :(
След около 10 минути чудене и вайкане, на Пешо му хрумва страхотната идея да се обади на сервиз...
ПЕШО: Ало...
ТЕХНИК: Здравейте. С ка ...
1238
2
Хората казват, че човек има душа.
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...
1420
1
Не сатавам за нищо нали така? Винаги развалям нещата: или прекалявам, или не достигам. Винаги точно на най-хубавото ставам мрачна. Винаги забравям нали, винаги сякаш съм в сън. Или теб те няма, когато си до мен, или аз не съм тук. Амаааа, ама, ама знаеш ли, аз... аз все пак те обичам... А ти можеш л ...
1401
4
Нула беше задрямала. Беше уморена и въздуха от топли нашепвания я беше завил нежно, докато тя се ослушваше за нещо ново в себе си. В съня си тя се върна във времето, когато беше малко неделно момиче с протрити от задължителни молитви колене. Сплетената й на две рошави плитки коса се облягаше върху с ...
896
В наше село язе съм най-личния ерген. Щото съм най-голем. И на кила, и на години. Веке съм триесе и пет и тежим сто и дваесе. Язе съм бил нормален, ама като малък съм си падал на главата и нещо ми става понекога. Она и макя ми се ми вика, щото съм повреден, та не съм са оженил. Ма не е само това. Яз ...
1572
22
- Трогва ли те да виждаш плачеща жена? - запита загрижено тя, докато двамата стояха изправени до леглото на болната.
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...
- Не - побърза да отговори той и продължи:
-Че защо, това не е ли вековното им призвание, да плачат, да просят по-добро отношение със сълзите си - погледът му беше застинал,
сляпо гле ...
1013
В студения ноемврийски ден, Мартин отиваше към телевизията. Преди половин месец се върна от командировка в чужбина и сега ползваше отпуск, който му беше останал. Нуждаеше се от почивка, а и от аклиматизация. Но сутринта му звънна шефът и го извика в работата. Мартин живееше близо и винаги ходеше пеш ...
1564
12
Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...
895
Толкова дълго беше мечтала, а сега всичко се срутваше, бавно и грозно, както беззъб старец, гризе сух хляб. Седнала върху посипаната с роса трева, под огромното дърво, в това хладно, мрачно и влажно време, тя се чувствуваше в объркан сън на друг, всякаш тя бе само съновидение, призвано да обърква, л ...
914
Не извървеният път
Това е нещо, което написах след една раздяла, след едно начало, след един концерт, след един сън, в който осъзнах, че животът ни обича и ако си достатъчно тих може да чуеш любовното му ехо.
Ако бях лежал ...
Това е нещо, което написах след една раздяла, след едно начало, след един концерт, след един сън, в който осъзнах, че животът ни обича и ако си достатъчно тих може да чуеш любовното му ехо.
Ако бях лежал ...
1739
6
Скоро песента на слънцето ще спре и сълзите на тишината ще изкажат любовта ми. Любов, родена в Ада, дишаща чрез отровата на самотата, по-силна от вечността и по-грешна от смъртта. Любов, отваряща очите на мъртвите спомени в сърцето. Любов, по-студена от леда, разделящ съдбите ни. Само тишината живее ...
1893
2
Elina (03:10 PM) :
Когато й дойде времето, пролетта се развихря като пристъп на треска, сякаш целият свят, който неспокойно се е мятъл и въртял в топлото зимно легло, внезапно потреперва, широко отваря очи и в него започва да пулсира живот под синьото като неразцъфнал зюмбюл небе, в което ще се нади ...
Когато й дойде времето, пролетта се развихря като пристъп на треска, сякаш целият свят, който неспокойно се е мятъл и въртял в топлото зимно легло, внезапно потреперва, широко отваря очи и в него започва да пулсира живот под синьото като неразцъфнал зюмбюл небе, в което ще се нади ...
965
3
ПОМОЩ!!!
ОТКРОВЕНО ЗА ИРИНА
„...ДОЧЕТЕТЕ ДОКРАЙ, ТЯ Е САМА!!!”, моля ви!
Наскоро беше рожденият ми ден. Преди около две седмици. Никога няма да го забравя! Пожелавам си да остане единственият ми такъв! Различен ден, запомнящ се. Пропътувах много километри, бях с много хора, със семейството си, с бли ...
ОТКРОВЕНО ЗА ИРИНА
„...ДОЧЕТЕТЕ ДОКРАЙ, ТЯ Е САМА!!!”, моля ви!
Наскоро беше рожденият ми ден. Преди около две седмици. Никога няма да го забравя! Пожелавам си да остане единственият ми такъв! Различен ден, запомнящ се. Пропътувах много километри, бях с много хора, със семейството си, с бли ...
1236
4
На баба Марийка и дядо Йордан
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...
Пони – така го наричаше вуйчо му от времето, когато беше ей-такъв и се чувстваше съвсем удобно под стряхата на въображаемата си къщичка – масата. Вуйчо му го вдигаше висо-о-ко до тавана, а в очите м у се разтапяше детето, което някога е бил той. И понеже беше дребно мом ...
1325
2
Момичето с морските очи
(разказ)
Отражението на лицето й във водата беше бляскаво, ослепително. Косите й биваха развявани от нестихващия игрив летен вятър, който се занимаваше с това, да се провира между дърветата и храстите ...
(разказ)
Отражението на лицето й във водата беше бляскаво, ослепително. Косите й биваха развявани от нестихващия игрив летен вятър, който се занимаваше с това, да се провира между дърветата и храстите ...
1584
3
Пилешка история
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето ...
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето ...
1387
2
Архангел Михаил седеше сам на маса, в лятната градина на малък хотел. В човешки вид и бели дрехи, той бе отдаден на хубава книга и чаша ябълков сок. Градината беше почти празна – само няколко заети маси, като най-голяма беше компанията на съседната до него. Тя се състоеше от трима млади мъже и две о ...
1656
8
Басня
Имало нявга една палка бяла,
Диригентска...
Срещнала тя Перото и се заинтригувала:
-Ей, какво ли ще е, ако сме ...
Имало нявга една палка бяла,
Диригентска...
Срещнала тя Перото и се заинтригувала:
-Ей, какво ли ще е, ако сме ...
936
4
Ситни дъждовни капки, лек есенен ветрец и бързащи хора. Черния отблясък на мокрия асфалт търпи все още тежестта на фучащите по него автомобили, търпениенто обаче ще се изчерпи, някоя кола ще излети от него подведена от хлъзгавината му.
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...
Тя стой на спирката и пропуска поредния трамвай да отмине без не ...
1401
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
