Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
May 8, 2017, 12:42 AM

Мълчание

5.4K 39 81

                     Защо най-близките си, боже мой,

                     най-лошо ги раняваме при допир?

                                   Първан Стефанов

 

Защо ли трябва да говоря

в пристрастна, тежка тишина?

Душата ми в пребродени простори

осмисля споделената вина.

 

След лутане в ранени чувства

небето с мълнии зове...

Нали понякога изкуството

докосва звездни върхове?

 

Защо ли трябва да говоря?

Въпросите неистово кънтят.

И само тишината спори

с изстрадания техен път...

 

От натежалото пространство

ме гледат безпризорните очи

на мигове, които странстват

и нещо в мене не мълчи...

 

Защо ли трябва да се сърдя

на неподвластни чувства и слова?

Нали в притихналата мъдрост

живеят наранени сетива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за Любими,Kors(Васка Иванова)!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря за хубавите думи и поздравите, Пепи!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Защото винаги има нещо, което не мълчи.
    Много хубаво: идея, форма, изказ! Поздравления!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Прехода към мен е етап от поетичната пътека на съдбата, Мария!
    Сърдечно благодаря за хубавите думи и оценката!🌝
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Не знам защо са ми трябвали толкова години, за да стигна до най-хубавото ти стихотворение, Стойчо. Впечатлена съм и се възхитих на творбата ти! Чест и почитания, приятелю!👍🥰

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0