20 576 резултата
...
Полученото даром, върнах:
любов и песен, и слова...
И в стъпките ми тихо кълнат
заспали есенни листа...
Небето е измамно мое - ...
  618 
В целия си яд,
седя заключен,
сред неувяхващ упад.
Шумът не затихва
отвъд моята врата, ...
  191 
Чешма водата, бавна, бистра
Бърза мътна
Ябълката на раздора
В "Небесно Царство"
Кой сега стои зад Маска
  241 
В нозете ми октомври кротко спи
и в своя сън рисува ме щастлива,
а рижав вятър в старите липи
от злато изковава му статива,
на който той – художник самоук, ...
  466  10 
Месец септември се тихо замисля
и тайно проронва листа в тишината.
Лее клавирни есенни мисли,
вплетени във септемврийска соната.
Закапва есенен дъжд във екстаз. ...
  455  11 
Ангел без крила
Познавам ангел и това е мама,
обичта ми към нея е много голяма.
В ранна утрин и в късен час,
бдяла е, грижи се с много обич за нас! ...
  278 
Бе, я си гледайте живота,
защото той си отминава!
Вашата изчерпва квота,
на всеки мъничко остава.
Във битието всякакви сме били... ...
  265 
Обичам есента. Тя е различна,
променлива и с много неизвестни.
За някои е може би безлична,
ала за нея има много песни.
За мене е вълшебница чудата, ...
  558  14 
Душата ѝ прилича на дъга,
над нас изгряла, добрини да прави.
Но често навестява я тъга,
че на земята Господ я забрави.
Прибра без време близките ѝ той, ...
  347  10  19 
Не ме е страх да не живея вечно.
Но аз всеки ден го изживявам,
сякаш сред хората ми е последен
и себе си вече не предавам.
Не ме е страх сега тази обич твоя ...
  325 
Вкуси, вкусът на свободата!
Бавно вдишвай я полека.
Да загърбим ние нищетата,
че нещастие е за човека...
Защо ли пък ни бяха дните? ...
  232 
Думите – бързи ручеи, нотите – дъжд светлеещ,
нещо ще ти се случи и... Всъщност дали живееш?
Делници, празници, нощите... безсмислено се въртят.
Колко ли струва ти още -то и прави ли те богат?
А аз си кътам песните. В стих смея се, ридая, ...
  284 
Царе и пешки
Човекът много трудно осъзнава
допуснатата и редовна грешка.
От дете мечтае да живее в слава,
мислейки се за цар докато е пешка. ...
  166 
Когато все пак мислите заспят
забравям, че във мене тлей жарава.
Стрелките на часовника броят
все миговете вечности.Тогава...
Тогава съм притихнала стреха, ...
  435 
Животът е низ от магистрали,
улички криви, кози пътеки,
джунгли, пустини, голи чукари,
и много още неизвестни пред всеки.
По тях берем плодове, ...
  299 
Учат ни от малки да се пазим от жарта,
на горещия котлон да не слагаме ръка.
Че той ламя е страшна, с огнена глава,
която ще остави пареща следа.
Но защо се не научих аз от това ...
  162 
Не бих могла, дори да искам да я скрия.
Понякога е като кръст и ми тежи.
Онази бялата, потомствена магия,
опитай, ако можеш и я излъжи.
Когато лъжеш само ти очи не свеждай, ...
  186 
Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
  247 
Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
  333 
Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
  178 
Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...
  228 
Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...
  218 
Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...
  273 
Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...
  332 
Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...
  170 
Ciel macédonien
Je marche à travers les arcs-en-ciel de quelqu'un d'autre
Je bouge mon âme
dans une petite valise
et j'oublie toutes les pierres ...
  222 
На човека му стига само лъч светлина,
за да зърне в тъмата своя път и съдба.
Топлината му трябва, за да сгрее нощта,
че животът един е и смъртта е една.
Извор бистър му стига, жаждата да толи, ...
  313 
НА ПЪТ СЕ ТРЪГВА С КЪСИ КРАЧКИ
Все някога достигаш своя връх –
величествен минаваш през шпалира
на туфите от нежен, рехав мъх,
де светлина с отблясъчета спира. ...
  617  11  14 
Дали и Бог понякога е тъжен,
а ангелите уморяват ли се от идеалното?
Мечтае ли си бобът да е пържен,
завижда ли на изворчето калното?...
За слънцето дали не страда прилепът, ...
  190 
Животът питах " Аз живях ли те?"
" А ти разбра ли ме"- отвърна
"Аз как да знам това?"-учудих се
"Отговори свои търсих."
А той отвърна-" Много просто е..." ...
  237 
На брега на морето
- на последната скалà
почивам напълно и
си ближа тихо раните.
Тук - където ...
  495 
Живей Човече
Всеки миг от живота живей,
понякога тъжен, понякога запей.
Без гняв, злоба и отмъщение
те на лошотията са олицетворение. ...
  235 
Събудих се тъжен
с' сърце натежало,
с отпуснато тяло,
и вкус в мен на въглен.
Но трябваше зъби ...
  186 
Пианистката
Тя е мила, нежна и красива жена,
елегантна с красива рокля на цветя.
Сяда зад пианото и отмята своята коса
и нежните и пръсти танцуват сега! ...
  254 
Дъждовен е денят, вали и вътре в нас.
Но повярвай ми, няма нищо лошо във това.
Неусетно времето минава час по час и скоро
ще видим кристално избистрената синева.
С думи неизречени разбираме прекрасно ...
  269 
Колко ли вълни съм пропуснала,
когато сушата ме е давила,
счупени криле съм превързвала
(и небето обичам, и земята).
Дом си строих в клоните ...
  224 
Да ти кажа откровено - не знам къде е смисъла.
Затова и ти предлагам да не стигаме до там.
По пътя ще настигнем някоя мисъл залисана.
За едно съм сигурен – човек не трябва да е сам.
Защо има щастливи дни и такива на карък? ...
  224 
Лилави минзухари, витошки лалета,
захапали са слънцето жестоко, дишат,
задъхани като бездомни псета
за влага жадни, не миришат.
Под тях изсъхнала тревата ...
  238 
И се питам къде са поетите тъжни
и всички ли водят дуел
за честта и за правдата от отвъдното…
Дали някой въобще ги е чел...
Къде ли римуват въздишките си, ...
  250 
Понякога, когато ме превзема
сънят ми, ставам крехка и ранима,
и от сълзите на безкрайна зима
превръщам се в снежинкова поема.
Понякога, кога ли от какво ли, ...
  199 
Предложения
: ??:??