Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
May 8, 2017, 12:42 AM

Мълчание

5.4K 39 81

                     Защо най-близките си, боже мой,

                     най-лошо ги раняваме при допир?

                                   Първан Стефанов

 

Защо ли трябва да говоря

в пристрастна, тежка тишина?

Душата ми в пребродени простори

осмисля споделената вина.

 

След лутане в ранени чувства

небето с мълнии зове...

Нали понякога изкуството

докосва звездни върхове?

 

Защо ли трябва да говоря?

Въпросите неистово кънтят.

И само тишината спори

с изстрадания техен път...

 

От натежалото пространство

ме гледат безпризорните очи

на мигове, които странстват

и нещо в мене не мълчи...

 

Защо ли трябва да се сърдя

на неподвластни чувства и слова?

Нали в притихналата мъдрост

живеят наранени сетива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими,Kors(Васка Иванова)!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за хубавите думи и поздравите, Пепи!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Защото винаги има нещо, което не мълчи.
    Много хубаво: идея, форма, изказ! Поздравления!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Прехода към мен е етап от поетичната пътека на съдбата, Мария!
    Сърдечно благодаря за хубавите думи и оценката!🌝
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Не знам защо са ми трябвали толкова години, за да стигна до най-хубавото ти стихотворение, Стойчо. Впечатлена съм и се възхитих на творбата ти! Чест и почитания, приятелю!👍🥰

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0