Ranrozar (Стойчо Станев)
542 18002
May 8, 2017, 12:42 AM

Мълчание 

  Poetry » Phylosophy
4048 35 75

                     Защо най-близките си, боже мой,

                     най-лошо ги раняваме при допир?

                                   Първан Стефанов

 

Защо ли трябва да говоря

в пристрастна, тежка тишина?

Душата ми в пребродени простори

осмисля споделената вина.

 

След лутане в ранени чувства

небето с мълнии зове...

Нали понякога изкуството

докосва звездни върхове?

 

Защо ли трябва да говоря?

Въпросите неистово кънтят.

И само тишината спори

с изстрадания техен път...

 

От натежалото пространство

ме гледат безпризорните очи

на мигове, които странстват

и нещо в мене не мълчи...

 

Защо ли трябва да се сърдя

на неподвластни чувства и слова?

Нали в притихналата мъдрост

живеят наранени сетива?

© Стойчо Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за Любими, Иван!
  • Мариела,благодаря за оценката!
  • Много ме докоснахте, моите адмирации!
  • Благодаря, Таня!
  • Прекрасна творба!!!
  • Благодаря за прочита и оценката, Пепита!
  • Благодаря за коментара и оценката, Надежда!
    Макар и с два месеца по-късно!
  • Много точно казано!
  • Благодаря за коментара и оценката, Иван!
  • Благодаря за коментара и оценката, Калин!
  • Толкова "притихнала мъдрост" откривам в това мълчание... Поздравления!
  • Благодаря, Бояна!
    Съжалявам, че едва сега отворих и прочетох коментара ти...
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Албена!
  • Мъдро и вълнуващо!... Поздравявам те, с удоволствие прочетох, Стойчо!
  • Защото не сме ги приели за такива. Най-близките, най-верните, доверилите ни се няма да ги нараним никога. Просто ние пренебрегваме близостта на душите им, подценяваме верността на чувството им за обич като нещо, което не от единствено значение за нас. И другото, поезията все пак иска жертви, колко лесно е да бъдат пренесени в жертва окървавените от нашето предателство сърца на тези, които са ни ги отдали без остатък. Хищната поетична муза трябва да бъде нахранена, за да възпроизвежда красивите поетични думи, прикриващи престъпленията ни.
  • Благодаря за коментара, Красимира!
    Приеми моите пролетни поздрави!
  • В притихналата мъдрост
    живеят наранени сетива...Много хубаво си го казал...Поздрави!
  • Благодаря за коментара,Петя!
  • Прекрасен стих!
  • Мълчанието оценява и бива оценявано от онези, които знаят цената му.
    Благодаря за сентенцията,Юлия!
  • Мълчанието е висша форма на душевно общение!
  • Благодаря за коментара и мъдрото определение,Solas(Иван)!
  • Сърце самичко си намира, към светлината пътя
    Една, Душата в него скрита, прегръща без слова
  • Благодаря,Бяло Ангелче!
  • Много ми е близко. Колкото от Ямбол до Сливен./шегичка - от Сливен съм, но живея в София./ Защо ли трябва да говоря?
  • Благодаря за посещението,Петър!
  • " ...и две са остриетата на думите, които ни убиват преждевременно:
    едното винаги кърви в сърцето ни,
    а другото не всякога уцелва неприятел..."
  • 🔕!!!
  • Да,но си силна в прозата и хубаво рисуваш с молив,latinka!
  • Хубаво е...Аз не пиша поезия, понякога чета, но трудно изказвам мнение за поезия. Признавам си...
  • Благодаря Цветка!
  • Много силно и стилно поднесена "непритихнала мъдрост"!
  • Благодаря ви,Приятели!
  • Много точно описание на странстването и търсенето на две души. Поздрави!
  • 🔕...
  • 🍀
  • При хората...Не знам как е при другите,но това е нещо което е индивидуално.Всеки сам си носи кръста и когато му помагат да бъде прикован на него: тогава всеки сам си е Голгота.
  • Трябва ли да добиваме мъдрост, наранявайки сетивата си? Не може ли по друг начин да помъдряваме?
  • Благодаря ви, Галина и Христина!
  • Силно, докосва ме начина ти на мислене и изкзване, благодаря!
  • Красива мъдрост, благодаря!
  • Благодаря,Ирина! Мълчанието е злато,но златото не винаги е носило щастие на притежателя си...
  • Мълчанието е злато-не напразно е казано,но понякога е по-голямо наказание и от най-нараняващите думи....Стихът е чудесен,Стойчо.
  • Благодаря ви,Приятели!
  • Твоето"Мълчание"толкова много говори за да изрази"неподвластни чувства и слова".
    Поздравление!
  • Е, Стойчо, след всички тези коментари и разсъждения, аз няма какво да добавя! А и мълчанието понякога е по-ценно от хиляди казани думи! Поздравявам те!
  • "Защо ли трябва да говоря?
    Въпросите неистово кънтят.
    И само тишината спори
    с изстрадания техен път..." - !
    Хубаво е стихотворението ти, Стойчо!
    Светъл празник!
  • Благодаря ви,Приятели!🔕
  • Попаднах в Рая на поезията!!!Чудесно е,приятелю!
  • Един от тези стихове, които за дълго остават в нас!...Поздравления, приятелю!
  • Прекрасен стих, докоснал тишината...
  • Чест и почитния!
  • "Защо най-близките си, боже мой,най-лошо ги раняваме при допир?" За жалост винаги става така,дори да не искаме.
  • Поздрави и то мен за прекрасният стих!
  • Великолепно и много силно! Приеми и моите поздравления!
  • Стойчо много е добро.Браво.Поздрави.
  • "Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир?" - защото ни имат доверие и не се "пазят" от нас.Защото с близките си имаме очаквания. Те към нас и ние към тях. Има тишини и... тишини. В едните тишини разговаряме с душите си и думите са излишни. Другите са тежки... натежали от несподеляне, неразбиране, неизслушване... тогава може душите или поне едната се е "затворила".
  • Мълчанието е висша форма на комуникация,ако умееш, да мълчиш и имаш способността, да четеш мълчанието на другия! Поздравления!
  • Някой беше казал "Две години се уча да говоря, а после - 20 ме учат да мълча.".... Шегата настрана, много добре казано, но човек наистина трябва да внимава и разсъждава, когато говори.
  • Силно ! Поздравления!
  • Истинско написано.

    п.п. А отговорът на въпроса в мотото ти е: Защото са на една ръка разстояние. Няма да нараниш комшията си, защото, докато отидеш и му звъннеш, може пътьом да решиш, просто да си изпиеш ракията с него .
  • Поздравления за тази Творба!
  • Браво Стойчо. Страшно много ми хареса.
  • Красиво, дълбоко, мъдро!
  • Харесва ми.
  • "Нали в притихналата мъдрост
    живеят наранени сетива?" Защо така? Нима мъдростта задължително боли? Моята мъдрост е белязана. Не е нарананена. Дори раните са заздравели и сега ми носят носталгия и умиление. Но, стихът ми хареса. Носи емоция. Силна емоция.
  • Благодаря ти за глината!!
  • Мълчанието говори повече!!!
  • Хайде,бе! Не думай! Възхитително,ама едва ли заслужавам...Хари,по-добре е да помълча.😇
  • Ти говориш с Него!!
  • Благодаря ви,Приятели!🐎
  • Много е хубаво!
  • Поздравления за силния стих, Стойчо!
  • ...с присъщата дълбока душевност...
    Хубаво творение!
  • В притихнала.. Той..
  • Отличен стих, Стйчо, маркиран от: "пристрастна, тежка тишина". Пиши все така!
Random works
: ??:??